Решение по дело №2729/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260148
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120202729
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260148

 

гр.***, 14.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ   

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2729 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството по делото е образувано по повод жалбата на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 13, против Наказателно постановление № 495337-F519535/19.02.2020г, на Началник отдел „Оперативни дейности“- *** в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

    С жалбата се иска отмяна на НП, като се изтъкват доводи за маловажност на нарушението. Застъпва се, че издаденият фискален бон е бил придружен с фактура, в която коректно е било посочено описанието на стоката, поради което и липсата на аналогично описание във ФБ е без практическо значение.

    В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че на 29.03.2019г. са влезли в сила промени в Наредбата, като в чл. 26 е създадена ал. 7, според която при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането. Застъпва, че в издадения фискален бон е визуализиран номерът на документа, като самата фактура съдържа всички реквизити, поради което и не е извършено нарушение. Моли за отмяна на НП изцяло.

    За административнонаказващият орган се явява юрисконсулт Азманов, който моли постановлението да бъде потвърдено, като посочва, че не са допуснати процесуални пороци, а нарушението е безспорно доказано.

    Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на търговеца на 08.07.2020г., а жалбата е депозирана на 15.07.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

    На 16.10.2019г. около 13.45 часа свидетелката Т.Г., заемаща длъжността "ст. инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, извършил проверка в обект – офис, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 20, стопанисван от жалбоподателя. Свидетелката Г. извършила контролна покупка на стока – един брой флаш-памет 16 GB на стойност 20 лева с ДДС. За покупката бил издаден  ФКБ № 000378/16.10.2019 г., който не съдържал задължителен реквизит съобразно нормата на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредбата, а именно: „наименование на стоката“. Вместо наименование на стоката във фискалния бон било изписано „Група Б“. В бона обаче било отразено, че се придружава от документ (фактура) № **********. След извършването на контролната покупка, свидетелката Г. се легитимирала и пристъпила към проверка, за която в последствие бил съставен Протокол сер. АА № 0338823/16.10.2019г.

    Представител на жалбоподателя бил поканен в ТД на НАП-***, където на 28.10.2019г. св. Г. съставила срещу търговеца АУАН № F519535/28.10.2019 г., с който му вменила нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал.4 ЗДДС. Актът бил предявен на едноличния търговец, който го подписал, а в графата за възражения посочил, че има такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано възражение, в което жалбоподателят заявил, че се касае до пропуск, като след извършената проверка незабавно са били предприети действия по въвеждане на наименованията на всички стоки и услуги в касовия апарат, поради което и се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.

    Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, без да се съобрази с възражението. При идентичност на фактическата обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на търговеца била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

    Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. На практика жалбоподателят също не оспорва фактите.

    Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- *** в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Въпреки това съдът счита, че в случая материалният закон е бил неправилно приложен, поради следните съображения:

            Търговецът е санкциониран за нарушение по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. Съгласно въпросната разпоредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Няма спор, че процесната бележка не съдържа наименование на закупената стока, а вместо това автоматично ФУ е генерирало наименование „Група Б“ – т.е. очевидно устройството не е било програмирано да изписва наименованието на стоките. Същевременно обаче фискалният бон е бил придружен с фактура № **********/16.10.2019г. в която наименованието на стоката е коректно и изчерпателно изписано. При това положение приложение намира разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредбата (ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) , съгласно която - при продажба, за която е издадена фактура, в която са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата, по която се извършва плащането. В случая във фискалния бон изрично е посочено, че се придружава от фактура, като коректно е посочен номерът й. При това положение за търговеца не е съществувало задължение да изписва във ФБ наименованието на стоката, а е можел да посочи само данъчната група (в случая – Група Б) и сумарния оборот от 20 лева. Това е сторено, поради което и съдът счита, че в случая търговецът е действал законосъобразно и поведението му не може да се квалифицира като административно нарушение по цитираната разпоредба.

С оглед горното съдът счита, че в случая издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, ***кият районен съд,

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 495337-F519535/19.02.2020г, на Началник отдел „Оперативни дейности“- *** в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на ***, ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.                                                                                 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев

Вярно с оригинала: М.Р.