РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. , 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20211220101437 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от "П. К. Б." ЕООД, гр.С. против В. АТ. М. от с.Ог., обл.Бл. и АН.
В. М. от с.Д., обл.Бл.. Иска се да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че дължат на ищеца сума в общ размер 4217.70 лева,
включваща главница в размер на 1960.96 лева, договорно възнаграждение в
размер на 501.91 лева, дължимо за периода 05.07.2020 г. до 03.06.2021 г.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1338.31
лева, дължимо за периода от 05.07.2020 г. до 05.09.2021 г., лихва за забава в
размер на 262.31 лева, дължимо за периода от 06.07.2019 г. до 03.06.2021 г.,
законна лихва в размер на 154.21 лева, дължима за периода от 03.06.2021 г. до
27.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането. Иска се да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищеца и направените по делото разноски.
Твърди се от ищеца, че на 19.06.2019 г. между него, в качеството на
кредитодател, В.М. като кредитополучател и А.М. като солидарен длъжник е
сключен договор за потребителски кредит № ***********. Съгласно
1
договора ищеца отпуснал на ответниците кредит от 3000 лв., който следвало
да бъде върнат за 24 месеца при размер на вноската от 177.30 лв.
Ответниците избрали да сключат и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, с договорено възнаграждение от 2361.36 лв. и размер
на вноската по закупения пакет от 98.36 лв. В.М. пожелал да рефинансира
старо задължение към „И. А. М.“ АД с част от отпуснатата сума в размер на
815 лв., а останалата сума е преведена по негова банкова сметка. На
21.12.2019 г. е сключен анекс № 1 към договора, с който е отложена 1 вноска
по кредита, а на 29.07.2020 г. е сключен анекс № 2, с който е намален размера
на 4 вноски по кредита и е увеличен броят им с две вноски. Поради
неизпълнение на задължението за заплащане на 10 месечни вноски ищцовото
дружество е обявило задължението по заема за предсрочно изискуемо, за
което до длъжниците са изпратени wведомителни писма. След настъпване на
предсрочната изискуемост ищеца подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.1206/2021 г. по описа на РС Гоце
Делчев. Съдът уважил заявлението и издал заповед за претендираните суми -
главница в размер на 1960,96 лева, договорно възнаграждение в размер на
501.91 лева, дължимо за периода 05.07.2020 г. до 03.06.2021 г.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1338.31
лева, дължимо за периода от 05.07.2020 г. до 05.09.2021 г., лихва за забава в
размер на 262.31 лева, дължимо за периода от 06.07.2019 г. до 03.06.2021 г.,
законна лихва в размер на 154.21 лева, дължима за периода от 03.06.2021 г. до
27.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането. По заявлението е постъпило
възражение, поради което е предявен настоящият иск.
Правната квалификация на правата на ищеца е по чл. 9 и чл.11, т.7 и
т.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК във вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.
Ответниците не представят писмен отговор в определения от закона
срок и не изразяват становище по предявените искове. Явяват се в съдебно
заседание и оспорват предявените искове по размер.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
На 19.06.2019 г. В. АТ. М. подал до "П. К. Б.“ ЕООД, гр.С. искане за
2
отпускане на потребителски кредит Профи кредит стандарт. Поискал
отпускане на кредит в размер на 3000 лв. с цел строителство и ремонт.
Посочил в искането и данни за солидарен длъжник - АН. В. М.. На същата
дата му бил предоставен и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити. Във формуляра била посочена
дължимата вноска по кредита при отпусната сума от 3000 лв. и общата
дължима сума, размер на фикисиран лихвен процент от 38.30 % и годишен
лихвен процент 44.93 %.
На 19.06.2019 г. между "П. К. Б.“ ЕООД, гр.С., като кредитодател, В.
АТ. М. от гр.Г.Д., като кредитополучател и АН. В. М. като солидарен
длъжник, е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт
№ ************. Въз основа на договора ищеца се задължил да предостави
на М. сумата от 3000 лв., като е посочено, че сума от 815 лв. по IBAN: BG
************** ще рефинансира дълг на М. към „И. А. М.“ АД. Договорен
бил годишен лихвен процент в размер на 38.30 % и годишен процент на
разходите 44.93 %. Така солидарните длъжници се задължили да върнат
главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 24 месеца или в общ
размер на 4254.38 лв., на месечни вноски в размер на 177.30 лв. Към договора
е приложен погасителен план, съгласно който вноските са платими на 5-то
число от месеца, с първа вноска дължима на 05.07.2019 г. и последна,
дължима на 05.06.2021 г.
На същата дата между страните се сключило и споразумение по пакет
за предоставяне на допълнителни услуги, въз основа на който длъжниците
можели да се възползват от разглеждане на искането за предоставяне на
кредит в кратки срокове, от възможността да разсрочат плащане на вноски
или да намалят размера на месечните вноски, да променят датата на падеж и
да получават бързо и лесно допълнителни парични средства. Дължимото от
ответниците възнаграждение по пакета за предоставяне на допълнителни
услуги било уговорено в размер на 2361.36 лева и с размер на погасителната
вноска от 98.39 лева. Така общото задължение по договора, включително
задължението по пакета за допълнителни услуги било договорено в размер на
6615.74 лева, с общ размер на вноската от 275.69 лева. Възнаграждението
следвало да се заплати на 24 равни месечни вноски, всяка с падежна дата на
05-то число на месеца, посочени в погасителен план към договора, , съгласно
който вноските са платими на 5-то число от месеца, с първа вноска дължима
3
на 05.07.2019 г. и последна - на 05.06.2021 г.
По делото са представени платежни нареждания, съгласно които на
19.06.2019 г. ищцовото дружество изплатило по сметка на „И. А. М.“ АД сума
в размер на 815 лв.( с посочен наредител IBAN: **************) и по сметка на В.
АТ. М. сума в размер на 2185 лв.
На 21.12.2019 г. между ищеца, В.М.и А.М. е сключен анекс № 1 към
договора за потребителски кредит, с който е отложена 1 вноска по кредита,
при което ГЛП остава в размер на 38.30 %, а ГПР става 39.40 %. Съгласно
приложения към анекса погасителен план е отложена вноската дължима на
05.11.2019 г., а последната падежна дата се променя от 05.06.2021 г. на
05.07.2021 г.
На 29.07.2020 г. между страните е сключен анекс № 2 към договора, с
който е намален размера на 4 вноски по кредита – вноски № 11, 12, 13 и 14,
като новият размер на тези четири месечни вноски е 192.69 лв. Увеличен е
броят на вноските с две и от 25 стават 27, с последна вноска дължима на
05.09.2021 г. Посочено е, че ГЛП остава в размер на 38.30 %, а ГПР става
37.26 %.
Длъжниците по договора направили 9 вноски по 275.69 лв. по договора
за кредит, една вноска - № 11 в размер на 192.69 лв. и една вноска - № 12 в
размер на 140.48 лв. Всяка от вноските е платена със забава, съгласно
представеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
30037564609.
Макар да не са представени доказателства за това, се признава от
ищеца, че ответниците са заплатили по договора още 297.02 лв., които са
отнесени за заплащане на лихва за забава и 100 лв., прихванати за разходи за
извънсъдебно събиране на вземания, съгласно Тарифа на ищцовото
дружество.
Тъй като останалите дължимите суми по договора не са били платени,
ищцовото дружество обявило вземанията по договора за кредит за
предсрочно изискуеми. Съобщението е получено от В.М. на 11.08.2021 г., а от
А.М. – на 08.06.2021 г. От страна на ищеца е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение за дължимите суми по договора в размер на 1960.96
лева главница, непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на
501.91 лева, дължимо за периода от 05.07.2020 г. до 03.06.2021 г., непогасено
4
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1338.31 лева;
непогасена лихва за забава в размер на 262.31 лева от 06.07.2019 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 03.06.2021 г. - дата на предсрочна
изискуемост, законна лихва 154.21 лева, дължима от 03.06.2021 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. Въз основа на заявлението било образувано
ч.гр.д. № 1206/2021 г. по описа на Районен съд гр. Гоце Делчев. Заявлението
било уважено и била издадена заповед за изпълнение за исканите суми.
Длъжниците подали в срок възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което са депозирани настоящите искове.
Предвид изложеното, исковете са предявени в законовия едномесечен
срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от
правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество предявените искове са частично основателни,
по следните съображения:
Не се спори по делото, а беше установено и от представените
доказателства, че на 19.06.2019 г. между "П. К. Б.“ ЕООД, гр.С., като
кредитодател, В. АТ. М. от гр.Г. Д., като кредитополучател и АН. В. М. като
солидарен длъжник, е сключен договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт № *********** и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Предвид което и въз основа на представените с
исковата молба доказателства, се установява, че между страните по делото е
възникнало облигационно отношение въз основа на посочените договор и
споразумение. Съгласно договора за кредит, ищеца се задължил да
предостави на В.М. сума в размер на 3000 лв. (от които сума от 815 лв. ще
рефинансира дълг на М. към „И. А. М.“ АД), а въз основа на пакета
допълнителни услуги - да предостави възможност на длъжниците да
разсрочат плащане на вноски или да намалят размера на месечните вноски, да
променят датата на падеж и да получат допълнителни парични средства.
Общата сума, която ответниците следвало да върнат като задължение по
договора, включително по пакета за допълнителни услуги било договорена в
размер на 6615.74 лева. Съобразно подписания между страните погасителен
5
план дължимата сума следвало да се заплати на 24 месечни вноски, всяка с
общ размер от 275.69 лева и с падежна дата на 05-то число на месеца, като
падежа на последната погасителна вноска е уговорен на 05.06.2021 г.
Не се спори по делото, че на 21.12.2019 г. между ищеца, В.М. и А.М. е
сключен анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който е отложена
1 вноска по кредита, дължима на 05.11.2019 г., а последната падежна дата се
променя от 05.06.2021 г. на 05.07.2021 г. Не се спори също, че на 29.07.2020 г.
между страните е сключен анекс № 2 към договора, с който е намален размера
на 4 вноски по кредита – вноски № 11, 12, 13 и 14, като новият размер на тези
четири месечни вноски е 192.69 лв., а броят на вноските е увеличен с две и от
25 стават 27, с последна вноска дължима на 05.09.2021 г.
На 19.06.2019 г. ищцовото дружество изплатило по сметка на „И. А. М.“
АД сума в размер на 815 лв.( с посочен наредител IBAN:
BG****************), както и изплатило по сметка на В. АТ. М. сума в
размер на 2185 лв. От своя страна ответниците са заплатили 9 погасителни
вноски по 275.69 лв. по договора за кредит, една вноска - № 11 в размер на
192.69 лв. и една вноска - № 12 в размер на 140.48 лв. Или така заплатената от
ответниците сума по договора възлиза на общо 2814.38 лева. Според
представеното по делото извлечение от сметка от така платената сума 1039.04
лв. са прихванати за дължимата главница, 752.29 лв. - за договорна лихва и
1023.05 лв. – за възнаграждение по споразумение за пакет допълнителни
услуги.
Признава се от ищеца, че ответниците са заплатили подоговора още
297.02 лв., които са отнесени за заплащане на лихва за забава и 100 лв.,
прихванати за разходи за извънсъдебно събиране на вземания, съгласно
Тарифа на ищцовото дружество.
Спорно е по делото дали се дължат изцяло така претендираните от
ищеца в настоящото производство суми.
В настоящият случай по делото са приложени обратни разписки, с които
ответниците са получили изявление за обявяване на вземанията по ДПК
3*********** за предсрочно изискуеми. Не са представени писмата за
обявяване на предсрочна изискуемост, но съдът съобрази, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1206/2021
г. на РС Гоце Делчев е подадено по куриер на 27.10.2021 г. – след падежа на
6
последната вноска по процесния договор.
С оглед отлагането на месечни вноски, извършено с анекс към договора
и увеличаване на броя им с 2 вноски, падежа на договорени вземания е на
05.09.2021 г. Според посоченото в процесния договор цялото задължение на
ответника, включително задължението по пакета за допълнителни услуги е в
размер на 6615.74 лева, като същото включва главница в размер на 5361.36
лева (3000 лева по договора за кредит и 2361.36 лева по пакета за
допълнителни услуги) и договорна лихва в размер на 1254.38 лева.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС (Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др) се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При преценка на договора за кредит, съдът намира клаузите на
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги за неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е: -всяка уговорка в
негова вреда; - която не отговаря на изискването на добросъвестността; - води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Клаузите на споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги не отговарят на изискването на добросъвестността и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя, а също така противоречат на разпоредбата на
чл.10а от ЗПК. Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В т. VІ от договора е посочен избран
пакет за допълнителни услуги, като конкретните услуги и редът на
ползването им са подробно описани в споразумението за предоставяне на
пакет допълнителни услуги и общите условия на „П. К. Б.“ ЕАД към
7
договорите за потребителски кредити. Тези посочени „допълнителни услуги“
представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които
кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита – аргумент от легалната дефиниция по
т. 1, § 1 от ДР на ЗПК.
В т. VІ от договора е уговорено възнаграждение, дължимо на кредитора
от длъжника за пакет от услуги, изброени изчерпателно, като според
споразумението за предоставяне на пакета, право на длъжника е да ги ползва
всички или по отделно. Същевременно цената им е уговорена глобално, а не
индивидуално, което е в разрез с изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК,
предвиждащ видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони да бъдат ясно и точно определени. В споразумението е посочено
единствено какъв процент от цената се дължи за първата услуга (за която
няма данни дали е ползвана), но не и какво се дължи при ползване на някоя от
останалите 4 услуги. Липсата на яснота за всяка от услугите, индицира
отсъствието на възможност за длъжника да влияе върху съдържанието на
горните клаузи. Освен това, споразумението предвижда предварително
плащане, т.е. за бъдещи неясно формулирани несигурни събития, а и макар
ответника М. да се е възползвал от възможността да отложи вноска и да
намали размера на други вноски, не се установи да са е възползвал от някоя
от другите изброени възможности, за да е налице основание за
претендирането на възнаграждение за тях. Нещо повече, договорено е
възнаграждение за кредитора, което длъжникът дължи за практически
гарантирани от законодателя възможности. Следва да се отбележи и
противоречието на споразумението със забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
От друга страна, потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно
поети от заявителя задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
тези възможности не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
8
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
С оглед всичко гореизложено клаузата за заплащане на възнаграждение
по избран и закупен пакет допълнителни услуги от процесния договор е
нищожна и възнаграждение не се дължи. Съответно и иска в тази част следва
да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че е нищожна и клаузата на договора за кредит, част
Декларации, съгласно която длъжниците са уведомени, че при условията и
размерите съгласно действащата Тарифа кредитодателят начислява такси за
извършване на разходи, свързани с действията по извънсъдебно събиране на
просрочен дълг, за, но не само, телефонни обаждания и/или писма за
напомняне на просрочени задължения, посещения на място и други. Съгласно
чл.10а от ЗПК, действащ към датата на подписване на процесния договор
(считано от 23.07.2014 г.), кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Съгласно чл.21 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Тази такса за разходи,
свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, представлява
обезщетение на кредитора при забавено плащане. Императивното правило на
чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
поради което уговорката за събиране на такса разходи цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото те са част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход,
основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на
това основание тези такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не са
уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора,
9
върху която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с
подписването на договора.
Според представеното по делото извлечение по сметка по договор за
потребителски кредит № *********** , заплатената от ответниците сума по
договора възлиза на общо 2814.38 лева, от които 1039.04 лв. са прихванати за
дължимата главница, 752.29 лв. за договорна лихва и 1023.05 лв. – за
възнаграждение по споразумение за пакет допълнителни услуги. Тъй като
съдът приема, че възнаграждение по споразумение за пакет допълнителни
услуги не се дължи, прихванатата за него сума следва да се отнесе за плащане
на лихви и главница по договора.
Както се посочи по-горе, ищеца признава също така, че по договора за
кредит, освен сумите, посочени в извлечението по сметка, ответниците са
заплатили по договора още 297.02 лв., които са отнесени за заплащане на
лихва за забава и 100 лв., прихванати за разходи за извънсъдебно събиране на
вземания, съгласно Тарифа на ищцовото дружество.
Съответно и прихванатата за покриване на разходи за извънсъдебно
събиране на вземането сума от 100 лв., поради недължимостта й за покриване
на разходи, следва да се отнесе към покриване на лихва и главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД когато когато
изпълнението не е достатъчно да покрие вземането, се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и накрая главницата.
По делото не са представени доказателства кога е заплатена сумата от
297.02 лв., които са отнесени за заплащане на лихва за забава. Не са
представени и доказателства за размера на сумата, дължима за лихва за забава
за периода от 06.07.2019 г. до 03.06.2021 г. Тъй като това е задължение на
ищеца, то следва да се приеме, че претендираната сума от 262.31 лв. е пълния
дължим размер на лихвата за забава по процесния договор до 03.06.2021 г. и
той вече е заплатен от ответниците. Съответно искът за дължимост на сума в
размер на 262.31 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2019
г. до 03.06.2021 г. е недоказан, поради което следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид горното сумата от 1123.05 лв. прихванати за заплащане на
задължение по споразумение за допълнителни услуги и за разходи за
извънсъдебно събиране на вземането, ведно с остатъка от сумата, прихваната
10
за лихва за забава в размер на 34.71 лв. (297.02 лв. - 262.31 лв.), или в размер
на 1157.76 лв. ще се отнесат към заплащане на лихва и главница. Така следва
да се приемат за погасени вземанията за законна лихва в размер на 154.21 лв.
за периода от 03.06.2021 г. до 27.10.2021 г. и за договорна лихва в размер на
501.91 лв., поради което исковете да се признае за дължимо вземане на ищеца
в тази част също подлежат на отхвърляне. С остатъка от сумата от 1157.76
лв., а именно 501.64 лв. е погасена част от претендираната главница. След
така направеното съотнасяне на сумите, остава дължима главница в размер на
1459.05 лв., в който размер иска за установяване дължимост на неизплатено
задължение за главница по кредита е основателен и следва да се уважи и да се
отхвърли в остааналата част като неоснователен.
Тъй като ответника не е изпълнил задължение за изплащане на парична
сума, то на основание чл.86 от ЗЗД дължи и обезщетение в размер на
законната лихва до изплащане на вземането, поради което и иска за
заплащане на законна лихва върху главницата от деня на входиране на
заявлението в съда - 28.10.2021 г. е основателен и следва да се уважи.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските в
заповедното производство в зависимост от резултата по спора. Тъй като
съдът намира предявения установителен иск за частично основателен, в
тежест на ответника следва да се присъдят съдебни разноски съразмерно на
уважената част от иска.
По заповедното производство ищеца е сторил разноски в размер на
84.35 лева за заплащане на държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по
заповедното производство разноски в размер на 63.77 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ищеца е сторил по настоящото дело съдебни и деловодни разноски за
заплащане на държавна такса за образуване на делото в размер на 197.62 лева.
Претендира възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300 лева, но съдът
определя такова в размер на 150 лева. При определяне на юрисконсултското
възнаграждение съдът взе предви, че делото не се отличава с фактическа и
11
правна сложност, проведено е едно заседание, на което не се е явил
представител на ищеца, а становище е изразено с писмена молба. Предвид
изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сторените по исковото производство разноски в
размер на 120.25 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответниците също имат право на разноски съразмерно отхвърлената
част на исковете, но тъй като от тяхна страна не са представени доказателства
за сторени разноски по делото, съдът не им присъжда такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че солидарните длъжници В. АТ. М., ЕГН
********** от с.Ог., обл.Бл. и АН. В. М., ЕГН ********** от с.Д., обл.Бл.
дължат на "П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С. сума в размер на 1459.05
(хиляда четиристотин петдесет и девет лева и пет стотинки) лева,
представляваща незаплатено задължение за главница по договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от деня на
входиране на заявлението в съда - 28.10.2021 г. до изплащане на вземането.
Оставя без уважение исковете да бъде признато за установено, че
солидарните длъжници В. АТ. М., ЕГН ********** от с.Ог., обл.Бл. и АН. В.
М., ЕГН ********** от с.Д., обл.Бл. дължат на "П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
**********, гр.С. сума за главница над размер на 1459.05 лева до
претендирания размер от 1960.96 лева, договорно възнаграждение в размер на
501.91 лева, дължимо за периода 05.07.2020 г. до 03.06.2021 г.,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1338.31
лева, дължимо за периода от 05.07.2020 г. до 05.09.2021 г., лихва за забава в
размер на 262.31 лева, дължимо за периода от 06.07.2019 г. до 03.06.2021 г. и
законна лихва в размер на 154.21 лева, дължима за периода от 03.06.2021 г. до
27.10.2021 г., като неоснователни.
Осъжда В. АТ. М., ЕГН ********** от с.Ог., обл.Бл. и АН. В. М., ЕГН
********** от с.Д., обл.Бл. да заплатят солидарно на "П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
***********, гр.С. сумата от 63.77 (шестдесет и три лева и седемдесет и
12
седем стотинки) лева, представляваща разноски по заповедното производство
и сумата от 120.25 (сто и двадесет лева и двадесет и пет стотинки) лева,
представляваща разноски по настоящото производство, като оставя без
уважение, като неоснователно, искането за присъждане на разноски в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13