№ 1431
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20241100901411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Г.Р.Т.“ ЕООД по чл. 625
от ТЗ. Молителят твърди, че е преустановил търговската си дейност в
областта на общественото хранене ва 15.06.2023 г., когато е прекратено
действието на търговския обект и касовия апарат. Липсата на дейност,
съответно липсата на приходи от същата, както и неизпълнението от страна на
търговските му партньори на сключените договори поставят молителя в
невъзможност да заплати публичните задължения за данък върху добавената
стойност и за корпоративен данък, установени с ревизионни актове №
Р22220221004260-091-001/09.02.2022 г. и № Р-22220222002997-091-
001/09.01.2023 г. Посочва, че подадените срещу тези ревизионни актове жалби
са отхвърлени, съответно с решение № 3065/09.05.2024 г. на Административен
съд – София град, по адм. дело № 1513/2024 г. и решение № 2570/17.04.2024 г.
на Административен съд – София град, по адм. дело № 5668/2023 г.
Последното извършено плащане на публични задължения е чрез прихващане
и е от април 2023 г., като към този момент има и неплатени задължения по
търговски сделки, най-старото задължение от които е с настъпил падеж
31.01.2023 г. Заявява, че числеността на персонала за 2023 г. е била 4
работника, като към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ
1
дружеството няма работници по трудов договор и няма неизплатени заплати
към тях. Дружеството няма активи, с които да покрие публичните си
задължения и останалите задължения към посочените в списъка на
кредиторите лица, поради което моли Съда да обяви неплатежоспособността
му, с начална дата на неплатежоспособност 30.05.2024 г., евентуално
свръхзадължеността му, с начална дата 30.05.2024 г., както и да открие
производство по несъстоятелността му.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „Г.Р.Т.“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на
20.10.2018 г., като му е предоставен ЕИК *******. По електронното дело на
търговеца е обявен годишният финансов отчет на дружеството за 2021 г.
От изготвената служебно справка в Интегрираната информационна
система за кадастър и имотен регистър, е видно, че по отношение на
молителя няма извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че
в централна база на АИС-КАТ към 27.09.2024 г. длъжникът е регистриран
като собственик на лек автомобил „Лексус ЛС 600 ХЛ“, придобит с договор за
продажба от 12.08.2021 г.
Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от
17.10.2024 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, за
периода от 31.10.2016 г. до 16.10.2024 г. длъжникът е титуляр на една
разплащателна банкова сметка, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, върху
наличностите по която има наложени три запора. Писмото на БНБ е
постъпило по делото след приключване на съдебното заседание, в което е
даден ход по същество по молбата по чл. 625 от ТЗ, но видно от уточненията,
направени от вещото лице Г. в това съдебно заседание, посочените в справката
на БНБ данни са установени и взети предвид от вещото лице при изготвяне на
заключението му.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към
което са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по
чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за 2020 г. и 2023г., Срещу дружеството
има образувано изпълнително дело № *********/2022 г., по което има
наложени обезпечителни мерки - запор върху вземания по банковата сметка в
„Уникредит Булбанк“ АД и запор върху собствения на дружеството лек
2
автомобил. Посочено е, че срещу длъжника има проведени две ревизионни
производства срещу длъжника, съответно с обхват „Данък върху добавената
стойност“ за периодите 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. и 01.07.2021 г. – 30.09.2021
г. и „Корпоративен данък“ за периода от 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.,
приключено с ревизионен акт № Р22220221004260-091-001/09.02.2022 г. и с
обхват „Данък върху добавената стойност“ за периода 01.02.2022 г. -
30.04.2022 г., приключило с ревизионен акт № Р-22220222002997-091-
001/09.01.2023 г. Към писмото са приложени така съставените на длъжника
ревизионни актове, като е посочено, че подадените срещу тези ревизионни
актове жалби са отхвърлени, съответно с влезли в сила решения - решение №
3065/09.05.2024 г. на Административен съд – София град, по адм. дело №
1513/2024 г. и решение № 2570/17.04.2024 г. на Административен съд – София
град, по адм. дело № 5668/2023 г. /длъжникът не оспорва приключването на
тези производства с влезли в сила решения/.
Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и
молбата от 19.09.2024 г. счетоводни документи, изпратените от НАП
документи, както и обявения по електронната партида на дружеството ГФО,
са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза
на вещото лице Д. Г., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът
намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото
лице Г., се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 01.01.2020 г.
– 30.04.2024 г., вещото лице взема предвид, както горепосочените
доказателства, така и предоставените от длъжника, при извършване на
проверка в счетоводството му, документи и установените обстоятелства при
направената служебна проверка в ТД на НАП.
Дружеството „Г.Р.Т.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, на основание
чл. 100, ал. 1 ЗДДС, на 04.02.2020 г. Основната търговска дейност на
дружеството е била в сферата на „общественото хранене“. В периода 2020 -
2023 г. дружеството е имало назначени по трудови договори 23 работника,
като към датата на изготвяне на експертизата тези договори са прекратени
/договорите за длъжността „готвач“ и „пласьор на стоки“ са последните два
прекратени договора и това е станало на 19.06.2023 г./.
Краткотрайните активи за целия анализиран период са над 90 % от
общата стойност на актива, като преобладаващ дял от тях са вземанията от
3
доставчици и клиенти. Към 30.04.2024 г. активът на дружеството е в размер
на 125 000 лева, формиран по следния начин: 5000 лева - съоръжения,
транспортни средства, инвентар; 3 000 лева - транспортни средства; 2000
лева - други; 55 000 лева - други вземания; 1000 лева - парични средства в
безсрочни сметки /депозити/.
Видно от подадените от дружеството ГДД за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и
2023 г., дружеството е отчело положителен финансов резултат /печалба/ само
за първата година от периода, като за останалите години е отчитало загуба
като финансов резултат от дейността, съответно минус 14 424.55 лева за 2021
г.; минус 100 456.28 лева за 2022 г. и минус 157 423.66 лева за 2023 г. От
представения по делото отчет за приходите и разходите към 30.04.2024 г., се
установява, че дружеството няма приходи за 2024 г., а отчита единствено
разходи за 40 000 лева.
За анализирания период дружеството има единствено краткосрочни
задължения, преимуществено задължения към доставцици и публични
задължения, които са дължими към конретните балансови дати. Към
31.12.2020 г. стойността на задълженията е 498 000 лева; към 31.12.2021 г. –
573 000 лева; към 31.12.2022 г. - 384 000 лева; към 31.12.2023 г. - 344 000 лева
и към 30.04.2024 г. - 449 000 лева, от които 211 000 лева данъчни задължения и
238 000 лева задължения към доставчици. Видно от данните в заключението,
задълженията на дружеството се увеличават с всяка следваща година, като най
голямо увеличение сред задълженията бележат тези към НАП, които от 3 000
лева към 31.12.2020 г. се увеличават на 211 000 лева към 30.04.2024 г.
Вещото лице е изчислило и коефициентите на ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост за анализирания период.
Коефициентите за обща и бърза ликвидност са под препоръчителните
стойности /1-ца/ за целия анализиран период, което се дължи на това, че
краткосрочните активи са по-малко от краткосрочните задължения. За 2020 г.
и 2021 г. тези коефициенти са съвсем малко под препоръчителната стойност /с
текущите си активи дружеството е можело да покрие над 90 % от
задълженията си за тези периоди, което предвид сферата на дейност на
дружеството може да се приеме, че тези показатели покриват
препоръчителните стойности. От 2022 г. коефициентите започват да спадат,
като към 30.04.2024 г. са със стойност от 0.2739. Коефициентите за незабавна
и абсолютна ликвидност са под препоръчителните норми за целия анализиран
4
период, което показва, че дружеството не разполага със значителни финансови
ресурси и липсват инвестиции.
За периода след 2020 г., собственият капитал на дружеството е
отрицателна величина, което се дължи на отчетената счетоводна загуба и
увеличаването на задълженията. Отрицателеният собствен капитал показва, че
дружеството е декапитализирано. Стойностите на коефициента на
задлъжнялост показват, че за периода дружеството не е в състояние да
погасява задълженията си. Коефициентът на финансова устойчивост показва
критичен дял на пасивите на дружеството за целия изследван от вещото лице
период.
Задълженията на дружеството към НАП са подробно описани от
вещото лице в табличен вид /таблица № 6/, като е посочен вида на
задължението, размерът и неговия падеж. Задълженията на дружеството към
търговските му партньори са описани в таблица № 7.
Дружеството има вземания към търговски дружества в размер на
121953.86 лева към 30.05.2024 г.
Наличността по запорираната от НАП банкова сметка на длъжника е
в размер на 1568.10 лева.
От извършения анализ вещото лице заключава, че имуществото на
молителя е било достатъчно да покрие задълженията му с настъпил падеж
единствено към 31.12.2020 г., като след това дружеството не разполага с
достатъчно активи да покрие задълженията си.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е
посочено, че дружеството няма регистрирани на негово име МПС към
02.10.2024 г., тъй като в тази част заключението се опровергава от приетото
като доказателство по делото писмо-справка на СДВР, отдел „Пътна
полиция“, както и от писмото на НАП, в което е посочено, че има наложен
запор върху притежавания от длъжника лек автомобил, посочен в справката,
изготвена от СДВР.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до
следните правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
5
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на
изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на
основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от
ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе
способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на
съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е
оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При
анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се
използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се
използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения
на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо
6
място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и
абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните
средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от
своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява
предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на
всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този
коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да
погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички
коефициенти на ликвидност, съобразени със сферата на дейност на
дружеството, са извън границите на референтните си стойности към
31.12.2022 г., което поставя дружеството в пълна зависимост от кредиторите
му от този момент. Молителят не е представил доказателства, че влошаването
на икономическите му показатели към този момент е временно състояние,
което може да бъде преодоляно, а извод за обективна възможност на
длъжника да излезе от състоянието на текуща неплатежоспособност, в което
е изпаднал, не може да бъде направен от заключението на съдебно-
икономическата експертиза. Не са ангажирани никакви доказателства, че след
31.12.2022 г. длъжникът е подобрил финансовото си положение /придобил е
някакви активи или е намалил задълженията си с настъпил падеж/. От
събраните в производството доказателства може да се направи обоснован
извод, че към момента длъжникът е преустановил извършването на
търговската си дейност, съответно няма как да се очаква същият да реализира
някакви приходи от такава дейност, като няма данни, че осчетоводените
негови вземания от търговски партньори са събираеми. Ето защо Съдът
намира, че влошаването на коефициентите от 31.12.2022 г. е трайно състояние.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
7
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не
е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в
състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно
изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено
задължение. В случая обективно финансовите показатели на длъжника са
влошени трайно към 31.12.2022 г., като към тази дата длъжникът е имал
изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ /установени с
влезлите в сила данъчно-ревизионни актове, които видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не са погасени/. Ето защо съдът приема, че
за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
датата 31.12.2022 г. Съгласно изложените вече от съда мотиви не може да се
приеме, че извършените след този момент плащания от страна на длъжника
разколебават извода на съда, че от тази дата финансово-икономическото
състояние на дружеството молител е трайно и силно влошено и от този
момент е налице фактическа невъзможност за дружеството да изпълнява
изискуемите задължения, свързани с търговската му дейност.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
8
Не се установява да е налице реално налично имущество на
длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие
на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок /определението
на съда по чл. 629б ТЗ е обявено в ТРРЮЛНЦ на 24.09.2024 г., като в указания
в него срок не са представени доказателства за привнесена по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 10000 лева, която да обезпечи
началните разноски по несъстоятелността/, поради което по отношение на
молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със
законоустановеното му съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна
такса по молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от
длъжника, не се събира предварително, а следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото. В случая длъжникът
е представил доказателства за заплатена държавна такса от 250 лева при
подаването на молбата, поради което не следва да бъде осъждан с решението
да заплати такава такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.Р.Т.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Бъкстон“, ул. „******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
длъжника „Г.Р.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Бъкстон“, ул. „*******
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Г.Р.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Бъкстон“, ул. „*******
ОБЯВЯВА „Г.Р.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Бъкстон“, ул. „******* в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
„Г.Р.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Бъкстон“, ул. „*******
9
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1411/2024 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор,
ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят
началните разноски в размер на 10000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл.
632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на „Г.Р.Т.“ ЕООД, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията
си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото удостоверение по чл.
5, ал. 10 от КСО.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд,
в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10