РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. Стара Загора, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530104086 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата М. А. Б. твърди, че притежава самостоятелен обект в ответната
етажна собственост. Оспорва на основание чл.43, ал.1 ЗУЕС решение на
Управителния съвет на ЕС, представляван от управителя Д. И. Г., С. В. и С. В.
Д. - членове на етажната собственост на сградата в етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. ************, ул. „************“ №****. С
посоченото решение на собственика на съседен поземлен имот, Ю. К. било
дадено разрешение да извърши ремонтни дейности и реконструкция на част
от общи части от ЕС, а именно да свърже отводняването на дъждовните води
от собствения на ЕС покрив, към контролно-отводнителната шахта, изградена
изцяло в поземлен имот с идентификатор №********** по кадастралната
карта на кадастралните регистри – собственост на ищцата, явяваща се и
собственост на ЕС, като за целта демонтира и премахне от фасадата на
жилищната ни кооперация, водосточна PVC тръба с дължина 3 метра, явяваща
се част от съществуващата покривна отводнителна инсталация на покрива ни,
1
както и да демонтира и премахне профил от поцинкована ламарина /улама/ с
дължина около 17 метра, също собственост на ЕС, а на мястото на
демонтираната наша 3-метрова водосточна тръба, да монтира и закрепи с
метални скоби върху фасадата на кооперацията ни, свои водосточни PVC
тръби.
Превишавайки предоставените им от Закона за управление на етажната
собственост /ЗУЕС/ правомощия, управителят на ЕС и тези двама членове на
УС, незаконосъобразно са дали на съседа Ю. Д. К., живущ в гр. ************,
ул. „************“ №****, разрешение да извърши ремонтни дейности и
реконструкция на част от общи части от етажната собственост /ЕС/ описани
по-горе.
Счита, че процесното решение на управителния съвет на ЕС и
домоуправителя, обективирано в частен документ, озаглавен „Споразумение
от ********** година“, било незаконосъобразно и нищожно.
По отношение на допустимостта на исковата молба и спазване на
преклузивните срокове по чл.40, ал.2 ЗУЕС сочи, че е собственик на дворно
място с площ от **** кв.м. /********* квадратни метра/, находящо се в гр.
************, ул. „************“ №****, представляващо поземлен имот с
идентификатор №********** по кадастралната карта на кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-***** от **********г. на
Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, със стар идентификатор ******,
квартал ****. Въпреки, че процесното решение - „Споразумение“ от
**********г., като дата на съставяне била посочена **********г., исковата
молба, следвало да се счита за допустима и подадена в срок, тъй като
процесното решение не било официално разгласено на ЕС, по реда, предвиден
в ЗУЕС. Никога и по никакъв начин, нито ищцата, нито ЕС, били уведомявани
за така взето решение от страна на домоуправителя и горепосочените двама
членове на УС, за това, че те са съставили и подписали процесния документ, с
който са дали такова разрешение. Нещо повече - не било провеждано Общо
събрание на ЕС, което да им делегира такива права.
За пръв път узнала за съществуването на процесния документ, озаглавен
,,Споразумение от ********** година“, на ******* година, напълно случайно,
2
когато мъжът, с когото живеела на семейни начала - Б. И. Н., влязъл в сайта на
Административен съд гр. Стара Загора по друг повод, а именно, за да се
запознае с протоколите от проведените съдебни заседания по
административно дело № ******/2024 година, по описа на Административен
съд гр. Стара Загора, водено от собственика на съседен поземлен имот, Ю. Д.
К., срещу заповед на кмета на Община гр. Стара Загора, издадена по чл.225а
от ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - покривна конструкция, изградена
в имота на Ю. Д. К..
Предвид факта, че управителят на ЕС, Д. Г. и до настоящия момент,
категорично отрича да е изготвял и подписвал процесния документ, като
заявявал, че такъв не съществува и отказвал да го представи, същият не можел
да се счита за официално разгласен по реда предвиден в чл.16, ал.7 ЗУЕС и
съответно. Освен това, следвало да се отбележи, че процесният документ е
нищожен, тъй като не било свиквано и провеждано Общо събрание на ЕС,
което да е взело такова решение и изрично да е упълномощило тези трима
членове на УС да дадат процесното разрешение. В този смисъл, обжалването
на нищожен документ не можело да се обвързва с преклузивни срокове, т.е.
такъв документ, можел да бъде обжалван във всеки един момент.
Ищцата сочи, че през *****г. учредила право на строеж на „Жилищна
сграда с гаражи“, върху ********* кв.м. от този нейн имот - Нотариален акт за
учредяване и запазване на право на строеж №****, том ***, рег.№ ******,
дело №***** от *****г., по силата на който, след като жилищната кооперация
била построена, придобила собственост и върху находящите се на ет.**** в
нея, два апартамента, а именно апартамент №****, със застроена площ от
****** кв.м. и прилежащия към него склад, разположен на сутеренния етаж,
със застроена площ ***** кв.м. и идеални общи части от *****% и апартамент
№****, със застроена площ от ***** кв.м. и прилежащия към него склад,
разположен на сутеренния етаж, с площ ****** кв.м. и идеални общи части от
*****%.
През м.******** 2023 година, Ю. К. – собственик на съседния поземлен
имот №******* по Плана за регулация на кв. „*******“, с административен
адрес: гр. ************, ул.„ ************“ №****, самоволно и в нарушение
на императивните разпоредби на ЗУТ, без наличие на изискуемите по ЗУТ
строителни разрешение, проект и пр., построил изцяло нова, обща покривна
3
конструкция, покриваща изцяло изградените в имота му, три жилищни сгради,
а именно: 1/ Сграда с идентификатор ************* със застроена площ от
**** кв.м., брой етажи ****, предназначение : жилищна сграда -
еднофамилна; 2/ Сграда с идентификатор ********** със застроена площот
**** кв.м., брой етажи ****, предназначение : жилищна сграда -
еднофамилна; 3/ Сграда с идентификатор *********** със застроена площ от
**** кв.м., брой етажи ****, предназначение : жилищна сграда -
еднофамилна;
Към тази покривна конструкция, К. изградил, изцяло нова отводнителна
инсталация от улуци и водосточни PVC тръби, като възползвайки се от
обстоятелството, че къщата му е на калкан с кооперацията на ищцата,
самоволно и без разрешение на Етажната собственост /ЕС/, демонтирал една
от водосточните PVC тръби с дължина 3 метра, прикрепена с метални скоби
към фасадата на кооперацията, собственост на ЕС и явяваща се част от
съществуващата отводнителна покривна инсталация на кооперацията, като на
нейно място поставил и закрепил чрез скоби към фасадата на кооперацията,
свои PVC тръби, свързвайки ги по начин, по който насочи отводняването на
собствения си покрив към построената изцяло в поземления имот на ищцата,
контролно-отводнителна шахта, в която се отводнява покрива на ЕС.
Ищцата подала сигнал до Община Стара Загора за незаконните действия
на Ю. К.. В резултат на това, от Община Стара Загора, извършила проверка на
място и по документи, при която било установено, че така изграден, покривът
и цялата отводнителна покривна инсталация към него, се явявали незаконен
строеж по смисъла на ЗУТ. Срещу Ю. К. бил съставен Констативен акт
№******/******г., на основание на който, кметът на Община Стара Загора,
издаде Заповед №*********/*********г., по чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2
ЗУТ вр. чл.******, ал.1, т.8 ЗУТ, с която на Ю. К. беше разпоредено да
приведе покрива на къщата си в първоначалния му вид. К. обжалвал заповедта
на кмета на община Стара Загора, в резултат на което било образувано адм.
дело №******/2024г., по описа на Административен съд гр. Стара Загора, като
на *******г., при опит да проверят, как се развива това административно дело,
прочели протоколите от проведени съдебни заседание, от които с огромна
изненада узнали, че Д. Г., С. Д. и С. В., са изготвили и подписали процесния
документ, озаглавен „Споразумение“ от **********г.
4
На *******г., четейки протоколите от проведени съдебни заседания по
това адм.дело № ******/2024 г. от ********* г., на лист 3/6, се запознали с
дадените от св. Д. Г. - домоуправител на жилищната ни кооперация, показания
пред съда, а именно: „Ю. /Ю./ поиска от нас съгласие, а именно да прекъсне
нашата пластмасова тръба, която се вижда на снимка 2, идваща от покрива на
нашата кооперация и да постави улук на покрива на неговата къща и да отведе
тази тръба, за да направи, това отводняване, където водата директно си влиза в
шахтата. Поиска да свърже пластмасовата тръба към направеното от него
отводняване, за да влезе в дренажната решетка и да смени уламата, за което
ние от домсъвета се събрахме със С. /С./ и С. /С./, обсъдихме ситуацията, че е в
наша полза и е абсолютно безплатно и взехме решение да дадем това съгласие
“.
На страница 4/6 от същия протокол видели дадените показания от св. С.
Д. - член на управителния съвет на ЕС, който заявил пред съда следното: ,,Аз
съм член на домсъвета на кооперацията, той /Ю. К./ се допитваше за всяко
едно действие до мен и до останалите членове на домсъвета и ние дадохме
съгласие, след като обсъдихме как ще бъде направено и имаме подписано
споразумение. Дадохме съгласие от домсъвета да се извършат ремонтните
дейности. “
След като узнах за съществуването на процесния документ, около
****** часа на *******г., ищцата потърсила домоуправителя Д. Г. за
обяснение, но същият традиционно не отговорил на позвъняванията. Чрез
нейната майка получила отказ от домоуправителя за предоставяне на
процесния протокол и такъв не съществувал. Тези негови твърдения били
несъстоятелни и в противоречие с дадените на *********г. лично от него и от
С. Д. - член на управителния съвет на ЕС показания по адм.дело
№******/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора, цитирани по-
горе. В протокола от проведено съдебно заседание на ********** г. по това
адм.дело, на стр. 3/4, ред 6, процесното „Споразумение“ от **********г., било
описано изрично, като представено от ищеца К. и прието като доказателство
по делото.
Решението на домоуправителя Д. Г. и двамата членове на Домсъвета С.
Д. и С. В. било незаконосъобразно и нищожно, тъй като не било издадено в
изпълнение на взето решение от Общото събрание на ЕС – чл. 48, ал. 1 ЗУЕС.
5
Подписалите този документ, озаглавен „Споразумение от **********г.“, не са
имали законови права да подписват, каквото и да е споразумение с Ю. К., тъй
като не било провеждано Общо събрание с такава точка от дневния ред, на
което същите да са упълномощени изрично за такива действия.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласено за
нищожно или отменено като незаконосъобразно, решение на Управителния
съвет, представляван от управителя на етажната собственост на сградата в
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ************, ул.
„************“ №***, с което на собственика на съседен поземлен имот, Ю.
К. е дадено разрешение да извърши ремонтни дейности и реконструкция на
част от общи части от ЕС, а именно да свърже отводняването на дъждовните
води от собствения си покрив, към контролно-отводнителната шахта,
изградена изцяло в моя поземлен имот с идентификатор №********** по
кадастралната карта на кадастралните регистри, явяваща се собственост на
ЕС, като за целта демонтира и премахне от фасадата на жилищната ни
кооперация, водосточна PVC тръба с дължина 3 метра, явяваща се част от
съществуващата покривна отводнителна инсталация на покрива ни, както и да
демонтира и премахне профил от поцинкована ламарина /улама/ с дължина
около 17 метра, също собственост на ЕС, а на мястото на демонтираната наша
3-метрова водосточна тръба, да монтира и закрепи с метални скоби върху
фасадата на кооперацията ни, свои водосточни PVC тръби.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответната Етажна
собственост чрез Д. И. Г., С. Г. В. и С. В. Д. – председател и членове на
Управителния съвет на Етажна собственост на жилищна сграда с адрес: гр.
************, ул. „************“ №**** са подали отговор на исковата
молба, като заемат становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Искът бил недопустим тъй като от узнаването от ищцата М. А. Б. за
атакуваното от нея „решение, обективирано в споразумение“ до датата на
предявяване на иска изтекъл предвиденият чл.40, ал.2 ЗУЕС 14-дневен
преклузивен срок по чл.43, ал.2 ЗУЕС. Соченото от ищцата адм. дело
№******/2024г. по описа на Административен съд - Стара Загора било
образувано по жалба срещу административен акт, издаването на който било
инициирано от ищцата М. А. Б.. Административното производство пред
Община - Стара Загора било образувано именно по жалба на ищцата, като
6
атакуваното „решение, обективирано в споразумение“ било представено по
административната преписка“, т.е. далеч преди сочената от М. А. Б. дата на
узнаване. Оспорва твърденията на ищцата, че Споразумение от **********г. е
следвало да й бъде съобщено по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Споразумението
нямало характер на решение на Управителния съвет на етажната собственост.
Затова и същото не подлежало на съобщаване на етажните собственици по
посочения ред. Оспорва и доводите на ищцата за възможност да бъдат
атакувани решенията на Управителния съвет на етажната собственост като
нищожни без ограничение във времето.
По отношение на основателността на иска сочи, че предметът на
настоящото производство бил определен от ищцата по следния начин:
Решение от **********г. на Управителния съвет на Етажна собственост на
жилищна страда с адрес: гр. ************, ул. „************“ ****,
обективирано в Споразумение от **********г.
С оглед така дефинирания предмет на съдебния контрол по реда на чл.43
ЗУЕС следвало да бъде изяснено естеството на решенията на органите на
етажната собственост като правни актове. Решенията на органите на етажната
собственост /ОС и УС/ били особен вид многостранни сделки,
представляващи волеизявления на органи на неперсонифицирана общност от
лица, насочени към постигането на определена цел. Решенията на
колективните органи на етажната собственост включват определен брой
еднакви по съдържание и паралелни по насоченост волеизявления на
членовете на тези органи. Принципното положение е, че решенията на
органите пораждат правни последици за членовете на общността в техните
вътрешни отношения.
В случая представеното по делото Споразумение от **********г. не
съдържало описаните по-горе характеристики на решение на управителния
съвет на етажната собственост. По естеството си то представлявало
съвършено различен вид правна сделка, тъй като съдържало не паралелни
/еднопосочни/ волеизявления, а насрещни такива на две страни. От една
страна волеизявление на лицето Ю. Д. К., а от друга страна, волеизявление на
лица, които са членове на управителния съвет на етажната собственост - Д. И.
Г., С. В. Д. и С. В.. То имало за цел да уреди отношенията между етажната
собственост и третото лице, а не вътрешните отношения на етажната
7
собственост. Следвало да се има предвид, че решенията на органите на
етажната собственост не можели да пораждат права и задължения за трети
лица, освен в предвидените от закона случаи.
В условията на евентуалност, сочи, че оспорва твърдението на ищцата,
че решението е следвало да бъде взето след решение на общото събрание на
етажната собственост. В чл.48, ал.6 ЗУЕС законодателят е предвидил
изключение от това правило /чл. 48 , ал. 1 ЗУЕС/ в случай на необходим
ремонт на общи части на сградата. Този вид ремонт можел да бъде извършен и
без решение на общото събрание. Дефиниция на понятието „неотложен
ремонт“ била дадена в §1, т.8 ЗУЕС, според който „„Необходим ремонт“ бил
дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от
тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на
сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на
създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и
самостоятелните обекти в нея.“ В случая повреденият вътрешен улук /улама/
на покрива на жилищната сграда - етажна собственост е причинявал системни
течове на дъждовна вода в общи части и самостоятелни обекти в сградата.
Още при първоначалното монтиране на уламата при построяване на сградата,
същата била с недостатъчна периферия, за да поема дъждовната вода от
сградата. С годините уламата е изгнила и се е напукала, като в резултат на това
се появявали течове във вътрешността на сградата. Най-силно засегнати от
течовете били апартамент **** на първия етаж, склад №**** на първия етаж,
който също се използвал за жилищни нужди, както и тунелът на сграда.
Ремонтът на уламата изисквал съдействие от собственика на съседната сграда,
защото замяната и с нова налагало разкриване на целия покрив на съседната
сграда. Това била причината, поради която УС приел подмяната на уламата да
се извърши в хода на ремонти дейности, осъществявани от собственика на
съседната сграда. Нещо повече, той извършил всичко самостоятелно и за
собствена сметка, като подменил уламата с такава с достатъчно широка
периферия, за да поема дъждовната вода, като я отвежда по водосточната
тръба в шахтата на тяхната сграда и в задната част на двора на съседната
сграда. В резултат на това, течовете били отстранени към момента.
Преустановено било овлажняването на външната стена на сградата. Моли за
отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален
8
представител, като поддържа иска.
В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с
процесуален представител, като оспорва иска.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 43, ал. 1 ЗУЕС.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото бяха
обявени за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства,
че ОС на ЕС с предмет подмяна на улуци, ремонт на покрив не е имало, че има
подписано споразумение от **********г. между УС на ЕС и Ю. Д. К., което не
е разгласявано по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, че ищцата е собственик на
самостоятелен обект в ЕС /така и удостоверение, л. 9 от делото/, че ищцата е
подала сигнал към Община Стара Загора, вследствие на което на Ю. К. е
разпоредено да приведе покрива на къщата си в първоначалния му вид, че Ю.
К. е обжалвал заповедта на Кмета на Община Стара Загора и спорният акт на
УС на ЕС е представеното в днешното съдебно заседание споразумение от
********** г., а на основание чл.155 ГПК за служебно известен факт, че с
решение №****/22.11.2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора
е отменена по жалба на Ю. Д. К., с адрес: гр. ************, ул.
„************“, Заповед №********* от *********г., издадена от Кмета на
Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ във вр. с чл.******, ал.1, т.8 от ЗУТ на Ю. Д. К. е разпоредено да
приведе в първоначалния му вид покрива на сгради с идентификатори
*************, ********** и *********** и отвеждането на дъждовните
води да се осъществява в УПИ ********, кв.****-*** по плана на гр.
*********, ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр. *********, с
административен адрес гр. ************, ул. „************“ № ****.
Представеното по делото споразумение от ********** г. /л. 32 от
делото/ установява, че поради неотложен ремонт на покрива на къщата на св.
Ю. К. е било постигнато съгласие между него и Управителния съвет на ЕС
/пълно съгласие от тримата членове на дом съвета/ в хода на ремонта да бъде и
сменена уламата /вътрешен улук/ на сградата ЕС, вкл. е било уточнено
9
отводняването. За целта на ремонта е бил предоставен достъп на св. К. до
оградата на съседната сграда /ЕС/.
В хода на съдебното производство за разпитани и свидетели, като св. Д.
Г. сочи, че е собственик на склад № **** на първия етаж от ***** г. Изяснява
за еднократен проблем непосредствено преди нейното нанасяне през **** г. с
една от стените на склада - проблемът се изразявал в това, че по протежението
на стената имало черта и петна. Наетият майстор направил шпакловка,
някаква мрежа сложил и така проблемът се разрешил, а свидетелката не
разбрала причината за това. Изрично сочи, че от ***** г. до ******** 2023 г.
не се е пораждал друг проблем в този склад, нямало проблеми с течове освен
едно наводнение от съседи. Стената, която имала проблем през ***** г.
граничела с къщата на св. К. и със сменената улама, през 2023 г. Св. А. А.
/съжител с члена на управителния съвет С. Д./ сочи, че живеели в апартамент в
ЕС от ***** г. В хола, в кухнята ни и детската имали много мухъл, периодично
появяващ се, съответно отстраняван с препарати, шпакловка, боядисване,
когато времето било влажно и валял дъжд, но не може да посочи кои години
или период. Последно се появил може би преди две години, а след ремонта на
св. К. от миналата година нямали проблеми – след смяната на уламата. По този
начин ремонтът на техния съсед им помогнал с проблема с влагата, тъй като
мухълът се появявал заради уламата, тъй като там била границата между
техните две стаи и неговата къща и покрива, тоест проблемът нямало откъде
другаде да е. Оттам не минавали тръби, нито нищо. Двете сгради били
залепени една за други и едната външна стена била към къщата на съседа.
Влагата излизала от пода нагоре, на около метър, там където се срещали
покрива и част от тяхната стена. Там най-вероятно се събирала вода.
Свидетелката сочи, че било коментирано на общи събрания на ЕС, но не е
категорична, тъй като не присъствала на ОС, а знаела това от домоуправителя.
Обсъждала въпроса и със св. Д. Г., която също имала проблем при техни
срещи. Уточнява, че откакто нейният съжител станал член на УС може да
обсъждали проблема на събрания, но тъй като не е присъствала на ОС знае
това от други разкази. Св. Ю. К. сочи в своите показания, че в началото на
м. ********, на **********г. е сключил сме споразумение с УС на ЕС на ул.
„************“ поради неотложния ремонт на неговия покрив. Разговярал с
домоуправителя Д. Г., че и в процесната ЕС имало проблеми на първите
етажи. При наличие на ремонт осъществяван от свидетеля К. според него било
10
удачно да се смени и на така наречената улама. Изяснява, че по плана на гр.
********* двете сгради били за свързано застрояване и граничели на калкан, а
някога строителят, който изградил съседната кооперация, изрязал неговия
сачак и на негово място след изграждане на кооперацията поставил така
наречената улама, с която да отводни покрива на къщата на свидетеля и
евентуално, защото дъждът не вали само вертикално, по кооперацията също се
стичала вода, да хване евентуално и стената на кооперацията, отпадните води.
Невъзможна била смяната на уламата без разкриване на керемидите на
покрита на къщата на свидетеля и поради това ремонтът извършван от
свидетеля бил подходящ повод за смяна на уламата. Свидетелят сочи, че
ищцата разбрала за това споразумение от една публикация в групата
„*************“ в ***** часа на обяд на ****** г. Мъж, с който тя живеела
тогава на семейни начала, се опитал сериозно да наклевети свидетеля и в своя
отговор, споменал почти в цял текст какво съдържало това споразумение.
Освен това при започване на ремонта 09.09.2023 г. при спор с ищцата
свидетелят отново й заявил, че има правото да извършва смяната на уламата
по силата на споразумението от ********** г. Поводът бил заявено от нея, че
нямал право да прави нищо без нейно разрешение. Свидетелят й казал, че има
споразумение с домоуправителя и членовете на дом съвета.
Други доказателсва не са ангажирани от страните.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен
съд намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразен акт на управителния съвет /управителя/. Разпоредбата на
ал. 2 от същата разпоредба на ЗУЕС регламентира, че молбата се подава пред
районния съд по местонахождението на етажната собственост в 14-дневен
срок от получаването му по реда на чл. 16, ал. 7. А съгласно чл. 16, ал.7 ЗУЕС
– Председателят на управителния съвет /управителят/ в срока по ал. 6 поставя
на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол
от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик,
ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на
поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото
11
събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по
чл. 13, ал. 2 се изпращат на посочената електронна поща или адрес в страната.
Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или
адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за
уведомено с поставяне на съобщението.
Действително предвиденият в текста на чл. 43, ал. 2 ЗУЕС срок е
преклузивен, поради което и подаденият иск за отмяна на незаконосъобразен
акт на управителния съвет /управителя/, след този срок се явява недопустим и
то независимо от сочените пороци на акта на управителни съвет – споделя се
изразеното от процесуалния представител на ответника в отговора на
исковата молба принципно съображение, че решенията на ОС на ЕС са
особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно
процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е
основание за действителността на решенията. ЗС и ЗУЕС не уреждат
специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, които по
правната си същност не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността на сделките, на която може да
се позове всяка страна и заинтересованото лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен, ограничен със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаване
на решението, извършено по реда за уведомяването на събранието - чл. 40, ал.
2 от ЗУЕС. Извън определения срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено е разрешение, че
тук е неприложим принципа нищожност да се установява без срок. Съгласно
така даденото разрешение, настоящият съд, приема, че по възраженията за
нищожност и незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС,
включително и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да си
иска отмяна на решенията на ЕС, независимо от това дали се твърди
нищожност или незаконосъобразност /така решение № 39/19.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 657/2012 г., І г.о., решение № ****/06.11.2019 г. на ВКС по
т.д. № 1830/2018 г., I т.о./. Целта на посочената законодателна уредба е да
гарантира узнаването на акт на управителния съвет /управителя/ от всеки
12
собственик, което обуславя надлежното упражняване на правото да се иска
неговата отмяна с конститутивен иск по чл. 43, ал. 1 ЗУЕС. С чл. 16, ал. 7
ЗУЕС е уредена една фикция за уведомяването на етажните собственици за
изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС. Тази законодателна техника,
при която законодателят предвижда предпоставки и ред за осъществяване на
т.нар. фингирано връчване /получаване на документи, като същото се зачита
за редовно/, не е нова. Условие за зачитане на предвидените от законодателя
последици на създадената фикция, е изпълнението на строго формалните
предпоставки, разписани в закона. Такива изисквания в хипотезата на чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС са поставянето на съобщение за изготвяне на протокола, на видно
и общодостъпно място на входа на сградата, съставяне на нарочен писмен
протокол, в който се отбелязва действието по поставяне на съобщението,
както и относно лицата, които съставят този протокол, както и неговото
съдържание. Спазването на тези изисквания е достатъчно, за да се приеме, че
извършеното действие по уведомяване на етажните собственици за изготвения
протокол е законосъобразно и същото поражда валидни последици при
определяне на началния срок за оспорване на взетите решения /така решение
№ 1649/05.12.2018 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1502/2018 г./.
В настоящия случая обаче, като съобрази наведените в исковата молба
обстоятелства и признанията на ответника в о.с.з. на 06.12.2024 г. /вкл.
обявеното за безспорно с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК/, че изобщо не е имало оповестяване на атакувания акт на управителния
съвет на етажната собственост и че същия е узнат от ищцата на ******* г.,
доколкото исковата молба е заведена в съда на 13.09.2024 г., то съдът намира,
че предвиденият в текста на чл. 43, ал. 2 ЗУЕС преклузивен срок е спазен,
предвид и липсата на други данни за получаване на обжалваните решения от
ищцата по чл. 16, ал. 7, с.з./. Не водят до различен извод - 1/ обстоятелството
изтъкнато в отговора на исковата молба, че адм.д. № ******/2024 г. на
Старозагорски административен съд /било образувано по жалба срещу
административен акт извадането на който било инициирано от ищцата, тъй
като ищцата не е била страна в административното, респ. съдебното
производство и следователно не е имала достъп до материалите както по
административната преписка, така и до съдебното дело /страни по което са св.
Ю. К. и Кмета на Община Стара Загора/ и 2/ показанията на св. К., който от
една страна единствено заяви, че е казал на ищцата, че имал споразумение с
13
домоуправителя /без да сочи, че й е възпроизвел текста на същото/, от друга
страна твърдеше, че ищцата знаела за споразумението от фейсбук група
„*************“ от публикация на свидетеля /от една страна не бяха
представени доказателства за подобна публикация и от друга страна, дори да
се приеме нейното наличие, самият свидетел посочи, че споменал „почти“ в
цял текст споразумението, т.е. дори той не твърди, че ищцата се е запознала с
него в цялост/ и не св. К. е този, който следва да уведомява за взети решения
от УС на ЕС, а самият управителен съвет има това задължение. Не съществува
задължение за ищцата да издирва споразумението или да се уведомява за него
от трети лица, още повече, че не е ясно дали изнесеното от третите лица
съответства в пълонта на взетото решение на УС на ЕС.
Последното, заедно с обстоятелството, че ищцата се легитимира като
собственик на обект в етажната собственост – ответник, обуславят извод за
допустимост на предявения иск по чл. 43, ал. 1 ЗУЕС и наличие на
предпоставките за разглеждане на същия по същество. Отделно от това,
предвид характера на иска по чл. 43, ал. 1 ЗУЕС – конститутивен, настоящият
състав приема, че в случая правният интерес на ищеца от предявения иск не е
условие за неговата допустимост. По тези съображения съдебният състав
приема, че предявената искова претенция се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
По правната квалификация и основателността на иска:
Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразен акт на управителния съвет /управителя/, като разпоредбата
на чл. 43 ЗУЕС не поставя конкретни изисквания към актовете на УС
/управителя/ и не изключва определени актове от съдебен контрол, като дава
възможност на собствениците да обжалват пред съда всеки незаконосъобразен
акт на УС. Освен това в случая бе обявено за безспорно с доклада по делото,
че ОС на ЕС с предмет подмяна на улуци /улама/ или ремонт на покрив не е
свиквано и провеждано, а с оглед свободата на действие на управителния
съвет от гл. точка на формални изисквания към взиманите от него решения,
няма пречка волята на УС на ЕС да бъде изразена и по начина обективиран в
процесното споразумение още повече, че в споразумението изрично се сочи,
че „предложението на собствениците на съседния имот е било прието с
пълно съгласие от дом съвета“, т.е. налице е решение на УС на ЕС с
14
определен предмет описан в процесното споразумение. В тази връзка следва
да се посочи още, че разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗУЕС не прави разлика кои
и какви решения на УС могат да се обжалват пред съда, съответно кои и
какви решения не могат да се обжалват. Следва да се отбележи, обаче, че на
самостоятелно оспорване по този ред подлежат само актовете /действията или
бездействията/ на управителния орган на ЕС, при това само тези от тях, които
водят до промяна в съществуващото фактическото или правно положение,
създават права или задължения на собствениците, обитателите на сградата.
Незаконосъобразният акт на управителя /УС на ЕС/, който може да се атакува
по реда на чл. 43 ЗУЕС, може да бъде осъществен както с действие, така и с
бездействие, в зависимост от това което е разписано в закона като дължима
престация на този орган. В конкретния случай предвид твърденията на ищцата
и ответната ЕС, следва да се приеме, че незаконосъобразният акт, който се
атакува, е осъществен именно чрез действие – в случая наличието на съгласие
за извършван ремонт и подмяна на улама, вкл. отводняване при което УС на
етажната собственост не осъществява задълженията си по закон. Ето защо
настоящият съд приема, че решението на УС за съгласие с направеното
предложение от собствениците на съседната сграда за извършване на ремонт,
също може да бъде атакувано от етажен собственик по реда на чл. 43, ал. 1
ЗУЕС /вж. и определение № 638/30.12.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 566/2011
г., I г.о., в което се сочи, че в чл. 43 ЗУЕС е посочено, че искането за отмяна на
„незаконосъобразен акт“ на Управителя се отнася до Районният съд по
местонахождението на Етажната собственост, а „Незаконосъобразният акт“
може да бъде осъществен с действие или бездействие, в зависимост от това
което е разписано в Закона като дължимата престация на този орган/. При
оценка на действие/бездействие на управителния орган съдът следи за
законосъобразното му извършване – спазване реда за провеждане на
заседание, гласуване и приемане на съответното решение, обективиране на
решенията в протокол /чл. 22 ЗУЕС/. Следва обаче да се уточни и че в нормата
на чл. 16 и сл. от ЗУЕС подробно е посочен реда за свикване и провеждане на
Общо събрание на етажните собственици, като неспазването на която й да е
разпоредба в тази насока представлява нарушение, водещо до
незаконосъобразност на взетите от такова опорочено ОС решения. От друга
страна, правомощията на УС са уредени в чл. 23 ЗУЕС, като при внимателен
прочит се установява, че в своята работа той не се подчинява на изискванията
15
на правилата за свикване и работа на Общото събрание, т.е. за него не
съществува задължението да провежда своите заседания, като предварително
разгласява датата на заседанието, дневния ред, мястото, часа и др. Негово
основно задължение е да организира изпълнението на решенията, взети от
Общото събрание, както и да се отчита пред същото ежегодно и в края на
мандата си. В изложения смисъл съдът не споделя навежданите от ответника
доводи за прилагане на нормите, уреждащи дейността на ОС към работата на
УС по аналог. Както вече бе посочено, УС е длъжен да се отчита пред по-
горестоящия орган - Общото събрание, като неговите отчети биха могли да се
приемат или не, като Общото събрание прави своята преценка и за тяхната
правилност, целесъобразност и законосъобразност /така решение №
6486/19.12.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5760/2021 г./.
В случая в тежест на ищцата е да докаже, че е етажен собственик в
процесната сграда в режим на етажна собственост, както и че УС на етажната
собственост е осъществил такива действия/бездействия, с които се променя
съществуващото фактическо или правно положение на ищцата, които страдат
от пороците, за които са наведени твърдения.
От своя страна в тежест на ответника е да установи, че е действал в
изпълнение на взети решения на ОС на ЕС и само в рамки на предоставена му
компетентност съобразно ЗУЕС.
Наведените твърдения в исковата молба относно липсата на надлежно
обявяване на споразумението от проведеното заседание, рефлектират само
върху допустимостта на исковата молба, и именно в тази връзка настоящият
съд ги обсъди при разглеждане на въпроса относно това дали е спазен срока за
подаване на исковата молба.
В конкретния случай по делото са ангажирани доказателства за приети
решения за одобрени ремонтни дейности, касаещи смяна на улама и свързано
с нея отводняване, т.е. било е взето решение на УС на ЕС за предприемане на
ремонтни дейности.
Правомощие на общото събрание на етажната собственост по чл. 11, ал.
1, т. 8 ЗУЕС е да приема план за извършване на ремонти, реконструкции,
преустройства и други дейности в общите части на сградата, както и да
одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението
му. Решенията, за които се изисква квалифицирано мнозинство и то самото са
16
изрично посочени - съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 ЗУЕС, решението на общото
събрание за извършване на полезни разходи се вземат с мнозинство от
собствениците, притежаващи **** %. от общите части, а за обновяване и
ремонти включително и със собствени средства - с мнозинство от
собствениците, притежаващи *** %. /т. 5 от същия текст/. Всеки доклад за
управление на сградата-етажна собственост за определен период и отчет на
управителя /управителния съвет/ на приходите и разходите на етажната
собственост касае съществени въпроси, важността на които законодателя е
отчел, като е предвидил и квалифицирано мнозинство за приемането на тези
решения, които ангажират имуществено етажните собственици /така решение
№ 78/13.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6829/2014 г., I г.о./.
Разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото
събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“
ЗУЕС, общото събрание приема решения и за извършване на разходи,
които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи,
както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на
указанията в техническия паспорт /вж. и чл. 18 ЗУЕС във връзка със
съвместни решения/. Общото събрание може да възложи на управителя да
взема решения за извършването на неотложни ремонти или на разходи, които
не търпят отлагане /чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗУЕС – в случая обаче не е налице и
тази хипотеза, тъй като от доказателствата по делото се изясни, че проблемите
са били от години и не са нови или внезапни, а и самата ответна ЕС посочи, че
не поддръжа твърдението си в отговора на исковата молба за наличие на
„неотложен ремонт“/, като според § 1, т. 8 ЗУЕС необходими са ремонтите при
които без да е застрашена сигурността на сградата или хора, той е необходим
за привеждане на сградата и инсталации в нея в съответствие с техническите
изисквания или за отстраняване на пречки или неудобства при използването
на сградата или на обектите в нея, а според § 1, т. 9 ЗУЕС неотложни са
ремонтите, свързани с предотвратяване разрушаването на сградата или на
нейни конструктивни елементи или инсталации, както и за отстраняване на
повреди, които застрашават здравето и живота на хората, околната среда или
17
други сгради. Действително в случаите на неотложен ремонт или на
необходим ремонт, решението за извършването на разходите може да се вземе
самостоятелно от управителя /чл. 48, ал. 5 и чл. 49, ал. 1 ЗУЕС/, като разходите
за необходимите ремонти могат да се направят незабавно по решение на
управителя, но впоследствие трябва да се одобрят от общото събрание /чл.
48, ал. 5 ЗУЕС/, което не е сторено в случая, като това не е необходимо за
разходите за неотложни ремонти, за които управителят само се отчита
впоследствие пред общото събрание /чл. 49, ал. 1 ЗУЕС/. Дори и при
неотложен ремонт обаче разходите могат да се извършат по решение на
управителя само ако за това има заделени суми във фонд „Ремонт и
обновяване“ на етажната собственост. В противен случай е необходимо отново
решение на общото събрание или при липса на такова издаване на заповед от
кмета на общината /чл. 49 ЗУЕС/. Отделно от това управителят на ЕС има
основна функция да организира изпълнение на решенията на общото
събрание – чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС.
Вярно е посоченото в отговора на исковата молба, че чл. 48, ал. 6 ЗУЕС
дава възможност за извършване на необходим ремонт на общи части на
сградата без решение на ОС на ЕС, но тази хипотеза е неприложима в
случая най-малко поради три причини: 1/ изключението на чл. 48, ал. 6
ЗУЕС дава възможност на всеки отделен собственик /а не на орган за
управление на ЕС/ правото да извърши със собствени средства, материали
и/или труд необходим ремонт на общите части на сградата, без решение на
общото събрание, а в случая това се е случило по решение на УС на ЕС.
Казаното означава, че тази разпоредба касае правна възможност на отделен
собственик, а не правомощие на УС на ЕС. Няма твърдения в отговора на
исковата молба или доказателства, че отделен събственик в ЕС се е възползвал
от тази хипотеза, а и в този случай такъв собственик би завел иск за
възстановяване на разходите, 2/ нито собственика на склад № ****, нито този
на апартамент № **** са се възползвали от тази възможност – дори по
отношение на склад № **** следва да се посочи, че не се установиха
твърденията в отговора на исковата молба относно проблеми в склад № 13 на
ЕС – собственикът на този обект св. Д. Г. ясно посочи, че е имало инцидентен
проблем през 2021 г., но след неговото отстраняване в продължение на
следвашите поне две години до 2023 г. е нямало други проблеми с нейния
обект. Св. А. А. даде общи показания за проблеми с появяващ се мухъл през
18
годините, но правят впечатление две неща /дори да се приеме за установено
предположението на свидетелката, че проблемът е идвал от уламата „тъй като
няма откъде другаде“/ – 1/ свидетелката А. не е участвала в работата на ОС на
ЕС, а би следвало да е пряко заинтересована за разрешаване на нейния
периодичен проблем с появяващ се мухъл още повече, че е ибал наясно откъде
е идвал проблема, като 2/ очевидно не се е възползвала и от възможността на
чл. 48, ал. 6 ЗУЕС в продължение на години. Освен това субективно право на
всеки собственик е да свика общото събрание, включително и в неотложни
случаи, и както за упражняването му /в уредените от закона хипотези/, така и
за вземането на решение по даден въпрос е без значение поведението/
съгласието и/или съдействието, съответно - несъгласието и/или
несъдействието/ на управителя на етажната собственост – чл. 12, ал. 4, във
връзка с ал. 2, ал. 5 ЗУЕС. По делото няма каквито и да било доказателства св.
А. да е препятствана да свика общото събрание за разглеждане на въпроса за
извършване на необходим ремонт на уламата. Действително ако
собствениците са упражнили своевременно и бяха участвали дейно назад във
времето в посока изпълнение на задължението да се осъществява текущо
поддържане на отводнителната система, нямаше да се стигне или поне много
вероятно бе да не стигне, до настъпването на вредите. Нещо повече – както се
каза всеки собственик разполага с правото да извърши със собствени
средства, материали и/или труд необходим ремонт на общите части на
сградата, без решение на общото събрание- чл. 48, ал. 6 ЗУЕС. Щом разполага
с по-голямото- да извърши необходим ремонт, разполага и с по-малкото - да
извършва със собствени средства, материали и/или труд поддържането на
общи части, като израз на проявена редовна грижлива наблюдателност/
грижата на добрия стопанин при изпълнение на задължението за участие в
поддържането - чл. 63, ал. 2 ЗЗД/, каквато трябва да проявяват всички
останали.
В обобщение – нито ОС на ЕС е взимало решение за извършване на
ремонта, нито е възлагало на УС на ЕС да взима подобно решение, никой
собственик не се е възползвал от възможността на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС.
Следва да се изясни на ответната страна ЕС /вкл. и на ищцата/, че е
необходимо при възникване на проблем в индивидуален обект на ЕС или в
нейните общите части всички участници в ЕС да проявяват активност, като
бездействие е недопустимо – дори обсъждания въпрос е бил повдиган на
19
събрания на ЕС, но без резултат. Настоящият съд постановява настоящото
съдебно решение, с което отменя процесното решение на УС на ЕС не поради
липсата на необходимост от ремонт /в тази връзка не може да се приеме и
изнесеното от ищцата – „улукът беше здрав и не е имал нужда от ремонт“,
дори да е изглеждал външно здрав, явно е имало проблеми, тъй като е лишено
от всякаква логика да се подменят здрави и изпълняващи своята функция
елементи/, а единствено поради обстоятелството, че не това е бил реда и
компетентния орган за взимане на подобно решение за ремонт. И не на
последно място ще се каже, че цялото ОС на ЕС /всички собственици, вкл.
ищцата/ следва да прояви активност за изясняване на разходите на
собственика на апрамамент № 1 по отстраняване на мухъла, тъй като никой
собственик не е длъжен за собствена сметка да извършва ремонти в
самостоятелния си обект предизвикани от проблем с общите части на сградата
/така чл. 48, ал. 6 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС /. В чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС е
предвидено задължение за етажните собственици да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване
на общите части на сградата. На всички собственици на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост е /и е било/ вменено
задължението да поддържат общите й части /чл. 38, ал. 1 ЗС/ в изправно
/добро техническо/ състояние- чл. 6, ал. 1, т. 17, вр. с пар. 1, т. 13 ДР на ЗУЕС,
аргумент от чл. 41 ЗС, чл. 179, ал. 1 ЗУТ / в сила до 27.07.2007 г. /, чл. 143, ал.
1 ППЗТСУ- отм./ последните две законови разпоредби говорят общо за
строежи и сгради, но е ясно, че по-голямото включва и по-малкото/.
Безусловен логически показател за неизпълнение във времето на това
задължение/ установено в обществен интерес/ е обективния факт на
повредено /неизправно/ състояние на обект в сградата, следващо от появата на
теч като вредоносен процес, който не би се появил, ако тя бе текущо така
поддържана, че да не се стига дори до необходим ремонт по смисъла на пар. 1,
т. 8 на ДР на ЗУЕС/ дейност по привеждането й в съответствие с
нормативните изисквания за техническа пригодност, с оглед отстраняване на
вече създадени, които не биха били създадени, ако се провежда текущо
поддържане/ неудобства за нормалното използване на самостоятелните
обекти/. Доразвитие на това задължение е другото задължение на
собствениците да участват в разходите за ремонт на общите части на сградата,
съразмерно с притежаваните в тях идеални части – чл. 6, ал. 1, т. 9, чл. 48, ал. 3
20
ЗУЕС, чието извършване е последица от вземане на решение на общото им
събрание по съответния законоустановен ред/ чл. 13-17 ЗУЕС/ – чл. 48, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, като отказ от приемането му е недопустим, когато е
възникнала действителна необходимост от възстановяване на общи части т. е.
да се направят разходи за това – чл. 11, ал. 2 ЗУЕС. С други думи преценката
за тази необходимост и волевата й последица/ какво да се направи/, която
може да се окаже дължима по същество, принадлежи на общото събрание
на собствениците като висш орган на управление/ чл. 10, т. 1 ЗУЕС/ на
делата, попадащи в режима на етажната собственост.
По разноските:
Конститутивният иск с правно основание чл. 43, ал. 1 ЗЕУС е неоценяем
/така определение № 625/07.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4228/2015 г., I г. о./.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 1000,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за един адвокат и сумата от 30,00 лв. представляваща
държавна такса по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 43, ал. 4 ЗУЕС взетото на ********** г. и
обективирано в споразумение от ********** г. решение на Управителния
съвет на Етажната собственост на сграда с идентификатор **********.**, с
административен адрес: гр. ************, ул. „************“ № ****.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с идентификатор
**********.**, с административен адрес: гр. ************, ул.
„************“ № **** да заплати на М. А. Б., ЕГН: ********** и адрес: гр.
************, ул. „************“ № ****, ет. ****, ап. **** сумата от общо
1030,00 лв. /хиляда и тридесет лева лева/ разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.
43, ал. 5 ЗУЕС.
21
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
22