№ 155
гр. Перник, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102298 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на АС. КР. Р., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. В.Н. против „СИТИ кеш“
ООД, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 143.63 лева, която сума била платена от ищцата
на ответника без правно основание по договор за паричен заем кредирект №
435344/17.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател
сключила с ответното дружество като кредитодател договор за паричен заем
кредирект № 435344/17.07.2020 г. По силата на същия й била отпусната в
заем сумата от 600 лева. Съгласно клаузите на договора обаче същата
следвало да върне на дружеството сумата от общо 764.61 лева на дванадесет
месечни вноски. Заедно с това обаче в тежест на ищцата било уговорено и
задължение да обезпечи договора чрез поръчител или банкова гаранция в 3-
дневен срок от сключването му. Доколкото ищцата не изпълнила това
задължение, то същата твърди, че по договора й била начислена и неустойка
от 807.39 лева. Посочва се, обаче че ищцата погасила предсрочно
задълженията си по договора като внесла на ответното дружество сумата от
743.63 лева с един платежен документ – от 20.08.2020 г. В тази връзка и
ищцата счита, че разликата между сумата по заема от 600 лева и сумата от
743.63 лева или сума в размер на 143.63 лева е платена от нея без правно
1
основание.
В подкрепа на своето искане ищцата излага две групи твърдения: 1/
твърдения, че договорът за кредит и сключените към него анекси били изцяло
нищожни на основание поредица от нарушения в разпоредби на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/ - непредоставяне на необходимата преддоговорна
информация, неподписване на договора на кредит и приложенията към него,
неспазване на изискванията за форма, липса на реално посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, липса на ясен погасителен план, липса на
разяснение на правото на отказ от договора и др.; 2/ при условия на
евентуалност – твърдения, че отделни клаузи от договора и в частност
клаузата за неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, били нищожни като противни на добрите нрави. С тези
аргументи се иска претенцията да бъде уважена – доколкото при
недействителност на договора за кредит се дължала единствено чистата
стойност на кредита, евентуално доколкото съответните, клаузи,
установяващи задължения лихви и неустойка били недействителни.
Към исковата молба са приложени: договор за паричен заем кредирект
№ 435344/17.07.2020 г. с погасителен план, разписка от „Изипей“ АД,
операционна бележка, удостоверение за липса на задължения.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. В тази връзка се признава, че на 17.07.2020 г. между ищцата
като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за
паричен заем кредирект № 435344/17.07.2020 г. – като по силата на същия на
ищцата е отпусната чрез „Изипей“ АД сумата от 600 лева, главница, при 12
вноски и падеж на последна вноска 19.07.2021 г. т.е. кредитът е със срок от 1
година. Признава се и че ищцата е изпълнила изцяло задълженията си по
същия като предсрочно е превела сума в размер на 743.63 лева на 20.08.2020
г. В тази връзка се уточнява, че от задължението е приспадната част от
договорната лихва, а неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение въобще не била начислявана.
По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за
кредит бил валиден – сключен доброволно от ищцата при спазване на
разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на
кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в
изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР
съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за
кредит в цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по
същия били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се
доводи и че размерът на договорната лихва не бил уговорено нито като
прекомерен, нито по неразбираем за потребителя начин.
Излагат се подробни доводи, че заемът бил преди всичко реален
договор, който се считал за сключен с получаване на заемната сума от
2
заемателя. В тази връзка и се поддържа, че ищцата съзнателно е посетила
„Изипей“ АД като е получила надлежно сумата, отпусната й по кредита, като
така е изразила недвусмислено воля за сключване на сделката. Обръща се
внимание, че ако ищцата не е искала да бъде обвързана от сделката е можела
да не взима сумата по кредита и така договорът е нямало да бъде сключен.
На последно място се посочва, че както договорът, така и ОУ
съдържали необходимите реквизити по закон в това число разяснения на
правото на заемополучателя да се откаже от сделката и при какви условия.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. С отговора са
представени разпечатка от лог файл и общи условия на ответното дружество.
В съдебно заседание, проведено на 17.01.2022 г., ищцата чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
исковете. Претендира разноски като представя списък. От ищцата са
постъпили и писмени бележки.
Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото
съдебно заседание. Не изразява и допълнително писмено становище по
делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за паричен заем кредирект с
№ 435344/17.07.2020 г се установява, че на 17.07.2020 г. между дружеството
„СИТИ кеш“ ООД и ищцата е сключен договор за паричен заем при следните
параметри: сума на кредита: 600 лева, срок на кредита 1 година /12 месечни
вноски/- при първо плащане с падеж – 17.08.2020 г. и последно плащане с
падеж – 19.07.2021 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 47.82 % и
годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.05 %. При тези параметри общото
задължение по кредита е в размер на 764.61 лева – като същото включва
главница от 600 лева и 164.61 лева – договорна лихва. Между страните не се
спори, а и от представения „лог файл“ се установява, че договорът е сключен
от разстояние.
По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила
сумата от 600 лева – чрез оператор „Easypay“ на 17.07.2020 г.
Съгласно чл. 6 от договора заемополучателят се е задължил в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора съгласно чл. 33, ал.
1 от ОУ, а именно: 1/ чрез поръчителство на едно или две физически лица,
които да отговарят кумулативно на следните изисквания – да имат
осигурителен доход общо в размер най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата /МРЗ/, в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер поне 4 пъти МРЗ, не
са поръчители по друг договор за паричен заем, сключен от заемодателя, не
са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя, нямат кредити към банки и финансови институции със статус
различен от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
3
съгласно ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодател или
друг документ за доходите си или 2/ или безусловна банкова гаранция с
бенефициер заемодателят, която е издадена след усвояване на паричния заем
със срок до 6 месеца след падежа на последната вноска, в размер два пъти на
цялото задължение по договора – главница и лихва. Поради неизпълнение на
това задължение и съгласно уговореното в договора, заемодателят е начислил
и неустойка в размер на 807,39 лева, която е дължима разсрочено, заедно с
дванадесетте вноски по погасителния план. Така и след начисляване на
задължението за неустойка всяка вноска по кредита възлиза на 131 лева. Така
общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план,
приложен по делото, възлиза на 1572 лева и включва 600 лева главница,
164.61 лева – договорна лихва и 807.39 лева неустойка.
Доколкото договор за кредит с № 435344/17.07.2020 г. е сключен от
разстояние, същият както и представените общи условия, стандартен
европейски формуляр и погасителен план, не носят подписа на никоя от
страните. Представен е обаче документ „лог файл“, от който се установява
хронологията на кореспонденцията между ищцата А.Р. и ответното
дружество /включително с посочване на часове на съответните операции/ по
повод сключване на процесния договор. Видно от т.нар. „лог файл“ ищцата е
получила и приела ОУ на дружеството, стандартния европейки формуляр,
както и самия договор за кредит.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата
ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 743.63 лева – еднократно с
една операционна бележка от 20.08.2020 г. С тази сума в счетоводството на
ответника са погасени 600 лева главница, 21.95 лева – договорна лихва за
периода от 17.07.2020 г. до 20.08.2020 г. и 121.68 лева – неустойка за
непредоставено обезпечение за периода от 17.07.2020 г. до 20.08.2020 г. В
тази връзка и вещото лице е посочило, че предвид параметрите по договора за
кредит при договорна лихва от 21.95 лева за периода от 17.07.2020 г. до
20.08.2020 г., то ГПР възлиза на 48.30 %. От своя страна ГЛП възлиза на
40.05 %. Ако се съобрази и неустойката от 121.68 лева за периода от
17.07.2020 г. до 20.08.2020 г., то ГПР би възлизал на 1173.49 %.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени им от страните, както и налични по делото,
т. е. въз основа на всички документи съставени по договора за кредит.
Видно от удостоверение изх. № 001794/24.08.2020 г. ответникът е
признал, че към 24.08.2020 г. ищцата няма неизплатени задължения по
договора за кредит.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД /така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г.,
4
2-ро т.о./. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на
нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже
основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение
№189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.
Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Ищецът
следва да установи и че е заплатил сумата от 743.63 лева при главница по
кредита в размер на 600 лева. От своя страна ответникът следва да установи,
че получаването на сумата от 143.63 лева над главницата е законосъобразно и
се основава на действителни договорни клаузи, поради което има право да
задържи същата.
В настоящия случай съдът намира, че исковата претенция е основателна
до сумата от 121.68 лева, като същата следва да бъде отхвърлена единствено
за сумата от 21.95 лева – договорна лихва за периода от 17.07.2020 г. до
20.08.2020 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че макар
договорът за кредит от 17.07.2020 г. да не изцяло нищожен начисляването на
сумата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение се основава на неравноправни клаузи като съображенията за това
са следните:
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
5
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай липсва спор, че ищцата е получила заемната сума
от 600 лева. От поведението на същата не може да се заключи, че е оспорвала
действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на
нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ищцата притежава
и представя по делото договора за заем и приложенията към него, от което
следва извода, че е била запозната с неговото съдържание. Съгласно същото й
е отпусната в заем сумата от 600 лева. В тази връзка и в договора е посочено,
че ищцата е следвало да върне сумата от общо 764.61 лева, включваща
единствено главница и договорна лихва – на 12 вноски, като първите три са
по 20.03 лева, а останалите девет – по 78.28 лева. В погасителния план е
посочена падежна дата на всяка вноска, както и каква част от главницата
съответно лихвата се погасяват с всяка вноска. В този смисъл и видно от
погасителния план с първите три вноски по кредита би следвало да се
погасява единствено договорна лихва, а с останалите девет вноски, както
лихва така и главница като от всяка следваща вноска все по-голяма част отива
за погасяване на главница и все по-малка за лихва. В договора са упоменати и
ГПР и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на договора на
ищцата е било напълно ясно, че следва да върне сумата от 764.61 лева,
състояща се от 600 лева главница и 164.61 лева – договорна лихва за период
от една година. В тази връзка и ГПР от 47.82 % кореспондира на договорна
лихва от 164.61 лева. Дори да се приеме, че действителният ГПР е в размер на
48.30%, както е установено от експертизата същият отново не надвишава
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По делото са налице и технически записи, от които се установява по
безспорен начин, че на ищцата са връчени: договора за кредит, с
приложенията и ОУ към него, както и стандартния европейки формуляр. В
т.нар. „лог файл“ /по часове/ е отразено, че същите са приети от ищцата,
поради което и сумата е преведена съответно договорът е произвел действие.
Поради това и следва извод, че ищцата е била запозната със съдържанието на
посочените документи, като дори именно тя представя договора и
погасителния план, както и формуляра към исковата молба. „Лог файлът“ не е
оспорен от ищцата, а в същия са вписани и достатъчно нейни лични данни, от
където да се заключи, че се касае именно до процесния договор.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
(чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
6
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение,
което следва да се докаже именно от доставчика.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В
конкретния случай, ответникът е ангажирал доказателства за съставянето на
електронни документи, от които да се установи по категоричен начин
сключването на договора за кредит от разстояние. Поради това и доколкото
липсва нарушение на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК настоящият състав
приема сключения договор за кредит за валиден.
По отношение на задължението за неустойка от 807.39 лева по договора
за кредит от 17.07.2020 г. обаче съдът намира, че предвид съдържанието на
заемното правоотношение, същото по своята правна характеристика
представлява договор за потребителски кредит. По тези съображения спрямо
него освен разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и ЗЗД,
предвид качеството „потребител“ на заемополучателя, приложение следва да
намерят и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В тази
насока от чл. 24 от ЗПК във вр. с чл. 143 – 148 от ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП следва изводът, че неравноправните клаузи в такъв вид правоотношения
следва да бъдат обявени за нищожни от съда, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба от
икономическа гл.т. страна. По тези съображения съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че за съда не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза,
както и че посочената клауза не била неравноправна такава. В този смисъл е и
трайната съдебна практика – както на българските съдилища – напр.
Определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, така и
на Съда на ЕС – решение от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на
диспонираната в националното законодателство Директива 93/13/ЕИО.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи и че съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно
7
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия случай процесната неустойка е предвидена при
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на отпуснатия
заем чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен и изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения – 3 дни от сключване на
договора. Посоченото задължение освен това не е уговорено предварително, а
едва след сключване на сделката, което лишава заемателя от предварителна
яснота за възможните тежести, които би понесъл като страна в
правоотношението. На следващо място прави впечатление и обстоятелството,
че спрямо поръчителите са въведени редица условия, в голямата си част
несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го
превишават. При преценката на тези обстоятелства в съвкупност съдът
намира, че неустойката не съответства на присъщите й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения.
Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600 лева за една година, а
уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е в размер на 807,39 лева. Посочената сума е в
изключително висок размер, дори при срок на кредита от една година, като
превиша размера на главницата по същия с над 1/3. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение (т.нар.
компенсаторна неустойка), т.е. същата не е уговорена за забава при
заплащане на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Именно с
оглед последното не може да се приеме, че размерът й е висок в сравнение с
дължимата сума и с реалните вреди, поради продължителността на периода на
неизпълнение от страна на длъжника. В контекста на така изложеното следва
да се отбележи и че на практика процесната неустойка би се дължала и при
редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски – както е станало в процесния случай – ищцата е
заплатила 121.68 лева неустойка, която подобно на лихвата е пропорционална
на срока на договора – в случая за периода от 17.07.2020 г. до 20.08.2020 г.
Освен това основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението. С процесната неустойка обаче
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което чрез същата не се
осъществява обезщетителната й функция.
На следващо място по отношение на посочената неустойка не е налице
и обезпечителният й елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила същата. В тази връзка следва да се отбележи, че в
интерес на последния е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения. По тези
съображения проверката на кредитоспособността на потребителя следва да
8
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация (чл. 16 и сл. от ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. От така въведеното задължение за представяне на
обезпечение обаче косвено следва извод, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в негова тежест последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че е налице и санкционна функция на процесната
неустойка, доколкото задължението на кредитополучателя за осигуряване на
поръчител не е определено като предварително условие за сключване на
договора. Освен това съдът намира регламентираните изисквания към
поръчителите за утежнени и затрудняващи получаването на информация за
тях, което практически прави невъзможно реалното изпълнение на
задължението за осигуряване на поръчители в предвидения 3-дневен срок от
подписване на договора за заем, което положение в последна сметка
нарушава и принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните по
облигационната връзка. По тези съображения настоящият състав намира, че
от страна на кредитора са създадени предпоставки за начисляване на
неустойката, което съответно води до оскъпяване на кредита. Посоченият
извод следва и от обстоятелството, че процесната неустойка не е обоснована
нито от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане
на дълга, нито от размера на насрещната престация, от която същият би бил
лишен при неизпълнение. Напротив, неустойката произтича от едно
неприсъщо на договора за кредит задължение на длъжника, доколкото
последното не е свързано с изпълнение на основното му задължение по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство.
Уговорката относно процесната неустойка противоречи и на
разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на
клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираният
законов текст не прави разграничение относно вида на неустойката, а
акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е
настоящият случай като се съобрази изключително краткия срок на договора.
По тези съображения присъждането й би довело до реализиране на
неоправдано висок доход за кредитора, който не е предварително обоснован и
регламентиран.
Освен това съдът намира и че процесната неустойката цели да
заобиколи забраната на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, доколкото от съдържанието на
клаузата за представяне на такова обезпечение следва извод, че кредиторът не
е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на същия
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Всичко гореизложено обуславя извод, че неустойката излиза извън
присъщите й по закон функции, като е сключена и в условията на
9
неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с императивни норми на закона – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а в
последна сметка и с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както
правилно е приел районният съд (така Определение № 596/04.07.2019 г. по
гр.д. № 432/2019 г. на Пернишкия ОС).
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 280 лева, от които 50
лева държавна такса и 230 лева – възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Едновременно с това процесуалният
представител на ищцата адв. Чомпалов претендира и възнаграждение в
минимален размер за оказана безплатна правна помощ.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да бъде присъдена сумата
от 237.21 лева.
На процесуалния представител на ищцата следва да се определят
разноски в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка с оглед изхода на
делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Георги
Чомпалов сумата от 254.15 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ
Ответната страна не представя доказателства да е извършила разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на АС.
КР. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес **** и настоящ адрес /от
03.09.2021 г./ *****, сумата от 121.68 лева, представляваща получена без
правно основание от ответника за сметка на ищеца сума в изпълнение на
задължения на ищеца като заемополучател по договор за паричен заем
кредирект № 435344/17.07.2020 г., сключен между страните, която сума е
формирана от неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по чл. 6 от договора и чл. 33, ал. 1 от ОУ към него, ведно със
законната лихва върху сумата от 121.68 лева, считано от датата на исковата
молба 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 21.95 лева, представляваща разликата до
пълния размер на претенцията от 143.63 лева относима за договорна лихва по
договор за заем № 435344/17.07.2020 г. поради неоснователност на иска в
тази част.
ОСЪЖДА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на АС. КР. Р., с ЕГН: ********** сумата от
общо 237.21 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
10
ОСЪЖДА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат
Георги Чомпалов, с адрес: гр. София, ул. Иван Денкоглу № 7, ет. 5, ап. 9
сумата от 254.15 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 2298/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11