Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260148
гр.***, 14.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2729 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***“ № 13, против Наказателно постановление № 495337-F519535/19.02.2020г,
на Началник отдел „Оперативни дейности“- *** в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата),
вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се
изтъкват доводи за маловажност на нарушението. Застъпва се, че издаденият
фискален бон е бил придружен с фактура, в която коректно е било посочено
описанието на стоката, поради което и липсата на аналогично описание във ФБ е
без практическо значение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата. Допълва, че на 29.03.2019г.
са влезли в сила промени в Наредбата, като в чл. 26 е създадена ал. 7, според
която при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което
са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се
допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на
данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или
дебитното известие, по която/което се извършва плащането. Застъпва, че в
издадения фискален бон е визуализиран номерът на документа, като самата фактура
съдържа всички реквизити, поради което и не е извършено нарушение. Моли за
отмяна на НП изцяло.
За административнонаказващият орган се явява
юрисконсулт Азманов, който моли постановлението да бъде потвърдено, като
посочва, че не са допуснати процесуални пороци, а нарушението е безспорно
доказано.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото
НП, то е връчено на търговеца на 08.07.2020г., а жалбата е депозирана на 15.07.2020г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
16.10.2019г. около 13.45 часа свидетелката Т.Г., заемаща длъжността "ст. инспектор
по приходите" при ЦУ на НАП, извършил проверка в обект – офис, находящ се
в гр. ***, ул. „***“ № 20, стопанисван от жалбоподателя. Свидетелката Г.
извършила контролна покупка на стока – един брой флаш-памет 16 GB на стойност 20 лева с ДДС. За покупката бил издаден ФКБ № 000378/16.10.2019 г., който
не съдържал задължителен реквизит съобразно нормата на чл. 26, ал. 1, т.7 от
Наредбата, а именно: „наименование на стоката“. Вместо наименование на стоката
във фискалния бон било изписано „Група Б“. В бона обаче било отразено, че се придружава
от документ (фактура) № **********. След извършването на контролната покупка,
свидетелката Г. се легитимирала и пристъпила към проверка, за която в
последствие бил съставен Протокол сер. АА № 0338823/16.10.2019г.
Представител
на жалбоподателя бил поканен в ТД на НАП-***, където на 28.10.2019г. св. Г.
съставила срещу търговеца АУАН № F519535/28.10.2019 г., с който му вменила
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118,
ал.4 ЗДДС. Актът бил предявен на едноличния търговец, който го подписал, а в
графата за възражения посочил, че има такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
било депозирано възражение, в което жалбоподателят заявил, че се касае до
пропуск, като след извършената проверка незабавно са били предприети действия
по въвеждане на наименованията на всички стоки и услуги в касовия апарат,
поради което и се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Като взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, без да се съобрази с възражението. При
идентичност на фактическата обстановка и при същата правна квалификация, на
основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на търговеца била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените факти. На практика жалбоподателят също не
оспорва фактите.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка
и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от
правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- *** в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени
сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.
Въпреки това съдът счита, че в случая материалният закон е бил неправилно
приложен, поради следните съображения:
Търговецът
е санкциониран за нарушение по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006
г. Съгласно въпросната разпоредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Няма
спор, че процесната бележка не съдържа наименование на закупената стока, а
вместо това автоматично ФУ е генерирало наименование „Група Б“ – т.е. очевидно
устройството не е било програмирано да изписва наименованието на стоките. Същевременно
обаче фискалният бон е бил придружен с фактура № **********/16.10.2019г. в
която наименованието на стоката е коректно и изчерпателно изписано. При това
положение приложение намира разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредбата (ДВ, бр.
26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) , съгласно която - при продажба, за
която е издадена фактура, в която са посочени количеството и видът на стоките
или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по
съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи
номерът и датата на фактурата, по която се извършва плащането. В случая във
фискалния бон изрично е посочено, че се придружава от фактура, като коректно е
посочен номерът й. При това положение за търговеца не е съществувало задължение
да изписва във ФБ наименованието на стоката, а е можел да посочи само данъчната
група (в случая – Група Б) и сумарния оборот от 20 лева. Това е сторено, поради
което и съдът счита, че в случая търговецът е действал законосъобразно и
поведението му не може да се квалифицира като административно нарушение по
цитираната разпоредба.
С оглед горното съдът счита, че в
случая издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата
препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, ***кият районен съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 495337-F519535/19.02.2020г, на Началник отдел „Оперативни
дейности“- *** в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС, на ***, ЕИК: *** е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев
Вярно с
оригинала: М.Р.