Решение по дело №153/2019 на Районен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Видин ,01.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински      районен         съд               гражданска колегия  в 

публично  заседание на  тридесети май през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

                                                                   Председател:Нина Николова

 

при секретаря  М.Евтимова      като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело № 153 по описа за 2019г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

            Искът е с правно основание  чл.124 ГПК.

Подадена е искова молба от  Е.А.Н., ЕГН:**********  с адрес ***  срещу   „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , в която е предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта, че не дължи сумата от 8539.21 лева, представляваща задължение по Договор за кредит № 957LRA**********, сключен между ищеца и УниКредит Булбанк АД,  цедиран на ответника с договор за цесия от 23.07.2009г.

Излага се, че от 2010г. до момента ищецът постоянно получава телефонни обаждания да плати задълженията си по конкретно получена банкова сметка, ***, че са телефонни измамници. Впоследствие получил и писмо №1803549 от 17.10.2018г., приложено по делото, в което се твърди, че ищецът имал непогасено и изискуемо парично задължение към ищеца, което възлизало на сумата от 8539.21 лева. Бил уведомен от ответника, че в случай че не плати ,ответникът ще предприеме действия по принудителното събиране на задълженията. Сочи се, че никога не е сключвал договор с Уникредит Булбанк АД, а е обезпечил вземането по договора като поръчител, като отговорността му е погасена на основание чл.147 ЗЗД , който срок е преклузивен , а не давностен.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст  е  подал отговор. Излага се от ответника, че  искът е недопустим, тъй като давността погасява правото на иск, което води до невъзможност да се иска принудителното му изпълнение. Същото се превръща в естествено такова и може да бъде доброволно изпълнено. Сочи се, че срещу ищеца не са предприемани действия за принудително изпълнение, поради което и същият няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Иска се прекратяване на производството. Евентуално се иска отхвърляне на иска поради същите обстоятелства. Евентуално се иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

               Събрани са писмени и гласни доказателства, изслушано е заключението на съдебно- техническа експертиза.   

   Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на същата, и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че между Търговска банка Биохим АД София и Красимир Донков Донков от гр.Видин, на 17.04.2003г. е сключен договор за потребителски кредит в размер на 5000.00 лева , който следва да се издължи на 60 бр.анюитетни вноски ,всяка в размер на 117 лева ,считано от 25.05.2003г. ,с краен срок за погасяване на кредита 25.04.2008г. За обезпечение на кредита ищецът се е задължил  да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по кредита, видно от Договор за потребителски кредит на граждани и Договор за поръчителство от  същата дата.  Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.07.2009г.и Приложение №1 към договора за вземания към 15.07.2009г.,  вземането е прехвърлено на ответника/ под № 573/ .С пълномощно без дата „Уникредит Булбанк“АД /универсален правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим „АД, е упълномощила ответника да уведоми всички длъжници, във вр. с изискването на чл.99 ЗЗД, за което е представено Уведомление до ищеца № 19-УЦ-00068/10.04.2019г., за което няма данни да е получено от ищеца. Видно от получено от ищеца писмо  №1803549 от 17.10.2018г.,същият е уведомен за цесията, за размера на задължението , като същият е приканен да заплати доброволно, в противен случай ответникът възнамерявал да предприеме действия по принудителното събиране на вземането.

 При така изяснените факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи: Ищецът се е задължил в качеството на поръчител по процесния договор от 17.04.2003г. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД,   поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Отговорността на поръчителя е обусловена от отговорността на длъжника по договора за банков кредит. Това следва от акцесорния характер на договора за поръчителство. По отношение на началния срок на течението на срока се приема в съдебната практика, че когато в договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД  ) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и шестмесечният срок по  чл.147, ал.1 ЗЗД (който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б отТР № 4/18.06.2014г.  на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т. е. - преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респ. - не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок по  чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.

В случая няма не се установи кредиторът да е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца по отношение на която и да било вноска, и съдът приема , че отговорността на поръчителя  по отношение на процесния кредит е преклудирана и искът следва да бъде уважен като доказан в основанието си. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, се установява, че е уговорено и платено в брой такова, в размер 1135.50 лева, съгласно ДПЗС от 16.01.2019г. , при размер на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по чл.7, ал., 2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения  677.00 лева. Платеното възнаграждение е над минималното предвидено, но не е дори двукратния размер на минималното възнаграждение. Предявеният иск е един, с цена 8539.21 лева, производството е приключило в едно съдебно заседание. Следва да се посочи, че адвокат-пълномощникът на страната е положил усилия за запознаване с фактите и обстоятелствата, както и с приложимата към казуса съдебна практика, като се е явил в съдебно заседание и е изложил доводите си по всички възражения на ответника в отговора. С оглед горното съдът намира, че следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се присъди такова в размер 1050.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе направените в исковото производство разноски от ищеца, за които е представен списък на разноските  - 343.35 лева ДТ  и адвокатско възнаграждение – 1050.00 лева.

               Воден от горното, Съдът

 

                                                                     Р  Е  Ш  И:

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ,с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул.Рачо Петров Казанджията 6, сграда Матрикс Тауър, ет.6, със законен представител Райна Иванова Миткова-Тодорова, липсата на вземане на     „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул.Рачо Петров Казанджията 6, сграда Матрикс Тауъру ет.6  към Е.А.Н., ЕГН:********** и с адрес ***   в размер на 8  539.21  лева.

ОСЪЖДА   „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул.Рачо Петров Казанджията 6, сграда Матрикс Тауъру ет.6   да заплати на     Е.А.Н., ЕГН:********** и с адрес ***  разноски в производството в размери  343.35 лева ДТ  и адвокатско възнаграждение   1050.00 лева.  В останалата част отхвърля искането за разноски.            

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: