РЕШЕНИЕ
номер 807, 25.06.2019г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен състав,
на единадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,
в публичното заседание в следния
състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар : Златка Калоянова
Прокурор : ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева наказателно административен характер дело номер 1756 по описа на съда
за 2019 година за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
по делото е образувано по повод жалбата жалба на Д.Р.Д. ЕГН ********** с адрес ***,
против наказателно постановление № 15-0769-002641/06.10.2015г., издадено от
Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 10 лева.
Иска се отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за
незаконосъобразност.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима.
Съдът, като прецени
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния
контрол намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
На 17.07.2015г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на 17.07.2015г., около 00:30 часа е управлявал лек автомобил „Ф.п.“
с рег.№ *****, собственост на Ш.А.О. ЕГН **********, в посока от към кръстовище
„Т.“ до „Т.“, като не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство, тъй като същото е отнето на 24.05.2015г. по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП в нарушение на чл.150 от ЗДвП и не
носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, което управлява
в нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който не посочил възражения. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са депозирани.
Сезиран с преписката по акта административнонаказаващият
орган е приел за безспорни установените с акта фактически обстоятелства, поради
което на 06.10.2015г. е издал обжалваното наказателно постановление, в което
изцяло е пресъздадена установената с акта фактическа обстановка и били посочени
същите законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмените
доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Според чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на
изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152,
ал.1, т.4.
Според съда обаче определената от актосъставителя и посочена в наказателното постановление
квалификация на нарушението е неправилна, тъй като описаните факти не могат да
бъдат определени като нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като нарушителят не е
неправоспособен водач.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач на
жалбоподателя е издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство № ********* на 17.04.2012г., като същото е с валидност до 24.05.2015г..Свидетелството
за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него са били
иззети, при съставяне на акт за установяване на административно нарушение №
Г221061/24.05.2015г.
Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 24.05.2015г. на жалбоподателя е била
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.д от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача до заплащане на дължима глоба.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Според ал.2, т.3 на същата разпоредба налагането на
принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол
се извършва чрез: отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2,
т.1. В ал.3 е предвидено, че в случаите по чл.171, т.1, буква „б”
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
Разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП
предвижда, че за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. Следователно правоспособността за управление на моторно
превозно средство се придобива със свидетелството за управление на моторно
превозно средство от съответната категория. При отнемането му за определен срок
водачът не се лишава от придобитата правоспособност, а само временно му се
ограничава възможността да управлява моторно превозно средство. В разпоредбата
на чл.177,
ал.1 ЗДвП са предвидени отделни състави на нарушения, а именно: когато
управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред /чл.177,
ал.1, т.1 ЗДвП/; когато управлява моторното превозно средство без да
притежава съответното свидетелство за управление /чл.177,
ал.1, т.2 предл. първо ЗДвП/ и когато управлява
моторно превозно средство, след като свидетелството за управление му е било
отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4
/чл.177,
ал.1, т.2 предл. второ ЗДвП/. В конкретният
случай жалбоподателят е управлявал процесното моторно
превозно средство, след като свидетелството му е било отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, като се има
предвид, че съгласно чл.172,
ал. 6 ЗДвП заповедите за налагане на ПАМ подлежат на предварително
изпълнение и следователно допуснатото нарушение е по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а
не по чл.150 от ЗДвП. Допуснатото нарушение на материалния закон не може да
бъде санирано в настоящата фаза на производството,
поради което наказателното постановление в тази му част се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Със
същото постановление жалбоподателят е санкциониран и за нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Според тази императивна норма водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке. От показанията на свидетелите С.
и Й. се установи, че при проверката жалбоподателят не е представил на
контролните органи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство II част, поради което
правилно е бил санкциониран по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева.
Деянието не би могло да се квалифицира,
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
такива нарушения. Наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено в тази му част.
Предвид гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 15-0769-002641/06.10.2015г., издадено от Началник група към
ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция“-Бургас, в частта с която на Д.Р.Д. ЕГН **********
с адрес *** за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, като
ПОТВЪРЖДАВА постановлението в частта, в която за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14- дневен
срок от съобщаването
му на страните.
Председател: /П/
Вярно с оригинала!
З.К.