М О Т И В И
по НОХД № 7249/2019 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив
е повдигнала обвинение против подсъдимия О.А.М. за извършено от него
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7 , вр. чл. 194,
ал. 1, вр. 28, ал. 1 НК.
По време на разпоредителното
заседание прокурорът намери, че в хода на досъдебното производство няма
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правото на защита на подсъдимия, неговият защитник или пострадалата. По време
на съдебните прения поддържаше внесения обвинителен акт, тъй като обвинението
се доказвало от събраните по делото доказателства. Относно размера на
наказанието предложи да ориентирано около една година лишаване от свобода, като
на същия се възложат и разноските по делото, като бъде приспаднато и времето
през което е бил задържан.
Пострадалата А.П. не
беше открита на посочения от нея адрес, като след проведен телефонен разговор
от призовкар към РС гр. Пловдив е заявила, че не
живее на същия и ще се яви за получаването на книжа, което обаче не направи,
поради което и разпоредителното заседание беше проведено без нейно участие.
Защитникът адв. Н. по време на разпоредителното заседание намери, че в
хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нейния клиент,
като от името на своя доверител посочи, че същият желае да признае фактите и
обстоятелствата описани в обвинителния акт. По време на съдебните прения заяви,
че желае на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Подсъдимият М. по време
на разпоредителното заседание заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник
и призна фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае
производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. По време на съдебните
прения се присъедини към казаното от адвоката си, като в последната си дума
поиска по-леко наказание.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият О.А.М., ЕГН:
********** е роден на *** ***, настоящ адрес ***, Б., български гражданин,
неженен, без образование, осъждан, неработещ. Понастоящем в Затвора Белене за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
Със споразумение №
83/07.02.2017 г. по НОХД № 625/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд, 17
н. с., в сила от 07.02.2017 г., обв. О.А.М. бил
признат за виновен за извършено на 09.11.2016 г. престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца, като на основание чл. 66 от НК, изпълнението на
така наложеното наказание било отложено за срок от една година и три месеца.
На 12.06.2017 г.
свидетелката А.Л.П. *** заедно със сина си Т.– 2 г., който се возел в детска
количка. Пострадалата П. се срещнала около 17:30 ч. с баща си свидетелят Л.П.в
Цар Симеоновата градина в гр. Пловдив, след което заедно посетили магазин
„Детска планета“ на ул. „Тодор Каблешков“ № 22 в гр.
Пловдив. А.П. оставила пред магазина детската количка и заедно със сина и баща
си влезли вътре около 17:40 ч. На поставка под седалката на детската количка пострадалата
си била оставила личните вещи, а именно - черна шушлекова
чанта за детска количка и в нея черно лачено правоъгълно портмоне с парична
сума в размер на 450.00 лева, 2 броя дебитни карти към банка „Първа
инвестиционна банка“ и 2 броя дебитни карти към банка „Централна кооперативна
банка“. В чантата имало още ключодържател тип „цвете“ с халка с 3 броя секретни
ключове и 1 бр. чип за входна врата, както и мобилен телефон марка „НТС“, модел
„One M 9 gold“ с ИМЕИ № *****ведно
със СИМ карта.
Около 17:41 ч. по улица
„Тодор Каблешков“ в посока ул. „Гладстон“
вървели заедно подсъдимият О.М., св. К.Р.и св. Е.А.. В един момент първият
забелязал оставената без надзор пред магазина детска количка. Подсъдимият тръгнал
към количката, като се приближил до нея и взел от поставката под седалката
намиращата се там черна шушлекова чанта и намиращите
се в нея движими вещи - черно лачено правоъгълно портмоне с парична сума в
размер на 450.00 лева, 2 броя дебитни карти към банка „Първа инвестиционна
банка“, 2 броя дебитни карти към банка „Централна кооперативна банка“,
ключодържател тип „цвете“ с халка с 3 броя секретни ключове, 1 бр. чип за
входна врата, както и мобилен телефон марка „НТС“, модел „One
M 9 gold“ с ИМЕИ № *****ведно със СИМ карта.
Свидетлеите Р.и А. видели
действията на О.М. и побягнали. След като отнел вещите последният също побягнал
в неустановена посока. След няколко минути свидетелката П. заедно с баща си
излезли от магазина, като тя установила, че черната й шушлекова
чанта ведно с поставените в нея вещи липсват. Пострадалата сигнализирала
органите на Полицията и било образувано досъдебно производство.
По неустановен начин подсъдимият
се разпоредил с отнетите вещи. На неустановена дата след деянието -12.06.2017
г., същият продал на свидетеля Б.Б. срещу сумата от
170 лв. отнетия мобилен телефон - марка „НТС“, модел „One
M 9 gold“ с ИМЕИ № ***, като телефонът бил без сим карта. Свидетелят Б.след закупуване на мобилния апарат
поставил СИМ карта с мобилен номер на името на негова роднина - М.М.и го ползвал известен период от време до предаването му с
протокол на полицейски служител.
От заключението на
изготвената по делото стоково - оценъчна експертиза се установява, че към
12.06.2017 г. стойността на вещите била следната - черна шушлекова
чанта за детска количка на стойност 30.00 лева, черно лачено правоъгълно
портмоне на стойност 15.00 лева, парична сума в размер на 450.00 лева, 2 броя
дебитни карти към банка „Първа инвестиционна банка“ – без стойност, 2 броя
дебитни карти към банка „Централна кооперативна банка“ – без стойност,
ключодържател „цвете“ с халка на стойност 4.00 лева, 3 броя секретни ключове
/всеки по 4 лв./ на обща стойност 12.00 лева, 1 бр. чип за входна врата на
стойност 6.00 лева и мобилен телефон марка „НТС“, модел „One
M 9 gold“ с ИМЕИ № *****ведно със СИМ карта на
стойност 560.00 лв., или всичко на обща стойност 1 077 лв.
С оглед възрастта на
обвиняемия М. /17 г. към датата на деянието/ в хода на разследването му е била
назначена и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертизи /л. 122 -
126/. Съгласно заключението на същата, подсъдимият М. към датата на деянието не
се води на психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ - Пловдив и не страда от
психично заболяване, като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и може пълноценно да участва в
наказателното производство.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия
М., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, които се кредитират
от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия
доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели: А.Л.П., Л. Й. П., Б. П. Б., К. З. Р.и Е.В.
А..
Тези гласни доказателствени
средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията
от процесния период. Същите са логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с обясненията
на подсъдимия. Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във
връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с
авторството на деянието.
Съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на
фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост,
характеристична справка, докладни записки, протоколи за оглед, протоколи за
доброволно предаване.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал, видно от което общата стойност на отнетите вещи е в
размер от е 1 077 лева.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия. В този
смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият О.А.М. с ЕГН: ********** е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1
от НК, за това, че на 12.06.2017 год. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в условията на повторност в
немаловажен случай – извършил е престъплението след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи, както
следва – черна шушлякова чанта за детска количка на
стойност 30.00 лева, черно лачено правоъгълно портмоне на стойност 15.00 лева,
пари – сума в размер на 450.00 лева, 2 броя дебитни карти към банка „Първа
инвестиционна банка“ – без стойност, 2 броя дебитни карти към банка „Централна
кооперативна банка“ – без стойност, ключодържател „цвете“ с халка на стойност
4.00 лева, 3 броя секретни ключове на стойност 12.00 лева, 1 бр. чип за входна
врата на стойност 6.00 лева и мобилен телефон марка „НТС“, модел „One M 9 gold“ с ИМЕИ № *****ведно
със СИМ карта на стойност 560.00 лева, всичко на обща стойност 1 077.00 лева,
от владението на А.Л.П. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна
- с действията си подсъдимият, е
реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително намерение е отнел посочените вещи, без съгласието
на пострадалaта, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт и същото е извършено при условията на повторност. Налице е отнемане на чужди движими вещи от владението
на собственика им – А.П., т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на
последната и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Последният е
установил трайно фактическо владение върху вещите, като те са преминали от патримониума на пострадалото лице в този на подсъдимия.
Отнемането е извършено с намерение вещта да бъде противозаконно присвоена,
свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането на вещите, подсъдимият
се е разпоредил с част от тях, като е продал на свидетеля Б.Б..
Деянието е извършено при
условията на повторност, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - със Споразумение
по НОХД № 625/2017 г. на РС- Пловдив, като случаят не е маловажен.
От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя,
който е осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови, след което е било
налице и последващо разпореждане с тях.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните
последици, които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел
и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че отнемането на чуждите вещи е противозаконно,
но независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния
резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство протече по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. чл.
195, ал. 1 НК предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода,
като след определянето му в посочените законови рамки, същото следва да се
намали с една трета.
От друга страна към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, като съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК наказанието което би могъл да получи за
настоящото деяние е до три години лишаване от свобода.
С
оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации за извършеното от
подсъдимия М. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, като на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК,
размерът на така определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а
именно с три месеца или да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от
свобода.
Съдът определя
наказание, ориентирано към минималния размер, като приема, наличие на превес на
смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се отчитат: самопризнанието на
подсъдимия, указването на съдействие на компетентните органи, младата му
възраст и изказано съжаление към извършеното, чистото съдебно минало, доколкото
осъждането по НОХД № 625/2017 г. на РС- Пловдив повлиява на правната
квалификация, а именно, че деянието е извършено при условията на повторност.
От друга страна като
отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат: отрицателните характеристични
данни изразяващи се в много на брой осъждания на подсъдимия след настоящото
деяние.
Неоснователно се явява
наведеното от страна на защитника на подсъдимия възражение, че наложеното на
последния наказание трябва да бъде определено при условията на чл. 55 НК,
доколкото посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни..
Към момента на извършването на деянието,
подсъдимият О.М. е бил осъждан на наказание ,,лишаване от свобода'', поради което институтът на чл. 66, ал. 1 НК е неприложим.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС така наложеното наказание в
размер от шест месеца лишаване
от свобода беше постановено
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На осн. чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше
приспадато от така определеното наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца времето,
през което О.А.М. е задържан по реда на ЗМВР за срок
от 24 часа на 31.10.2017 г., като един ден „задържане” се зачете за един
ден „лишаване от свобода”.
Относно разноските:
На осн.
чл.189, ал.3 НПК подсъдимият О.А.М., със снета по делото
самоличност, беше осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените разноски
по делото в размер на 596,12 лева.
Вещественото доказателство - 1 бр. диск, приложен на л . 31 беше постановено да остане в кориците
на делото в срока на неговото съхранение.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
