Р Е Ш Е Н И Е
***, 12.12.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11361 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „У.Б.“ АД срещу А.В.А. и Л.Н.А. за признаване
за установено, че дължат на ищеца солидарно сумата от 50 000 евро по договор за банков револвиращ
кредит № 274/06.11.2009 г. и анекси №№ 1-9, сключен с „М.“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата от 12.12.2016 г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 72622/2016 г. по описа на СРС, 33
състав.
Ищецът
твърди, че предоставил на „М.“ ООД сумата от 300 000 евро по договор за
банков револвиращ кредит. Дружеството било обявено в
несъстоятелност, имуществото му – осребрено, а търговецът – заличен от
търговския регистър.
Ответниците А.А. и Л.А. били солидарни длъжници по договора
за кредит. Крайният срок за изплащане на цялата сума бил 10.07.2012 г.
По подадено
от кредитора заявление СРС издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжниците възразили. Поради това предявява иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта.
Ответниците
са подали отговор, в който заявяват, че вземането на банката по процесния
договор било прието от синдика и включвало 300 000 евро главница, 85 970.97 евро лихва за периода
10.12.2011 г. – 05.07.2013 г., 3 093.75 евро лихва за периода
06.07.2013 г. – 01.08.2013 г. и 4 406.17 евро такси. Със сметки за
разпределение ищецът получил сумата от 4 890 000 лева и 87 340 лева.
На
следващо място, макар и посочени в договора като солидарни длъжници,
ответниците имали качеството на поръчители. Със заличаване на главния длъжник
се погасявали и акцесорните задължения на
поръчителите.
Възразяват
за погасяване по давност на вземането на ищеца.
Ищецът
предявил вземането си след изтичане на шестмесечния срок от падежа на
задължението.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ.
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 72622/2016 г. по описа
на СРС, 33 състав се установява, че на 12.12.2016 г. заявителят
„У.Б.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с
която на А.В.А. и Л.Н.А. да бъде разпоредено да заплатят
солидарно на заявителя сумата от 50 000 евро главница по договор за кредит
от 06.11.2009 г. и анекси № 1-9, с падеж 10.07.2012 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
На 16.12.2016
г. съдът е издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил А.В.А. и Л.Н.А.
да бъде разпоредено да заплатят солидарно на „У.Б.“
АД сумата от 50 000 евро главница по договор за кредит от 06.11.2009 г. и
анекси № 1-9, с падеж 10.07.2012 г., ведно със законната лихва за периода 12.12.2016 г. изплащане на вземането и разноски по делото в
размер на 1 955.83 лева.
Срещу
постановената на 16.12.2016 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжниците
А.В.А. и Л.Н.А. са подали възражения, поради което ищецът предявява иск за
признаване съществуването на задължението по заповедта от 16.12.2016 г.
Установява
се от неоспорения по делото договор за банков револвиращ
кредит № 274/06.11.2009 г., че ищецът предоставя на „М.“ ООД револвиращ кредит, при който кредитополучателят има право
да усвоява многократно изцяло или частично възстановените суми по кредита до
максимално разрешения му размер от 300 000 евро в рамките на срока на
усвояване. Кредитополучателят усвоява, ползва за договорените цели и връща
кредита ведно с начислените лихви и други дължими, предвидени в договора
разходи, в срок до 30.10.2010 г. и в съответствие с ОУ и Тарифата за таксите и
комисионите на „У.Б.“ АД за юридически лица и еднолични търговци.
В периода 10.05.2010 г. – 21.06.2012 г. са сключени
девет на брой анекса, всеки от които е подписан от управителя на „М.“ ООД А.В.А.
и от посочените като солидарни длъжници А.В.А. и Л.Н.А..
Първият спорен по делото въпрос е дали в какво
качество ответниците отговарят за задълженията по договора и сключените към
него анекси.
Съдът
счита, че отговорът на този въпрос е в зависимост от приложение на нормата на
чл. 20 от ЗЗД, според която отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора обичаите в практиката и добросъвестността. Посочването
на А.А. и Л.А. като солидарни длъжници
не води автоматично до извода, че те отговарят като кредитополучатели. И в
двата случая – главни длъжници или поръчители, ответниците носят солидарна отговорност
пред кредитора, но основанието на тази отговорност е от значение особено за
последиците от неизпълнението. Видът на солидарната отговорност се определя от
фактическия състав, от който тя произтича.
На първо
място, предметът на договора е предоставяне от банката на кредитополучателя „М.“
ООД (не кредитополучателите или солидарните длъжници) на сумата от 300 000
евро.
На
следващо място, съгласно т. 3 от договора, целта на ползването на отпуснатите
от банката средства е осъществяване на текущи разплащания на кредитополучателя.
Основанието на поетите от солидарните длъжници ангажименти към банката е да обезпечат изпълнението на
задължението на „М.“ ООД да върне усвоените по договора суми. Съгласието на
страните е заемът да се предостави от „У.Б.“ АД само на „М.“ ООД. Физическите
лица А.А. и Л.А. имат качеството на поръчители по
смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД, а отговорността им за изпълнение на
задълженията за връщане на заема се урежда от правилата за поръчителството. В
този смисъл е решение № 213/06.01.2017 г. по гр.д. № 5864/2015г. на ВКС, ІV г.о.
По тези съображения съдът приема,
че ответниците имат качеството „поръчители“ по договора от 06.11.2009 г. и
анексите към него.
С анекс № 7 от 06.12.2011 г. договорт за банков револвиращ
кредит № 274/06.11.2009 г. е преоформен като
стандартен кредит за оборотни средства, като целта е същата – осъществяване
текущи разплащания на кредитополучателя. Уговорките в този анекс не променят
изводите на съда, че и по него А.А. и Л.А. са
поръчители: средствата се ползват от „М.“ ООД, като кредитополучател. Нещо
повече, в § 5, изр. 2 от анекс № 7 страните са изброени като главни, солидарни,
ипотекарни, заложни длъжници и обезпечители,
а в § 6 солидарните длъжници са посочени отделно от кредитополучателя. В този
смисъл тяхната отговорност почива на правилата за поръчителството.
Безспорно е по делото, че падежът
на задължението за връщане на главницата е настъпил на 10.07.2012 г. До 10.01.2013
г., когато изтича шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД ищецът не доказа
да е предявил иск срещу „М.“ ООД за връщане на изискуемия дълг. Едва на
02.08.2013 г. банката е предявила вземането си пред синдика на „М.“ ООД, който
е обявен в несъстоятелност с решение от 05.07.2013 г. по т.д. № 2166/2010 г. по
описа на СГС, VІ-7 състав.
След като банката е пропуснала да
предяви иск срещу главния длъжник „М.“ ООД в шестмесечния срок по чл. 147, ал.
1 от ЗЗД, поръчителите А.А. и Л.А. престават да
отговарят за дълга по договора и анексите към него.
Ответниците не отговарят и на още
едно основание.
С решение от 31.03.2017 г. по
т.д. № 2166/2010 г. „М.“ ООД е заличен от търговския регистър.
Съгласно
чл. 739, ал. 1 от ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания
и неупражнените права се погасяват, а според ал. 2, (ред. ДВ, бр. 105/2016 г.),
неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват
освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на
неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени
обезпечения от трети лица.
Посочената норма има материално
правен характер и към този момент поръчителството на ответниците е било прекратено.
До 2016 г. запазване на учредените от третите лица обезпечения не се е
предвиждало. Липсва и преходна и заключителна разпоредба, която да придава
обратно действие на изменената през 2016 г. норма на чл. 739, ал. 2 от ТЗ.
Отделно от това, съдът намира, че
се запазват учредени обезпечения от трети лица (каквито са залогът и
ипотеката). Личното задължаване на поръчителя не се учредява. То съществува
само за действително задължение, съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД. В случая
правоотношението по главния дълг не съществува поради липса на основен елемент
– правен субект в лицето на главния длъжник „М.“ ООД.
По така изложените съображения
съдът намира установителния иск за неоснователен.
На ответниците е била оказана
безплатна правна помощ от адв. С.Т., съгласно договор за правна защита и
съдействие, приложен към отговора на исковата молба. Ищецът не е възразил срещу
претендираните разноски в списък по чл. 80 от ГПК, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение на обща стойност 6 926 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД, ЕИК *******срещу А.В. А.,
ЕГН ********** и Л.Н.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 50 000 евро по договор за банков револвиращ
кредит № 274/06.11.2009 г. и анекси №№ 1-9, сключен с „М.“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата от 12.12.2016 г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 72622/2016 г. по описа на СРС, 33
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „У.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*******да заплати
на адвокат С.Л.Т., с адрес *** сумата от 6 926 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: