Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски градски съд, гражданско
отделение, втори „В” въззивен състав в публичното заседание, проведено на
девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
мл.
съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Юлияна Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
1748 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20216628 от 06.10.2020
г., постановено по гр. д. № 41107/2019 г. на
Софийски районен съд, 167 състав, е признато за установено по
предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 198, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н.Д.Г. дължи на „С.В.”
АД сумата 576,68 лв. – главница за доставена
и незаплатена вода за периода от м.
Решението е обжалвано от ответницата Н.Д.Г. в частите, с
които исковете са уважени, с искане същото да бъде отменено в тези части и
постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. В жалбата се
излага се възражение за недоказаност ответницата да е потребител на В и К услуги
в качеството си на собственик или вещен ползвател на процесния имот. Сочи се в
тази връзка, че по делото не е представен официален титул за собственост,
доказващ, че ответницата е собственик или вещен ползвател на имота, а
представените от ищеца документи не са доказателства за това. Излага се и
възражение за недоказаност на обема на реално доставените количества вода в
имота, като се твърди, че заключението на СТЕ
изготвено единствено въз основа на представени от ищцовото дружество
частни документи – счетоводни записвания, поради което неправилно е кредитирано
от съда.
Ответникът не е представил отговор на възивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Ищецът ”С.В.” АД е предявил срещу
Н.Д.Г. искове за признаване за установено, че Н.Д.Г. му дължи сумата 1192,31
лв., представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от
03.04.2012 г. до 01.11.2018 г., и сумата 368,42 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 04.05.2012 г. до 01.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е предоставял В
и К услуги в имот, находящ се в гр. София, ул. „**********собственост на
ответницата. За периода от 03.04.2012 г. до 01.11.2018 г. по партидата на имота
била открита договорна сметка **********, отнасяща се за просрочените
задължения на ответницата, в размер на цената на иска. „С.В.” АД редовно
издавала месечни фактури за потребените и начислени В и К услуги в процесния
период, стойността на които не била заплатена. Твърди, че за претендираните
вземания в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил писмено.
С писмения си отговор
ответницата, чрез пълномощника й адв. К. И., оспорва исковете. Излага довод, че
не дължи претендираните суми, тъй като не е доказана реална доставка на вода.
Твърди, че при отчитане на общия и индивидуален водомери на процесния адрес не
били спазени разпоредбите на чл. 30 и сл. от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за използване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и чл. 21, ал. 1 от Общите условия на
дружеството. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между
страните, както и доставката на стоки и услуги от страна на ищеца. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на
обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал. 1 от ЗВ
и чл. 86, ал. 1 от ГПК – за признаване съществуването на вземания на ищеца, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 26.03.2019 г. по ч.гр.д. № 8971/2019 г. на СРС.
Неоснователно
е направеното с въззивната жалба възражение за недоказаност ответницата да е
потребител на В и К услуги по отношение посочения в исковата молба имот за
процесния период.
От разпоредбите на § 1, т. 2 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.
3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено
право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество
/чл. 2, ал.3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за
който се предоставят В и К услуги. В случая от представените по делото доказателства
се установява, че ответницата в процесния период, за който се претендира
дължимост на сумите за доставена вода, е била собственик на имот, находящ се в
гр. София, ул. „********. Видно е от представената с исковата молба разпечатка
от електронна справка по лице от Служба по вписвания – София, че на 03.10.2007
г. по партидата на ответницата Н.Д.Г. е
вписан договор за замяна, вх. рег. № 590322, дв. вх. рег. № 72500, акт № 69,
том 183, за имот в гр. София -
самостоятелен обект в сграда, пл. № 393, парцел 12, площ 41,380 кв.м.,
представляващ апартамент 1, едно с мазе 6. Така представената електронна
справка не е била оспорена от ответницата в срока по чл. 131 от ГПК. Данни за
това, че ответницата е била собственик на процесния имот се съдържат и в други
представени доказателства, а именно:
протокол от проведено на 16.04.2009 г. Общо събрание на собствениците на имоти
в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********, в който сред
посочените като присъстващи на събранието лица фигурира името на ответницата,
посочена като собственик на апартамент № 1 и изба № 6, която е положила подпис;
информационен лист за кл. № 5206777 с посочен собственик Н. Димтрова Г.
съгласно документ за собственост нот. акт № 154/2007 г., в който са посочени
брой на ползвателите /1/, брой на водомерите, фабричен номер на водомера и пр.,
който документ също е подписан от ответницата. Авторството на положените
подписи върху тези два документа също не са оспорени от ответницата. Както е
посочил първоинстанционният съд, съдържанието на лично подписаните от
ответницата в качеството й на собственик на апартамента подписи върху тези
документи следва да се приеме за извънсъдебно признание на обстоятелството, че
в отчетния период тя е била потребител на В и К услуги, и между нея и ищеца е
съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на тези
услуги. Допълнително в подкрепа на този извод е и фактът, че на адреса на
процесния имот ответницата лично е получила заповедта за изпълнение, а в
подаденото от нея възражение същата изрично е посочила като свой адрес този
имот, което е индиция за връзката на ответницата с имота.
Следва да се посочи, че с
отговора на исковата молба ответницата не е оспорила твърдението в исковата молба,
че е собственик на процесния имот, не е въвела никакви конкретни възражения в
тази насока, а е заявила само общо оспорване на наличието на облигационно
отношение между страните, което оспорване не е основано на твърдение, че не е
собственик или ползвател на имота.
По силата на чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са
регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „С.В.”
АД. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни на
съотвените интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала
по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо
сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата
на тези ОУ ответницата има качеството на потребител на В и К услуги в
качеството й на собственик на процесния водоснабден имот.
Неоснователно е и направеното с
въззивната жалба възражение за недоказаност на обема на предоставяните в имота
на ответницата В и К услуги. От приетото като неоспорено от страните заключение
на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че
ищецът е доставял В и К услуги до процесния имот /с клиентски №********** с
титуляр Н.Д.Г./ в посочения период с общо количество 631.893 куб.м., от които
567.00 куб.м. за имота и 64.893 куб.м. от разпределение на разход за общи
нужди. Изразходваното количество вода за процесния период е измерено по водомер
№ 36807208. Отчетите са извършвани при посещение от проверител или самоотчет, а
за периодите, в които не е правен отчет, изразходваното количество е
изчислявано на база предишните реални отчети, а при следващ реален отчет е
правена корекция за разликата между изчисленото и реално изразходваното и
отчетено по водомер количество. Според експерта, начислените на ответницата
суми за предоставени В и К услуги за процесния период са в съответствие с
наличните количества и с утвърдените от ДКЕВР цени за този период.
Както бе посочено, заключението
не е било оспорено от ответницата след изслушването му в съдебно заседание
/изрично процесуалният й представител адв. Билева е заявила становище за
приемане на заключението/. Във въззивната жалба ответницата е направила
възражение, че това заключение не следва да се кредитира, защото е изготвено
само въз основа на представени от ищцовото дружество счетоводни документи.
Видно е от съдържанието на заключението, че същото е изготвено въз основа на
представените по делото документи, както и от допълнително проверени в
счетоводството на ищеца документи – фактури, карнетни листа, отчети за
доставяни количества, справки за таксуван разход и пр., т.е. въз основа на
обективни данни. Следва да се посочи, че
материалите, по които експертът работи и въз основа на които изготвя
заключението си, не е необходимо да бъдат изрично приети по делото като писмени
доказателства. Заключението е пълно и обосновано, като в него са посочени
данните, въз основа на които са направени експертните изводи, а и въззивницата
не е поискала допускане на допълнителна или повторна експертиза.
При зачитане на направеното от
ответницата възражение за изтекла погасителна давност първоинстанционният съд
законосъобразно е определил дължимата сума за главница за периода от м.
Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216628 от
06.10.2020 г., постановено по гр. д. № 41107/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваните му части, с които е признато за установено, че Н.Д.Г.
дължи на „С.В.” АД сумата 576,68 лв. –
главница за доставена и незаплатена вода за периода от м.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.