№ 903
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208707 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на адв. Б. З. - САК, пълномощник на ЕВГ. Г.
М., ЕГН **********, против Наказателно постановление №
хххххх/31.03.2021г., издадено от Директор на РД "Автомобилна
администрация" - София, с което на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози на ЕВГ. Г. М. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18 ал 1 т.
4 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Със срочно подадена жалба въззивникът претендира отмяна на
наказателното постановление по съображения за неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че неправилно е определена санкционната
разпоредба, като приложение е следвало да намери разпоредбата на чл. 178в
ал. 5 ЗДвП вместо посочената от наказващия орган разпоредба на чл. 93 ал. 1
т. 1 от Закона за автомобилните превози. Излага съображения, че във
въззивното производство съдът не разполага с правомощие да
преквалифицира деянието, поради което прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.М., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощения си представител – адв. Б. З.,който
пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата.
Въззиваемата страна – РД АА - София, редовно призована, не изпраща
1
представител. В съпроводителното писмо, с което материалите по
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, е посочено, че
при издаване на НП са спазени процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон, поради което се прави искане за
потвърждаването му. Навежда се възражение за прекомерност в случай, че от
жалбоподателя се претендира адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, от физическото лице,
на което е наложено административно наказание и в срока по чл. 59 ал. 2
ЗАНН /редакция ДВ, брой 77 от 09.10.2012г./ - наказателното постановление
е връчено на въззивника на 17.05.2021г. лично, седмодневният срок за
обжалване изтича на 24.05.2021г., което е неприсъствен ден, поради което
срокът изтича в първия следващ присъствен ден – 25.05.2021г., когато
жалбата е подадена в СРС. Предвид изложеното жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 10.02.2021г. жалбоподателят ЕВГ. Г. М. не бил преминал
психологическо изследване за удостоверяване на психологическата годност
по реда на Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. На
жалбоподателя М. не било издавано удостоверение за психологическа
годност.
На 10.02.2021г. около 22:10 часа въззивникът М. управлявал лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № хххххх, собственост на
Й.Е.А., на територията на град София по бул. „Александър Стамболийски“
като се движел в посока ул. „Опълченска“. Автомобилът не бил означен като
таксиметров. В района на бул. „Александър Стамболийски“ № 66 служители
на РД АА – София, сред които и свидетелят ИВ. Д. С., на длъжност
инспектор, съвместно със служители на отдел „Икономическа полиция“ при
СДВР предприели извършване на проверка на управлявания от
2
жалбоподателя автомобил. Проверяващите установили, че в автомобила
пътувал пътник – Н.И.Г., ЕГН ххххххххх, от когото били снети писмени
сведения. В сведенията си Н.Г. посочил, че около 21:35 часа чрез
приложението „Максим“ е поръчал автомобил, който да го превози по
маршрут от ул. „Академик Стефан Младенов“, ж.к. „Студентски град“ до бул.
„Александър Стамболийски“. Получил съобщение, че ще пристигне тъмносин
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ххххх и с водач с малко име
„Евгени“, като била посочена и цена на превоза – седем лева и двадесет
стотинки. Георгиев посочил, че за да изпълни поръчката, пристигнал
тъмносин автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ и водачът се представил
като Евгени. Георгиев се качил в автомобила и след пристигане до крайната
точка на пътуването – бул. „Александър Стамболийски“ заплатил на водача
сумата от 9, 00 лева за осъществения превоз.
Служителите на РД АА – София изискали от жалбоподателя Е.М. да
представи изискуемите документи за осъществяване на таксиметров превоз,
като жалбоподателят М. не представил удостоверение за психологическа
годност.
Свидетелят И.С. съставил АУАН серия А - 2020, №
286089/10.02.2021г., с който повдигнал против въззивника М.
административнонаказателно обвинение затова, че извършва таксиметров
превоз на пътници без удостоверение за психологическа годност. Горното
свидетелят С. квалифицирал като нарушение на чл. 18 ал. 1 т. 4 от Наредба №
34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. Актът бил съставен в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, на когото бил
предявен. Жалбоподателят М. отказал да подпише акта, като отказът му бил
удостоверен с подпис на един свидетел. Жалбоподателят М. отказал и да
получи препис от АУАН, като отказът му да получи акта не бил удостоверен
с подписа на свидетели.
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН
не били наведени възражения.
На 31.03.2021г. Ч.К. - директор на РД АА - София издал атакуваното
наказателно постановление № ххххххххх, с което на основание чл. 93 ал. 1 т.
1 от Закона за автомобилните превози наложил на жалбоподателя М.
административно наказание глоба в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за
3
нарушение на чл. 18 ал 1 т. 4 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля И.С., и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН № 286089/10.02.2021г.,
наказателно постановление № хххххх/31.03.2021г., сведение от Н.И.Г. от
10.02.2021г., разпечатка за направена поръчка чрез приложение „Максим“,
покана рег. № 52-00-56-3072/02.04.2021г. за връчване на НП, заповед № РД -
08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, заповед № 589/31.01.2020г. на изпълнителния
директор на ИААА, длъжностна характеристика за длъжността "инспектор“,
отговор от ИААА рег. № 10-00-00-790/15.10.2021г., веществените
доказателства – снимки на лек автомобил с рег. № хххххх.
Съдът се довери на гласните доказателствени средства – показанията
на свидетеля С., които са еднопосочни, последователни и кореспондират на
писмените и на веществените доказателства. Пред съда свидетелят заявява
спомен за извършената проверка и затова, че въззивникът като водач на лекия
автомобил не е представил УПГ. Свидетелят заявява в показанията си пред
съда и че освен писмените обяснения, дадени от установения в автомобила
пътник – Георгиев, същият е дал и устни сведения пред проверяващите, като е
споделил, че е заплатил цената за извършения превоз.
Съдът кредитира и писмените и веществените доказателства, които
оцени като еднопосочни и безпротиворечиви и съответни на гласните
доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност съгласно чл.
49 от Наредба № 34/06.12.1999г. - инспектор при Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - София - И.С..
Административнонаказващият орган - Директор на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" - София, е компетентен да издаде
обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗАНН, вр. чл.92,
4
ал.2 от Закона за автомобилните превози и видно от представената Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
В АУАН и НП са спазени изискванията за съдържанието им съответно
предвидени в чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като както в АУАН, така
и в НП, при това при пълна идентичност са описани съставомерните
обстоятелства на нарушението, времето, мястото на извършването му, като е
посочена и нарушената разпоредба.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява с
категоричност, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 18 ал. 1 т. 4 от
Наредба № 34/06.12.1999г.. Разпоредбата на чл. 18 от Наредба №
34/06.12.1999г. урежда изискванията, на които следва да отговаря водачът на
лек таксиметров автомобил, сред които е и да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Легалната
дефиниция за таксиметров превоз се съдържа в § 1 т. 26 от ДР на Закона за
автомобилните превози, според която разпоредба "таксиметрови превози" са
превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел. Извършеният от въззивника М.
превоз вечерта на 10.02.2021г. осъществява всички характеристики на
таксиметровия превоз - извършен е с лек автомобил, до определена от
пътника Н.Г. крайна точка и срещу заплащане. Тъй като е извършвал
таксиметров превоз, жалбоподателят М. е следвало да отговаря на
изискването по чл. 18 ал. 1 т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999г. да притежава
УПГ. От показанията на свидетеля Димитров се установява, че при
проверката въззивникът не е представил УПГ, а от отговора от ИААА рег. №
10-00-00-790/15.10.2021г. се установява и че такова не му е било издавано.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл. 18 ал. 1 т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999г..
5
Жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна, като е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си – че извършва таксиметров превоз, без да отговаря на
изискванията за водач на лек таксиметров автомобил, в това число и без да
притежава УПГ.
Основателно е оплакването в жалбата и досежно неправилното
посочване на санкционната разпоредба. За извършеното нарушение
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал. 1 т. 1
ЗАвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водач, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Разпоредбата на чл. 178в ал. 5 ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба в
размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови превози за собствена
сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. Разпоредбата на чл. 178в ал. 5
ЗДвП се явява специална по отношение на нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП и
изключва нейната приложимост. Това е така, доколкото нормата на чл. 93 от
ЗАвП обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ,
като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП
е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно -
удостоверение за психологическа годност. Неправилни са обаче
съображенията в жалбата, че във въззивното производство съдът не разполага
с правомощието да преквалифицира нарушението. Съгласно ТР №
8/16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г. в производството по
реда на раздел V, глава III на Закона за административните нарушения и
наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.В случая всички
съставомерни факти са описани в АУАН и НП, а приложението на
разпоредбата на чл. 178в ал. 5 ЗДвП представлява именно приложение на
6
закон за по-леко наказуемото нарушение предвид на предвидения размер на
глобата, който е по-нисък от размера на санкцията по чл. 93 ал. 1 т. 1 от
Закона за автомобилните превози. Ето защо съдът в настоящия случай
разполага с правомощието да измени наказателното постановление като
измени санкционната разпоредба и определи наказанието на въззнивника на
основание разпоредбата на чл. 178в ал. 5 ЗДвП.
Независимо от гореизложените съображения обаче съдът намира, че в
случая наказателното постановление следва да се отмени поради съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати в процедурата по връчване
на АУАН. При спазване изискванията на чл. 40 ЗАНН актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като по отношение на свидетеля Д.Б. е
посочено, че той е присъствал и при установяване на нарушението. Отказът
на въззивника да подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел
съгласно чл. 43 ал. 2 ЗАНН. В графа „разписка“ обаче, в която следва да се
удостовери получаването от лицето, срещу което е съставен АУАН, на
препис от акта, е вписано единствено „отказва“, като липсва подпис на
свидетел, който удостоверява отказа на М. освен да подпише и да получи
препис от акта. Следва да се посочи, че изискването за връчване на препис от
АУАН на посочения като нарушител е императивно дори и в случаите, когато
актът е съставен в негово отсъствие, като разпоредбата на чл. 43 ал. 6 ЗАНН
предвижда, че когато лицето, срещу което е съставен АУАН, и след щателно
издирване не може да бъде намерено, в АУАН се прави съответното
отбелязване и производството се спира. Императивното изискване препис от
АУАН да бъде връчен на лицето, срещу което той е съставен, произтича от
обстоятелството, че именно със съставяне на АУАН се образува
административнонаказателното производство и с него за първи път на
посочения като нарушител се предявява административното обвинение.
Връчването на АУАН на посочения като нарушител е от решаващо значение
за правото му на защита, основен елемент от който е правото му да разбере
какво административно обвинение му е повдигнато, както и за упражняване
на правото му да възрази срещу АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. По
аргумент от чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, дори и нарушителят да е отказал да получи
препис от акта, това отново следва да се удостовери с подписа на свидетел. В
случая в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление, липсва подпис на свидетел, удостоверяващ отказ на
7
жалбоподателя да получи АУАН. Видно от текста на АУАН, положеният
подпис от свидетеля Явор Иванов удостоверява единствено обстоятелството,
че жалбоподателят е отказал да подпише акта, но не се отнася до отказа му да
получи препис от същия. Предвид горното е опорочена процедурата по
връчване на АУАН, тъй като от една страна АУАН не е връчен на въззивника,
а от друга – не е удостоверено по надлежен начин, че невръчването на АУАН
е в резултат на нежеланието на жалбоподателя да го получи. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е ограничило
правото на защита на въззивника, който се е запознал с повдигнатото му
административно обвинение едва с връчване на препис от наказателното
постановление, като е било ограничено и правото му да възрази срещу АУАН
по реда на чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Коментираното съществено нарушение на
процесуалните правила налага отмяната на наказателното постановление.
Въззивникът не претендира разноски.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № хххххх/31.03.2021г.,
издадено от Директор на РД "Автомобилна администрация" - София, с което
на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози на ЕВГ. Г.
М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 18 ал 1 т. 4 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред по реда на глава XII АПК
пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8