№ 179
гр. Велико Търново , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101736 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
и сл. и чл. 86 ЗЗД, а в условията на евентуалност /при отхвърляне на установителните
искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор за потребителски кредит № *** от
23.03.2018г. в размер на 6 000 лв. със срок на връщане 20.03.2023г. Ищецът сочи, че
ответникът се е задължил да върне получената в заем сума на 60 равни месечни вноски,
съгласно погасителен план, като падежа на първата вноска е 20.04.2018г. Ищецът
уточнява, че страните по договора за кредит са постигнали съгласие за сключване на
договор за застраховка на плащанията със застрахователна премия от 2016 лв., която да
бъде изплатена директно от кредитора на застрахователния агент. Твърди, че от своя
страна ответникът се е задължил да върне платената застрахователна премия
разсрочено, като съответната част от премията е включена в размера на договорната
лихва от всяка месечна погасителна вноска. Ищецът изтъква, че в съответствие с тези
уговорки размера на погасителната вноска възлиза на 216, 45 лв., а общия размер на
плащанията по кредита възлиза на 12987 лв., при договорна лихва в размер на 6987 лв.
Посочва, че според чл. 5 от договора при просрочие две или повече месечни вноски
1
вземането на кредитодателя става предсрочно изискуемо в пълен размер, ведно с
изцяло уговорената възнаградителна лихва. Уточнява, че след 20.10.2018г. на
ответника не са начислявани месечни застрахователни премии, тъй като
застрахователното покритие е прекратено автоматично, поради неплащане на падежа
на текущата вноска по премията. Ищецът твърди, че е уведомил ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с писмо получено от него на
20.01.2020г. Посочва, че на 05.07.2019г. е подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., по силата на което,
кредитодателят му е цедирал вземанията си срещу кредитополучателя по процесния
договор за кредит, ведно с всички привилегии и обезпечения, включително изтекли
лихви. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента е изпратил
уведомление до кредитополучателя по чл. 99 ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията, което е получено от него на 20.01.2020г. Изтъква, че ответникът следва да
се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и
приложенията към нея. Ищецът твърди, че за придобитите от него вземания по договор
за кредит от 23.03.2018г. в размер на 5712, 69 лв. – главница, на 4021, 61 лв. –
договорна лихва за периода 20.10.2018г. до 10.01.2020г., на 874, 95 лв. – обезщетение
за забава за времето от 20.10.2018г. до 01.06.2020г. /датата на подаване на заявлението
в съда/ се е снабдил със заповед за изпълнение по 410 ГПК по ч.гр.д. № 1114/2020г. на
ВТРС, срещу която в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение. С
оглед на изложеното и предвид дадените указания от заповедния съд ищецът иска да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че му дължи вземанията по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. В
условията на евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от
съда, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява
осъдителен иск за заплащане на горепосочените суми, като счита, че волята му да
направи кредита изискуем е достигнал до ответника с връчване на препис от исковата
молба. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по основателност и по размер предявените искове. Признава, че е сключил
процесния договор за кредит в качеството на кредитополучател. Оспорва дължимостта
на начислените лихви с твърдения за двойното им начисляване за един и същ период,
което представлява нарушение на чл. 10 и чл. 86 ЗЗД и води до нищожност на
клаузите, поради заобикаляне на закона. Оспорва дължимостта на наказателната лихва
с възражение, че клаузите които я уреждат са неравноправни по смисъла на чл. 143 и
сл. ЗЗП респ. противоречат на добрите нрави, поради което са и нищожни. Оспорва, че
не е налице яснота относно начина на изчисляване на размера на претендираната
главница, договорна и наказателна лихви, както и че е налице несъответствие между
2
годишния лихвен процент респ. годишния процент на разходите и общата стойност на
дължимите по кредита суми. Възразява, че не са осъществени предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, като излага, че съгласно
задължителната практика на ВКС тя не настъпва автоматично, а следва да е налице
уведомяване на длъжника и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ответникът оспорва да е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземанията по процесния договор, доколкото това не е сторено от предишния
кредитор. Възразява, че е извършил частични погашения по кредита, като е платил 7
вноски, които не са съобразени от ищеца. Възразява, че е предоговорил задължението
си по кредита с допълнително споразумение, по силата на което, е отпаднало
задължението му да плаща месечни застрахователни премии, като по този начин
размер на погасителната вноска възлиза на 182, 85 лв. По тези съображения моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за паричен кредит №
PLUS – 15832939 от 23.03.2018г. се установява, а и това не е спорно между страните,
че трето за делото лице – „*** С.А.” клон България е отпуснал на ответника кредит за
потребителски цели в размер на 6 000 лв., от който е удържана сумата от 210 лв. –
такса ангажимент, срещу заплащането на която договора е сключен при фиксиран
лихвен процент /чл. 2 от условията на договора, които са подписани и получени от
кредитополучателя/. В случая договорения между страните лихвен процент за целия
срок на договора е 27, 01 пункта, а годишния процент на разходите /ГПР/ е 33, 00
пункта. Според условията на договора с подписването му ответникът удостоверява, че
е получил предоставения му кредит по посочената от него банкова сметка. Във връзка
с отпуснатия заем ищецът е кредитирал ответника със сумата от 2016 лв. за закупуване
на застраховка „Защита на плащанията”, която сума ще бъде изплатена директно на
застрахователя. По този начин общата стойност на плащанията по договора възлиза на
12987 лв., която сума кредитополучателят се е задължил да погаси на 60 бр. месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 216, 45 лв., с падеж на първата вноска -
20.04.2018г., а на последната – 20.03.2023г. Според чл. 2 и чл. 3 от условията на
договора с всяка месечната вноска се изплаща част от главницата по кредита, част от
надбавката /договорната лихва/ съставляваща печалбата за кредитора и част от
застрахователната премия по застраховката „Защита на плащанията”. Според чл. 5 от
условията на договора при просрочването на две или повече месечни вноски, считано
от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително с всички уговорени надбавки и с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна
3
вноска, без да е необходимо да се уведомява кредитополучателя за това. Съгласно чл. 7
от същите условия месечните погасителни вноски покриват компонентите на
задължението в последователност разноски, лихва, главница.
От представените с исковата молба Сертификат № PLUS - 15832939 от
23.03.2018г. и ОУ на застраховката „Защита на плащанията” се установява, че
застрахователят срещу заплащане на застрахователна премия е застраховал
кредитополучателя по процесния договор за кредит по пакет „Стандарт” и пакет
„Комбинирана защита” за посочените в тях застрахователни рискове. Съгласно
клаузите на застрахователния договор при настъпване на застрахователно събитие
следващата се на застрахования застрахователна сума ще бъде изплатена в полза на
кредитора по договора за кредит. Застрахователят се е задължил да осигури
застрахователно покритие само при редовно заплащане на месечните застрахователни
премии респ. страните са се съгласили, че същото се прекратява при неплащането им.
Липсва спор по делото, а и от изисканите по реда на чл. 190 ГПК доказателства
/лист 100 - 103/ се установява, че на 31.05.2018г. кредитополучателят е подал искане за
прекратяване действието на застрахователното покритие по сключената застраховка
„Защита на плащанията”, с оглед на което страните по договора за кредит са уговорили
нов погасителен план. Съгласно последния от 20.06.2018г. погасителна вноска не
включва в себе си главница за застраховка по кредит – 33, 60 лв., поради което
месечния й размер е намален на 182, 85 лв.
От рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. се
установява, че кредитодателят в качеството на цедент се е задължил срещу дължимо от
ищеца възнаграждение всеки месец за срока на рамковия договор да му прехвърля и
продава определено портфолио от вземания, ведно с привилегии, обезпечения и други
принадлежности, произтичащи от договори за кредит с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях. Страните по договора за цесия са се
уговорили вземанията предмет на продажба да се определят и индивидуализират всеки
месец в подписано от тях приложение № 1, като датата на подписването му е датата на
прехвърлянето им /§ 5 ал. 2/. Съгласно § 7 ал. 7 и ал. 8 от рамковия договор цедентът
се задължава да предостави на цесионера писмено потвърждение по чл. 99 ал. 3 ЗЗД за
сключената цесия и да го упълномощи с правата за уведомяване на длъжниците за
извършването й.
От представеното с исковата молба извлечение от приложение № 1 от датата
05.07.2019г. е видно, че вземането на кредитодателя към ответника по процесния
кредит е цедирано на ищеца, като е индивидуализирано с номер и дата на договора,
данните на кредитополучателя, размер на кредита и общ размер на плащанията, както и
остатъка от дължимите суми /лист 29-31/. С потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3
4
ЗЗД цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 от 05.07.2019г.
вземания са прехвърлени на ищеца по делото /лист 27/. В съответствие с клаузите на
рамковия договор за цесия прехвърлителят е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по договорите за кредити за извършеното прехвърляне на
вземанията по тях. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил
уведомителни писма адресирани до ответника, с които му съобщава, че задълженията
му по процесния кредит са цедирани и посочва техния размер. В качеството си на
пълномощник на цедента ищецът е изготвил три уведомителни писма от 11.07.2019г. и
от 07.01.20 /лист 34 - 36/, адресирани до ответника, с което му съобщава, че
задълженията му по процесния кредит са цедирани и посочва техния размер. Със
същите писма кредитополучателят е уведомен, че считано от датата на получаването
им всички вземания по процесния договор за кредит са изискуеми изцяло и в пълен
размер. От представените известия за доставяне /лист 37-38/ се установява, че писмата
изпратени до ответника в *** са се върнали невръчени, тъй като адресатът се е
преместил, но това изправено на адреса му в *** е получено лично от него на
20.01.2020г. Ответникът е получил препис от уведомителното писмо за цесията и за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с получаването на препис от
исковата молба и приложенията към нея.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че от
отпуснатия на ответника кредит в размер на 6000 лв. е удържана такса ангажимент в
размер на 210 лв., а остатъка в размер на 5790 лв. е преведен по банковата му сметка в
***. От същото заключение и представените от ответника с отговора на исковата молба
преводни нареждания се установява, че по процесния договор за кредит кредиторът е
отчел погасени задължения в размер на 1740, 70 лв., като с тази сума е погасена
главница в размер на 522, 51 лв., договорна лихва в размер на 949, 39 лв. и
застрахователна премия в размер на 268, 80 лв. към месечни вноски от № 1 до № 8. В
тази връзка вещото лице е изчислило, че остатъка от непогасената главница по кредита
е в размер на 5477, 49 лв., а само за периода от 20.10.2018г. до 20.05.2020г. /датата на
последната падежирала вноска към момента на подаване на заявлението в съда/
дължимата главница е в размер на 1165, 36 лв. Според заключението изцяло
неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит е 4021, 61 лв., а само за
периода 20.10.2018г. – 10.01.2020г. е в размер на 1674, 72 лв., като в това вземане не са
включени суми за застрахователна премия. Последните са включени в претендираното
вземане за главница и са в размер на 235, 20 лв. Вещото лице е изчислило, че за
периода от 21.10.2018г. до 02.06.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/
обезщетението за забава върху главницата от 1165, 36 лв. е в размер 74, 85 лв., а върху
главницата от 5477, 49 лв. то е в размер на 342, 19 лв. за периода от 21.10.2018г. до
датата на предявяване на исковата молба /29.07.2020г./. В съдебно заседание вещото
5
лице уточнява, че въпреки последващата уговорка между страните по договора за
кредит относно застрахователните премии, такива са начислявани до 20.06.2019г.
Допълва, че в претендираната от ищеца главницa в размер на 5712, 69 лв., освен
остатъка от чистата стойност на кредита /5477, 49 лв./ са включени застрахователни
премии в размер на 235, 20 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 1114/2020г. по описа на ВТРС е видно, че
позовавайки се на уредената в чл. 5 от условията на договора за кредит предсрочна
изискуемост, ищецът се е снабдил срещу длъжника със заповед за изпълнение за
сумата от 5712, 69 лв. – главница, сумата от 4021, 61 лв. – договорна лихва за периода
20.10.2018г. – 10.01.2020г. и за сумата от 874, 95 лв. – обезщетение за забава за периода
21.10.2018г. – 01.06.2020г. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника и
същият е депозирал възражение срещу нея в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези
вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и
че са валидно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответник е надлежно
уведомен.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване
дължимостта на вземанията по процесния договор за кредит от 23.03.2018 г., тъй като
ги е придобил на основание рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. Същите са му валидно цедирани от стария кредитор, доколкото са
надлежно индивидуализирани в приложение № 1 от 05.07.2019г., като съгласно § 5 ал.
2 от договора за цесия това е момента на тяхното прехвърляне. Противно на
възраженията на ответника, той е надлежно уведомен за извършеното цедиране на
вземанията със съобщение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. С оглед на съдържанието си,
6
писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS – 15832939 от 07.01.2020г. има характера на
уведомление за извършеното прехвърляне по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Последното е връчено
лично на ответника на 20.01.2020г. на адреса му в ***. Макар и изходящо от
цесионера, то е годно да изпълни предписаната му по закон функция, тъй като същият
е нарочно упълномощен от цедента да извърши това правно действие. Забрана за
противното липсва в материалния закон, в който смисъл е решение № 137/02.06.2015г.
по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС. А и най – късно, с получаване на съдебните
книжа по делото, част от които е описаното уведомително писмо по чл. 99 ал. 3 ЗЗД,
ответникът следва да се счита за уведомен за цесията. Факт, който е относим към
спорното право и е настъпил след предявяване на иска, поради което следва да бъде
съобразен по делото на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /Решение № 3/16.04.2014г. по т.д.
№ 1711/2013г. на II, ВКС/. Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за
ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията
/Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и Определение №
987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито
се доказва ответникът да е платил преди да му е връчен препис от исковата молба на
лице различно от цесионера, поради което следва да се приеме, че ищецът е титуляр на
дълговете на кредита и че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.
Безспорно се установи по делото, че цедираните вземания, произтичат от
сключения между трето за делото лице /„*** С.А.” клон България/ и ответникът
договор за паричен кредит № PLUS – 15832939 от 23.03.2018г. Последният притежава
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 и сл. ЗПК и валидно обвързва страните по него. Спазени са изисквания на ЗПК
относно съдържанието на договора и неговите елементи. Ясно е посочен размера на
предоставения кредит, начина на усвояване, фиксирания годишен лихвен процент /27,
01%/, годишния процент на разходите /33, 00%/, който не надхвърля прага по чл. 19 ал.
4 ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя, броя и размера на
месечните погасителни вноски, както и падежната им дата. Възражението на
ответника, че е налице несъответствие между годишния лихвен процент респ.
годишния процент на разходите и общата стойност на дължимите по кредита суми не
държи сметка, че в последната освен чистата стойност на кредита и уговорената
възнаградителната лихва се включва и дължимата от него застрахователна премия по
сключената застраховка „Защита на плащанията”. Последната не е част от уговореното
възнаграждение на кредитора /договорната лихва/, поради което същото не е в
необосновано висок размер и не е налице твърдяната неясността относно начина на
формиране на отделните вземания на кредитора.
По делото е безспорно, че същият е изправна страна по договора за кредит и е
7
изпълнил основното си задължение по него. Реално е предоставил в заем на ответника
сумата от 6000 лв. и е финансирал закупуването на застраховка „Защита на
плащанията” със сумата от 2016 лв. От заключението на изслушаната ССчЕ
категорично се установи, че сумата по кредита, след приспадане на уговорената между
страните такса ангажимент от 210 лв., е преведена по банковата сметка на ответника.
Налице е реалното й усвояване, което е породило задължението на кредитополучателя
да я върне в срок до 20.03.2023г., ведно с договорената лихва и застрахователна
премия, на 60 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 216, 45 лв. Безспорно е по
делото, че впоследствие по искане на ответника е прекратено действието на
застрахователното покритие по сключената застраховка „Защита на плащанията” и от
третата вноска – 20.06.2018 г. същият не дължи първоначално уговорената
застрахователна премия. В тази връзка вземането за нея не е част от всяка погасителна
вноска, поради което от 20.06.2018г. до края на срока на договора размера на
дължимите от ответника месечни вноски възлиза на 182, 85 лв.
От доказателства по делото се установява, че ответникът не е изпълнявал точно
задължението си за връщане на предоставения кредит съответствие с уговорения
погасителен план. Забавата в плащанията на вноските е породила за кредитодателя
вземане за обезщетение за забава по смисъла на чл. 5 от условията по договора.
Възраженията на ответника за нищожност на тази клауза от договора, поради
неравноправния й характер по смисъла на чл. 143 т. 5 ЗЗП, поради нарушаване на
добрите нрави и противоречие със закона се явяват неоснователни. Преди всичко
следва се отбележи, че така както е уговорено това обезщетение по естеството си
представлява мораторна неустойка, която се дължи, поради забавено изпълнение на
съответната парична престация и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението,
без да е нужно те са се доказват. По същество възражението за нищожност на тази
клауза от договора е обосновано с твърдения за несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водещи до тяхната нееквивалентност и до
нарушаване на изискването за добросъвестност. Съгласно посочената разпоредба на
чл. 143 т. 5 ЗЗП неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. А противоречие с добрите нрави е налице, когато неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Дали е налице
неравноправност респ. накърняване на добрите нрави следва да се прецени към
момента на сключване на договора. В тази връзка следва да се има предвид, че освен
обезщетителна уговорената неустойка има обезпечителна и санкционна функция, тъй
като е насочена към стимулиране на длъжника да изпълнява точно задълженията си, а
в случай на неизпълнение да го санкционира за това негово противоправно поведение.
Определянето на размера на мораторната неустойка в размер на законната лихва, с
която принципно се съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената парична
8
престация, не води до извод, че за длъжника е предвидено необосновано високо по
размер задължение за неустойка, нито следва, че последната излиза извън присъщите й
по закон функции и дава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Възражението на ответника за двойно начисляване на лихви за един и същи период е
неоснователно, доколкото обезщетението за забава /мораторната неустойка/, макар и
наречено от ищеца наказателна лихва, няма характер на лихва. Това обезщетение се
дължи поради неизпълнение на главното задължение и обстоятелството, че размера му
се определя от законната лихва, не го прави лихва. По своята същност лихвата
/договорната/ е цената, която кредитополучателят дължи на кредитора за използване на
предоставения му кредитен ресурс, като нейната дължимост не е свързана с
неизпълнението на главното задължение. По тези съображения не налице кумулиране
на лихви за един и същ период, нито анатоцизъм, както смята ответника.
По тези съображения съдът намира, че за длъжника са налице валидно
възникнали задължения за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. От
заключението на ССчЕ се установява, че кредитополучателя е погасил по кредита общо
сумата от 1740, 70 лв. Признание за това частично изпълнение се съдържа в
представената на вещото лице справка от стария кредитор /лист 5 от заключението/.
Доколкото размера на предявените от ищеца искове съответства на частично
погашение в горепосочения размер, съдът намира същото за меродавно, макар в
експертизата да се съдържат данни и за по – малък размер на платените от ответника
суми /лист 4 от нея/. При съобразяване на това частично изпълнение вещото лице е
посочило, че до края на срока на договора непогасеното вземане на кредитора за
главница възлиза на 5477, 49 лв., а за договорна лихва – на 4021, 61 лв. Съдът не
приема заключението на вещото лице относно дължимия размер на тези вземания, тъй
като видно от експертизата, част от платените от ответника суми в размер на 268, 80
лв. са отнесени към погасяване на застрахователни премии включени във вноски от №
1 до № 8. С оглед на горепосочената уговорка между страните по кредита за
прекратяване на застрахователното правоотношение респ. за недължимост на
застрахователни премии, считано от третата месечна вноска – 20.06.2018г., следва, че
със сумата от 201, 60 лв. неправилно са погасени несъществуващи задължения по
вноски от № 3 до № 8. Тази сума следва да се отнесе към погасяване на задълженията
на кредитополучателя, съгласно действащия между страните погасителен план от
15.06.2018г., като с нея следва да се счита за платен остатъка от договорната лихва по
вноска № 8 в размер на 83, 64 лв., остатъка от главницата по вноска № 10 в размер на
23, 47 лв., както и частично договорната лихва по вноска № 9 с падеж 20.12.2018г. до
размера на 94, 49 лв., като по този начин неизплатения остатък от тази вноска възлиза
на 30, 90 лв. /таблица лист 4-5 от заключението/. В тази връзка дължимата от
ответника главница по кредита до края на срока му възлиза на 5454, 02 лв. респ.
9
неплатената договорна лихва е в размер на 3843, 48 лв.
За да обоснове изискуемостта на тези вземания към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът се е позовал на уредената в чл. 5 от условията
на договора хипотеза на предсрочна изискуемост, която настъпва при просрочие на две
или повече погасителни вноски, считано от падежната датата на втората вноска. В
случая е налице просрочие при изпълнение на вноските с падеж 20.12.2018г. и
20.01.2019г., поради което обективните предпоставки на предсрочната изискуемост са
се осъществили на датата 20.01.2019г. Без значение е, че ищецът е поддържал друга
дата на настъпване на обективните условия на договора, водещи до изгубване на
преимуществото на срока от страна на длъжника. Релевантно за предсрочната
изискуемост е предпоставките за настъпването й да се осъществили преди подаване на
заявлението в съда /т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на
ВКС/. В тази връзка, освен изпадането на длъжника в просрочие по отношение
връщането на две месечни вноски, е необходимо същият да е уведомен за волята на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. По арг. от чл. 71 ЗЗД
изпълнението преди срока по договор за заем за потребление респ. потребителски
кредит всякога е предпоставено от нарочно волеизявление на кредитора достигнало до
длъжника, независимо дали кредиторът е банка или друга кредитна институция
/мотиви по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/. В случая,
след сключването на договора за цесия кредитор на вземанията по процесния договор
за кредит е цесионера. За него няма законова пречка да обяви изискуемостта на кредита
преди изтичане на крайния срок, тъй като е придобил вземането с всичките му
принадлежности, включително с правото да обяви предсрочната му изискуемост
/Решение № 6/04.04.2019г. по т.д. № 917/2018г. и Решение № 204/25.01.2018г. по т.д. №
2230/2016г., двете на I т.о., на ВКС/. Понастоящем с писмо от 07.01.2020г., достигнало
до длъжника на 20.01.2020г., ищецът недвусмислено е посочил, че счита за изискуеми
изцяло и в пълен размер всички вземания по процесния договор за потребителски
кредит. С достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника се е проявило
действието на предсрочната изискуемост и считано от 20.01.2020г. вземането за
главница по вноските с ненастъпил падеж в размер на 4713, 53 лв. е било изискуемо.
По изложените съображения възраженията на ответника относно ненадлежното му
уведомяване за предсрочната изискуемост са изцяло неоснователни. Следователно към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.06.2020г. вземането за главница е било изискуемо и дължимо от него в общ размер
на 5454, 02 лв., фомиран от главницата по падежиралите до 20.01.2020г. вноски, както
и от предсрочно изискуемия остатък от нея след този момент.
Включеното в общия размер на претендираната главница от 5712, 69 лв. вземане
за застрахователни премии в размер на 235, 20 лв., обаче не съществува и неправилно е
10
начислено като дължимо от кредитополучателя по вноски от № 9 до № 15 вкл. С
прекратяване действието на застрахователния договор и последващата уговорка между
страните за отпадане на застрахователните премии, като част от месечната погасителна
вноска, считано от 20.06.2018г., неправилно такива са начислени като изискуеми за
периода от 20.12.2018г. до 20.06.2019г. Предвид на това дължимото от ответника
вземане за главница по процесния договор за кредит е в размер на 5454, 02 лв., а за
горницата над този размер до пълния предявен размер от 5712, 69 лв. искът по чл. 422
ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Относно заявеното вземане за договорна лихва следва да се има предвид, че то е
недължимо след момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй
като вече е преустановено добросъвестното ползване на предоставената в заем сума от
кредитополучателя, срещу което е било дължимо уговореното възнаграждение /лихва/.
В този смисъл т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК. Предвид
на това ответникът се явява задължен за цената за ползване на предоставяния му
кредитен ресурс включена в погасителните вноски падежирали преди датата на
обявяване на предсрочната изискуемост т.е. от вноска № 9 с падеж 20.12.2018г. до
вноска № 21 с падеж 20.12.2019г. Размера на това вземане, съгласно изготвената от
вещото лице таблица /лист 4 и 5 от заключението/, при съобразяване на
гореизложеното относно погасяването на договорната лихва включена във вноските №
8 и № 9, възлиза на 1425, 86 лв. С оглед на диспозитивното начало в процеса,
доколкото ищецът е посочил като краен момент на претенцията си за договорна лихва
датата 10.01.2020г., в предметния й обхват не попада частта от това вземане включено
във вноската с падеж 20.01.2020г., а и на тази датата е обявена предсрочната
изискуемост на кредита с достигане на волята на кредитора за това до длъжника.
Следователно предявения иск за установяване дължимостта на вземане за договорна
лихва следва да се уважи за периода 20.12.2018г. – 10.01.2020г. до размера на 1425, 86
лв., като се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 4021, 61
лв. и за времето от 20.10.2018г. до 20.12.2018г.
Безспорно установеното по делото неизпълнение на задължението на ответника
да връща отпуснатия му кредит, съгласно уговорения погасителен план и наличието на
просрочие при погасяване на месечните вноски е породило в полза на кредитора
вземане за обезщетение за забава /мораторна неустойка/ по чл. 5 от договора. Относно
размера на последното следва да се съобрази, че по падежиралите до датата на
предсрочната изискуемост вноски то се дължи върху частта от главницата по всяка
просрочена вноска до датата на подаване за заявлението в съда – 02.06.2020г., а след
обявяването на предсрочната изискуемост върху предсрочно изискуемия остатък от
кредита до същата крайна дата – 02.06.2020г. / виж т. 2 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.
дело № 3/2017г. на ОСГТК/. При съобразяване на гореизложеното първата просрочена
11
вноска относно вземането за главница е с падеж 20.02.2019г., поради което от
21.02.2019г. до 02.06.2020г., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, чрез използването на
интернет калкулатор за законна лихва, обезщетение за забава върху вече падежиралите
просрочени вноски е в размер на 66, 51 лв. респ. в размер на 173, 88 лв. върху
предсрочно изискуемата главница. В тази връзка за периода от 21.02.2019г. до
02.06.2020г. дължимото от ответника обезщетение за забава възлиза в общ размер на
240, 39 лв. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 874, 95 лв. и за
периода от 21.10.2018г. до 21.02.2019г. искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Длъжникът е останал задължен за връщане на горепосочените суми за главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, тъй като не доказа по делото да ги е платил
или погасил по друг начин. Възраженията му за извършени други частични плащания,
извън признатите от ищеца, не се доказаха по делото.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен
иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и доказан за сумата от 5454, 02 лв. - главница
по договор за потребителски кредит № PLUS – 15832939 от 23.03.2018г., за сумата от
1425, 86 лв. – договорна лихва за периода 20.12.2018г. – 10.01.2020г. и за сумата от
240, 39 лв. – обезщетение за забава за времето от 21.02.2019г. до 02.06.2020г., за които
вземания има издадена заповед за изпълнение № 403/04.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1114/2020г. на ВТРС. Искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен и недоказан относно вземането за главница за горницата над
уважения размер от 5454, 02 лв. до пълния предявен размер от 5712, 69 лв., относно
вземането за договорна лихва за разликата над уважения размер от 1425, 86 лв. до
пълния предявен размер от 4021, 61 лв. и за периода от 20.10.2018г. до 20.12.2018г.,
както и относно вземането за обезщетение за забава за разликата над уважения размер
от 240, 39 лв. до пълния предявен размер от 874, 95 лв. и за периода от 21.10.2018г. до
21.02.2019г.
Уважаването на установителната претенция по чл. 422 ГПК представлява
процесуална пречка за съда да се произнесе по предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск за присъждане на процесните вземания.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 227, 18 лв. и за депозит на вещо лице в размер на 200 лв. или 427, 18 лв. В процеса
същият е защитаван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
определено от съда в границите по чл. 25 ал. 1 НЗПП. При това положение общия
12
размер на разноските възлиза на 577, 18 лв., като съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство
387, 37 лв. За заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете
ответникът дължи разноски в размер на 175, 97 лв. В съответствие с чл. 78 ал. 3 ГПК,
предвид частичното отхвърляне на предявените искове, ответникът също има право на
разноски, които съразмерно с отхвърлената част от исковете са в размер на 82, 22 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. П., ЕГН: **********, с
адрес: г***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД
СУМАТА от 5454, 02 лв. /пет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и две
стотинки/, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
*** от 23.03.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.06.2020г. до окончателното й
изплащане, СУМАТА от 1425, 86 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и
осемдесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода 20.12.2018г. – 10.01.2020г. и
СУМАТА от 240, 39 лв. /двеста четиридесет лева и тридесет и девет стотинки/ –
обезщетение за забава за времето от 21.02.2019г. до 02.06.2020г., за които вземания има
издадена заповед № 403/04.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 1114/2020г. на ВТРС, КАТО отхвърля предявения иск за установяване дължимостта
на вземането за главница за разликата над уважения размер от 5454, 02 лв. до пълния
предявен размер от 5712, 69 лв., на вземането за договорна лихва за разликата над
уважения размер от 1425, 86 лв. до пълния предявен размер от 4021, 61 лв. и за периода
от 20.10.2018г. до 20.12.2018г. и на вземането за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер от 240, 39 лв. до пълния предявен размер от 874, 95 лв. и за периода
от 21.10.2018г. до 21.02.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН: **********, с адрес: г*** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от 387, 37 лв. /триста осемдесет и седем лева и 37
стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска, както и СУМАТА от 175, 97 лв. /сто седемдесет и
пет лева и 97 стотинки/, представляваща направените в заповедното производство
13
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
г*** СУМАТА от 82, 22 лв. /осемдесет и два лева и 22 стотинки/, представляваща
направените в исковото производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1114/2020г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
14