Р Е Ш Е Н И
Е № 179
гр. Габрово,
19.10.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............
в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря ..ЕЛКА СТАНЧЕВА.. и в присъствието на прокурора МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. №261 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по Искова молба от Х.Д.Х. *** чрез адв. Г.Н. от ГАК срещу РДГ В. Търново.
Претендира се обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на
300 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното
Решение, с което се отменя като незаконосъобразно обжалваното наказателно
постановление- 10.07.2018г. до пълното изплащане на задължението, и присъждане
на деловодните разноски по настоящото производство. Вредата, чието репариране
ищеца Х.Х. претендира, представлявала разходи за адвокатски услуги по Договор
за правна защита и съдействие- по ДПЗС от 15.05.2018г. за представителство по
АНД№673/2018г. по описа на Районен съд Габрово.
Ответникът
по исковата молба– РДГ В. Търново, представлявана от Директор, чрез
процесуалния си представител в представено по делото Писмено становище оспорва
депозираната Искова молба и изложените в нея доводи и искания по същество.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че така предявения иск следва
да бъде уважен, тъй като бил основателен и доказан. Налице били предпоставките
за присъждане на обезщетение за твърдяните имуществени вреди.
Административен
съд Габрово, след като прецени допустимостта на Исковата молба и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:
Така
предявения Иск от Х.Д.Х. *** е процесуално допустим, подаден от надлежна
страна, а разгледан по същество следва да бъде уважен по следните съображения:
По
жалба от Х.Д.Х. *** в Районен съд Габрово е образувано АНД№673/2018г., в което
е оспорено НП№600/25.04.2018г. на Директор на РДГ В. Търново, с което на Х.Д.Х.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на осн. чл.
270 от ЗГ за нарушение по чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.
С
Решение №317/18.06.2018г. постановено по НАХД№673/2018г. на ГРС е отменено
НП№600/25.04.2018г. на Директор на РДГ В. Търново. Съдебният акт не е обжалван
от административния орган- издател на обжалваното НП. Х.Д.Х. е защитаван и
представляван по делото пред РС Габрово от адвокат, приложени са посочения
по-горе Договор да правна защита и съдействие от 15.05.2018г., по същият е
платен хонорар на представляващия адвокат в размер на 300 лева.
Съгласно Тълкувателно постановление
по т. 1 по ТД 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската
колегия на ВКС, видът на акта, според критериите в АПК /т.е. индивидуален, общ
или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от наказателните
постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за вреди от
отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо
не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е
незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от
административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е
административна и това е достатъчно вредите от нея, да се търсят по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Налице
са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки сочещи основателност на предявения
иск.
С
посоченият по- горе съдебен акт на РС Габрово е отменено цитираното оспорено
Наказателно постановление на Директор на РДГ В. Търново, което представлява
действие на администрацията. Първоинстанционното съдебно Решение не е
обжалвано. За да реализира защитата си срещу посочените незаконосъобразни
действия ищецът е направил разходи, в случая за правна защита и съдействие.
Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията
и понесените вреди. Вярно е, че в случая адвокатската защита не е задължителна,
но не може да се очаква от всеки правен субект да познава правните норми
дотолкова, че да има способността да защитава сам интересите си в съда.
Правната защита е законоустановена възможност правоспособни лица с юридическо
образование и познания да предоставят правна защита и съдействие, като срещу
това те получават възнаграждение от представлявания. Процесуалния закон, по
който е проведено успешното оспорване на наказателните постановления не
предвижда възстановяване на направените разноски след отмяна на наказателното
постановление. Тази законова празнота не следва да се интерпретира като
законова забрана да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Приложимия
към производствата по НАХД пред районните съдилища закон – НПК, със своя чл. 12
прокламира “равенство на страните в съдебното производство”. Съгласно чл. 189,
ал. 3 от същия кодекс, “когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец”. В подобни случаи осъденият поема всички разноски – както
сторените от държавата в лицето на досъдебните органи и съда, така и от
участващите в процеса граждански ищци и частни обвинители. Точно за да бъде
спазен принципа на чл. 12 от НПК за равенство на страните, точно за да бъде
спазено усещането за справедливост, което е върховен дълг на правораздавателните
органи, оправданият подсъдим или лицето срещу което е било издадено отмененото
впоследствие НП, следва да бъде обезщетен за всички разходи които е понесъл във
връзка с производството. В подкрепа на този извод са другите два процесуални
закона – ГПК и АПК. Направените деловодни разноски от страната спечелила делото
се присъждат в нейна полза още със съдебния акт, приключващ производството.
Присъждането на тези разноски има обезщетителна функция– да бъде възстановено
статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към момента преди
неговото провеждане. Заради това, че е била принудена да се защитава от
незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила известни средства, те
следва да й бъдат възстановени. При присъждането на деловодните разноски по
тези два кодекса, никой никога не поставя въпроса, че адвокатската защита не е
задължителна. Претендираното обезщетение, разглеждано в настоящото производство
по ЗОДОВ не представлява разноски. Такива биха представлявали сумите заплатени
на адвоката в хода на съдебното обжалване на оспорения административен акт /в
случая- НП /. В случая обезщетението което се претендира представлява
стойността на средствата, с които е „обеднял“ ищеца, организирайки своята
защита посредством ангажиране на адвокат който да го представлява пред съда по
повод оспорване на незаконосъобразния административен акт. Същите тези
средства, излезли извън патримониума на ищеца следва да бъдат обезщетени в
настоящото производство, като по този начин няма как те да бъдат преценени като
размер. Въпросните средства, представляващи заплатен адвокатски хонорар са вече
заплатени, като присъждането на обезщетение има възмездяваща и възстановяваща
функция за ищеца.
С
оглед изложените по- горе мотиви, настоящият съдебен състав намира претенцията
на присъждане на обезщетение за претърпените вреди от Х.Д.Х. *** за основателна
и доказана както по основание, така и по размер, предвид на което следва да
бъде уважена.
Основателна
се явява в този смисъл, предвид изхода на делото пред настоящата съдебна
инстанция, е и претенцията за присъждане на деловодните разноски по настоящото
производство, като същата следва да бъде присъдена в размер на 310 лева, /300
лева адвокатски хонорар и 10 лева ДТ/.
Съдът намира
искането на Х.Д.Х. за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила
на отменителното Решение на ГРС- 10.07.2018г. за основателна по следните
съображения. Обезщетението, което се присъжда в настоящото производство е за
причинени вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. В случая
присъдената лихва върху обезщетението е компенсаторна, а не мораторна, като
същата следва да бъде присъдена от датата на настъпване на събитието- в случая
датата на влизане в сила на Решението, с което е отменено обжалваното НП. До
този момент законосъобразността и правилността на санкционния акт не е била
преценена с влязъл в сила съдебен акт, предвид осъществения съдебен контрол на
същия. Така определената лихва следва да бъде присъдена до момента на изплащане
на обезщетението, тъй като с изпълнението на това задължение отпада и задължението за начисляване на лихва върху
уважената претенция.
Водим
от горното, на основание чл.1 от ЗСДВ и чл. 203 и сл. от АПК, настоящия състав
на Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите В.
Търново, представлявана от Директор да заплати на Х.Д.Х. *** сумата 300
/триста/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, върху присъдената сума, считано от датата на влизане в сила на
отменителното Решение на ГРС- 10.07.2018г. до пълното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА РДГ В. Търново представлявана от
Директор да заплати на Х.Д.Х. *** сумата 310 /триста и десет/ лева,
представляваща деловодни разноски по настоящото производство- адвокатското
възнаграждение и ДТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: