№ 3870
гр. С., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100509256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20105582/26.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3828/2020 г. по
описа са Софийски районен съд, 118 състав ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С. П. Х. с ЕГН ********** и
адрес: гр. С., ж.к. ****, вх. Б, ****, ** и М. П. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. Елин Пелин,
ул. ****, ****, ***, an. 1 в качеството им на наследници на П.С.П. с ЕГН ********** не
дължат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** сумата от 799,06 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м. май 2012 г. до м. април 2014 г. ведно със законна лихва
за периода от 23.6.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 155,94 лв. за
периода от 30.6.2012 г. до 10.6.2015 г. и 325 лв. разноски по делото, представляващи
задължения по изпълнителен лист, издаден на 05.01.2016 г. от СРС, 55 състав по гр.д. №
35229/2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.07.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК С. П. Х. с ЕГН ********** и М. П. Д. с
ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** сумата от 100 лева, представляваща
сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищците. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционното решение
е неправилно. Неправилно съдът приел,че заповедта за изпълнение има ефект на влязло в
1
сила решениеи че вследствие на това давността винаги е пет годишна,независимо от
характера на вземанията.Счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на съда
относно обстоятелството, че със спиране на изпълнителното дело поради смъртта на
наследодателя спирали да текат давностните срокове и доколкото при спряно изпълнително
производство взискателят не може да предприема изпълнителни действия за вземането не е
изтекла погасителна давност.Погасителната давност не е била спряна и от последното
действие –налагане на запор по банкови сметки на 06.01.2017 г.е започнала да тече нова
давност ,която е изтекла на 06.01.2020 г.Искането на взискателя за извършване на
изпълнителни действия от 26.10.2019 г.,може да има характера на такова предотвратяващо
перемиране на изпълнителното дело,но не може да прекъсне погасителната давност.
Моли за отмяна на решението и постановяване на друго с което исковете се
уважават.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата -
"Топлофикация София" ЕАД.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства
се установява, че изпълнително дело 910/2016 г., по описа на ЧСИ С.А. ,рег.919, е било
образувано по молба от 07.10.2016 г. на "Топлофикация София" ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 05.01.2016 г., по ч.гр. д. № 35229/2015 г. на СРС ,55 състав по което е
влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу длъжника за
процесните суми.
С молбата на частния съдебен изпълнител били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ.
На 06.01.2017 г. е бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника в ЦКБ АД.
Длъжникът е починал на 24.02.2017 г.,установено чрез справка от
НБД.Наследниците му са конституирани на 16.11.2018 г.
2
С разпореждане от 09.10.2018 г. на ЧСИ е постановено спиране на изпълнителното
производство.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността.
Съгласно чл. 432, ал. 1 т. 3 от ГПК изпълнителното производство се спира в
случаите по чл. 229, ал. 1 т. 2 /в случай на смърт на някоя от страните/ и т. 3 от ГПК, с
изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление. В
настоящия случай длъжникът е починал на 24.02.2017 г. Със смъртта на длъжника този
давностен срок спира да тече, тъй като със смъртта му по силата на закона се спира и
изп.производство и спират да текат всички срокове, като не може да бъдат извършвани
никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на
наследниците на взискателя /ако същите поискат това/, а извършените биха били
недействителни.
Както и по отношение на перемпцията, така и досежно спирането на изп.
производство, не е нужен нарочен акт за това на съдебния изпълнител, тъй като и
прекратяването и спирането в тези случаи настъпва по силата на закона при осъществяване
на съответните правно релевантни факти /изтичането на две години от последното поискано
от взискателя изп.действие или извършено такова от съдебния изпълнител, респ.-смъртта на
взискателя/, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, респ.-спиране на изп.производство /в този смисъл-т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Действително, последното валидно извършено изп.действие е на 06.01.2017 г., от
която дата съгласно посоченото по-горе ТР погасителната давност се прекъсва и започва да
тече нова давност. Същата обаче спира да тече с настъпване смъртта на длъжника, тъй като
до конституирането на неговите наследници, не могат да бъдат извършвани никакви
процесуални действия, а и както е отбелязано в т. 10 на посоченото вече ТР, ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече.
Тоест от датата на смъртта на длъжника 24.02.2017 г. давност не е текла до 16.11.18
г. -конституирането на наследнците На 26.09.19 г.ответникът е поискал насрочване на опис
на движими вещи,собственост на длъжниците,с което поискване се прекъсва срока по чл.433
ал.1 т.8 ГПК,както и давността за вземанията.От тази дата започва да тече нова даност и към
датата на депозиране на исковата молба -24.01.2020 г.не е изтекла. Влязлата в сила заповед
на 12.11.2015 г.,формира сила на пресъдено нещо и макар да не е съдебно решение на нея е
3
придаден ефект на влязло в сила съдебно решение.Давността е петгодишна.По изложените
съображения правилно е отхвърлен отрицателния установителен иск.
При това положение и при съвпадение на изводите на първата и въззивната
инстанция първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното СГС
.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20105582/26.04.2021 г., постановено по гр. д. №
3828/2020 г. по описа са Софийски районен съд, 118 състав
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4