Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ………. 2016 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 28.09.2016г.със секретар М.В., изслуша докладваното от председателя административно дело№ 229/2016 г. и за да се произнесе , взе предвид ледното:
Производството е пореда на чл. 145 и следващи от АПК, във връзка с приложението на чл. 54 от ЗКИР.
Инициирано е по жалба на Е.Т.Г. ***, против Заповед
18-10040/18.12.2015 г., с която
Началникът на СГКК Варна отказва промяна на границата между имоти с
идентификатори 10135.2723.43 и 10135.2723.44 -
отразяване на границата по преки геодезически измервания и отразяване в
граници на сграда в имот 10135.2723.44 по КК на гр.Варна, одобрена със заповед
№РД-18-92/14.10.2008 г.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност, като се изтъква , че заповедта е идентична с постановената
по-рано заповед № КД-14-03-2973/11.11.2011 г.,
отменена с влязло в сила решение на АС Варна, постановено по адм. дело №
402/2011 г. Сочи се, че заповедта предмет на обжалване не била съобразена с
указанията, дадени в съдебното решение „за процедиране по заявление № 94-11677/10.05.2011
г...”, при разглеждане на преписката „не
е обърнато внимание, че заявлението е на основание чл. 53а, т.1 във връзка с
чл. 53,ал.1 т.1 от ЗКИР“
Отделно се възразява срещу
съобразеното от органа възражение на
заинтересованото лице, собственик на ПИ
10135.2723.43 - С.Ф.А., на което същият обосновал отказа си.
Твърди се, че сградата в
собствения на жалбоподателката имот е построена въз основа на разрешение за
строеж, издадено през 2000 г., 14 г. преди С.Ф.А. да придобие собствеността
върху съседния имот, поради което и не би могло да се иска неговото съгласие за
построяване на сградата свързано на границата между двата имота.
Изтъква се, че поради
непроизнасяне на АО по съдебното решение, постановено по адм.д. № 402/2011
г., влязло в законна сила на 15.01.2013
г., е подадено ново заявление , по което е постановена оспорената заповед.
Възразява се срещу приетото от АО, че поисканото изменение
на КК в частта за собствения и имот не може да бъде изпълнено, тъй като обектът е разположен свързано към
границата на съседния ПИ 10135.2723.43,
като се аргументира с твърдението, че материализираната на място граница
съответствала на извършените преки геодезически измервания и нанасянето и по
този начин няма да засегне собствеността на С. А..
Въз основа на изложеното е
формиран петитум с искане съдът да отмени оспорената заповед и да върне делото
като преписка с указания за извършване на исканата услуга.
Ответникът, в бланкетно
представено по делото писмено становище счита жалбата за неоснователна,
недоказана и моли съдът да я отхвърли.
Заинтересованото лице С.Ф.А. в
представен по делото писмен отговор също счита жалбата за неоснователна, а
оспорената заповед- за правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че тъй
като обектът, за който е поискано
изменение на КК и КР – сграда в ПИ 10135.2723.44 е разположен свързано
на границата със собствения му ПИ 10135.0723.43, навлиза в него, то е налице
спор за материално право, а отстраняването
на непълнотите и грешките в тази случай следва да стане след решаването му съдебен ред. Въз основа на
изложеното моли съда да потвърди изцяло Заповед № 18-10040/1812.2015
г.Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните с доказателствата поделото прие следното:
Жалбата е депозирана
от активно легитимирано лице, в рамките на установения законов срок, с
оглед на което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
Със заявление №
01-231302/07.08.2015 г. от Е.Т.Г. е
поискано нанасяне на настъпили
промени в КК за ПИ 101035.2723.43 и ПИ
101035.2723.44 , като е представен проект за изменение на границата между двата
имота съгласно скицата проект, поискано е и нанасяне на сградата в ПИ
101035.2723.44 и издаване на удостоверение по чл. 54а, ал.3 от ЗКИР, поискано е и отразяване на промени в КК и КР за сгради, които са
премахнати – сграда 10135.2723.44.1.
Ведно със заявлението са
представени архитектурен проект на обект
„Вилна сграда” в същия ПИ, техническа експертиза относно промяна на КК и КР, която отрязва
действителната граница между двата имота , определена чрез преки геодезически
измервания, както и нанасяне в границите на ПИ 10135.2723.44 на новопостроената двуетажна масивна сграда с
идентификатор 10135.2723.44.2 и заличаване на съществуваща сграда с идентификатор 10135.2723.44.1.,; ситуация;
3 бр. с№ 3093/2013 г.; скица-проект, молби, Констативен протокол и доказателства за собственост.
Видно от представените НА № 186,
т.І д. 312/09.02.1988 г. и НА № 79, т.І, д.98, рег.№ 769/12.03.1999 г. Е.Г. се
легитимира като собственик на ПИ 1526 по КП 1987 г. на м. „Траката”, представляващ лозе с площ от 110 кв.м.,
идентичен с ПИ 10135.2727.44 по КК на гр.Варна. Имотът граничи на запад с ПИ
10135.2723.43, собственост на С.Ф.А. съгласно Постановление за възлагане на недвижим
имот от 26.07.2013 г. на ЧСИ Люба Т..
До С.А. АО изпратил уведомление по чл. 26, ал.1 от АПК за започнатата по
заявлението на Г. процедура по изменение на КК и КР за границата между двата
имота. С.А. депозирал писмено
възнаграждение, с което изразява изричното си несъгласие за допускане сна
изменение между имотната граница, тъй като счита, че към момента на депозиране
на заявлението не са налице основания за такова изменение.
С оспорената заповед началникът
на СГКК Варна отказал исканото изменение на КК – промяна на границите между
имоти 10135.2723.43 и 10135.2723.44 с цел отразяване граница по преки геодезически измервания и
отразяване на сграда в ПИ 44, като приел, че поисканото изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри за отразяване в граници сграда дв
имот с идентификатор 10135.2723.44 не може да бъде изпълнено, тъй като обектът
е разположен свързано към границата на съседния имот с идентификатор
10135.2723.43 – собственост на С.Ф.А..
Отказа си административният орган
мотивирал и с депозирано пред него
възражение от С. А..
Относно изградената в процесния ПИ 10135.2723.44
сграда се установи следното:
Със Заповед № АГ -2/17.01.2000 г., Главният
архитект на община Варна е одобрил ЧЗР за
парцели VІІ-1526 и VІ-1527 в кв.
179 на в.з. „Траката”.Заповедта е влязла в сила Според одобрените с нея ЧЗР и в
двата парцела е предвидено свързано
застрояване, сградите са на границата между двата имота,свързани с калканна
стена. Представената виза за проектиране № 76/03.02.2000 г. е съответна на
одобреното с цитираната заповед ЧЗР.
Изпълнената в ПИ 101035.2723.44 двуетажна сграда е
разположена на границата с ПИ
10135.2723.43 - съгласно одобреното ЧЗР
с влязлата в сила Заповед № АГ-2/2000 г.
Видно от приложения към адм.
преписка Протокол за заснемане чрез преки геодезически измервания на трайно означената
(материализирана) граница между ПИ 44 и ПИ 43 в Приложение № 1 към него е отразено установеното
според изпълнителя действителното местоположение на границата между
двата имота, като в координатен регистър са
отразени новоопределените гранични точки. Геодезическата снимка установява несъответствие на новоопределените
к.т. с тези, отразени в координатния регистър по КК.
С подаденото от Г. заявление,
обективиращо искане за извършване на
административна услуга, същата е описана
така: нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и
кадастралните регистри за обекти ПИ 10135.2723.44 и ПИ 10135.2723.43; нанасяне
на настъпили промени в КККР на недвижими имоти 10135.2723.44 и 10135.2723.44.2
(нанасяне на новопостроената сграда), отразяване на настъпили промени в КККР за
сгради, които са премахнати – сгр.10135.2723.44.1
Според заключението на експерта,
изготвил техническата експертиза
към проекта за изменение на
КККР - т.І, в т.1.1 т.1.3, площта на
имотите преди и след проектираното изменение
ще е без промяна.
Видно от заключението вещото лице
по проведената по делото основна СТЕ,
за територията, в която попадат двата имота е налице единствено улична
регулация, изготвен е и действал ПНИ, а
преди него – кадастрален план на вилна зона „Траката” от 1987 г., послужил и
показан като основа на изготвената графика.
С черен цвят на комбинираната
скица е показана общата граница между двата ПИ
10135.2723.44 и 10135.2723.43 (спорна)
според действаща КК (идентична с
ПНИ) , а с червен цвят – съществуващата на място материализирана граница.
Вещото лице отбелязва, че
материализираната граница ( телена мрежа с бетонови колове) не съответства напълно на отразената в КП
1987 г. граница, максималното разминаване е изчислено графично на 1,10 линейни
метра –протежението и от т.1 до т.6. Така
установената разлика вещото лице поставя в рамките на допустимата
грешка, съгласно чл. 18, ал.4, т.1, б.”а” от Наредба № 3/2005 г., но само в
частта до калканната стена на сградата, построена в ПИ ..44. В обхвата на
калканната стена на двуетажната сграда максималните разлики на отразената по
КК)ПНИ) граница и тази , материализирана
на място са в размери от 0.37 м. до 0.50 м., т.е. извън максимално допустимата
грешка според цитираната по-горе норма.
При разпита на експерта в открито
съдебно заседание на .08.06.2016 г., на
поставен от представителя на заинтересованото лице въпрос същият отговори,
че има навлизане на калканната стена на
сградата, построена в ПИ 10135.2723.44в ПИ 10135.2723.43 - собствен на С.А..
Във връзка с тези констатации,
съдът постави допълнителна задача на
вещото лице да изследва и определи
конкретните геодезически точки в
обхвата на калканната стена, в който се констатира отклонението от
нормата на чл. 18, ал.4, т.1, б.”а” от Наредбата.
Видно от заключението по тази
задача, онагледено и с комбинирана скица, тези максимални разлики са в т. 6 .
0.36 м. и в т. 7 – с 0.51 м., разположени съответно в югозападната и в
северозападната крайни точки на калканната стена.
Констатациите на вещото лице по
двете експертизи са съответни на изявленията му в открити съдебни заседания, че
сградата, построена в ПИ..44,
разположена свързано на границата
със съседния ПИ ..43, навлиза в последния в обхвата, посочен в графиките към
експертизите - частта от
материализираната на място граница попада под сградата и не може да бъде
изследвана.
Съдът кредитира изводите на вещото лице, дадени в приетото и
неоспорено от страните заключение.
Въз основа на тези факти съдът
прие следното от правна страна.
Производството пред СГКК Варна е по реда на чл.
51-54 от ЗКИР, в актуалната редакция, приета с ДВ бр.49/2014 г., според която отпада необходимостта от
съставяне на Акт за непълноти и грешки. Новелата обаче не игнорира наличието на
материално правен спор като предпоставка
за отказ за изменение на КККР – видно от съдържанието на чл. 54, ал.2, с нея
законодателят въвежда единствено
задължението за изготвяне на комбинирана скица,
която да отразява засягането на претендираното право на собственост.
Твърдяните от заявителката несъответствие в данните за общата граница между собствения и ПИ с идентификатор 10135.2733.44 и ПИ 10135.2723.43 – на С.А.,
спрямо отразеното в КК, сравнено с
материализирането и на място както спрямо документите за собственост са съществували към момента на одобряване
на КККР, не са настъпили след влизането
им в сила, поради което се касае за "непълноти или грешки" в КК по
смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР.
Исканото изменение на спорната граница като краен резултат ще
доведе до увеличаване площта на ПИ 10135.2723.44 за сметка намаляването на
площта на ПИ 10135.2723.43 именно в частта от неговата площ, попадаща под
построената в ПИ 44 двуетажна сграда, разположена
на границата между двата имота и навлизаща със западната си фасада в ПИ 43
- факт потвърден и от вещото лице в
изслушаните две заключения по делото.
Писменото възражение на заинтересованото лице С.А.-
собственик на ПИ 43 пред АО, поддържано
в хода на съдебното производство с
изричното изявление, че се касае за материално правен спор кореспондира
именно с коментираните по-горе фактически констатации и изводи на вещото лице относно несъответствието в обхвата на
калканната стена.
При установеното
по отношение разликите в
границата между двата ПИ 44 и ПИ 4 превишшаване на дефиницията за максимално
допустима грешка, дадена в чл. 18, ал.4, т.1,б”а” от Наредбата, исканото
изменение на КК чрез нанасяне на данни,
установени „чрез преки геодезически измервания” нито е възможно , нито е
допустимо предвид заключението на вещото лице и очерталия се вещен спор в
частта за обхвата на калканната стена -
в т.6 до т. 7, ( по координатен
регистър точки 4788586.74.. и 4788598.681...) навлизаща в ПИ 43.
Предвид изложеното не е обективно вярно,
посоченото в обяснителната записка, че
двата ПИ 10135.2723. 43 и 10135.2733. 44 ще запазят площите си .
Възражението на А. съдържа ясно изявление за
несъгласие с проектираното изменение на общата граница на собствения му ПИ 43 с ПИ 44 – собствен на заявителката Г..
В тази връзка следва да се има предвид, че спор
за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но
и всеки път когато твърденията на страните относно определено субективно
материално право са разнопосочни, както е в случая. АО, кредитирайки позитивно подаденото пред него възражениее е възприел наличието на такъв вещен спор, който е пречка за
издаване на заповедта, поради което е и отказал извършването на исканото изменение.
Изменението на КККР може да се извърши при
условията на чл. 54, ал.2, от ЗКИР, съобразно действащата към момента на
приключване на вещния спор уредба.
Относно релевираното от оспорващата възражение, че
производство следва да е по реда на чл. 53а, т.1 от ЗКИР съдът дължи да отбележи, че не са налице предпоставките
на цитираната норма – цитираното решение по адм. д. № 402/2012 г. не е сред
кръга съдебни актове, съставляващи предпоставка за приложението и, то няма
изпълнителна сила. Видно от съдържанието му, с него решаващият състав на съда
отменил предходна заповед на началника на СГКК Варна, поради констатирани
съществени процесуални нарушения – неконституиране на надлежна заинтересована
страна, пропуск съставляващ самостоятелно основание за отмяна на
административния акт. По цитираното адм. д. № 402/2012 г., краен правена
резултат по съществото на спора не е формиран, преписката е върната за
произнасяне с указания за конституиране
на установеното в хода на това съдебно производство заинтересовано лице –
надлежна страна. Съобразно изложеното съдът счита, че представеното съдебно
решение не попада в обхвата на приложение на чл. 53а, т.1 от ЗКИР.
Предвид направения коментар съдът
счита, че релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед останаха недоказани, поради което жалбата следва да се отхвърли.
Съобразно приетия п о спора краен
правена резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на
заинтересованата страна С.А. искане за присъждане на сторените по делото
разноски, съдът намира същото за основателно и доказано и ще следва да го
уважи.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172,ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Е.Т.Г. ***, против Заповед 18-10040/18.12.2015 г., с която Началникът на СГКК Варна отказва
промяна на границата между имоти с идентификатори 10135.2723.43 и 10135.2723.44
- отразяване на границата по преки
геодезически измервания и отразяване в граници на сграда в имот 10135.2723.44
по КК на гр.Варна, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008 г.
ОСЪЖДА Е.Т.Г.
*** да заплати на С.Ф.А. ***. Кърджали, сумата от 100 (сто) лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова