№ 8740
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110164925 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца В. С. С., ЕГН **********, срещу ответника
**************, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата за такса – допълнителна услуга за имуществено проучване и кредитен
рейтинг по Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от 01.03.2023 г.
към Договор за паричен заем ************** от 02.03.2023 г., поради противоречие
със закона, добрите нрави и поради заобикаляне на закона и за осъждане на ответника
да заплати сумата от 10 лв., частично от общо 107,90 лв., представляваща недължимо
платена сума по Договор за паричен заем № **************, във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.10.2024 г., до окончателното й заплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 02.03.2023 г. страните по делото
са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца заемна сума в размер 500 лв. срещу задължението същата да бъде върната на
една погасителна вноска при ГЛП от 41,03 % и ГПР от 49,71 %. Към договора бил
сключен и Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като допълнителна
услуга, за която била предвидена такса в размер на 107,90 лв., платима ведно с
погасителната вноска. Сумите по договора били изцяло погасени чрез плащане на
09.03.2023 г. Твърди, че в размера на ГПР не било включено възнаграждението за
допълнителна услуга. Поддържа, че не е правилно посочен размерът на ГПР.
Евентуално поддържа, че клаузата за допълнителна услуга е нищожна поради
нарушаване на добрите нрави и като неравноправна. Уговореното възнаграждение за
1
такса за допълнителна услуга представлявало едно допълнително оскъпяване на
кредита под формата на скрита печалба. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноските.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, ЕИК *********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. Л. Г., с който прави признание на иска. Не
оспорва, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга, е
нищожна, като твърди, че на 20.12.2024 г. е възстановил сумата от 107,90 лв. на ищеца
чрез платежната система за парични преводи *******. Моли за постановяване на
решение при признание на иска. Оспорва да е дал повод за завеждане на иска. Моли за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД: в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че оспорената
клауза е нищожна на посочените в исковата молба основания: поради противоречие
със закона, евентуално, заобикаляне на закона , евентуално добрите нрави. В тежест на
ответника е да установи обстоятелствата, от които произтичат възраженията му, както
и да установи, че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит е
индивидуално уговорена / т.е. не е била предварително изготвена от ответника или
дори да е била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието й, каквито възражения не прави ответникът. За уважаване на иска с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже
престирането на процесната сума в полза на ответника и нейния размер. В тежест на
ответника е докаже, че е налице основание за получаване, респ. – за задържане на
сумата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй
като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е
длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока:
от най-тежкия - противоречие на закона или заобикалянето му, към по-леките - липса
на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на
морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно
от сочените от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см. решение
№ 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156 от 26.03.2021
г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. №
2
4746/2019 г. на III г. о. и др. /
Процесният договор за кредит 02.03.2023 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК
и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се
прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Между страните е безспорно, а и това се установява от писмените доказателства
по делото, че с него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на
потребителски кредит на сума в размер 500 лв. срещу задължението същата да бъде
върната на една погасителна вноска при ГЛП от 41,03 % и ГПР от 49,71 %. Към
договора е сключен и Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като
допълнителна услуга, за която била предвидена такса в размер на 107,90 лв., заплатена
от ищеца на 09.03.2023 г.
В отговора на исковата молба ответникът чрез надлежно упълномощен
процесуален представител е признал иска, а в молба от 24.02.2025 г. ищецът е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска и е поискал
присъждане на разноски. С молба от 24.02.2025 г., ищецът е поискал на осн. чл.
214 ГПК изменение на иска чрез увеличение на размера от 10 лева на 107,90 лева и с
протоколно определение от 15.04.2025 г. е допуснато изменение на иска по чл. 55 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на ответника, като
същевременно не са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК,
съдът не следва да излага допълнителни мотиви.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В разглеждания случай, с
отговора на исковата молба, ответникът представя разписка от 20.12.2024 г. за
изпращане на пари в брой на В. С. чрез ********* за сумата от 107,90 лева.
Твърдението за извършено плащане в посочения размер е оспорено от ищеца. От
приобщеното по делото удостоверение от ********* от 08.04.2025 г. се установява, че
на 20.12.2024 г. са извършени два превода в брой чрез системата на ******** в полза
на В. С. С., но към момента на издаване на удостоверението, нито един от двата
превода не е изплатен , тъй като не са потърсени от получателя. Настоящият състав
3
приема, че разписката от ********* не представлява разписка по смисъла на чл. 77, ал.
1 от ЗЗД, доколкото не носи подпис на ищеца, поради което не доказва реалното
получаване на сумата от страна на ответницата. Този извод се потвърждава от
представеното удостоверение от ********** , съгласно което сумата не е получена от
В. С. С.. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че недоказано остава
обстоятелството, че ответникът е платил сумата от 107,90 лева на ищеца.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Настоящият
състав намира, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от
фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. В тежест на ответника следва да се възложи и
заплатената от ищеца държавна такса в размер от 130 лв.
Претендирано е от адв. М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да
се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на
ВКС/. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е
императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък
размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. /
Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК,
Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето
защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на
страните, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, срещу
**************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
НИЩОЖНОСТТА на клаузата за такса – допълнителна услуга за имуществено
проучване и кредитен рейтинг по Договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг от 01.03.2023 г. към Договор за паричен заем ************** от 02.03.2023 г.,
поради противоречие със закона.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД **************, ЕИК
********* да заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от 107,90 лв. (сто и седем
лева и 90 стотинки), представляваща платена без основание сума по нищожна клауза
за такса – допълнителна услуга за имуществено проучване и кредитен рейтинг по
Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от 01.03.2023 г. към Договор
за паричен заем ************** от 02.03.2023 г., със законната лихва върху главницата
от 10 лева от 31.10.2024 г. до окончателното изплащане, и ведно със законната лихва
върху увеличения размер на главницата над 10 лева до целия размер на
претендираното вземане от 107,90 лева от 24.02.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ********* да заплати на
*****************************, БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 300 лева
(триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на В. С. С. в исковото производство пред
СРС.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ********* да заплати в полза на В. С. С., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 130 лева (сто и тридесет лева),
представляваща разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5