РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Силистра, 22.07.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 11 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Жалбоподателят „Медведев-СС” ЕООД, ЕИК
*********, оспорва ревизионен акт № Р-03001917004246-091-001 / 09.10.2018 г.,
издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите (ТД на НАП) – Варна, и потвърден с решение № 356 / 20.12.2018 г.
на ответника, с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон; претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на
НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и желае
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Със заповед № Р-03001917004246-020-001 / 30.06.2017 г., на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, орган по приходите, чиято компетентност се установява от заповеди № Д-14 / 03.01.2017 г., № Д-1154 / 20.06.2017 г. и Д-1249 / 30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – Варна и докладна записка, съставляваща л. 226 от делото, е възложил извършването на ревизия по отношение на жалбоподателя, касаеща корпоративния данък и данъка върху добавена стойност (ДДС) за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването на заповедта (последното е осъществено на 11.07.2017 г. видно от удостоверението за извършено на връчване по електронен път). Посочени са Д.М.К.(ръководител на ревизията) и В.Т.З.– главни инспектори по приходите – като длъжностни лица, които следва да извършат ревизията.
След спирания на ревизията, възобновявания на ревизията и заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001917004246-020-003 / 15.03.2018 г. е определена датата 26.07.2018 г. като краен срок за приключване на ревизията.
Гореспоменатите главни инспектори по приходите са съставили ревизионен доклад № Р-03001917004246-092-001 / 09.08.2018 г., връчен на 13.08.2018 г. на жалбоподателя.
Жалбоподателят е поискал с молба вх.№ 31068-11 / 21.08.2018 г. удължаване на срока по чл. 115, ал. 5 ДОПК за представяне на възражение.
С уведомление № Р-03001917004246-РУС-001 / 21.08.2018 г., сведено на 23.08.2018 г. до знанието на жалбоподателя, е бил удължен срока за възражение до 27.09.2018 г., но възражение не е било подадено.
Въз основа на ревизионния доклад е издаден ревизионен акт № Р-03001917004246-091-001 / 09.10.2018 г. от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията. Посредством ревизионния акт са установени следните задължения на жалбоподателя: 1/ корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 118485,15 лв. с лихва за забава в размер на 42588,09 лв. и за 2015 г. лихва за забава в размер на 1,09 лв.; 2/ ДДС по ЗДДС за м.04.2014 г. в размер на 85608,54 лв. и лихва за забава в размер на 37934,44 лв.
Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя по електронен път на 15.10.2018 г. Последвало е оспорване на ревизионния акт по административен ред, предявено на 24.10.2018 г.
С решение № 356 / 20.12.2018 г. на ответника оспореният ревизионен акт е бил потвърден.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия – на диск – от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на жалбоподателя в съдебно заседание на 14.03.2019 г. и му бе предоставена възможност да изрази становище. С молба вх. № 575 / 29.05.2019 г. жалбоподателят заяви, че не възразява по приемането на електронните документи.
От горното следва, че при издаването на обжалвания акт са спазени изискванията за компетентност, форма и процедура.
Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт съдът приема следното:
I. По прилагането на ЗКПО за периода 01.01.2014 – 31.12.2014 г.
1. Относно увеличението на финансовия резултат със сумата 1047300,00 лв.
С нотариален акт № 66 / 05.04.20121 г., съставен от нотариуса Румен Тодоров (рег.№ 105 на Нотариалната камара), жалбоподателят е придобил от „Инвестбанк“ АД поземлен имот (ПИ) с идентификатор 66425.514.533, площ 29455 м2, с урбанизирано трайно предназначение на територията и с адрес: гр. Силистра, ул. "Тутракан" № 22, ведно с построените в имота 32 сгради за сумата от 675000,00 лв. (530190,00 лв. без ДДС за терена и 144810,00 лв. без ДДС за всички построени в имота сгради).
С постановление за възлагане на недвижим имот № 1250/2013/000113 / 07.04.2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна,Офис Силистра, е бил завършен фактическият състав на продажба чрез търг на притежавания от жалбоподателя и описан по-горе ПИ, ведно с построените в имота и изброени в постановлението 11 сгради, за сумата от 1047300,00 лв.; ДДС не е бил начислен.
С горепосочената сума са били погасени задължения на жалбоподателя, като остатъкът от 479079,59 лв. е бил преведен по сметка на жалбоподателя.
По повод на гореописаната продажба жалбоподателят е съставил на 10.04.2014 г. следната счетоводна статия: дебит сметка 498/9 „Суми по запор на НАП" / кредит сметка 751 „Нефинансови приходи за бъдещи периоди" – 1047300,00 лв. Тази счетоводна статия се обосновава от жалбоподателя с аргумента, че продажбата е осъществена с цел погасяване на задълженията по ревизионен акт № ********* / 29.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, който обаче е бил обжалван и към 31.12.2014 г. все още не е бил влязъл в сила (към настоящия момент ревизионен акт № ********* / 29.07.2013 г. е отменен с решение № 845 / 16.05.2017 г. по адм.дело № 961 / 2016 г. на Административен съд – Варна и решение № 11401 / 29.09.2017 г. по адм.дело № 7622 / 2017 г. на ВАС, поправено с решение № 13856 / 15.11.2017 г. по адм.дело № 7622 / 2017 г. на ВАС).
Гореописаната счетоводна статия е неправилна най-малко поради факта, че остатъкът от процесната продажба в размер на 479079,59 лв. е бил преведен по сметка на жалбоподателя непосредствено след продажбата, а не през някакъв бъдещ период. Освен това правната участ на този остатък по никакъв начин не е зависела от изхода на делото по обжалване на ревизионен акт № ********* / 29.07.2013 г., тъй като е било ясно, че и при уважаване, и при отхвърляне на жалбата, сумата от 479079,59 лв. неизменно ще запази качеството си на приход.
Видно от назначената съдебна експертиза, правилните счетоводни статии, които трябва да бъдат съставени по повод на процесната продажба, са следните:
· дебит сметка 503 „Разплащателна сметка“ – 479079,59 лв. (преведен остатък от продажбата) и дебит сметки от група 45 „Разчети с бюджета, социално осигуряване и ведомства“ – 568220,41 лв. (сума от продажбата, погасяваща задълженията към държавата) / кредит сметка 706 „Приходи от продажба на ДМА“ – 1047300,00 лв. (цялата сума от продажбата)
· дебит сметка 241/3 „Амортизации на ДМА“, аналитична сметка „Сгради“ / кредит сметка 203 „Сгради“ – 12039,58 лв.;
· дебит сметка 706 „Приходи от продажба на ДМА“ – 668645,22 лв. (неамортизирана стойност) / кредит сметка 203 „Сгради“ – 138455,22 лв. и кредит сметка 201 „Земи“ – 530190,00 лв.
Вещото лице изтъква, че горепосочените стойности не са включени в счетоводния финансов резултат (СФР) на жалбоподателя за 2014 г. или друга година.
Експертизата също така посочва, че след приключване на сметка 706 „Приходи от продажба на ДМА“ СФР от продажбата се увеличава с 378654,78 лв. При това положение неправилно се явява посоченото в обжалвания ревизионен акт увеличение на резултата, на основание чл. 78 ЗКПО, за размера над 378654,78 лв. до 1047300,00 лв., защото при изчисляване на въпросното увеличение не е съобразена сумата 668645,22 лв., която трябва да бъде отнесена по дебита на сметка 706 „Приходи от продажба на ДМА“.
При изчисляването на финансовия резултат не следва да бъде взета предвид следната счетоводна статия на жалбоподателя от 01.04.2014 г.: дебит сметка 609/8 „Брак на ДМА, СМЗ" / кредит сметка 203 „Сгради и кострукции” – 491244,19 лв. Действително, от сравнението между нотариален акт № 66 / 05.04.20121 г. и постановление за възлагане на недвижим имот № 1250/2013/000113 / 07.04.2014 г., става ясно, че 21 сгради от първоначално закупените 32 вече не са съществували към момента на продажбата. Но това не е достатъчно, за да бъде обоснована верността на коментираната счетоводна статия. Защото, на първо място, както е посочено и в оспорения ревизионен акт, стойността на бракуваните 21 сгради (491244,19 лв.) се оказва по-голяма от изписаната в нотариалния акт цена на закупените 32 сгради (144810,00 лв.). На второ място, видно от експертизата, в счетоводството на жалбоподателя нито съществуват първични документи, оправдаващи сумата 491244,19 лв., нито сградите са били заведени поотделно със съответните стойности. На трето място, не са налице достатъчно изходни данни, за да може съдът да определи чрез експертиза каква е била стойността на гореспоменатите 21 сгради към определен момент.
2. Относно увеличението на финансовия резултат със сумата 6661,51 лв.
Според обжалвания ревизионен акт, жалбоподателят е предоставял парични заеми на дружества въз основа на сключени договори през 2014 г.; по тези договори не са били начислявани лихви и съответно не са били извършвани счетоводни операции за отчитане на приходи от лихви в счетоводна сметка 721.
Съдебната експертиза потвърждава, че по гореспоменатите договори жалбоподателят не е осчетоводил лихви, респ. че тези лихви не са били включени в СФР за 2014 г., и сочи, че размерите на лихвите са следните:
· по договор за заем от 07.04.2014 г., сключен между жалбоподателя, в качеството на заемодател, и „Супер Лукс 84“ ЕООД, в качеството на заемател, при договорена сума 60000 лв. и лихвен процент ОЛП+надбавка 3%, лихвата възлиза на 2827,87 лв.;
· по договор за заем от 01.08.2014 г., сключен между жалбоподателя, в качеството на заемодател, и „Росатом“ ЕООД, в качеството на заемател, при договорена сума 320000 лв. и договорен лихвен процент 2,5%, лихвата възлиза на 3796,79 лв.;
· по договор за заем от 03.11.2014 г., сключен между жалбоподателя, в качеството на заемодател, и „Супер Лукс 84“ ЕООД, в качеството на заемател, при договорена сума 6450,00 лева и лихвен процент ОЛП+надбавка 3%, лихвата възлиза на 47,58 лв.
Това означава, че, според вещото лице, общият размер на лихвите е 6672,24 лв. Следователно отразеното в ревизионния акт увеличение на финансовия резултат, на основание чл. 78 ЗКПО, със сумата 6661,51 лв. не следва да бъде коригирано.
3. Относно увеличението на финансовия резултат със сумите 8138,00 лв. и 9316,67 лв.
Съгласно оспорения ревизионен акт, сумата 8138,00 лв. е формирана от дарения, удостоверени с фактури № 2447 / 09.07,2014 г. (5000,00 лв. – дарение на Българската патриаршия), № 221 / 13.03.14 г. (1500,00 лв. – ДМА – дарение на целодневна детска градина „Здравец“ – с. Калипетрово), № 313 / 15.05.2014 г. (1638,00 лв. – дарение – детска площадка – с. Калипетрово), а сумата 9316,67 лв. – от фактури за спонсорство (№ 2195 / 25.03.14 г. – 1666,67 лв; № 2314 / 02.07.2014 г. – 2400,00 лв.; № 2361 / 11.08.2014 г. – 1500,00 лв.; № 2441 / 10.10.2014 г. – 1250.00 лв.; № 2498 / 27.11.2014 г. – 2500,00 лв.).
Становище вх.№ 298 / 26.03.2019 г. на жалбоподателя обективира изричното изявление, че не се оспорва така описаното увеличение, поради което съдът не следва да го обсъжда.
4. Относно увеличението на финансовия резултат със сумата 2200,00 лв.
В обжалвания ревизионен акт са посочени ремаркета и полуремаркета (данъчни амортизируеми активи от категория III), по отношение на които – в противоречие с чл. 55 ЗКПО – жалбоподателят е приложил годишна данъчна амортизационна норма, надвишаваща 10%. Поради тази причина органите по приходите са увеличили финансовия резултат с 2200,00 лв.
Становище вх.№ 298 / 26.03.2019 г. на жалбоподателя обективира изричното изявление, че не се оспорва така описаното увеличение, поради което съдът не следва да го обсъжда.
5. Относно увеличението на финансовия резултат със сумата 208878,80 лв.
С оспорения ревизионен акт е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя, на основание чл. 26. т. 1 и т. 2 ЗКПО, със сумата 208878,80 лв. поради непризнаване на разходи за командировки през 2014 г. Този извод на органите по приходите е законосъобразен, тъй като командировъчните заповеди и отчетите към тях страдат от следните пороци:
· относно командировъчни заповеди и отчети, съставляващи л. 3740 – 3766: отчетите не са подписани от някои или от всички командировани лица, като подписите, – доколкото съществуват, – касаят само частта от отчета за получаването на дневните пари, но не и частта за извършената работа; не навсякъде има подпис на лицето, изготвило отчета, и в нито един отчет не изписано името на въпросното лице; няма заверки от мястото на командироването;
· със заповед № 12-2013 / 30.12.2013 г. на управителя на ответника са уредени условията за изплащане на разходи за престой и за командировъчни дневни пари на водачи на моторни превозни средства (л. 3739); отчетите по тази заповед, съставляващи л. 3492 – 3514, 3547, 3551, 3554, 3557 – 3558, 3562, 3566, 3570, 3573 – 3574, 3589 – 3598, 3601, 3604, 3607, 3615 – 3621, 3649, 3652, 3668 – 3670, 3673 – 3680, 3676 – 3729, 3735 – 3738, не са подписани от съответните водачи на моторни превозни средства;
· относно командировките в чужбина: командировъчните заповеди и отчетите, съставляващи л. 3515 – 3546, 3548 – 3550, 3552 – 3553, 3555 – 3556, 3559 – 3561, 3563 – 3565, 3567 – 3569, 3571 – 3572, 3575 – 3588, 3599 – 3600, 3602 – 3603, 3605 – 3606, 3608 – 3614, 3622 – 3645, 3646, 3647 – 3648, 3650 – 3651, 3653 – 3667, 3671 – 3672, 3681 – 3675, 3730 – 3734, са засегнати от следните непълноти: липса на подпис от командированото лице (изключение – има подписи на л. 3515 – 3544, които обаче удостоверяват само получаването на съответната сума); непосочване на държава (държавата е спомената единствено в отчетите), населено място, в което се командирова лицето, вид на транспортните средства и маршрут (вж. чл. 5, ал. 2, т. 5, т. 8 НСКСЧ); липса на данни от транспортен документ относно фактическия престой и времето на пътуването в чужбина (вж. чл. 37, ал. 1 НСКСЧ).
От горното следва, че процесните командировъчни разходи на жалбоподателя не са обосновани посредством надлежно оформени първични счетоводни документи, поради което увеличението на финансовия резултат със сумата 208878,80 лв. се явява съобразено с материалния закон.
6. Относно данъчната основа, корпоративния данък и лихвите
Единствената корекция на ревизионния акт във връзка с прилагането на ЗКПО за 2014 г. е отразена в т. I.1 и се изразява в редукция на увеличението на финансовия резултат с 668645,22 лв. С оглед на това със същата стойност трябва да бъде редуцирана посочената в ревизионния акт данъчна основа, вследствие на което резултира сумата 516206,30 лв. Последната следва да бъде умножена по 10% (данъчна ставка – чл. 20 ЗКПО), за да се получи дължимият от жалбоподателя корпоративен данък за 2014 г., а именно: 51620,63 лв. Това от своя страна изисква съразмерно намаление на лихвите върху данъка за периода 01.04.2015 г. – 09.10.2018 г. от 42415,35 лв. на 18479,17 лв.
Жалбоподателят не оспорва отразените в ревизионния акт лихви за забава в плащането на авансови вноски (вж. становище вх.№ 298 / 26.03.2019 г.), поради което към сумата 18479,17 лв. трябва да бъдат добавени 172,74 лв. Следователно общия размер на лихвите върху корпоративния данък е 18651,91 лв.
II. По прилагането на ЗКПО за периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г.
Органите по пригодите са увеличили финансовия резултат, на основание чл. 78 ЗКПО със сумата 13944,10 лв., представляваща лихви по договори за заем от 07.04.2014 г., 01.08.2014 г., 03.11.2014 г., 07.04.2015 г. и 08.01.2015 г. Жалбоподателят не оспорва увеличението (вж. становище вх.№ 298 / 26.03.2019 г.), което освен това е без особено правно значение, тъй като, въпреки увеличението, дължимият корпоративен данък запазва своята нулева стойност.
Не се оспорва също така сумата 1,09 лв., представляваща лихва за периода 15.10.2015 г. – 31.12.2015 г., дължима за забава в плащането на авансова вноска.
III. По прилагането на ЗДДС за м.04.2014 г.
С ревизионния акт е установено, че за имота по нотариален акт № 66, том V, рег.№ 3667, дело № 391 / 05.04.2012 г. (описан в т. I.1 от настоящото решение) жалбоподателят е ползвал данъчен кредит в размер на 95120,60 лв.
Както вече бе споменато по-горе в решението, с постановление за възлагане на недвижим имот № 1250/2013/000113 / 07.04.2014 г. ДДС не е бил начислен.
С оглед на тези факти органите по приходите са извършили корекция на горепосочения ползван данъчен кредит съобразно формулата по чл. 79, ал. 6, т. 1 ЗДДС (редакция – ДВ, бр. 1 / 03.01.2014 г.): ДД (дължим данък) = ПДК (ползван данъчен кредит) х 1 / 20 х БГ (брой години от настъпване на обстоятелството по чл. 79, ал. 1 или ал. 3, вкл. годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително). Цифровото изражение на формулата, изписана в ревизионния акт, е следното: 95120,60 лв. х 1 / 20 х 18 = 85608,54 лв. Последната сума е определена от органите по приходите като дължим ДДС за м.04.2014 г. ведно лихва за забава за периода до 09.10.2018 г. в размер на 37934,44 лв.
Както вече бе посочено в т. I.1 от настоящото решение, няма никакви първични счетоводни документи, от които да се направи извод, кога са били съборени 21 сгради от първоначално закупените 32 и каква е била тяхната стойност. Липсата на сградите проличава от постановление за възлагане на недвижим имот № 1250/2013/000113 / 07.04.2014 г., което означава, че за данъчния период м.04.2014 г. трябва да се отчете корекция съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС (редакция – ДВ, бр. 1 / 03.01.2014 г.), която гласи следното: „Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит“.
Относно предметът на продажбата, осъществена посредством постановление № 1250/2013/000113 / 07.04.2014 г., е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС (редакция – ДВ, бр. 1 / 03.01.2014 г.): „Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит“.
При прилагането на горецитираните разпоредби обаче органите по приходите неправилно са определили стойността на подлежащия на корекция ползван данъчен кредит като сума от 95120,60 лв. Защото, видно от съдебната експертиза, въпросната сума е формирана, както следва: – 25000,00 лв. по фактури за покупки на движими вещи (поточни линии, машини, съоръжения и принадлежности към винзавод); – 9088,00 лв. по фактури за покупка на сгради; – 61032,60 лв. по фактури за покупка на терен. За движимите вещи няма данни нито да са продадени, нито да са бракувани през данъчния период м.04.2014 г. или през някакъв друг период, поради което подлежащият на корекция ползван данъчен кредит от 95120,60 лв. трябва да бъде намален с кредита, ползван за движимите вещи (25000,00 лв.). С оглед на това формулата по чл. 79, ал. 6, т. 1 ЗДДС (редакция – ДВ, бр. 1 / 03.01.2014 г.) добива следното цифрово изражение: 70120,60 лв. х 1 / 20 х 18 = 63108,84 лв. Следователно определеният с ревизионния акт дължим ДДС за м.04.2014 г. трябва да бъде намален от 85608,54 лв. на 63108,84 лв. Съразмерно трябва да бъде намалена и лихвата за забава от 37934,44 лв. на 27964,48 лв.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, свързан с правилата на чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС. Вярно е, че, видно от писмо вх.№ 543 / 20.05.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, покана до жалбоподателя по чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС не е била отправена. Това обаче по никакъв начин не освобождава жалбоподателя от задължението да извърши корекция по чл. 79 ЗДДС.
IV. По разноските
Материалният интерес по делото е в размер на 284617,31 лв. (118485,15 лв. корпоративен данък, 42588,09 лв. + 1,09 лв. лихви, 85608,54 лв. ДДС, 37934,44 лв. лихви).
Подлежащата на потвърждаване част от ревизионния акт възлиза общо на 161174,21 лв. (51620,63 лв. корпоративен данък, 18479,17 лв. + 1,09 лв. лихви, 63108,84 лв. ДДС, 27964,48 лв. лихви).
Направените от жалбоподателя разноски по делото са общо 7030,00 лв. (6480 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 50 лв. държавна такса и 500 лв. възнаграждение на вещото лице).
С оглед на материалния интерес, юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 5376,17 лв.
Съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, разноските на жалбоподателя следва да бъдат редуцирани до 3049,02 лв., а юрисконсултското възнаграждение – до 3044,44 лв. След прихващане на горепосочените редуцирани размери резултира вземане на жалбоподателя срещу учреждението на ответника в размер на 4,58 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.
1 ДОПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-03001917004246-091-001 / 09.10.2018 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна в частта, с
която са установени следните задължения на „Медведев-СС” ЕООД, ЕИК *********:
1/ корпоративен данък за 2014 г. за размера над 51620,63 лв. ведно с лихви
върху същия данък за размера над 18479,17 лв.; 2/ ДДС за м.04.2014 г. за
размера над 63108,84 лв. ведно с лихви за размера над 27964,48 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
в останалата част за размерите над горепосочените суми и за сумата 1,09 лв.,
представляваща лихва за периода 15.10.2015 г. – 31.12.2015 г., дължима за
забава в плащането на авансова вноска.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „Медведев-СС” ЕООД, ЕИК *********, сумата 4,58 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: .................................