№ 452
гр. Варна, 08.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500357 по описа за 2025 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. П. Т.
от гр. Девня, представляван от адв. Д. А. от АК-Варна, насочена срещу
решение № 293/19.03.25г. по гр. д. № 1227/24г. на ОС-Варна, с което е прието
за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на
жалбоподателя, че ищците Н. Б. И. и Г. И. И., и двамата от гр. И.иево, са
собственици на реална част с площ от 1 641 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 10135.5501.397, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово“, Южна промишлена зона, целият с площ от 3 248 кв.м., при
граници на реалната част: ПИ с идентификатори 10135.5501.104 (в решението
е допусната грешка, тъй като имотът е с идентификатор 10135.5501.401);
10135.5501.325; 10135.5501.306 и останалата част от ПИ 10135.5501.397,
защрихована на приложената на л.77 по делото скица със сини линии, която е
приподписана от съда и представлява неразделна част от съдебното решение,
заедно с изградените в реалната част постройки – сграда с идентификатор
10135.5501.397.2 – промишлена сграда на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с
идентификатор 10135.5501.397.3- промишлена сграда на един етаж с площ 23
кв.м. и сграда с идентификатор 10135.5501.397.4 – промишлена сграда на
един етаж с площ 44 кв.м., на основание чл.79, ал.1 ЗС, въз основа на изтекла
придобивна давност за периода от 2009г. до настоящия момент; на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен Констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 115, том I, рег. № 1063, нот. дело № 103/21.11.2023г.
на нотариус № 434 - Юлия Каменова-Костадинова, вписан в СВ под № 160,
том XCIV, дело 21789, вх. рег. №35892/22.11.2023г. в частта му, с която И. П.
Т. е признат за собственик на описаната по-горе реална част от поземления
имот с идентификатор 10135.5501.397 и изградените в реалната част
постройки – сграда с идентификатор 10135.5501.397.2 – промишлена сграда
1
на един етаж с площ 41 кв.м.; сграда с идентификатор 10135.5501.397.3-
промишлена сграда на един етаж с площ 23 кв.м. и сграда с идентификатор
10135.5501.397.4 – промишлена сграда на един етаж с площ 44 кв.м.;
въззивникът е осъден да заплати на ищците сумата от 4 894.50 лева,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК. Счита се,
че решението е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна.
Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ищците са придобили
процесните имоти въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност за
периода от 2009г. до 2024г., тъй като те не са доказали да са владели имота
през целия период от време. Позовава се на изявлението на вещото лице по
делото, че на място е установил, че никой не използва имота по някакво
предназначение, имотът е изглеждал неподдържан, с избуяла растителност и
занемарени сгради. Отделно от това по делото не е било установено имотът да
е бил собственост на търговско дружество „Дира 97“ ЕООД, както и ищецът
да а заплащал ел. енергия. Изложените в показанията на разпитаните
свидетели на ищците факти, не са били подкрепени с доказателства – за
наличието на наемно правоотношение, за извършването на авторемонтни
услуги. Напротив, в показанията на втория свидетел е било изложено, че едно
друго физическо лице е било оставено в имота да го стопанисва и поддържа,
след като „Дира 97“ ЕООД е закрила дейността си. Не са били коментирани
доказателствата, че имотът е бил включен в актива на държавно предприятие,
което означава, че същият е бил държавна собственост. Поддържа се, че
правилно и законосъобразно е бил съставен АДС № 9425/17.11.17г., чиято
доказателствена сила не е оборена, защото имотът е бил включен в актива на
държавно предприятие. Поради това за периода от 31.05.06г. до 08.03.22г.,
предвид мораториума за придобиването по давност на частни общински и
държавни имоти, давност не би могла да тече. Предвид горното се претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски пред двете
инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни Н. Б. И. и Г. И. И., представлявани от адв. Кр. С., с който
жалбата се счита за неоснователна. Излага се, че е правилен и обоснован
изводът първоинстанционния съд за наличието на елементите от фактическия
състава на придобивната давност, които са били установени чрез писмените и
гласни доказателства по делото. Сочи се, че вещото лице по делото е заявило,
че за осъществяването на огледа на имота, именно ищецът му отворил
порталната врата и го допуснал там. Предвид зимния сезон, в който е бил
извършен огледа, то и дейност в него не е била осъществявана от ищеца. След
като е установено по делото осъществяването на владение от ищците върху
имота, и не е била оборена презумпцията на чл. 83 от ЗС от ответника, то
следва да се приеме, че ищците са владели за целия период от време.
Действително свидетелите са заявили, че едно физическо лице е било оставено
да живее във фургон в имота, както и да го пази, но това са направили ищците,
след напускането на „Дира 97“ ЕООД. Именно ищците, които са работили в
2
посоченото дружество, са завладели имота след 2008г. с намерение за своене.
Освен това ответникът е признал, че върху част от имота ищецът е извършвал
авторемонтна дейност, оспорвайки само владяната от него реална част.
Същевременно е правилна преценката на съда, че водените от ответника
свидетели не са имали непосредствени впечатления относно спорната реална
част и нейното владение – в тази връзка е направен анализ на тези
свидетелски показания, които съпоставени със заключението на вещото лице.
Доказателства за заплащането на ел. енергия ищците не са представили, тъй
като в издаденото им съдебно удостоверение идентификаторът на имота е бил
сгрешен. Доказателствено искане в тази насока обаче не е отправено.
Въззиваемите се позовават на нормата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.),
поддържайки, че процесният имот е бил включен в капитала на преобразувано
в търговско дружество държавно предприятие, поради което е допустимо
придобиването му по давност. Освен това, вписаното в АДС, съставен през
2017г. за имота, правно основание за придобиването му от държавата, не е
било установено от ответника, който пък същевременно чрез снабдяването си
с КНА за собственост върху имота въз основа на придобивна давност, оспорва
тази собственост. Независимо от тези съображения, сочи се, че ищците са
представили писмени доказателства, от които се установява, че процесният
имот е бил площадка на ТЕЦ Варна, използвана за съхранение на сгур. „ТЕЦ
Варна“ ЕАД е било образувано през 1986г. като предприятие „Топлофикация-
Варна“, като преди това централата е била с название „Стопанско
електропроизводствено предприятие ТЕЦ-Варна“. Със Заповед № П-
21/29.12.1993г. на председателя на Комитет по енергетика, било разпоредено,
че „НЕК“ АД следва да предаде на поделенията на ДФ „Енергоремонт“
ползването и разпореждането на част от терените, на които са изградени техни
бази, като е било упоменато предаването на предприятие „Енергоремонт
Варна“ на част от терена на ТЕЦ-Варна. В приложената към писмо из. №
2004/17.04.2002г. на изпълнителния директор на „ТЕЦ Варна“ ЕАД
информационна карта, е било посочено, че отделената при производството
сгур, се съхранява с „сгурохранилище с площ от 82 хектара, което е
собственост на централата“. Последното се потвърждава от вещото лице,
който е посочил, че процесният имот попада в район, който е бил собственост
на ТЕЦ Варна. Поради всичко това се поддържа, че процесният имот попада
върху територия, която е била собственост на търговското дружество, което
изключва възможността към момента на съставяне на АДС през 2017г.,
теренът да е бил собственост на държавата. Тези косвени доказателства
еднозначно доказват, че за имота не е имало забрана за придобиването му по
давност, а издаденият АДС не съдържа конкретни факти, реализиращи
състава на предвиден в закона придобивен способ. Позовават се и на приетото
в т. 2г. от ТР № 4/14г. на ОСГК, обявено на 14.03.16г., в което е разяснено, че за
да се приложи нормата на чл. 17а от ЗППДОбП, не е необходимо
предоставеният за стопанисване и управление имот да е заприходен в баланса
на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско
3
дружество. Отделно то това се сочи, че съобразно нормата на чл. , ал. 5 от
ЗКИР, обстоятелствата, отразени в КККР са доказателства за обстоятелствата,
за които се отнасят, до доказване на противното, а в случая е било видно че за
процесния имот към 03.11.17г. като собственик в КР е била вписана Спорт-
строй (тогава с идентификатор 10135.5501.54, идентичен на процесния имот с
идентификатор 10135.5501.397. поради това и не е имало пречка за
придобиването на имота по давност, тъй като той не е бил държавен.
Отправено е искане да се допусне до разпит поисканият с исковата молба
трети свидетел, тъй като първоинстанционният съд е допуснал само двама от
поисканите трима свидетели на ищците. Сочи се, че с показанията на този
свидетел ще се установи, че ищците са владели за себе си процесната реална
част в посочения период и са допуснали в имота трето лица само като пазач и
същият е изпълнявал именно тези функции.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Въззивната жалба обаче е останала нередовна, тъй като не е внесена в
пълен размер дължимата по делото ДТ. Това е така, защото дължимата за
първата инстанция ДТ възлиза на общо 843.51 лв. (680.61 лв. за процесната
реална част от поземления имот с площ от 1 641 кв.м. от общо 3 248 кв.м. на
целия ПИ, при данъчна оценка за ПИ в размер на 134 712.70 лв.; за сграда с
идентификатор 10135.5501.397.2 – 54.46 лв. при данъчна оценка от 5 445.50
лв.; за сграда с идентификатор 10135.5501.397.3 – 50 лв. (чл. 1 от Тарифата за
ДТ, събирани от съдилищата по ГПК) при данъчна оценка от 3 054.80 лв.; за
сграда с идентификатор 10135.5501.397.4 – 58.44 лв. при данъчна оценка от
5 843.90 лв.), а на осн. чл. 18 от цитираната Тарифа, дължимата ДТ за
въззивното производство е в размер на 421.76 лв. Следва да се довнесе сума в
размер на още 38.02 лв. – разлика над внесената сума от 383.74 лв. до
дължимата сума от 421.76 лв.
Независимо от горното, делото следва да бъде внесено за разглеждане в
открито с.з. като при неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще
прекрати въззивното производство.
Както е прието в мотивите на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на ОСГТК на
ВКС по т. д. № 1/13г., доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята
на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес. Такава материална
императивна правна норма в случая се явява забраната за придобиването по
давност на имот частна държавна собственост, действала за периода от
31.05.2006г. до 08.03.22г., относима към предмета на настоящото дело,
предвид представения от ответника АЧДС № 9425/17.11.17г., касаещ
процесния поземлен имот. Наред с това и въззивникът е навел оплакване за
несъобразяване на решаващият съд с посочената императивна правна норма.
4
Поради липсата на дадени от първоинстанционния съд указания относно
тежестта за доказване на факта, че процесният имот не е бил държавен, за да
може да бъде придобит по давност, предвид действалата забрана във
въведения от ищеца като твърдение период на осъществено владение, то това
следва да се осъществи от настоящия съд.
Воден от същите съображения (за служебното приложение на
императивната норма и на чл. 200 от ЗУТ), настоящият състав на съда намира,
че следва служебно да назначи допълнителна СТЕ, вещото лице по която да
отговори на въпроса дали процесната реална част от поземления имот
отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и по-
конкретно – относно изискването за лице (тъй като повърхността е очевидно
надхвърляща минималните изисквания). За изпълнение на допълнителната
задача следва да се призове вещото лице инж. Илия Христов, изготвил
заключението пред първата инстанция. Следва да се определи депозит за
възнаграждението на вещото лице в размер на 100 лв., вносим от ищците по
делото (понастоящем въззиваеми).
Съдът намира доказателственото искане на въззиваемите за допускане
до разпит на трети свидетел за установяване на твърдението за осъществено
владение върху имота за посочения период, за неоснователно. Действително с
исковата молба ищците са поискали за установяване на посочените факти
разпита на трима свидетели, но съдът на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК е
допуснал по двама свидетели на всяка от насрещните страни. След разпита им
страните не са имали искания за събиране на допълнителни гласни
доказателства поради неустановяването на спорния факт чрез разпита на
допуснатите свидетели. Поради това искането следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззивника И. П. Т. (да се уведоми чрез адв. А.) в 1-
седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена ДТ по
сметка на ВАпС в размер на още 38.02 (тридесет и осем лева и две стотинки.)
лв.
При неизпълнение на даденото указание в срок, съдът ще прекрати
въззивното производство.
УКАЗВА на ищците Н. Б. И. и Г. И. И. (да се уведомят чрез адв. Кр. С.),
че носят тежестта за доказване на факта, че процесният имот не е бил
частна държавна собственост, за да може да бъде придобит по давност,
предвид действалата във въведения от тях като твърдение период на
осъществено владение норма на § 1 от ПЗР на ЗС (Обн. - ДВ, бр. 46 от 2006 г.,
в сила от 1.06.2006 г., последователно изменяна до ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила
от 31.12.2017 г.), обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на
5
РБ - бр. 18 от 2022 г.).
НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно-техническа експертиза, по
която вещото лице, назначено от първата инстанция - инж. Илия Христов, да
отговори на въпроса дали процесната реална част от поземления имот
отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и по-
конкретно – относно изискването за лице (тъй като повърхността е очевидно
надхвърляща минималните изисквания).
Определя депозит за възнаграждението на вещото лице в размер на 100
лв., вносим от ищците по делото (понастоящем въззиваеми) Н. Б. И. и Г. И. И.,
в 1-седмичен срок от съобщението, в който срок да се представят и
доказателства за плащането.
След представяне на доказателства за внесен депозит да се призове
вещото лице.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи допълнителното си
заключение в срока по чл. 199 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемите за допускане до
разпит на трети свидетел за установяване на твърдението за осъществено
владение върху имота за посочения период.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито с.з. на 17.09.25г. от 09:00ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6