Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 28.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13679 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени искове с правно основание чл.
422 от ГПК от „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К. срещу В.Ф.Т., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца по Заповед за изпълнение № 2118/29.03.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 4559/2018г. на ВРС, 12 състав, сумите, както следва: 800 лева представляваща главница по
договор за гаранция, сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и В.Ф.Т. на 05.08.2015 г. във
връзка с договор за кредит № 415161 от 05.08.2016 г., сключен с „Ф.Б.” ЕООД,
като задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017г., съгласно приложение № Г към
него от 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 28.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; 95,92 лева – договорна
лихва за периода от 04.09.2016 г. до 01.02.2017 г.; 100 лева – такси; 464,08
лева - гаранция по кредитната сделка; 22,09
лева – мораторна лихва за периода от
02.02.2017 г. до 22.03.2018 г.
Претендират се и
разноските, направени в заповедното производство и в исковото такова.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума
и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Длъжникът е призован
по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск.
Обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 415161 от 05 август 2016
г. между „Ф.Б." ЕООД като Кредитор и В.Ф.Т. като Кредитополучател, сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са
описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б." ЕООД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните договор,
Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Ф.Б. ЕООД в
случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част
от същия.
По силата на сключения Договор за кредит № 415161 от
05 август 2016г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 800 лева,
който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 95.92 лева, за срок от 180 дни.
Поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От
своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Ф.Б." ЕООД, е предложил
обезпечение, предоставено от Г. - „Ф.Б." ЕООД, което дружество е одоборено
от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 05 август 2016 г.
г. между В.Ф.Т. /Кредитополучател/ и „Ф.Б." ЕООД /Г./ е сключен Договор за
гаранция /поръчителство/ с № 415161, по силата на който Г.ът се задължава в
полза на Кредитора да Г.ира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя,
като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия,
при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството-Кредитор има
право да предяви претенциите си директно към Г.а, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към
Договор за гаранция № 415161, сключен между В.Ф.Т. и „Ф.Б." ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Г.а такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция /възнаграждението за поръчителството/ е 464.08 лв.
В.Ф.Т. не е изпълнил договорното си задължение да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-Г. „Ф.Б." ЕООД. Вследствие
на това, Дружеството-Г. „Ф.Б." ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен
размер към „Ф.Б." ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този
момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен
ред срещу Кредитополучателя.
Следва да се има предвид, че датата на последна вноска
по кредита е била на 01 февруари 2017 г., респективно вземането е изискуемо в
пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от
Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне
която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна
дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за
конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. Сумата включва
начислени такси на основание т. 10.1-10.8 от Общите условия на „Ф.Б." ЕООД, както следва:
Сумата в размер на 20.00 лева е начислена на 10 септември
2016 г. - 5 дни след падежа на договора (04 септември 2016 г.); В случай, че
кредитополучателят изпадне в забава и не върне всяка от дължимите вноски по
кредита до 10 дни след съответната падежна дата, дружеството му изпраща
напомнително писмо, за което кредитополучателят заплаща 20 лева такса. Същата е
начислена на 14 септември 2016 г.; В случай, че кредитополучателят изпадне в
забава и не върне всяка от дължимите вноски по кредита до 15 дни след
съответната падежна дата, посочена в погасителния план, дружеството му изпраща
второ напомнително писмо, за което кредитополучателят заплаща 20 лева такса.
Сумата в размер на 20.00 лева е начислена на 24 септември 2016 г.; В случай, че
кредитополучателят изпадне в забава и не върне всяка от дължимите вноски на
кредита до 20 дни след съответната падежна дата, дружеството, при спазване на
нормативните изисквания, може да започне процедура за събиране на вземането си
спрямо кредитополучателя по съдебен ред. За отлагане на започването на съдебна
процедура за събиране на вземания с 10 дни, кредитополучателят дължи на
дружеството такса в размер на 40 лева. Таксата за съдебна процедура за събиране
на вземането е начислена на 04 октомври 2016 г. В настоящия случай
кредитополучателят не е изпълнил в уговорения срок задължението за връщане на
получената сума /по първата погасителна вноска/, в следствие на което
последователно са се осъществили предпоставките, уговорени в горепосочения
член.
Твърди още, че напомнителни писма са изпращани до
ответника В.Ф.Т. на регистрираните според чл. 90, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация постоянен и настоящ адрес, а именно на 10.09.2016 г.
24.09.2016 г. и 14.12.2017 г., на адрес: гр. Варна, ПК: 9000, бул.Цар
Освободител 6, ет.4, ап.8.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от
01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК ******* (цесионер) и „Ф.Б."
ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
По договора за кредит, ответникът не е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1482.09
лв., от които главница: 800 лв., договорна лихва: 95.92 лв. за периода от
датата на първа вноска 04 септември 2016 г. до 01 февруари 2017 г. - датата на
последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв.,
такса за гаранция: 464.08 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
22.09 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 02 февруари
2017 г. до 23 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
По делото е
постъпил отговор от особения представител на ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, че
исковете са недопустими, както и неоснователни, като ги оспорва по основание и
размер.
Предвид липсата на
доказателства по делото, твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви
иска, както и че на ответника му липсва пасивна легитимация.
Оспорва, доколкото
няма доказателства за това, да е налице сключен договор за кредит с ответника.
Оспорва валидността на договора за цесия, като сочи, че цедента не е кредитор
на вземането. Сочи, че не е доказано, че цесията обхваща конкретните вземания
по конкретния договор с ответника. Твърди, че ответникът не е валидно уведомен
за цесията, поради което оспорва, че е налице основание да бъде присъдена
законна лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба в съда,
доколкото уведомяването за цесията в извършено с връчване на исковата молба на
ответника чрез особения му представител.
В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването
им, а ответникът чрез особения си представител поддържа отговора и моли за
отхвърлянето на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове
намират материално-правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2
от ЗЗД и чл. във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 10а от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД,
доколкото се претендира заплащане на незаплатена в срок главница, договорна лихва, такси и мораторна лихва, дължими
на основание договор за кредит №
415161 от 05.08.2016 г., сключен между „Ф.Б.”
ЕООД и
В.Ф.Т. и свързания в него договор за гаранция, сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и В.Ф.Т.
на 05.08.2015 г., сключени при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.
В тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че са
сключени валидни договор за потребителски кредит, договор за гаранция, както и
договор за цесия, че кредиторът е изпълнил собствените си задължения по
договора за кредит да предаде заемната сума на ответника, че Г.ът е изпълнил
задължението си да заплати вземанията на ответника на
кредитора, както и вида и размера на задълженията, съответно че е настъпил падежа
на задълженията на ответника, че е налице забава, че са извършени реално
услугите, за които са начислени такси, размера на задълженията. В тежест на
ответника е да докаже правопрекратяващите или правопогасяващите си възражения,
в случай, че се основават на твърдения за положителни факти.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Това произтича и от Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.
Поради това съдът намира, че следва служебно да се произнесе по наличието
на нищожни клаузи в Договорите.
По отношение на сключените договор за кредит № 415161 от 05.08.2016 г., и
договор за гаранция от 05.08.2015 г. са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и
сл. от ЗПК /в редакцията му след ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г./.
Договор за кредит № 415161 от 05 август 2016 г. между „Ф.Б." ЕООД
като Кредитор и В.Ф.Т. като Кредитополучател, е сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен
документ, поради което изискването за писмена форма, шрифт и размер по чл. 10
от ЗПК се счита за спазено – електронния документ е приравнен на писмената
форма, а всеки потребител сам избира как да се визуализира електронния документ
на екрана на електронното му устройство, поради което е в негова власт да
промени шрифта и размера, така че да възприеме надлежно информацията в него.
От приложения към ССЕ погасителен план е видно, че договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
В погасителния план фигурира информация както за размера на главницата, така и
за размера на договорната лихва, налице е и посочване на падежните дати, както
и размера отделно на главницата и отделно на лихвата за всяка една погасителна
вноска.
Поради това договор за кредит № 415161 от 05.08.2016 г. между „Ф.Б.” ЕООД и В.Ф.Т. отговаря на общите
изисквания на действителност на потребителския договор за кредит.
Съгласно Договора за кредит уговорения лихвен
процент е в 40.57%, а ГПР е в размер на 49.05% - същите размери са изчислени и
от ССЕ, като вещото лице е изчислило ГПР само въз основа на плащанията по договора
за кредит.
По отношение на договора за гаранция от 05.08.2015
г. съдът намира следното:
Договора за гаранция от 05.08.2015 г. е сключен
заедно с Договора за кредит от 05.08.2015
г. и представлява обезпечение по Договора за кредит от 05.08.2015 г., т.е. неразделна част от кредитното
правоотношение. Без сключване на договора за кредит, договорът за гаранция е
лишен от основание. В този случай двата договора следва да се разглеждат заедно
с оглед преценката на приложимите спрямо договорите правни норми на ЗПК. В противен случай би се стигнало до
заобикаляне на разпоредбите на ЗПК, които са императивни и целят защита на
длъжника.
Въз основа на Договора за гаранция от 05.08.2015 г. се претендира заплащане на сумата от 464.08
лева - гаранция по кредитната сделка, т.е. възнаграждението, платимо в полза на
Г.а за осъщественото поръчителство по договора за кредит. Когато сумата,
определена за възнаграждение на Г.а 464,08 лева се съотнесе към размера на
отпуснатия кредит – 800лв. е видно, че сумата, изчислена за ГПР по договора за
кредит /вкл. и от вещото лице/ в размер на 49.05% не включва всички изискуеми
компоненти. Не е включена таксата гаранция /която се изчислява на над 50 % сама
без други палащания/.
По смисъла на пар. 1 т. 1 т ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Въз основа на посочената разпоредба, таксата – гаранция следва да бъде
включена в ГПР, независимо че е уговорена в друг договор /за гаранция/,
доколкото същата се явява разход по договора за кредит. С включването й в ГПР обаче
се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал.4
от ЗПК. Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК е налице изискване годишният процент на разходите да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, т.е. 50 %. Сумата 464.08 лева /уговорена за гаранция/ сама по себе си
представлява повече от 50 % от размера на кредита от 800лв., а прибавянето на
изчислените вече проценти по договора за кредит /49.05%/ води до извод за
оскъпяване на кредита с повече от 100%. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Нищожността
на договора/договорите засяга частите/клаузите, с които е уговорен ГПР, т.е. включват
се всички компоненти, влизащи в състава на ГПР, вкл. договорната лихва. Следователно недължими се явяват
както договорната лихва, така и таксата гаранция.
По отношение на претендираните /други/ такси в общ размер на 100лв.:
По делото се претендират „такси“, начислени на основание изпадането на кредитополучателят
в забава, като таксите се начисляват на петия ден, на десетия ден, на
петнадесетия ден – по 20лв. /като по твърдения на ищеца това компенсирало
разходите на кредитора за изпращане на напомнително писмо/, а на двадесетия ден
се начислявала сумата от 40лв., като това било такса за отлагане на започването
на съдебна процедура за събиране на вземанията с 10 дни.
Съдът намира, че в случай, че се приеме, че се касае за „такси“, то
начисляването им противоречи на изискванията на чл. 10 а от ЗПК. Съгласно ал. 1
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2 посочва, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В конкретния случай „таксите“ би
следвало да се отнесат като такси за управление на кредита, поради което да е
недопустимо събирането им.
Съдът намира обаче, че начисляването на посочените суми не представлява начисляване
на такси.
Съгласно чл. 10а ал. 1, 2 и 4 от ЗПК, Кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В конкретния случай не се предоставя „услуга“ на
кредитополучателя. За да е налице услуга същата следва да е в интерес на потребителя
на услугата и да е поискана от него.
По съществото си въпросните „такси“ представляват начисляване на
неустойки по договора за кредит, тъй като са свързани със санкция за
неправомерното поведение на длъжника, а именно неизпълнение на задълженията му в
срок. С предвиждането им се цели да се обезпечи изпълнението на задължението за
връщане на заемната сума и да се обезщетят разходите /за изпращане на писмени
покани/, които биха били извършени във връзка с неизпълнението на това
задължение. Вредите са определени по размер изначално при сключване на
договора.
Подобно предвиждане обаче на множество неустойки за едно и също
неизпълнение /на една и съща погасителна вноска, начислявани през 5 дни/ е
недопустимо.
Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.
Съгласно т.3 от цитираното ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При така посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът
намира, че уговорената компенсаторна неустойка /неустойки/ е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави. Преценена към датата на сключване на договора
/а не съгласно претенцията на ищеца/ неплащането в срок на всяка една
погасителна вноска за период от по 20 дни за всяка, би довело до начисляване на
неустойки от по 100лв. за всяка вноска /всяка вноска е в размер на 149.21 лв./.
Това обуславя извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди извън законната лихва,
евентуално извън разходите за телефонни обаждания или изпращане на напомнителни
писма, и приоритетно е насочена само да санкционира заемателя. След като целта
на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея
заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага,
която не му се следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като
цели неоснователно да обогати заемодателя.
Съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи връщане
само на главницата по договора за заем на кредитора „Ф.Б.” ЕООД, без договорната
лихва, таксите и гаранцията.
Въз основа
на сключения договорът за гаранция, Г.ът „Ф.Б.“ ЕООД е заплатил дължимите от
длъжника В.Ф.Т. суми на кредитора „Ф.Б.” ЕООД на 03.05.2017г. Този факт не се оспорва от ответника и се
установява от ССЕ. Договорът за гаранция се явява основанието за заплащане на
сумите от гаранта на кредитора. На основание чл. 74 от ЗЗД гарантът встъпва в правата на кредитора спрямо
длъжника. Не са представени по делото доказателства и вещото лице по ССЕ не е
успяло да установи какви суми са заплатени от гаранта „Ф.Б.“ ЕООД на кредитора
„Ф.Б.” ЕООД. Налице е само признание на факта на плащане на цялото задължение,
но не е ясно каква е общата сума, нито конкретните суми по пера.
С договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и
ищеца А.з.к.н.п.з." ООД, съгласно приложение № Г към него от 01.12.2017г.,
по кредита на В.Ф.Т., са прехвърляни вземания в размер на 800 лева - главница
95,92 лева – договорна лихва; 100 лева – такси за забава; 464,08 лева –
гаранция.
Не са били прехвърлени с
договора за цесия изтеклите в полза на кредитора мораторни лихви.
Ответникът чрез процесуалният му представител е
направил възражение за недължимост на мораторната лихва, доколкото счита, че
същата се дължи от уведомяване на длъжника за цесията, който е факт, настъпил в
хода на процеса.
Поставянето на длъжника в забава по отношение на кредитора
по договора за кредит, т.е. по отношение на „Ф.Б.” ЕООД, е извършено на падежа
на всяка една погасителна вноска, доколкото договорът между тях и уговорения
падеж на задълженията служи за покана за плащане. Доколкото падежът на последната
вноска е 01.02.2017 г., то от 02.02.2017 г. длъжникът е в забава по отношение
на кредитора „Ф.Б.” ЕООД за целия размер на главницата. Няма доказателства
обаче дали и какви суми са начислени от „Ф.Б.” ЕООД, като обезщетение за забава
и за кой период, нито дали същите са били заплатени от гаранта в полза на
първоначалния кредитор, т.е. дали цедента преди прехвърляне на вземането чрез
договора за цесия е встъпило в правата на първоначалния кредитор по това
вземане за моратрорна лихва, т.е. дали изобщо в неговият патримониум се е
намирало това вземане. Отделно от това, видно от договора за цесия, никакви
суми с основание изтекли мораторни лихви не са били прехвърлени от гаранта-цедент
„Ф.Б.“ ЕООД на цесионера-ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД. Доколкото останалите
суми по пера са изрично посочени и надлежно индивидуализирани по вид и размер, не
може да се приеме, че на ищеца е прехвърлено чрез договора за цесия и вземане
за изтекли мораторни лихви.
От своя страна ищеца „А.з.к.н.п.з." ООД не е
представило доказателство за отправена до ответника покана за плащане в тяхна
полза на вземанията му по договора за кредит. Новият кредитор – цесионер на
вземането, не се ползва от последиците на поканата, отправена от стария
кредитор - цедента /независимо дали забавата е релевирана чрез определяне на
падеж или чрез нарочна покана/. Длъжникът следва да е уведомен и наясно на кого
дължи плащане, т.е. да е уведомен за личността на кредитора, за да изпадне в
забава спрямо него. Имено поради тази причина е въведено правилото на чл. 99
ал. 4 от ЗЗД, съгласно което прехвърлянето /на вземането/ има действие спрямо
длъжника от уведомяването му. Смисълът на посочената разпоредба е именно да
бъде поставен длъжника в забава спрямо новия кредитор чрез уведомяването му за
цесията.
Съдът намира, че длъжникът е уведомен за
цесията с връчване на исковата молба на особения представител на ответника /Решение
№ 198/18.01.2019 г.по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о./, поради което не дължи мораторна лихва,
съгласно искането на ищеца.
С оглед на това искът за главницата се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен, а останалите искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед уважаване на исковете, в полза на ищеца се следват разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, които разноски,
съгласно доказателствата са в размер на сумата от 984.11лв. от които дължими се
явяват 531.20лв. Съгласно ТР 4 /2013г. на ищеца се следват и разноските за
заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, а
именно от цялата стойност на разноските, посочени в заповедта – 79.64лв., се
дължи сумата от 42.99лв.
Ответникът не е сторил разноски, доколкото е представляван от особен
представител.
Съгласно чл. 77 от ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът
постановява определение за принудителното им събиране.
За изготвяне на ССЕ съдът е определил депозит в размер на 180лв. с
определение от 07.08.2019г. и за допуснатите допълнителни задачи към ССЕ още
180лв. с определение от с.з. от 18.10.2019г.
Като депозит за ССЕ ищецът е внесъл само 180лв. на 14.10.2019г. и не е
заплатил дължимата сума от още 180лв. съгласно второто определение на съда,
въпреки изпратените нарочни съобщения за задължението на страната. С оглед
факта, че ищецът е останал задължен за разноските за възнаграждението на вещото
лице, следва да бъде постановено определение за събирането му.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Ф.Т.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
Н. „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., по Заповед за изпълнение № 2118/29.03.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 4559/2018г. на ВРС, 12 състав, сумата от 800 лева представляваща главница по договор за гаранция, сключен
между „Ф.Б.“ ЕООД и В.Ф.Т. на 05.08.2015 г. във връзка с договор за кредит №
415161 от 05.08.2016 г., сключен с „Ф.Б.” ЕООД, като задължението е прехвърлено
на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2017г., съгласно приложение № Г към него от 01.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
28.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска н. „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К. срещу В.Ф.Т., ЕГН **********,***, да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
Заповед за изпълнение № 2118/29.03.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 4559/2018г. на ВРС, 12 състав, сумите, както следва: 95,92 лева – договорна лихва за
периода от 04.09.2016 г. до 01.02.2017 г.; 100
лева – такси; 464,08 лева - гаранция
по кредитната сделка; 22,09 лева – мораторна
лихва за периода от 02.02.2017 г. до
22.03.2018 г., на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
ОСЪДЖА В.Ф.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., сумата от 42.99лв.
/четиридесет и два лева и 99 ст./, представляващи разноски за
заповедното производство, съразмерно на установената част от заповедта, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 2118/29.03.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 4559/2018г. на ВРС, 12 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА В.Ф.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Н. „А.з.к.н.п.з." ООД,
ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., сумата от 531.20лв. /петстотин тридесет и един лева и 20 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Р.Г.А.и Т.Я.К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, сумата от 180лв.
/сто и осемдесет лева/, представляваща разноски за депозит за вещо лице, на
основание чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: