№ 1227
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110214696 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „В. Т.“ ООД срещу наказателно
постановление /НП/ № 23-2200419/ 08.09.2022 г., издадено от директор на
дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което на
жалбоподателя, за нарушение, квалифицирано по чл.52, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл.2, ал.1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска трудова злополука, на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413,
ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразано; алтернативно, намаляване на размера на санкцията до
нейния законов минимум. Претендират се сторени разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Не аргументира писмено
тезата си, заложена в жалбата.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП като правилно и
1
законосъобразно. Иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на контролните органи на Д „ИТ“-Софийска
област по спазване на трудовото законодателство на дата 18.07.2022 г. на
място в обект на контрол, стопанисван от жалбоподателя, находящ се на
адрес“ област София /столица/, община Столична, гр. София, п.код 1000, О.
№ 67 и на 28.07.2022 г. за приключване на проверката по документи в
сградата на Д „ИТ“-Софийска област, било установено, че „В. Т.“ ООД в
качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Коодекса на труда не е застраховал за своя
сметка за риска „трудова злополука“ работниците и служителите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, в
това число З. И. Б., назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен
автомобил+12 и повече тона".
На 28.07.2022 г. бил съставен АУАН № 23-2200419, връчен надлежно
чрез пълномощник на жалбоподателя.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка,
установена от контролните органи, и издал атакуванато наказателно
постановление № 23-2200419 от 08.09.2022 г., с което наложил на "В. Т.“
ООД, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 2 000
лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от събрания по делото
доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля В. И. П., и събраните по делото писмени
доказателства: идентификационна карта, протокол за извършена проверка,
протокол от проведен телефонен разговор, трудов договор, копия от
пълномощни, справка за приети и отхвърлени уведомления, уведомление по
чл. 62, ал. 4 КТ, служебна бележка, заповеди за компетентност, призовка по
чл.45, ал.1 от АПК, копие от застрахователна полица, молба от З. И. Б., копие
от ведомост за месец май 2022 г., както и останалите материали по делото,
2
приети по надлежния процесуален ред. Св. П. последователно и логично
излага обстоятелствата по извършване на соченото административно
нарушение в съдебно заседание, визирано в АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, те са в синхрон с останалите доказателства по
делото и не съдържат противоречия. Съдът прецени като относими писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество, същата е
неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Притежават и необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
В разпоредбата на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд (ЗЗБУТ) се съдържат две алинеи, като административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на
ал.1. Същата урежда задължителността на застраховката за риска "трудова
злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт
на Министерския съвет. Ал.2 визира задължение за органите, компетентни да
уредят реда за застраховане за тази застраховка, в съответствие с
осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за
страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“
(НЗЗРСРТЗ) на задължително застраховане подлежат работниците и
служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност
на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Тази разпоредба е
посочена като нарушена и в обжалваното наказателно постановление.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се
3
установява, че З. И. Б. заема длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил+12 и повече тона" в дружеството-жалбоподател, видно от трудов
договор № 10/ 04.05.2022 г. Установява се от събраните по делото гласни
доказателства /показанията на св.П./, че по време на проверката „В. Т.“ ООД
не е представило доказателства за сключена застраховка „трудова злополука",
касаеща лицето З. Б..
От събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни
доказателствени средства се установява, че в действителност дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задълженията си по застраховане на лицето Б.
към датата на съставяне на АУАН. С това свое бездействие дружеството е
извършило вмененото му нарушение от обективна страна. Задължението за
работодателя възниква за всеки работник поотделно след сключването на
трудовия договор и преди допускането на работника на работа на обекта.
Настоящата съдебна инстанция преценява, че извършеното нарушение
от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или
незначителност на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. Нарушението е формално, а поведението на нарушителя,
изразено в негово бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението, без
да е необходимо от това да са настъпили имуществени или неимуществени
вреди. В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от
административно-наказателна отговорност. Тук преценката се прави не с
оглед наличието или не наличието на вредни последици, а съобразно
степента, с която така нареченото формално нарушение е застрашило
конкретни обществени отношения. В разглеждания случай извършеното
деяние с достатъчна степен на интензивност е застрашило обществени
отношения - предмет на защита, за да се приеме, че е административно
нарушение. В тази връзка съдът намира, че за постигане целите на
административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН, а именно: да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, правилно административното наказание е определено в размер,
4
близък до законовия минимум - в размер на 2 000 лв. Така
административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител ще
бъде ангажирана при отчитане тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи вината обстоятелства. При
налагане на това наказание ще бъде съобразен нарушителят и липсата на
непосредствени вреди или накърняване на законни интереси и права.
По тези съображения съдът прие, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски,
съдът намира, че същата следва да бъде уважена. Касае се за съдебно
производство, протекло в едно съдебно заседание, в което е разпитан един
свидетел, настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и
правна сложност от обичайните за това дела от такъв вид, затова следва да се
присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв. В този смисъл, искането за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, изходящо от жалбоподателя, е
неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2200419/ 08.09.2022
г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска
област, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова
злополука, на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000 лева.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
по делото.
5
ОСЪЖДА „В. Т.“ ООД да заплати на дирекция „Инспекция по труда“
– Софийска област юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6