Р Е Ш Е Н И Е № 81/12.6.2020 г.
гр. Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ст.
Вълчев
при секретаря
Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 453 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.А.П. *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с изх.№ 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ гр.Ямбол по
отношение на П.А.П. УРН: ******, с който на основание чл.38, ал.1, т.1 от
Наредба № 14/2015 г. и чл.59, ал.1 и ал.2 АПК във връзка с чл.165 и чл.166 ДОПК
и чл.20а, ал.1 и ал.4 от ЗПЗП е отказано пълно изплащането на финансовата помощ
общо в размер на 24447,50лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет
и седем лева и 50 ст.), представляваща второ плащане по Договор №
28/06/1/0/002167 от 14.04.2016 г. и е определено на П.А.П. задължение в размер
24447,50 лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и
50 ст.), представляващи първо плащане по Договор № 28/06/1/0/02167 от
14.04.2016 г., съгласно таблица 1, а именно установен размер на задължението
24447, 50 лв., погасена сума 0 лв. и дължима сума 24447,50 лв.
С
жалбата се твърди, че акта за установяване на публично държавно вземане е
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в разрез с целта на закона и противоречи на материалноправните
разпоредби на националното право и правото на Европейския съюз, т.к. не съдържа
мотиви относно фактическите и правни основания за издаването му, както и начина
на определяне размера на задължението, а изложените съображения за общи и
неконкретизирани. Претендира се за отмяна на атакувания акт и респективно за
обявяване на неговата нищожност.
В
съдебно заседание за оспорващия се явява процесуалния му представител, който доразвива
основанията в жалбата и подържа исканията в нея, като претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответната
страна чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Р. посочва съображения,
че жалбата е просрочена,респ. неоснователна, поради което иска да бъде
отхвърлена и се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и
поотделно, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема следното:
С
Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с
изх.№ 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. издаден от Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ гр.Ямбол по отношение на П.А.П. УРН: ******,
на основание чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14/2015 г. и чл.59, ал.1 и ал.2 АПК
във връзка с чл.165 и чл.166 ДОПК и чл.20а, ал.1 и ал.4 от ЗПЗП е отказано
пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лв.,
представляваща второ плащане по Договор № 28/06/1/0/02167 от 14.04.2016 г. и е
определено на П.А.П. задължение в размер 24447,50 лв., представляващи първо плащане
по Договор № 28/06/1/0/02167 от 14.04.2016 г., съгласно таблица 1, а именно
установен размер на задължението 24447,50 лв., погасена сума 0 лв. и дължима
сума 24447,50 лв.
С
известие за доставяне с обратна разписка R PS8606 000Y3A C/28.01.2019 г. посочения Акт за установяване
на публично държавно вземане с изх.№ 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. е
изпратен на адресата, като писмото е върнато с отбелязване, че получателя
отсъства и е в чужбина.
С
известие за доставяне с обратна разписка ИД PS8606 000ZHI Z/25.02.2019 г. същия Акт
за установяване на публично държавно вземане с изх.№ 01-283-6500/125 от
28.01.2019 г. е изпратен на адресата, като писмото е върнато на 18.03.2019 г. с
отбелязване, че получателя отсъства и е в чужбина.
Видно
от Констативен протокол за оповестяване на уведомление по реда на чл.26, ал.2
във връзка с чл.61, ал.3 АПК от 27.03.2019 г. на таблото за уведомление на ДФ
„Земеделие“-ОД-гр.Ямбол на 27.03.3019 г. е бил поставен и на 10.04.2019 г. е
бил свален Акт за установяване на публично
държавно вземане с изх.№ 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. на П.А.П..
С
Уведомление на основание чл.26, ал.2 във връзка с чл.61, ал.3 АПК относно
невръчено писмо, поради неизвестен адрес за кореспонденция или неоткрити
адресати на посочения адрес, неразделна част от Констативен протокол от
27.03.2019 г., на таблото за уведомление на ОД на ДФ „Земеделие“-гр.Ямбол
е оповестено на 27.03.2019 г. Акт за установяване на
публично държавно вземане с изх.№ 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. на П.А.П. с
покана адресата да се яви за получаване на невръченото писмо, като е посочено,
че същото се счита за връчено на 27.03.2019 г.
Съгласно
чл.26, ал.2 АПК в действалата към момента редакция (Обн. - ДВ, бр. 30
от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) ако адресът или другите възможни начини за
уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и
организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл.61, ал.3 АПК.
Последната
норма в действалата към момента редакция (Обн. - ДВ, бр. 30
от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) гласи, че когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него
адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на
съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.
За
да се пристъпи към способа на чл.61, ал.3 АПК следва да са изчерпани
възможностите посочени в чл.61, ал.2 АПК, който систематично го предхожда.
Според
разпоредбата на чл.61, ал.2 АПК в действалата към момента редакция (Обн. - ДВ, бр. 30
от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) съобщаването може да се извърши чрез устно
уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.
В
настоящия случай са налице предвидените в закона предпоставки и правилно
административният орган е извършил съобщаването по предвидения в чл.61, ал.3 АПК (отм.) способ чрез поставяне на таблото за обявления.
За
да се достигне до това двукратно на адреса на жалбоподателя посочен и в
настоящото производство са изпращани писма с обратна разписка за връчване на
оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, които са се връщали
с отбелязване, че получателя отсъства и е в чужбина.
Освен
това, от Протокол от 17.12.2018 г. се установява, че Р.С.-експерт в ОРРА
гр.Ямбол е провел телефонен разговор относно съобщаване на стартирала процедура
по издаване на АУПДВ на бенефициента П.А.П. и на посочения от последния номер
се е свързал с жена, която твърдяла, че е съпруга на П. и е уверила експерта,
че ще предаде на съпруга си, който ще се свърже с него, но такова действие не е
последвало, а при повторно позвъняване телефона на П. е бил изключен.
С
поставяне на съобщението на таблото за обявления на 27.03.2019 г., започва да тече срока за оспорване
на Акт за установяване на публично държавно вземане с изх.№ 01-283-6500/125 от
28.01.2019 г. и същия е изтекъл на 10.04.2019 г., поради което подадената на
18.12.2019 г. жалба е просрочена.
Съдът
не приема становището на оспорващия, че се касае за различни административни
актове и обявения не съвпада с атакувания, т.к. се става въпрос за различна
номерация на един и същ акт, като едната е от регистъра на издадените актове, а
другата е изходящия му номер, които естествено се различават и по своята дата.
Освен
това и да се приеме, въпреки несъстоятелността й, тезата че срока следва да се
счита от датата, когато е свалено съобщението от таблото за
уведомления-10.04.2019 г., то жалбата отново е просрочена.
Ето
защо в настоящото производство е допустимо да се разглеждат само основанията
водещи до нищожност на атакувания акт, което не е ограничено във времето.
Поради
това е необходимо АУАН да бъде засегнат от толкова съществен порок, който да е
пречка за пораждане на целените правни последици.
Необходимо
е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Административноправното
законодателство не съдържа изрично указание за установяване на стабилен
критерий за разграничаването на нищожните и унищожаемите
административни актове. Такъв критерий се извежда от теорията-това е качествено
различната степен на порочност на едните и другите актове, която обуславя и
различната по вид недействителност. За да е законосъобразен един
административен акт, той трябва да отговаря на всички посочени по-горе
критерии.
Нарушаването
на което и да е от тези изисквания води до недействителност на административния
акт. Дали обаче актът ще е нищожен или унищожаем,
зависи от степента на порочност. В административното право един и същи порок
може да води до нищожност или до унищожаемост.
При
преценката дали един административен акт е нищожен се преценява основно дали е
издаден от компетентен орган. Изискването за компетентност на определен
административен орган е нормативно признатата способност на този орган да
издава определени актове или да решава определен кръг въпроси. Липсата на който
и да е вид компетентност - материална, териториална или по степен, води до
нищожност на издадения акт.
В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието
нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен. Доколкото в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, следва да се
отстранява от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост.
АПК
не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва
правомощията, но на съда, когато прецени, че актът е нищожен. В тази връзка, на
първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесния АУПДВ. Нищожен е актът, който не е издаден от
компетентен орган.
В
настоящия случай предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Акт за
установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с изх.№
01-283-6500/125 от 28.01.2019 г., който е издаден от Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ гр.Ямбол в съответствие с правата
делегирани му от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ със Заповед № 05-РД/286/01.02.2017
г., поради което е постановен от орган, който притежава компетентност в трите й
изискуеми аспекта - материална, териториална и по степен.
Ето
защо след като издателя на административния акт притежава необходимата
компетентност не може да се приеме, че е налице нищожност, поради липса на тази
предпоставка.
Друг
критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта
на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на
допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за
незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от
тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени
пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на
акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изисквания за
законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на
чл.146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията,
то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на
същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.
Порокът
във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма
(нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока.
Акта
за установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с
изх.№ 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. издаден от Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд “Земеделие“ гр.Ямбол е издадено при спазване на предвидената в
чл.59, ал.2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа: наименование на органа,
който го издава; наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни
основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят
правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; разпореждане
относно разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов
заместник.
Следователно
не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта
на това основание.
Липсата
на фактически основания е нарушение на чл.59, ал.1 от АПК относно изискването
за мотивираност на административния акт и неизлагането на мотиви е основание за
незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на
административния акт е изискване за неговата законосъобразност. Липсата на
мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички
случаи води до унищожаемост на административния акт,
а не до неговата нищожност, защото мотивите не са същинското волеизявление на
административния орган, а обосновка по издаването на административния акт.
При
наличието на волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на
административния акт и ако същия е без мотиви, то той е унищожаем,
а не нищожен.
В
конкретния случай наведените в жалбата доводи за липса на фактически и правни
основания за издаването на АУПДВ не само са несъстоятелни, но и не водят до
неговата нищожност, а са основания за унищожаемост и
за тях не се дължи произнасяне поради преклудиране на
възможността за обжалване.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила
са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато,
ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение.
В
настоящия случай не се установява подобен порок и такъв не съставлява
твърдението на оспорващия, че не е бил уведомен за откриване на производството
по издаване на оспорения акт.
От
приложените по административната преписка известие за доставяне ИД PS 8606 000W5К M на писмо изх.№
01-283-650/659 от 21.09.2018 г. и протокол
от 17.12.2018 г. е видно, че на оспорващия е изпратено по пощата Уведомително
писмо изх.№ 01-283-650/659 от 21.09.2018 г. за откриване на производството по
издаване на АУПДВ, но същото не е връчено, защото получателя отсъства и е в
чужбина, както и че служител на ОРРА-гр.Ямбол е провел на посочения от
бенефициента номер телефонен разговор и е уведомил за откриването съпругата на П.,
която е поела ангажимент да му предаде и той да се свърже с експерта.
Доколкото
това не е станало и в изпълнение на задълженията си административният орган е
съставил Констативен протокол от 20.12.2018 г. за оповестяване на уведомление
по реда на чл.26, ал.2 във връзка с чл.61, ал.3 АПК (отм.) за поставяне на
20.12.2018 г. на таблото за уведомление на ДФ „Земеделие“-Областна дирекция
Ямбол и сваляне на 04.01.2019 г. от същото на Уведомително писмо изх.№
01-283-650/659 от 21.09.2018 г. за откриване на производството по издаване на
АУПДВ.
В
изготвеното уведомление, което е неразделна част от констативния протокол,
изрично е записано, че писмото се счита за връчено на 20.12.2018 г., като по
отношение на тези действия са относими съображенията
за приложимостта на чл.61, ал.3 АПК (отм.), посочени по-горе във връзка с допустимостта
и просрочието на жалбата, поради което не следва да
се преповтарят.
Независимо
от това дори да липсва уведомяване за откриване на административното
производство, то нарушението не е толкова съществено, че да е основание за отмяна
на атакувания акт, а още по-малко може да доведе до неговата нищожност, т.к.
страната има възможност да защити правата си като развие съображения и направи доказателствени искания в контролното производство.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма и същевременно засяга
по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материално правна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална
незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалоправа
норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Или административният акт е нищожен поради противоречие с материалния
закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при
описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият
случай не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води
до толкова тежък порок.
Посочени
са както материалноправните предпоставки за издаване
на акта, така и приложимите законови норми, поради което и при допуснати
нарушения ще е налице незаконосъобразност, но не и нищожност на въпросния
АУПДВ.
На
следващо място несъответствието с целта на закона или така нареченото превратно
упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на
закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в
административния акт.
Доколкото
такива предпоставки не са налице, то не може да се приеме, че акта е нищожен и
на това основание.
Ето
защо Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с
изх.№ 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд “Земеделие“ гр.Ямбол е постановен от компетентен орган, в
съответната форма и на основание действащите законови разпоредби, и не е нищожен, поради което
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и съобразно заявеното искане
следва на основание чл.143, ал.4 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ответната страна направените по делото разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.А.П. *** с искане да бъде обявена нищожността на Акт за
установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с изх.№ 01-283-6500/125
от 28.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“
гр.Ямбол по отношение на П.А.П. УРН: ******, с който на основание чл.38, ал.1,
т.1 от Наредба № 14/2015 г. и чл.59, ал.1 и ал.2 АПК във връзка с чл.165 и
чл.166 ДОПК и чл.20а, ал.1 и ал.4 от ЗПЗП е отказано пълно изплащането на финансовата
помощ общо в размер на 24447,50лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин
четиридесет и седем лева и 50 ст.), представляваща второ плащане по Договор №
28/06/1/0/02167 от 14.04.2016 г. и е определено на П.А.П. задължение в размер
24447,50 лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и
50 ст.), представляващи първо плащане по Договор № 28/06/1/0/02167 от
14.04.2016 г., съгласно таблица 1, а именно установен размер на задължението
24447,50 лв., погасена сума 0 лв. и дължима сума 24447,50 лв.
ОСЪЖДА П.А.П.
*** да заплати на Областна дирекция на
Държавен фонд “Земеделие“ гр.Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете