РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. гр. Хасково, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20225640102035 по описа за 2022 година
Предявен е от ТП на НОИ – Хасково, ул.“Георги Кирков“ №30, представляван
от директора О. Д. Д., против „АНДИ-А.Д. 2009“ ЕООД, ЕИК *********,
представляван от управителя А. Р. Д., със седалище и адрес на управление
гр.**************, и А. Р. Д. с ЕГН:********** от гр.**************, със съдебен
адрес за двамата ответници гр.**************, адв.В. Ч., иск с правно основание чл.74
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.
Ищецът твърди, че във връзка с постъпил сигнал №1056-26- 1489/21.06.2022 г.
от отдел „Пенсии“, по повод подадено заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от лицето А. Р. Д. с ЕГН:********** на основание чл. 108
от КСО била извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „АНДИ А.Д. 2009“ ЕООД, гр. Хасково, ЕИК *********, резултатът от
която бил обективиран в констативен протокол №КП-5-26-01169073/21.07.2022 г. на
контролен орган на ТП на НОИ - Хасково. От представен при проверката трудов
договор с №2/03.06.2013 г. било видно, че същият бил сключен на основание чл. 67, ал.
1, т. 1 от КТ между „АНДИ-А.Д. 2009" ЕООД, представляван от А. Р. Д. - управител
като работодател и А. Р. Д. – като работник, при съответните посочени в него условия.
Подписите и на двете страни по договора - работодател и работник били на А. Р. Д.. От
допълнителни споразумения към трудовия договор от 05.01.2015г., 04.01.2016 г.,
01.04.2017 г., 02.01.2018 г., 02.01.2019 г., 01.01.2021 г. и 01.04.2022 г. също било видно,
1
че всички те били подписани от А. Р. Д. и като управител и като работник, т.е.
подписани от едно и също лице. При проверката били представени молби за платен и
неплатен отпуск по КТ от А. Р. Д. на длъжност „шофьор, специален тежкотоварен
автомобил“ и съответно заповеди за разрешаване на исканите отпуски, подписани
отново от А. Р. Д. в качеството му на управител на дружеството. Сочи се, че А. Р. Д.
бил едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на „АНДИ-А.Д.
2009“ ЕООД, а в същото време, съгласно процесния трудов договор от 03.06.2013 г.,
той бил и работник в това дружество. Поддържа се, че така сключеният трудов договор
№2 от 03.06.2013 г. бил недействителен на няколко самостоятелни основания. На
първо място същият бил нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), поради това, че имал невъзможен предмет -
обективна липса на трудово отношение. Сочи се, че основанията за обявяване на
недействителност на трудов договор не били посочени изчерпателно в разпоредбата на
чл. 74 КТ, поради което субсидиарно се прилагали разпоредбите на чл. 26 - 33 от ЗЗД.
Според ищеца, едноличният собственик на дружеството не можел да сключва сам със
себе си трудов договор, като липсвала такава правна възможност едно и също лице да
бъде едновременно работодател и служител (респективно - работник). Въпреки че,
съгласно чл.147, ал.3 от Търговския закон ТЗ), договорите между едноличния
собственик на дружеството, когато то се представлява от него, се сключвали в писмена
форма, то тези договори трябвало да са свързани с управлението на самото дружество
и да касаят единствено неговата търговска дейност, поради което не можело да се
приеме, че цитираната хипотеза допълва разпоредбите на КТ и третира трудовите
права на работниците и служителите. Освен това разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ
била приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка чл. 147, ал. 3 от
ТЗ водело до извода, че изискването за сключване на писмен договор между
едноличния собственик и дружеството касаело други видове договори, а не трудовите.
Порокът „невъзможен предмет“ при договаряне сам със себе си в трудовото право
произтичал и от самия характер на трудовия договор, поради невъзможността едно
лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската
власт спрямо самия себе си и недопустимостта да си възлага и изпълнява работата, да
спазва трудова дисциплина, като работи под свое ръководство, да си дава указания и да
упражнява контрол на самия себе си, а също сам да си търси имуществена отговорност,
да извършва оценка на труда си и изпълнението си, сам да си налага дисциплинарни
наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да си прекратява трудовия договор, а
още повече - да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. На следващо
място, ищецът поддържа, че процесният договор бил недействителен и на друго
самостоятелно основание, поради противоречието му със закона, а именно на
установената в чл. 38, ал. 1 от ЗЗД забрана представителят да договаря от името на
представлявания лично със себе си, както и с друго лице, което той също представлява,
2
освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В конкретния случай такова
съгласие от страна на дружеството не било представено, а в учредителния акт не била
предвидена изрична хипотеза, че управителят може да сключи договор сам със себе си,
като разпоредбата на чл. 147, ал. 3 от ТЗ, следвало да се разглежда в контекста на
забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и да се прилага само при наличие на изрично писмено
съгласие от страна на представлявания.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви
недействителността на сключения между ответниците трудов договор № 2/03.06.2013г.
поради невъзможен предмет на същия по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД - обективна липса
на трудово отношение , а в условията на евентуалност - да го обяви за недействителен
на основание противоречие със закона, като се претендират направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците подават отговори на исковата молба с
идентично съдържание, като вземат становище за недопустимост и неоснователност на
исковете. На първо място се сочи недопустимост, поради липса на правен интерес,
доколкото ищецът по делото /директор на ТП на НОИ/ нямал качеството на контролен
орган и липсвали доказателства, че същият бил носител на правото на иск. На
следващо място считат исковете за неоснователни, поради липса на ограничение за
сключване на трудов договор между юридическо лице работодател и физическо лице
работник, като поддържат действителност на така сключения трудов договор, който
имал обвързваща за страните сила. Сочи се, че правното основание на сключения
трудов договор определяло осигуряването за всички осигурителни рискове, а
управителят на дружеството бил самоосигуряващо се лице и на основание чл. 4, ал.3,
т.2 от КСО, следвало да се осигурява само за инвалидност, общо заболяване, старост и
смърт. В тежест на ищеца било да докаже несъвместимост между правните основания
за възникване на трудовото и осигурителното правоотношения на посочените по-горе
основания. Оспорват се твърденията за наличие на несъвместимост между
функционалните и трудовите задължения на наетото по трудов договор лице и
управителя на ТД и се излагат съображения в такава насока. Сочи се, че сключването
на трудови договори и определянето на възнагражденията на наетите лица било
правомощие определено в ТЗ и същите представлявали действия по оперативно
управление, като и дори да било необходимо решение на ОС на съдружниците в ТД, то
с извършените конклудентни действия - сключването на трудов договор с физическото
лице, представителните правомощия на управителя били реализирани и санирани с
определяне на месечно трудово възнаграждение на наетото лице. Ответниците
претендират присъждане на разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
3
По силата на трудов договор №2/03.06.2013г. А. Р. Д. е назначен на длъжност
„шофьор на специален тежкотоварен автомобил“ в „Анди – А.Д. 2009“ ЕООД. По
делото са приложени длъжностна характеристика за длъжността, служебна бележка за
проведен начален инструктаж, допълнителни споразумения, подписвани от страните
по трудовото правоотношение, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62
ал.5 от КТ и констативния протокол от 21.07.2022г., съставен от ТП на НОИ-Хасково.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи досежно допустимостта и основателността на предявения иск:
Съдът намира предявения иск с правно основание чл.74 от КТ за допустим, като
счита, че възраженията на ответната страна в този смисъл се явяват неоснователни и
недоказани. Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.3 от КТ, в случаите, когато контролен
орган или друг компетентен орган сметне, че даден трудов договор е недействителен
на някое от основанията, посочени в ал.1 на същия текст, той е длъжен незабавно да
сезира съда. ТП на НОИ-Хасково попада в кръга на понятието „компетентен орган“, с
оглед функциите, които са възложени и изпълнява в обществените отношения, поради
което съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от надлежна
страна.
Разгледан по същество същият се явява неоснователен. Страните по делото не
спорят, че ответникът А. Р. Д. е едноличен собственик на капитала и управител на
ответното дружество „АНДИ – А.Д. 2009“ ЕООД, гр.Хасково. Не се спори също така,
че между тях е сключен трудов договор № 2/03.06.2013г., по силата на който
ответникът А. Р. Д. в качеството си на работник е приел да изпълнява длъжността
„шофьор“, при съответно договорените условия. Не съществува спор също така, че
трудовото правоотношение между двамата ответници е прекратено и са изготвени и
депозирани уведомления по смисъла на чл.62 ал.5 от КТ.
Основният спорен въпрос между страните в настоящото производство е налице
ли са предпоставките на нормата на чл.74 ал.1 от КТ, т.е. дали процесният трудов
договор противоречи на закона или на колективен трудов договор. В исковата молба се
претендира процесният трудов договор да е сключен в противоречие със закона, като
основен довод на ищеца е, че ответникът е договарял сам със себе си, поради което
договорът има невъзможен предмет, тъй като това договаряне не е довело до
възникване на трудово правоотношение, т.е. липсва такова. В тази насока ищецът
счита, че следва да намери субсидиарно приложение нормата на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира тези доводи за неоснователни. За да изпълни своето предназначение,
трудовият договор следва да отговаря на определени основни законови изисквания за
неговото сключване и съдържание. Всяко отклонение от тях означава, че същият
страда от недостатъци, респ. пороци, които не му позволяват да произведе желаните
правни последици. КТ в чл.74 ал.1 категорично е посочил, че недействителен е този
4
трудов договор, който е в противоречие със закона или с КТД. За да е налице
противоречие със закона, каквито доводи се навеждат в исковата молба, следва
трудовият договор да е сключен в нарушение на императивни разпоредби на закона,
като несъмнено следва да се отговори на въпроса в нарушение на кои императивни
норми е сключен процесният трудов договор. В тази връзка съдът намира за
неоснователно твърдението, че е налице договаряне сам със себе си. Трудовият
договор е сключен между два различни правни субекта. От една страна е работникът
/служител/, а от друга - юридическото лице. Според настоящият съдебен състав, липсва
законова забрана едноличният собственик на капитала на дружеството - работодател,
който е и управител на същото дружество, да сключи сам със себе си в качеството на
физическо лице трудов договор. В този смисъл съдът счита, че няма пречка
управителят на дружеството да може да упражнява и своето право на труд в същото
това дружество. Отношенията по този повод следва да се уреждат именно на основание
нормите на КТ, докато отношенията между управителя и юридическото лице,
съобразно нормите на ТЗ. Ето защо, следва да се отговори дали трудовият договор
отговаря на всички условия за действителност, като съдът счита, че следва да се даде
положителен отговор. Видно от доказателствата е, че същият е сключен в писмена
форма, носи подписите и на двете страни и с него са уговорени всички задължителни
реквизити на трудовия договор, като по договора са договаряли два различни правни
субекта. Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният трудов договор не е
недействителен и не е налице порокът, който се твърди от ищеца, а именно
невъзможен предмет. Наред с това липсват твърдения или доказателства този договор
да е сключен в нарушение на колективен трудов договор. При съвкупната преценка на
всички събрани по дебото доказателства следва извода, че не е налице предпоставката
и на чл.38 ал.1 от ЗЗД, касаеща противоречие със закона. Като не съществува забрана
собственикът на капитала на едноличното търговско дружество с ограничена
отговорност /ЕООД/ и управител да сключва договор със себе си. Действително,
според нормата на чл.38 ал.1 от ЗЗД, това може да се случи само след дадено съгласие
от страна на представлявания, но според съда искането на такова съгласие в
конкретния случай изключва здравия човешки разум, както и този на закона. Според
съда е достатъчно, че е сключен такъв договор, поради което е явно, че е налице воля за
това. Освен това, видно от оспорения трудов договор е, че същият е сключен за
определена трудова функция „шофьор“, която функция е различна от правата и
задълженията, които има управителят на търговското дружество.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли
така предявения от ТП на НОИ-Хасково иск с правно основание чл.74 ал.1 от КТ, като
присъди на ответниците направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП на НОИ – Хасково, ул.“Георги Кирков“ №30,
представляван от директора О. Д. Д., против „АНДИ-А.Д. 2009“ ЕООД, ЕИК
*********, представляван от управителя А. Р. Д., със седалище и адрес на управление
гр.**************, и А. Р. Д. с ЕГН:********** от гр.**************, иск с правно
основание чл.74 от КТ : да се обяви недействителността на сключения между
ответниците трудов договор № 2/03.06.2013г. поради невъзможен предмет на същия по
смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД - обективна липса на трудово отношение, а в условията на
евентуалност - да го обяви за недействителен на основание противоречие със закона,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково, ул.“Георги Кирков“ №30, представляван от
директора О. Д. Д., да заплати на „АНДИ-А.Д. 2009“ ЕООД, ЕИК *********,
представляван от управителя А. Р. Д., със седалище и адрес на управление
гр.**************, направените по делото разноски в размер на 500лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково, ул.“Георги Кирков“ №30, представляван от
директора О. Д. Д., да заплати на А. Р. Д. с ЕГН:********** от гр.**************,
направените по делото разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
6