Номер 141112.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502486 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. Г. Ф. срещу Решение № 2913 от
07.07.2020г. по гр.д. № 2170/2019г. по описа на ВРС, ХXI-ви състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които:
на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответника да й заплати разликата над уважения размер от 277.96 лв. до
пълния предявен размер от 344.22 лв., като платена при начална липса на основание
такса за достъп ниско напрежение за периода 02.2014г. – 22.05.2018г., както и
разликата над уважения размер от 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98
лв., като платена при начална липса на основание такса за пренос ниско напрежение за
същия период;
на основание чл. 55, ал. 1, пр. II от ЗЗД е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* в условията
на евентуалност иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 66.26 лв.,
съставляваща разлика между уважения главен иск в размер на 277.96 лв. и предявения
размер от 344.22 лв., като платена с оглед на неосъществено основание такса достъп
ниско напрежение за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г., както и за сумата от 928.11
лв., съставляваща разликата между уважения главен иск в размер на 1034.88 лв. до
пълния предявен размер от 1962.98 лв., като платена с оглед на неосъществено
основание такса пренос ниско напрежение за същия период и
1
на основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до
Комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0,4KVA и сумата от 9280.80 лв.,
представляваща обезщетение за предоставен достъп до изграденото кабелно
електрическо захранване с дължина от 230 метра от Комплексна трансформаторна
подстанция № 1793, 20/0,4KVA, намираща се в имот УПИ – XI-1124, кв. 45 до имот
УПИ XVII-1154, кв. 50 за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на решението в обжалваните части. Съдържа доводи,
че е налице несъответствие между мотиви и доказателствата по делото, доколкото не става
ясна причината, поради която съдът приема, че сумите от 102.66 лв. и 391.04 лв.,
представляващи такси достъп НН и пренос НН не са платени на ответника, чрез
оторизираните лица „Енерго-Про Продажби“ АД и „Ритъм – 4 – ТБ“ ООД. Аргументите, с
които е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за предоставен достъп
до комплексна трансформаторна станция са следствие на грешна преценка, че КТП 1793 е
възможно да бъде разделено и обособено на части – сграда /трафопост/ и съоръжения в него.
Оттук е и неправилният извод, че в полза на ищцата е учредено право на ползване върху
движима вещ, а не върху самия КТП и че присъединяването на други 14 потребители не е
основание ищцата да бъде компенсирана по реда на чл. 59 от ЗЗД. Трансформаторът е една
вещ, която се състои от корпус, разпределителна уредба за средно напрежение, силов
трансформатор и разпределителна уредба ниско напрежение. Съставните части поотделно
не са трансформатор. Трансформаторът създава капацитет да се ползва електроенергия на
ниско напрежение 220/380V, т.е. да се ползва за битови нужди. Договорът по чл. 117, ал. 7
от ЗЕ не прехвърля собственост и не учредява ограничени вещни права в полза на
лицензирания оператор на мрежата. При липса на договор по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ са налице
едностранни действия /присъединяване на клиенти чрез чуждо съоръжение/, от страна на
лицензианта, които са неправомерни. Между въззивницата и сем. Е. от друга страна е
сключен договор, по силата на който ищцата владее – използва по предназначение и
получава добиви от 1/3 от трафопоста. Чрез присъединяване на свои клиенти от страна на
лицензианта е ограничена възможността на съвладелците да получават добиви от вещта
било като сключат договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, било по друг начин. Договорът за
учредяване на право на ползване върху частен КТП е възмезден. Така сем. Е. са били
частично обезщетени за предоставената от тях възможност посредством КТП 1793, а
въззивницата не е. По отношение на аргументите, с които е отхвърлена претенцията за
обезщетение за предоставен достъп до кабелна линия НН с дължина 230 м., а именно, че
обезщетение не се дължи, защото линията обслужва единствено и само обекта на ищцата,
посочва, че въпросната мрежа НН /от КТП 1793 до електромера/ е т.нар. „материален
ресурс“, за ползването на който до придобиването му от ЕРП се дължи обезщетение. От
27.06.2017г. ищцата не е собственик на сградата и имота в гр. Варна, ул. „16-та“ № 12, но не
2
е прехвърлила собствеността на мрежата НН и предоставя достъп за свързване на трето лице
към мрежата на лицензирания оператор. В този смисъл моли за ревизиране на обжалваното
решение.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и
поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в
обжалваните части. Сочи, че дължимостта на такса достъп и такса пренос ниско напрежение
е нормативно установена и се дължи от всички потребители, въпрос е на нормативна
регулация, а не на волята на страните. Ищцата не е собственик на Комплектна
трансформаторна подстанция, не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1,
т. 24 от ЗЕ. Процесните съоръжения съставляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23
от ЗЕ, а ищцата не разполага с лицензия за дейности по пренос, разпределение и т.н. В този
смисъл не е налице обедняване. Дори да е налице ползване от ответника, то е на основание
специален закон, произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на
ел. енергия и да разпределя до техните обекти ел. енергия. В полза на ищцата е учредено
право на ползване единствено върху съоръжението за трансформиране мощността на ел.
енергия от ниво средно в ниво ниско напрежение, а не и върху самия КТП 1793. По тези
съображения, решението в обжалваните части е правилно и съобразено със съдебната
практика, поради което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. Г. Ф. срещу
„Електроразпределение Север“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 344.22 лв., представляваща сбор от
заплатени при начална липса на основание такси за достъп ниско напрежение в периода
11.02.2014г. – 22.05.2018г., както и сумата от 1962.98 лв., представляваща сбор от заплатени
от ищцата при начална липса на основание такси за пренос ниско напрежение в същия
период, във връзка с доставка на ел. енергия в обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
УПИ XVII-1154, кв. 50 по плана на в.з. „Траката“.
В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55, пр. II
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати исковите суми, платени от ищцата под формата
на такса достъп и такса пренос НН за същия обект на потребление и за същия период, като
дължими на неосъществено основание, а именно неизпълнение задължението на оператора
да изкупи присъединителните съоръжения, преди началото на експлоатацията им.
В условията на първоначално кумулативно съединяване са предявени искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
12 841.66 лв., представляваща кумулираният за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г. месечен
3
наем – цена за предоставен достъп, както на КТП /4000 лв./, така и на изграденото кабелно
ел. захранване с дължина 230 м. /9280.80 лв./, което ответното дружество ползва без правно
основание за целите на преноса на ел. енергия и до други потребители, ведно със законната
лихва върху всички суми, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.02.2019г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: до
22.05.2018г. ищцата била клиент на „Електроразпределение Север“ АД, като собственик на
УПИ XVII-1154, кв. 50 по плана на Вилна зона № 12, ведно с изградената в него жилищна
сграда съгласно НА № 30/23.06.2003г. След този момент, въпреки че не е собственик на
имота продължила да ползва същия. По повод присъединяване на жилищната сграда към
електрическата мрежа на 05.11.2004г. между страните е подписан предварителен договор за
присъединяване на обекти на потребител № 787. В изпълнение предвижданията на този
договор, на 21.05.2004г. между М.Д.Е. и Б.Ж.Е., като учредители от една страна и ищцата,
като ползвател, от друга, е сключен Договор за учредяване на безсрочно право на ползване
върху Комплектна трансформаторна подстанция /КТП/ 20/0,4 KVA н УПИ XI-1124, кв. 45,
в.з. Варна, заверен на 07.06.2004г. под рег. № 5284 от Нотариус И.М., за което право на
ползване е заплатена цена от ползвателя на учредителя в размер на 4000 лв. За изграждане
на външно кабелно захранване на 29.06.2005г. е издадено Разрешение за строеж №
97/29.06.2005г. от Главния архитект на Район Приморски при Община Варна за „Външно
кабелно електрозахранване от КТП в УПИ XI-1124, кв. 45 до касета РК-2 нова пред УПИ
XVII-1154, кв. 50 по плана на в.з. Варна“, като са извършени описаните в исковата молба
СМР на обща стойност с ДДС 9280.80 лв. Във връзка с извършеното строителство ищцата е
извършила и допълнителни разходи в размер на 1100 лв. за възнаграждения на наетия
персонал и заплащане на изискуеми такси. Кабелната линия е въведена в експлоатация
съгласно издаденото от РДНСК – Варна Разрешение за ползване от 20.09.2005г. На
29.11.2007г. между страните е сключен Договор за присъединяване на обект на потребител
към електрическата мрежа, съгласно който на ищцата се предоставят 15 KVA, като
останалите 5 KVA се използват от ответното дружество за нужди на други негови клиенти.
След тази дата ответното дружество не е изпълнило задължението си по § 4 от ПЗР на ЗЕ да
изкупи изградените присъединителни съоръжения /КТП и 230 м. подземна кабелна линия/.
Нещо повече – до момента дружеството събира чрез търговеца на ел. енергия неоснователно
от ищцата такси достъп ниско напрежение и такса пренос, ниско напрежение до имота й,
при условие, че КТП, както и подземното кабелно ел. захранване до имота не са собственост
на ответното дружество. Надвнесените такси за периода 11.02.2014г.-22.05.2018г. възлизат
на общата сума от 2307.54 лв. Платената в този размер сума е платена при начална липса на
основание, доколкото ищцата не дължи плащане на такса достъп и такса пренос НН поради
това, че електроразпределителните съоръжения на НН /КТП и подземното кабелно ел.
захранване от КТП до домът й/ са нейна собственост и с учредено в нейна полза право на
ползване. В този смисъл счита, че исковите суми под формата на платени такси пренос и
достъп, са платени от нея при начална липса на основание, евентуално на неосъществено
4
основание доколкото операторът на мрежата е бил длъжен своевременно да закупи
изградените от нея съоръжения, но не го е направил. Цената достъп и цената пренос НН се
определят от КЕВР съгласно ЗЕ и се дефинират като цени дължими на оператора на ЕРМ, а
„Енерго-Про Продажби“ АД е фактически посредник по събирането на сумите,
представляващи цена на разпределение. Отправила искане в тази връзка за положително
произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил исковете по основание и по размер.
Навел доводи, че щом безспорно в рамките на процесния период страните са били обвързани
от валидно облигационно отношение по пренос на ел. енергия съгласно договор при ОУ и
не се твърди неизправност на ответното дружество свързано с доставката и преноса на ел.
енергия, то платените от ищцата по същия суми, съставляващи стойност на електроенергия
във всичките й компоненти са платени на годно правно основание. Дължимостта на такси
достъп и пренос е нормативно установена по отношение на всички потребители. За целия
процесен период ел. енергия е била доставяна до обекта на ищцата и поради това цената за
достъп и пренос е била дължима и правилно начислявана, независимо от мястото на
монтирания измервателен уред. Ищцата не е собственик на следващо място на КТП в УПИ
XI-1125, кв. 45, в.з. Варна. Трансформаторната подстанция, като вещ представлява
съвкупност от сграда и оборудване, като сградата има обслужваща функция спрямо
оборудването и поради това тя е подчинена на правния режим, приложим за съоръжението
съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ. КТП в случая се намира в описания имот, собствен на М. и
Б. Е., а не и на ищцата. На последната е учредено право на ползване. Оспорил също
осъществяването на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД, доколкото не е установено в какво се изразява ползването на процесния обект
от „ЕРП Север“ АД, съответно как се обогатява дружеството и как обеднява ищцата.
Ищцата не е лице лицензирано да получава приходи от процесните съоръжения, тъй като те
представляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от ЗЕ, а ищцата не е лицензирано
енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ЗЕ. В този смисъл ищцата не би могла да
се обедни, тъй като за нея съществува императивна забрана до придобиване на съответната
лицензия да използва енергийни обекти, каквито са процесните. Не е налице и ползване без
основание, доколкото ползването от енергийното предприятие е на основание специалния
закон /чл. 117, ал. 1 от ЗЕ и чл. 88, ал. 2 от ЗЕ/. Евентуално релевирал възражение за
погасяване на вземането по давност. Отправил искане в заключение за отхвърляне на
исковете.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от писмените доказателства се установява, че на
05.11.2004г. между страните е сключен предварителен договор за присъединяване на обект
жилищна сграда в УПИ XVII 1154, кв. 50, Вилна зона Варна към електрическата мрежа на
5
„ЕРП Север“ АД, съгласно указания в Становище от 30.07.2004г., съставляващо
Приложение към предварителния договор, както и окончателен договор за присъединяване
на обекта от 29.11.2007г.
Пред ВРС е прието заключение на СТЕ на вещото лице Д.К., от което се установява
следното: мрежите средно напрежение се контролират изключително от ЕРП.
Преобразуването на СН в НН се извършва в трафопостовете от трансформатори.
Процесният трафопост е 20/0.4 KVA. Мрежите НН се контролират от
електроразпределителните предприятия или от външни присъединени потребители на
електроенергия. Доставката не електроенергия се извършва само чрез Договор за
присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа, в който се
определя присъединителната мощност, както и мястото на присъединяване. Трафопост №
1793 е изграден от М. и Б. Е. съгласно Разрешение за ползване от 18.12.2002г. на КТП 20/0.4
KV в УПИ XI-1124, кв. 45, в.з. Варна. Кабелна линия НН е изградена от В.Ф. съгласно
Разрешение за ползване на ДНСК от 20.09.2005г. на външно кабелно ел. захранване от КТП
в УПИ XI-1124, кв. 45 до касета РК-3 нова пред УПИ XVII-1154, кв. 50 по плана на в.з.
Варна. В случая изградените трафопост и кабелна линия не са собственост на ответното
дружество. Процесното кабелно захранване НН представлява строеж от II-ра категория
съгласно Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Ищцата е
присъединена към ЕРМ в Табло НН на КТП № 1793, съгласно Договор за учредяване право
на ползване върху КТП от 21.05.2004г. с Е. и Договор за присъединяване на обект на
потребител от 28.11.2007г. с „Е.ОН България Мрежи“ АД. От документите по делото няма
данни за други присъединени обекти към трафопост № 1793.
От заключението на ССчЕ, изготвено от вещото лице Д.П. се установява, че за
периода 15.02.2014г. – 22.05.2018г. по партидата на В.Ф. с кл. № ********** и аб. №
**********, „Енерго-Про Продажби“ АД е издало 42 броя фактури, в които е начислена
стойност на достъп НН с ДДС в размер на 277.96 лв. и стойност на пренос НН с ДДС в
размер на 1034.88 лв. на регулиран пазар. Начислените на свободен пазар от „Ритъм – 4 –
ТБ“ ООД по 12 броя фактури за аб. № ********** и кл. № ********** за периода
01.02.2017г. – 31.12.2017г. такси достъп НН с ДДС възлизат на 102.66 лв., а такси пренос
НН с ДДС – на 391.04 лв.
Пред ВРС са приети още две заключения на КЕТЕ на вещото лице Л.Б. и СОЕ на
вещото лице М.М. за пазарната стойност на КТП 1793 и на изградената кабелна линия. В
последното вещото лице установява, че за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г. към КТП 1793
са били присъединени 14 клиенти на „Електроразпределение Север“ АД, като цената за
предоставен достъп за всички години включени в заявения период, изчислена по
приложимата Методика за уреждане на отношенията по повод собствеността на уредбите и
съоръженията между лицензираното енергийно предприятие и потребителя, предоставил
достъп до собствените си съоръжения възлиза на 12 935.56 лв.
6
При тези факти, в обжалваното решение ВРС приел, че неправилното поставяне на
уреда за търговско измерване отчитащ потреблението в обекта на ищцата, установено от
първото заключение, обуславя неопределяемост на таксите пренос и достъп, като елементи
от цената на ел. енергията, поради което такива не се дължат от ищцата. Уважил исковете по
чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД до доказаните от заключението на ССчЕ размери платени такси
достъп и пренос НН, като отхвърлил същите до пълния предявен размер. Поради недоказано
плащане на суми над установените от заключението, за разликата отхвърлил и евентуалните
искове, предявени на основание чл. 55, ал. 1, пр. II от ЗЗД. Отхвърлил също иска по чл. 59
от ЗЗД.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е претенция за неоснователно обогатяване в хипотези на чл.
55, ал. 1, пр. I, евент. пр. II от ЗЗД за връщане на суми, сбор от платени при липса на
основание, респ. неосъществено основание в периода от 11.02.2014г. до 22.05.2018г. такси
за пренос и такси за достъп ниско напрежение.
Фактическите състави на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. I и пр. II
от ЗЗД предполагат да се установи извършено от едната страна даване, в случая, плащане,
както и начална липса на основание за това плащане, респ. даване с оглед на бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено. Доказването на факта на плащането и в
двата случая е в тежест на ищеца, а в тежест на ответника е да докаже осъществяването на
валидно основание за получаване на платените суми.
Установено е по делото, че в заявения период страните са били обвързани от договор,
по силата на който обекта на ищцата – жилищна сграда в УПИ XVII-1154, кв. 50, по плана
на Вилна зона на гр. Варна – е присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД. Електроразпределителната мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи
за разпределение на електрическа енергия /§1, т. 22 от ДР на ЗЕ/. Ответното дружество е
оператор на мрежата /§ 1, т. 34а от ДР на ЗЕ/, а ищцата – краен клиент /т. 27г/. Няма спор
между страните, че в спорния период в обекта на ищцата е доставяна ел. енергия за битова
консумация, стойността на която е заплащана от ищцата на „Енерго-Про Продажби“ АД. На
основание чл. 104, ал. 3 от ЗЕ вр. чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ПТЕЕ /Обн., 2013г./, заплащайки
всички мрежови услуги за конкретния ценови период на крайния снабдител, като клиент,
присъединен към електроразпределителната мрежа ищцата е заплатила и цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период.
Установено е на следващо място от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и неоспорено от страните, че за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г. общият
размер на платените от ищцата на „Енерго-Про Продажби“ АД такси за достъп НН са в
7
размер на 277.96 лв. с ДДС, а такси за пренос НН – в размер на 1034.88 лв. с ДДС. До този
размер предявените искове са уважени с решението на ВРС, с извод, че плащането е
извършено при начална липса на основание. Изводът е обоснован с установеното от
заключението на СТЕ, че СТИ в обекта на ищцата отчита ел. енергия ниско напрежение, че
не е поставено на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор в
нарушение на изискването на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./, при
което количеството консумирана ел. енергия е измерено на място, което е различно от
нормативно посоченото, поради което отчетените с него показатели не могат да служат за
изчисляване цената за пренос и цената за достъп. Обоснован е извод, че тези компоненти
/такса достъп и такса пренос НН/, включени в образуване цената на ел. енергия поради това
са неопределяеми. Ето защо ищцата не дължи начислените от ответника суми за пренос и за
достъп на ел. енергия ниско напрежение в пълния платен размер, които са недължимо
платени. От заключението на ССчЕ е установено също, че ищцата е извършила плащане и
на „Ритъм – 4 – ТБ“ ООД такси за достъп /102.66 лв./ и за пренос ниско напрежение /391.04
лв./. По делото обаче липсват фактически твърдения, както и доказателства, за качеството на
„Риком – 4 – ТБ“ ООД на страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ, за да се
обоснове извод, че плащането на тези суми е извършено именно на ответника. Т.е. исковете
са уважени в доказания им размер, като плащане надхвърлящо по размер установените от
заключението на ССчЕ суми, като платени по твърдения в исковата молба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, не е доказано по делото. Ето защо поради недоказано даване/плащане,
исковете за разликата над 277.96 лв. до пълния предявен размер от 344.22 лв. – такса достъп
ниско напрежение и за разликата над 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98 лв. –
такса пренос ниско напрежение, като платени при начална липса на основание, евентуално
на неосъществено основание, предмет на въззивното производство, са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение, с което исковете по чл. 55, ал. 1, пр. I и II от ЗЗД са
отхвърлени за разликата над установените като платени суми на ответника е правилно и
следва да се потвърди.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от друга страна, неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на
обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването, които следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Предявените на това основание претенции в случая имат за предмет обезщетение за
предоставен достъп на КТП – 4000 лв. и на изграденото кабелно ел. захранване – 9280.80
лв., което ответникът ползва без основание за целите на преноса на ел. енергия и до други
потребители, определимо по правилата на Методика за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
ел. енергия, приета с решение по Протокол № 27/04.02.2008г. от ДКЕВР.
8
Съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ електрическите съоръжения ниско напрежение, които се
намират в имотите на клиентите и са разположени след границите на собственост на
съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.
От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по
проведените СТЕ е установено в конкретния случай, че КТП № 1793 е изграден в УПИ XI-
1124, кв. 45, Вилна зона Варна от М. и Б. Е. съгласно Разрешение за ползване на ДНСК от
18.12.2002г. на КТП 20/0.4 KV и е собственост на тези лица, а кабелната линия НН е
изградена от В.Ф. съгласно разрешение за ползване от ДНСК от 20.09.2005г. на външно
кабелно електрозахранване от КТП в УПИ XI-1124, кв. 45, Вилна зона Варна до касета РК-3
нова пред собствения й УПИ XVII-1154, кв. 50 по плана на вилната зона и е нейна
собственост на основание чл. 117, ал. 7 от ЗЕ.
При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за
целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители, различни от
собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ и
без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за
ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методика
за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ /Решение № 6 от 2.02.2015г. по т.д. № 184/2014г. на
ВКС, II ТО/. Ищцата обаче не е собственик на КТП № 1793, изграден в УПИ XI-1124, кв. 45,
който е собствен на трети за спора лица. Учреденото в нейна полза с договор от 21.05.2004г.
право на ползване върху съоръжението, монтирано в трансформаторната станция на
собствената на М. и Б. Е. КТП 20/0.4 KV, 63 KVA, в УПИ XI-1124 до 20 KV от общата
мощност, не дава на ищцата правото на собственика да получи обезщетение за предоставен
достъп на други потребители. Правото да получи обезщетение принадлежи на собственика
на КТП, поради което ищцата не е активно материалноправно легитимирана по предявения
иск за неоснователно обогатяване.
Що се отнася до кабелната линия – линеен енергиен обект по смисъла на § 1, т. 31б,
б. „а“ от ДР на ЗЕ, изградена и собствена на ищцата, предназначена да осъществи свързване
на КТП 1793 до обекта на потребление на ищцата, то същата обслужва единствено обекта на
ищцата. От заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице Куюмджиев се установява, че
по така изградения енергиен обект не се извършва снабдяване с ел. енергия на други
абонати на дружеството ответник. В заключението си по СОЕ от друга страна, вещото лице
М. установява, че в рамките на процесния период към КТП 1793 са били присъединени 14
клиенти на „ЕРП Север“ АД, за които изчислява дължимото обезщетение за предоставен
достъп. Заключенията в тези части не са оспорени от страните и се кредитират като
обективно и професионално дадени. По делото не са събрани други доказателства,
9
установяващи присъединяване на клиенти на дружеството и предоставен достъп на
изграденото от ищцата кабелно ел. захранване, поради което не е доказано ползване от
ответника за целите на преноса на ел. енергия и до други потребители без основание.
Съответно не е налице обогатяване и обедняване, които да произтичат от един или общ.
Следователно, елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване в
хипотеза на чл. 59, ал. 1, пр. I от ЗЗД не са установени по делото, поради което предявените
на това основание искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение в частите, предмет на настоящото производство е правилно и
следва да потвърди.
При този изход, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на
поискани разноски. Доказателства за действително реализирани разноски в хода на
въззивното производство обаче не са представени по делото, поради което такива в полза на
правоимащата страна не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2913 от 07.07.2020г. по гр.д. № 2170/2019г. по описа
на ВРС, ХXI-ви състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са отхвърлени предявените от В. Г. Ф. с
ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответника да й заплати разликата над уважения размер от 277.96 лв. до
пълния предявен размер от 344.22 лв., като платена при начална липса на основание
такса за достъп ниско напрежение за периода 02.2014г. – 22.05.2018г., както и
разликата над уважения размер от 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98
лв., като платена при начална липса на основание такса за пренос ниско напрежение за
същия период;
на основание чл. 55, ал. 1, пр. II от ЗЗД е отхвърлен предявеният от В. Г. Ф. с
ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* в
условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 66.26
лв., съставляваща разлика между уважения главен иск в размер на 277.96 лв. и
предявения размер от 344.22 лв., като платена с оглед на неосъществено основание
такса достъп ниско напрежение за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г., както и за
сумата от 928.11 лв., съставляваща разликата между уважения главен иск в размер на
1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98 лв., като платена с оглед на
10
неосъществено основание такса пренос ниско напрежение за същия период и
на основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от В. Г. Ф. с ЕГН
********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* иск за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение
за предоставен достъп до Комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0,4
KVA и сумата от 9280.80 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до
изграденото кабелно електрическо захранване с дължина от 230 метра от Комплексна
трансформаторна подстанция № 1793, 20/0,4 KVA, намираща се в имот УПИ – XI-
1124, кв. 45 до имот УПИ XVII-1154, кв. 50 за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по първите два иска, а по
последния подлежи на обжалване в едномесечен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11