РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Търговище, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М.А Н. И.А
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20233500500286 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
въззивна жалба на К. М. И. ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „З...“, бл. ..,
вх. Г, ет. 1, ап. 3 против решение № 504 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д.
№ 418/23 г. по описа на Районен съд – Търговище.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил,
предявеният от К. М. И. ЕГН ********** иск за сумата 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на 07.06.2017 година
неимуществени вреди, предявена като частичен иск от 24 000 лв., ведно със
законната лихва от 06.02.2020 г., на осн. чл.432 от КЗ. Със същото решение,
съдът е прекратил производството по делото по предявения от К. М. И. ЕГН
********** иск за сумата от 842.92 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, поради недопустимост на иска. С
решението, съдът е осъдил К. М. И. ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул
инс“ АД ЕИК *********, разноски по делото, в размер на 3 552 лв.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
поради нарушение на материалния закон. Твърди, че с предявяването на
претенцията към застрахователя на 06.06.2022 година, давността е
прекъсната. Неправилно е приложил института на погасителната давност, с
оглед на това, че нейното здравословно състояние се е влошило като
последица от непозволеното увреждане в един по-късен момент- 2020 година.
1
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД
„Бул инс“ АД ЕИК *********. Твърди се, че постановеното решение е
правилно. Правото на ищцата да предяви иск за обезщетение на вреди е
погасено по давност. Давността е започнала да тече от датата на увреждането-
07.06.2017 година, а искът за обезщетение е предявен на 31.03.2023 година.
Искането е за потвърждаване на решението, както и за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция.
Депозираната жалба е допустима, но частично основателна.
Решението е валидно и допустимо.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията
си по чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:
Предявената искова претенция е обоснована с твърденията на ищцата,
че на 07.06.2017г. около 13.45 ч. на АМ „Хемус“ посока гр. Варна, е
настъпило ПТП, при което тя е получила увреждания. Водачът на, движещия
се след тях лек автомобил, движейки се с несъобразена скорост ги застига и
блъска отзад автомобила, в който ищцата е пътувала на задната седалка. Факт
установен от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017-1020-
1670, рег. № 1312/-7.06.2017г. , изд. от РУ-Аксаково при ОДМВР-Варна. Въз
основа на него, в последствие е издадено Наказателно постановление № 17-
0445-000361/20.06.2017 г. Водачът, причинил ПТП, не е съобразил скоростта
на движение, с атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивност на движение и др. обстоятелства, за да може да спре пред
видимо препятствие, с което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Наложено му е административно наказание глоба, в размер на 200 лв.
Към датата на ПТП - 07.06.2017 г., по отношение собствеността и
ползването на лекия автомобил, причинил произшествието е имало сключен
между застрахователя - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ БУЛ ИНС“ АД
и застрахования-собственик на автомобила, договор, по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Ищцата е подала заявление Вх.рег. № ОИ-373892/07.06.2022 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
„Гражданска отговорност“ пред застрахователя- „ЗД БУЛ ИНС“ АД.
Последният е отказал изплащане на обезщетение, с мотив, че правото да се
търси такова е погасено по давност.
От изготвената комплексна съдебната автотехническа и медицинска
експертиза е установен механизма на настъпилото ПТП, установено е също,
че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и
нанесените увреждания на ищцата. Последната е пътувала на задна седалка на
блъснатия лек автомобил. В случая, поради това, че ударът е бил от зад , дори
и пострадалата да е била с обезопасителен колан, биха се получили същите по
2
вид и характер увреждания. Предпазният колан е средство за пасивна защита,
предназначено за удържане на водача на автомобила и пътниците му на място
при случай на внезапно спиране (аварийно спиране) или настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Използването на предпазен колан
предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по
инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора
или други пасажери, изпадането им от автомобила в случай на преобръщане.
Употребата на предпазен колан предотвратява изпадането на тялото от
автомобила, но не предотвратява получаването на травматични увреждания
по други механизми.
Травмите, които ищцата е получила са по целия гръбначен стълб от
врата до седалището, най-вече в тилната област на главата, гърба и поясният
отдел на гръбначния стълб. Болките след произшествието, са продължили
около един месец, поради което тя е приета във физиотерапевтично отделение
за провеждане на изследвания и лечение. Проведени са процедури,
медикаментозно лечение, повлияна е добре и изписана. В резултат на
произшествието е получила психическата травма, която е лекувана, но не е
повлияна. Поради тази психическа травма, месеци след произшествието,
пострадалата има усещане за физическа болка. Възстановяването и е
продължителен процес, без да може да се отговори точно за колко време ще
се отнеме.
Ищцата е потърсила психиатрична помощ и е било провеждано през
годините съответното лечение, което не е дало резултат. Станала тревожна,
изпитвала е страх да се движи по улиците, била раздразнителна, не и стигал
въздуха и била с усещането, че ще загуби съзнание. През 2017 година е било
назначено и проведено лечение с медикаменти, но заболяването не се е
повлияло, пори което се стигнало до хоспитализацията и в психиатрично
отделение на МБАЛ Търговище, през 2019 година. Приета е с депресивни
оплаквания, на фона на повишена тревожност, като след проведеното лечение
е изписана по-спокойна, с лека редукция на депресивната симптоматика.
Въпреки лечението, ищцата е развила е рецивидиращо депресивно
разстройство, което е довело до инвалидизацията . С ЕР № 1558 от
02.06.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ- Търговище-АД на ищцата е бил определен
30 % трайно намалена работоспособност с вадеща диагноза: Рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък. С решение № 2139
от 16.07.2020г. на НЕЛК по Специализиран състав по Психични, вътрешни и
ССЗ, е определен по-висок процент - 50 % т.н.р., като е отчетено към него
момент умерено тежък депресивен епизод с изразена тревожно депресивна
симптоматика, дистимия, хипобулия, социално оттегляне, страхови
изживявания, мисли за безперспективност и песимистична самооценка.
Посочените по-горе факти са установени от приетите пред първата
инстанция писмени доказателства- психологическо изследване, амбулаторни
листи, епикризи, експертни решения.
За установяване на търпените от ищцата вреди са били изслушани
3
показанията на свидетелите Баръш Ибрям, съпруг на ищцата и Харза
Сюлейманова. Независимо от близката степен на родство с ищцата, която би
обусловила заинтересованост от изхода на спора, показанията на свидетеля
Ибрям следва да се ценят, като достоверни. Съпоставяйки ги с, показанията
на другия незаинтересован свидетел и преди всичко с писмените
доказателства, следва извода, че последният възприел правилно относимите
към спора факти и ги възпроизвежда точно, вярно и добросъвестно. От
показанията на двамата свидетели е установено, че освен физически травми,
получени в следствие на ПТП, ищцата е получила и психическа такава.
Психическата травма, независимо, че от катастрофата са изминали повече от
пет години не е преодоляна, тя продължава да е неспокойна продължава
лечението си. Преди тази катастрофа ищцата била здрава, спокойна жена,
работоспособна и от нея били много доволни в работата . Движила се пеша
до работното си място и обратно, което било на голямо разстояние от дома .
След катастрофата, коренно се променила. Изпитвала страх да излиза сама,
дори и до най-близкия магазин. Изпитва страх да се вози в лек автомобил.
Когато излиза, винаги е с придружител, защото и се вие свят и има болки в
кръста. Напуснала работа именно, защото изпитвала страх да излиза от дома
си. Не можела вече да живее сама, което налагало за нея да се грижи някой от
близките . Първоначално грижите поела дъщеря им, защото съпругът
работел и живеел в чужбина. Той се принудил да напусне работа и да се
прибере при съпругата си, за да се грижи за нея. Към момента психическото
състояние не се е подобрило, като това довело до инвалидизацията и с
решение на ТЕЛК.
При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД - обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди.
С решението, съдът е прекратил производството по делото, в частта, в
която е предявен от въззивницата иск за сумата от 842.92 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 07.06.2017г., на осн. чл. 432 от КЗ, поради недопустимост на
иска. Жалбата против решението, с което е прекратено производството по
делото, имащо характер на определение, е просрочена и като такава, следва да
бъде оставена без разглеждане. Въпреки горното, дори и в срок тя би била
неоснователна, поради следното:
Приложимата в конкретния казус е редакцията на КЗ, след изменението
му от 01.01.2016 г. Съгласно тези изменения разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ,
обвързва допустимостта на прекия иск на пострадалото лице към
застрахователя, от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
4
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или
пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, изтичането на
който е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. В случая
ищцата, като пострадала от ПТП е отправила към застрахователя претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди, с вх.рег.№ ОИ-
373892/07.06.2022 г. В самото заявление, последната е отправила претенция
за заплащане на търпените неимуществени вреди, но не и за имуществени
такива. Предвид това, че по делото не е доказано отправянето на претенция
пред застрахователя, респ. изтичането на рекламационния срок по чл. 498,
ал.3 КЗ, то първоинстанционният съд правилно е приел, че предявеният иск
за заплащане на имуществени вреди в размер на 842.92 лв. е недопустим и е
прекратил производството по делото, в тази му част.
Ищцата е предявила и иск за сумата от 1 000 лв., като частичен от
24 000 лв., за репатриране на търпените от нея неимуществени вреди от ПТП.
Разпоредбата чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда отговорност на застраховятеля,
пред увреденото лице, при наличието на предпоставки за отговорността на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност". При валидно
сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
имуществени или неимуществени вреди на трети лица. Възможността на
третото увредено лице да насочи прекия си иск директно спрямо
застрахователя е ограничена до 5 години, съгласно правилата на
погасителната давност. След неговото изтичане застрахователят може да
направи възражение за изтекла давност и да откаже изплащането на
обезщетение за вреди. Това е сторил застрахователят по претенцията на
пострадалата- отказал е изплащане на обезщетение, поради изтичане на
погасителната давност. Няма спор, а и съдебната практика е категорична, че
за вреди от ПТП, давността започва да тече от датата на събитието, когато
деецът е известен, а ако не, то от открИ.ето му. В случая произшествието е
настъпило на 07.06.2017 година, установен е водачът, който виновно е
причинил ПТП и от тогава тече давността за пострадалия да предяви
претенции за обезщетение, а не както твърди въззивницата, от датата на
депозиране на претенцията пред застрахователя. Установени са и
първоначално причинените физически увреждания на въззивницата в
следствие на ПТП. Съобразявайки това, както и след отчитане на периодите,
през които давността по определени причини не е текла, районният съд
правилно е изчислил, че правото на иск се е погасило по давност. Това обаче
касае вредите, настъпили веднага след катастрофата- физическите
увреждания и последиците от тях.
Когато обаче вредата е продължаваща, при наличието на т.нар. ексцес,
за увреденото лице възниква ново право на обезщетение, за което тече нова
петгодишна давност. Последващата вреда, която произхожда от същия
източник, но настъпила в един отдалечен по време период, не може да се
5
погаси по давност, която да се чете от датата на събитието. Това са вреди,
които имат същия първоизточник на вредоносните последици, който създава
множество вторични събития, генетично и функционално свързани с
първоначалното увреждане. За увреденото лице възникват последващи болки,
страдания, влошаване на здравословното състояние- физическо или
психическо, намалена работоспособност и т.н. Така при наличието на ексцес
за увреденото лице започва да тече всякога нова погасителна давност, която е
5 години от настъпването на новата вреда. В този смисъл са дадените
разяснения в т. 4 на ТР № 1/2014 от 23.12.2015 год., по тълкувателно дело № 1
по описа за 2014 г. на Общото събрание на Търговска колегия.
Още с исковата молба, ищцата е твърдяла наличието на последващи
психични проблеми, развили се след ПТП. Твърденията и са, че е отключила
депресивно разстройство, довело до психически страдания. Безспорно е от
събраните писмени доказателства, че за въззивницата са се развили
последващи страдания в психиатричния спектър, които са функционално
свързани с първоначалното увреждане. В следствие на претърпяното
произшествие през 2017 година, станала тревожна, напрегната,
раздразнителна. Не можела да стои сама, не можела да излиза сама.
Страхувала се от много неща и правела панически кризи. Въпреки проведено
лечение и с оглед липсата на резултати от него, на 18.07.2019 година е била
приета за лечение в психиатрично отделение към МБАЛ Търговище.
Поставена е диагноза депресивен епизод- умерено тежък. Изписана е на
31.07.2019 година, с лека редукция на симптоматиката. Половин година по-
късно, на 29.01.2020 година, отново е била приета за лечение в същото
отделение, на същото заболяване. От това следва, че последващото страдание,
което е във функционална връзка с увреждането е установено на 18.07.2019
година, като от тази дата по отношение на него започва да тече погасителната
давност, а не от настъпването на ПТП на 07.06.2017 година. До предявяването
на иска- 31.03.2023 година, не е изтекъл предвидения пет годишен давностен
срок, дори и без да се броят прекъсванията на давността, във връзка с
обявеното от Народното събрание на РБ от 13 март 2020 г. извънредното
положение, по време на което спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за
административните нарушения и наказания. В случаите на ексцес- чл. 51, ал.
3 от ЗЗД, за пострадалия възниква ново право на обезщетение за
допълнително породените за него вреди от непозволеното увреждане, като по
отношение на това право започва да тече нова давност. Поради горното
следва да бъде разгледан по същество, предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с
пътнотранспортното произшествие, изразяващи се във психическо страдание
и стрес, довели до депресивно разстройство на здравето на въззивницата.
Безспорно е от доказателствата по делото, че в резултат на
6
произшествието ищцата е получила психическата травма, която е
прогресирала във времето. Независимо от проведеното през годините
лечение, е развила заболяване, което е довело до инвалидизацията .
Безспорно установено, че това състояние, развиващо се през годините,
значително е влошило качеството на живот. Не е можела да живее сама,
имала е нужда от близък до себе си човек, тъй като не е могла да преодолее
страховете от преживяното. Тези страхове са я принудили да напусне работа,
поради тези страхове не е можела да пътува продължително с автомобил,
съответно не е можела да провежда предписаното и санаториално лечение.
Лечение, което да и помогне да се справи последиците, да преодолее
страховете си. Всичко това са конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на справедливото обезщетението, за неимуществени вреди съобразно
чл.52 от ЗЗД. Обезщетението е паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които го
съпътстват. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС, в този
смисъл е и ППВС № 4/1968 г., т. II, което не е загубило действие и към
момента. В конкретния случай всички тези факти и обстоятелства, имащи
отношение към определяне размера на справедливото обезщетение за ищцата
са установени от събраните по делото доказателства. Депресивното състояние
на ищцата и причинява редица неудобства и често води и до усещане за
физическа болка. То е съпътствано с тревожност, че нещо лошо ще се случи,
песимистично отношение към бъдещето, затруднения в социалното общуване
и реализация. Отношение към размера на справедливото обезщетение имат и
възрастта на ищцата, продължителността на лечението, което също води до
дискомфорт и затруднения в ежедневието, при това на цялото семейство,
степента на възстановяване към настоящия момент. В крайна сметка това
състояние е довело инвалидизацията на ищцата с определена трайно намалена
работоспособност в размер на 50%, т.е. при ищцата липсва пълно
възстановяване.
Ответникът, освен правопогасяващото възражение за изтекла
погасителна давност е навел и такова за съпричиняване на пострадалата при
настъпване на вредоносния резултат. Възражението за принос трябва да е
конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно
действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за
увреждането. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е
единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този
смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение №
165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по
7
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно. Ответникът с отговора си твърди
съпричиняване, позовавайки се на нарушение от страна на пострадалата на
ЗДвП, а именно не е поставила предпазен колан по време на пътуването, с
което е допринесла за вредоносните последици, като степента на приноса
50%. В конкретния случай от събраните по делото доказателства и по-точно
техническата експертиза, се установява, че травмите за ищцата, с оглед
механизма на настъпване на ПТП, както и с оглед на това, че автомобилът е
бил ударен отзад, биха били настъпили дори и да е пътувала с поставен
предпазен колан. Не е установено, дали такъв колан е бил поставен, но
независимо от него, травмите са щели да настъпят. Това се отнася до
физическите и увреждания, но следва да бъде отбелязано, че такъв колан по
никакъв начин не би обезопасил и предотвратил преживения страх и
психически травми, вследствие на ПТП. С оглед изложеното не е недоказано
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
При тези обстоятелства, стойността на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, довели до
рецидивиращо депресивно разстройство, съдът определя в размер на 24 000
лв., съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Искът е предявен като частичен,
за сумата 1 000 лв., в какъвто и размер следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от предявяване на претенцията пред застрахователя, за
заплащане на неимуществени вреди – 07.06.2022 година.
С оглед на горното, решението на първоинстанционния съд, в частта, в
която е отхъврлен, като погасен по давност, предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди, както и в частта относно присъдените разноски, следва
да бъде отменено.
С определение на съда, ищцата е освободена на основание чл.83, ал. 2
от ГПК, от заплащане на следващите се по делото разноски, както и от
заплащане на дължимата държавна такса, в пълен размер. Определено е
ищцата да заплати държавна такса по иска за неимуществени вреди в размер
на 50 лв. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС – Търговище и разноски за изготвената комплексна експертиза, в
размер на 200 лв. Следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от
нея разноски за държавна такса в размер на 50 лв. В същото време на
ответника се дължат разноски, в размер на 480 лв., за защита по предявеният
иск за заплащане на имуществени вреди.
Пред настоящата инстанция разноски се претендират само от
ответника. Представени са доказателства за сторените разноски, изразяващи
8
се в заплатено адвокатско възнаграждение по всеки един от, предявените
искове. По предявеният иск за неимуществени вреди заплатеното
възнаграждение е в размер на 3 120 лв., а по оценяемия такъв е в размер на
480 лв. Доколкото тези възнаграждения са определени съобразно
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е неоснователно
възражението на въззивницата за тяхната прекомерност. С оглед изхода от
спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
прекратената част, а именно разноски по иска за имуществени вреди в размер
на 480 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. М. И. ЕГН ********** от
гр. Търговище, кв. „З...“, бл. ..., вх. Г, ет. 1, ап. 3 против решение № 504 от
12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 418/23 г. по описа на Районен съд –
Търговище, В ЧАСТТА, в която производството по делото е било прекратено
по предявеният иск за заплащане на имуществени вреди, в размер на 842.92
лв., ведно със законната лихва от 07.06.2017 година, като просрочена.
ОТМЕНЯ решение № 504 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. №
418/23 г. по описа на Районен съд – Търговище В ЧАСТТА в която, е
отхвърлен предявеният К. М. И. ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „З...“,
бл. ..., вх. Г, ет. 1, ап. 3, иск против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, район „Л...“, бул. „Д....“,
№ 87, представлявано от изпълнителни директори С.С.П. и К.Д.К., чрез адв.
М. Г. от АК- София, съдебен адрес гр. София, бул. „Д....“, № 87, ет.2, иск за
сумата от 1 000 лв., предявен частичен иск - целия от 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017г., на осн. чл. 432 от КЗ, поради
погасяване по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1407, район „Л...“, бул. „Д....“, № 87,
представлявано от изпълнителни директори С.С.П. и К.Д.К., чрез адв. М. Г.
от АК- София, съдебен адрес гр. София, бул. „Д....“, № 87, ет.2, да заплати на
К. М. И. ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „З...“, бл. ..., вх. Г, ет. 1, ап. 3
за сумата от 1 000 лв., предявен частичен иск - целия от 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически страдания, довели до рецидивиращо депресивно
разстройство, вследствие на ПТП, настъпило на 07.06.2017 г., на осн. чл. 432
от КЗ, във вр. с чл. 52 и чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
07.06.2022 година, до окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение № 504 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. №
9
418/23 г. по описа на Районен съд – Търговище В ЧАСТТА, в която К. М. И.
ЕГН ********** е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
разноски по делото, за разликата над 480 до 3 552 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК и във вр. чл. 78
ал. 5 ГПК,
ОСЪЖДА К. М. И. ЕГН ********** от гр. Търговище, кв. „З...“, бл. ...,
вх. Г, ет. 1, ап. 3 да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, съдебен
адрес гр. София, бул. „Д....“, № 87, ет.2, разноски, пред въззивната инстанция,
в размер на 480 лв., за защита по предявеният иск за заплащане на
имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес гр.
София, бул. „Д....“, № 87, ет.2 да на К. М. И. ЕГН ********** от гр.
Търговище, кв. „З...“, бл. 48, вх. Г, ет. 1, ап. 3, сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса по иска за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес гр.
София, бул. „Д....“, № 87, ет.2 да заплати по сметка на Окръжен съд –
Търговище, разноски за изготвената комплексна експертиза, в размер на 200
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, САМО В ЧАСТТА, в
която жалбата на К. М. И. ЕГН ********** против решение № 504 от
12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 418/23 г. е оставена без разглеждане, в
седмичен срок, от съобщаването, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10