РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Враца, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.11.2023 г. /
седми ноември две хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №
574 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано по
касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, депозирана чрез процесуалния
представител * И.Й., против РЕШЕНИЕ № 79/11.08.2023г., постановено по АНД
№454/2021г. по описа на Районен съд –
Мездра, с което е отменен издадения от касатора ЕФ №**********. В касационната жалба са изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон.
Иска се
отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди
изцяло издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. Представено е по делото и
писмено становище от * И.Й. с изложени
съображения за отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ. Претендират се и
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът- „П.Т.“ ООД *** в с.з. се представлява от * П.П.. Оспорва се
касационната жалба, като неоснователна. Моли за решение, с което да се остави в
сила първоинстанционното решение, като законосъобразно и правилно, постановено
в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца, прокурор Вътов
дава заключение за допустимост,
но неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и да остане в сила.
Административен съд – Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 79/11.08.2023г., постановено по АНД
№454/2021г. на Районен съд – Мездра, с което е отменен издадения от АПИ-София ЕФ №********** за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10,ал.1 от Закон за пътищата/ЗП/, с който на „П.Т.“ ООД ***, ЕИК ********* със законен представител В.П.Г.
за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102,ал.2 ЗДвП и на основание
чл.179,ал.3 вр. чл.187а,ал.1 и 2,т.1 ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 300.00 лева. За да постанови този резултат в оспореното решение е
прието от въззивния съд, че с оглед описанието на нарушението и приетите като
нарушени правни норми е налице несъответствие между правната квалификация и
изложеното в административния акт деяние, за което е изложил мотиви. Прието е,
че неправилно е определен и субектът на
адм.наказ.отговорност, като посочените разпоредби разглеждат различни
субекти на нарушението- чл.179, ал.3 ЗДвП-ФЛ и чл.187а,ал.2 ЗДвП – ЮЛ.
Приложение следва да намери единствено разпоредба, предвиждаща налагане на имуществена отговорност за
описаното нарушение, което не е сторено и е налице неправилно прилагане на
материалния закон, което е основание за отмяна на обжалвания акт. С решението
съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил АПИ-София на разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав намира така постановеното решение за валидно и допустимо, но за
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
В
оспорения ЕФ №********** пред въззивната инстанция нарушението е индивидуализирано от обективна и субективна страна и правилно
квалифицирано от административнонаказващия орган. Дадената правна квалификация
съответства изцяло на фактическото описание на нарушението, поради което на
санкционираното лице е предоставена възможност да разбере фактическите и
правните рамки на вмененото му административно нарушение и не е ограничено
правото му на защита.
ЕФ съдържа точно и ясно описание на
мястото и извършеното от водача на автомобила нарушение на чл.139, ал.5 и 6 ЗДвП- управление на лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ ********** с обща техническа
допустима максимална маса 3000, брой оси
2, категория ППС: Евро 4, в община Мездра, по път І-1 км 165+233, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
не е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата, според
категорията на пътното превозно средство. Според цитираната разпоредба на
закона, движението на определена категория пътни превозни средства по
републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях,
определена в Закона за пътищата. Констатираният при проверката и описан в ЕФ факт
на управление ***, по път І-1 км 165+233 , който път е от републиканската пътна мрежа и за който се
изисква заплатена пътна такса, се
потвърждава от събраните писмени доказателства по делото, установили
нарушението, и не е опроверган от ответника. Това обстоятелство се установява
от представения доклад за нарушение и
приложения към него снимков материал. Следователно, за него важи изискването
управлението по него да става след
заплатена винетна такса, каквато в случая не е била налична при
извършената проверка по отношение на
процесното ППС. Настоящата инстанция приема, че конкретното нарушение е
безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства, като
доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е
издаден процесният електронен фиш, не са представени по делото. Електронният
фиш е издаден в предвидената от закона форма,
и съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП съдържа всички съществени
елементи от фактическия състав на нарушението, които са ясно и конкретно
описани, посочена е датата и мястото на
нарушението, правната му квалификация, която съответства на описаната в акта
фактическа обстановка, както и правилно е посочена и санкционната разпоредба. В тази насока не се споделят изводите на
въззивния съд.
След
като МПС се е движило по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да
има заплатена пътна такса по чл.10,ал.1
ЗП според категорията на ППС е
предвидена имуществена санкция за собственика (ЮЛ и ЕТ) тъй като не е изпълнил
задължението си да заплати дължимата пътна такса. В конкретния случай видно от
данните по преписка въпросното ППС е собственост на ЮЛ, поради което и правилно
на ответника е наложена имуществена санкция с издадения ЕФ. В същия е посочено
изрично разпоредбата на чл.187а, ал.1 и 2,т.1 ЗДвП, като ал.2,т.1 на
разпоредбата предвижда, че когато собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по заплащане на съответната
такса по чл.10,ал.1 ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по
чл.179,ал.3 в размер 300 лв. С
посочването и на чл.179, ал.3 от с.з. не
може да се приеме, че е налице
неправилно прилагане на материалния закон, както е приел районния съд. Предвид фактическата установеност на управление на ППС – лек автомобил, с 2 оси,
без заплатена пътна такса за движение по платената пътна мрежа, както и че ППС е собственост на
ЮЛ, то правилно административнонаказателната отговорност на ответника е
ангажирана на посоченото правно основание по чл.187а, ал.1 и 2,т.1 ЗДвП, като му е наложена
предвидената в санкционната разпоредба
имуществена санкция във фиксиран
размер. От изложеното следва, че като е отменил обжалвания пред него електронен
фиш, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а оспорвания ЕФ да бъде потвърден като законосъобразен.
При
осъществения контрол по реда на чл.218,ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на
материалния закон, поради което следва да се отмени изцяло и да се
постанови друго по съществото на спора, с което да се потвърди ЕФ в неговата
цялост. Решението следва да се отмени и в частта на разноските.
При
този изход на спора основателно е искането на касатора за присъждане на
разноски по делото и за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение,
като същото се определя в размер на по
100.00 лева за всяка инстанция или общ размер
200.00 лева, съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл.27е от Наредба
за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 79/11.08.2023г., постановено по АНД
№454/2021г. на Районен съд – Мездра, с което е отменен издадения от АПИ-София ЕФ №********** и е осъдена АПИ-София да заплати на „П.Т.“
ООД *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА
ЕФ №********** за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ –София,
с който на „П.Т.“ ООД ***, ЕИК *********
със законен представител В.П.Г. е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА „П.Т.“ ООД *** да заплати на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ -София разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00
/двеста/ лева и за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.