Определение по дело №30892/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1901
Дата: 16 януари 2023 г. (в сила от 16 януари 2023 г.)
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20221110130892
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1901
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110130892 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими,
необходими и следва да се допусне събирането им.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2023 г. от
11:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени
доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
Производството е образувано по предявени от З. Р. Д. срещу „Аксес Файнанс“ ООД,
при условията на обективно кумулативно съединяване, отрицателни установителни искове с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите по чл. 20, чл.
21, ал.4 и чл. 21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 05.12.2020г., сключен между
„Аксес Файнанс“ ООД, като кредитодател и ищеца, като кредитополучател.
В исковата молба се твърди, че на 05.12.2020 г., между страните е сключен Договор
за кредит „Бяла Карта“, по силата на който в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на
сумата от 300,00 лв.В чл. 20 от договора страните договорили, че ако ищецът не предостави
допълнително обезпечение в срок от три дни, то ищецът дължи неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, като неустойката се начислява за всяко отделно
непогасено задължение. В чл. 31, ал.4 от договора страните договорили, че при забава на
плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал.1 от договора, ищецът дължи
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева на ден, до
заплащането му, както и че ако кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение – поръчител, но заплати 15% от кредитния лимит, дължи заплащане на
неустойка по чл. 20 от договора в размер на 10%. В чл. 21, ал.5 от договора, страните
1
уговорили, че след настъпване на предсрочната изискуемост ищецът дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 120,00 лева, включващи разноски за извънсъдебно събиране
на вземането. Ищецът счита, че горепосочените клаузи са нищожни поради противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал.1,пред.3 от ЗЗД/, и поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19,
ал.4 от ЗПК, във вр. чл. 22 и чл. 33 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, за което излага
подробно съображения и правни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи,
че между страните действително е сключен процесният договор за паричен заем, но ищецът
не изпълнявал задълженията си по него. Клаузата на чл. 20 не била нищожна като уговорена
поради противоречие с добрите нрави и в противоречие с чл. 143, ал.1 от ЗЗП, доколкото
тридневният срок започвал да тече три дни след падежа, тоест единствено в случай, че не се
изпълни текущо задължение. Не били нищожни и клаузите по чл. 21, ал.4 и чл. 21, ал.5 от
договора, тъй като се касае за неустойка и като разход единствено и само дължима при
неизпълнение на задължението. Така при изложение на твърденията, ищецът не съобразил
нормата на чл. 19, ал.3,т.1 от ЗПК, според която при изчисляване на ГПР не се включват
разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задължението си, поради и
което неустойката не била добавък към договорната лихва. Неустойката не заобикаляла и
чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, тъй като не била санкционираща неизпълнение на задължения по
кредита, а била свързана с неизпълнение на друго договорно задължение на
кредитополучателя.Също така подчертава, че разходите при неизпълнение са дължими от
неизправната страна по договора, отново единствено поради неизпълнението, като ако
ищецът е изпълнявал регулярно задълженията си за заплащане на кредита, то тези разходи
не биха възникнали. По изложеното клаузите на чл. 21, ал.4 и чл. 21, ал.5 от договора не
били нищожни, като противоречащи на добрите нрави, неравноправни по смисъла на чл.
143, ал.2,т.5 от ЗЗП и заобикалящи разпоредбите на чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 33 и чл. 21 от
ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата
молба съдържание на оспорените клаузи и противоречието им с императивни законови
разпоредби.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит „Бяла Карта“
от 05.12.2020 г.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
2
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3