РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16665/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 173037/21.12.2017 г., предявена от В.С.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Г.И.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, и И.С.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против
ЗК „У.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищците, твърдят, че на 02.01.2013 г., около
20.00 ч., в с. Нови Чифлик, Община Кюстендил, на път ВП-ІІ-62, участък км.
8+600, в посока от гр. Дупница към гр. Кюстендил, Х.Й.Б., при управление на
товарен автомобил „Ситроен Релай”, с
рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пешеходеца С.С.С., който починал
вследствие на получените при ПТП травматични увреждания.
По случая било образувано НОХД № 279/15 г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил, по което Х. Н.К.бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В исковата молба се сочи, че Г.И.С. е била
съпруга, а В.С.С. и И.С.С. - деца
на починалия С.С.С.. Смъртта на С.С.С.
предизвикала силна болка и страдание в ищците. Починалият бил активен, жизнен и
трудоспособен. Отношенията между ищците и починалия били основани на
привързаност и обич, всички те имали особено силна връзка помежду си. Загубата
на баща и съпруг била непрежалима за ищците.
Ищците твърдят, че към датата на увреждането,
по силата на застрахователна полица № 051120001939004 от 13.08.2012 г.,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно товарен автомобил „Ситроен Релай”,
с рег. № *******, включително и на водача Х.Й.Б.. Правоотношението било
уговорено като срочно и валидно до 28.05.2013 г.
Ответникът изплатил на ищците по 50 000
лева - обезщетения за неимуществени
вреди, но ищците твърдят, че справедливото обезщетение, за всеки един от тях, е
по 120 000 лева.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на С.С.С., в размер на по 70 000 лева, за всеки ищец. Сумите се
претендират ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.01.2013 г.
до окончателното им изплащане.
Ищците претендират и направените по делото
разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът ЗК „У.” АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на лицата, правомерно
управляващи товарен автомобил „Ситроен Релай”,
с рег. № *******, включително и на водача Х.Й.Б., както и че ищците са
съответно съпруг и деца на починалия С.С.С..
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни.
Ответникът твърди, че е определил
застрахователно обезщетение в размер на по 50 000 лева за всеки ищеца, и
на 04.08.2017 г., е изплатил на ищците по 73 299.04 лева. Счита, че
изплатените обезщетения представляват справедлив еквивалент на причинените
неимуществени вреди и допълнително обезщетяване не се дължи.
Ответникът оспорва, че виновният за ПТП водач
е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. ЗДвП и сочи, че подсъдимият Х.Й.Б. е бил оправдан
по обвинението да е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Ответникът
твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
тъй като се е движил по пътния банкет до платното за движение, по посока на
движение на пътните превозни средства, с което е нарушил разпоредбата на чл.
108, ал. 2 от ЗДвП. Ответникът твърди и че пешеходецът е навлязъл на платното
за движение, без да се огледа и да се увери, че не приближава моторно превозно
средство, с което действие сам е поставил живота и здравето си в риск. С оглед
на изложеното, обезщетението следвало да се намали с 50 %.
Ответникът
оспорва и твърденията в исковата молба, че пострадалият е бил „активен, жизнен
и трудоспособен“, тъй като не е бил в трудоспособна възраст, имал е рак на
левия бял дроб с разпад и метастази в съседните лимфни съдове, като
заболяването било крайна фаза в развитието на карцином на белия дроб. В тази
връзка, ответникът твърди, че влошеното здравословно състояние на загиналия е
допринесло за настъпване на леталния изход. Ответникът сочи, че между
произшествието и смъртта на пострадалия са изминали двадесет дни, поради което
и оспорва причинно - следствената връзка между събитието и настъпилите
последици, като счита, че дори и леталният изход да е причинен от ПТП,
влошеното здравословно състояние и болестта на загиналия са допринесли
неимоверно за последвалата смърт.
Ответникът
оспорва и размера на претендираните обезщетения, като твърди, че същите не
съответстват на претърпените вреди, на принципа на справедливостта и на
съдебната практика.
Ответникът оспорва началния момент от който
се дължи лихва за забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба, ищците
поддържат исковете и оспорват възраженията на ответника. Сочат, че
организацията на движението в района на ПТП и в непосредствена близост до дома
на пострадалия, не му е позволила да се движи в съответствие с разпоредбата на
чл. 108, ал. 2 ЗДвП. Излагат съображения, че лихвата за забава се дължи от
датата на увреждането.
В допълнителен отговор на исковата молба,
ответникът поддържа релевираните възражения. Прави възражение, че вземанията за
лихви са погасени, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ,
обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 02.01.2013 г. (датата на процесното
ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 13.08.2012 г. във формата на застрахователна полица № 05112001939004, валидна
от 13.08.2012 г. до 28.05.2013 г.,
ЗК „У.” АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи товарен автомобил „Ситроен
Релай”, с рег. № *******, включително и на водача Х.Й.Б..
Този
факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по
делото (с определението от 31.07.2018 г.), а и се установява от представената
Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 33).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 02.01.2013 г., около 20.00 часа, в с. Нови
Чифлик, Община Кюстендил, на път ВП-ІІ-62, участък км. 8+600, в посока от гр.
Дупница към гр. Кюстендил, Х.Й.Б., при управление на товарен автомобил „Ситроен
Релай”, с рег. № *******, е нарушил
правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие
с пешеходеца С.С.С., който на 22.01.2013 г. е починал вследствие на получените
при ПТП травматични увреждания.
Тези факти се установяват от присъда № 29 от 27.11.2015
г. по НОХД № 279/2015 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с която Х.Й.Б., с
ЕГН: **********, е признат за виновен в
това, че на 02.01.2013 г. около 20.00 ч., управлявайки в с. Нови Чифлик,
Кюстендилска област, на път ВП-ІІ-62 в участък км 8+600, в посока от гр.
Дупница към гр. Кюстендил, автомобил „Ситроен Релай”, с рег. № *******, в
нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно в нарушение на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не се е движил със скорост,
съобразена със състоянието на пътя – 1. налични клони на дърво, препятстващи
движението по пътния банкет и 2. с характера и интензивността на
движението - на пътния банкет до платното за движение в посока към гр.
Кюстендил се е движил пешеходеца С.С.С. и не е намалил достатъчно скоростта, за
да спре преди навлезлия на платното за движение от пътния банкет (намиращ се в
дясно от платното за движение в посока към гр. Кюстендил) пешеходец С.С.С.,
с ЕГН: **********, или да го заобиколи, вследствие на което Х.Й.Б., с управлявания
от него автомобил „Ситроен Релай”, с рег. № *******, е ударил пешеходеца С.С.С.
и вследствие на този удар по непредпазливост е причинил смъртта му, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1-во, във вр. с чл. 342, ал.
1, пр. 3-то, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година,
чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от
3 години. Със същата присъда,
подсъдимият Х.Й.Б. е признат за невиновен и оправдан в това с горното деяние да
е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1 и по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
С решение № 203/25.05.2016 г. по ВНОХД № 344/2016
г. на Софийски апелативен съд, присъдата на Окръжен съд - Кюстендил е изменена,
като подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил нарушение на чл. 20,
ал.1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и е потвърдена в останалата й част.
Решението на Софийски апелативен съд е
оставена в сила с решение № 215/22.11.2016 г. по н.д. № 822/2016 г. на ВКС.
Следователно решението на Софийски апелативен
съд и потвърдената с нея част от присъдата на Окръжен съд - Кюстендил, е влязло
в сила на 22.11.2016 г.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК),
влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
и разпоредбата на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановената от Окръжен съд - Кюстендил присъда по НОХД № 279/2015 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Х.Й.Б. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че Х.Й.Б. по непредпазливост е
причинил смъртта на С.С.С.. В
случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на
престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на присъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.
д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач, на 02.01.2013 г. са причинени
травматични увреждания на С.С.С.,
които са довели до неговата смърт, настъпила на 22.01.2013 г.
Не се спори по делото, че Г.И.С. е била съпруга, а В.С.С. и И.С.С. - деца на починалия С.С.С.. Тези факти са отделени като
безспорни между страните (с определението от 31.07.2018 г.).
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С.Н.М.и К.А.И..
Свидетелката М. заявява, че се намира в приятелски отношения с ищците,
като работи заедно с В.С.С.. Двете били заедно, когато на В.С. се обадили, че
баща й е починал. Свидетелката сочи, че от смъртта на С. С., В. и И. С. били съкрушени. Свидетелката нямала
наблюдения върху Г.С.. След смъртта на С. С., В. и И. станали по-затворени,
начинът им на живот се променил коренно,
като това състояние продължавало. В. и И.
разчитали на баща си, той им помагал финансово, помагал им за домакинството,
отглеждал животни, грижел се за градини на село. Те били много близки, били
задружно семейство, имали силно изградена емоционална връзка. След смъртта на С.
С., В. поела по-голямата тежест, тъй като трябвало да прекарва повече време с
майка си, да участва повече в домакинството и издръжката включително и в
поддържането на личното стопанство, състоящото се от дворно място и градини. В. споделяла, че и И. е започнал да отделя
повече време за домакинството и за грижите за майка си.
Свидетелката К.И. е племенница на Г.С., и първа братовчедка на В. и И. С.,
и ги познава повече от 60 години. Свидетелката сочи, че ищците са преживели
много тежко смъртта на С. С.. Отношенията им с покойния С. били много хубави,
имали силна емоционална връзка, били здраво и сплотено семейство. С. С., заедно
с Г.С. и В.С., живеели в едно домакинство. И.С. живеел в отделно домакинство в
гр. Кюстендил, но събота и неделя с цялото си семейство били на село. След
смъртта на С. С., ищците станали по-чувствителни, затворени и загрижени. Г.С.
отключила онкологично заболяване и не се чувствала добре, често била в болница,
което било свързано с пътуване и разходи на средства. В. и И. трябвало да
полагат повече грижи за майка си и домакинството, при което ограничавали
личните си и социални контакти. Това било така, тъй като покойният С. бил
основна движеща сила в домакинството, отглеждал животни, обработвал двора и
овощни градини. След смъртта му, В. и И. трябвало да поемат тези грижи. Свидетелката сочи, че отрицателното
емоционално състояние на ищците продължавало и до „настоящия момент“ (разпитът
е проведен на 26.10.2018 г.).
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „У.” АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица,
каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС
№ 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга
на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта съответно на своя съпруг и баща.
С оглед на това съдът намира, че исковете, предявени от Г.И.С., В.С.С. и И.С.С., са
доказани по основание.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, ищците са наследници по закон на С.С.С. (съответно съпруг и деца). Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от смъртта
на С.С.С., и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените
да претендират парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е
настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците;
възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и
емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях;
конкретните чувствата на ищците към момента на деликта и след това; отражението
върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените
от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от
значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на С.С.С., съдът съобрази и
възрастта на починалия към датата на
настъпване на ПТП – 78 години, както
и здравословно му състояние, без същото
да е решаващо - към датата на процесното ПТП, С.С.С. е имал рак на левия бял дроб с разпад и метастази в
съседните лимфни съдове, като заболяването е било крайна фаза в развитието на
карцином на белия дроб (Този факт е отделен като безспорен, а и се установява
от СМЕ).
Съдът
съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси
към момента на увреждането (2013 г.), определящи стандарта в страната към
релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи
(напр. решение № 196 от 10.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 396/2017 г. на ВКС, II ТО, определение
№ 887 от 18.11.2016 г. по т. д. № 677/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 2240/01.11.2017 г. по в. гр. д. №
1486/2017 г. на САС, решение № 2202 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 2875/2017 г.
на САС, решение
№ 2966/17.12.2018 г. по гр.д. № 4537/2018 г. на САС, и др.).
Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 100 000 лева.
Неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са неизмерими с пари
– какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г.
на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответното дружество твърди, че пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат, тъй като се е движил по пътния банкет
до платното за движение, по посока на движение на пътните превозни средства, че
пешеходецът е навлязъл на платното за движение, без да се огледа и да се увери,
че не приближава моторно превозно средство, както и че липсва причинно -
следствената връзка между ПТП, евентуално че влошеното здравословно състояние
на загиналия е допринесло за настъпване на леталния изход.
Причинна
връзка между виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, и смъртта на С.С.С. е
установена с влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд,
по изложените по-горе съображения.
Както
беше посочено, към датата на процесното ПТП, С.С.С. е имал рак на левия бял дроб с разпад и метастази в
съседните лимфни съдове, като заболяването е било крайна фаза в развитието на
карцином на белия дроб. Този факт е отделен като безспорен (с определението от
31.07.2018 г.). Видно от заключението
по извършената съдебно – медицинска експертиза, което не е оспорено от страните
и което съдът кредитира, причината за смъртта на С.С.С. е тежката
черепно-мозъчна травма. Злокачественото заболяване, от което е страдал
пострадалия, няма пряко отношение към
смъртния му изход. Следоватено, възраженията на ответника, в тази връзка,
са неоснователни.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х.Й.Б. - водачът
на товарен
автомобил „Ситроен Релай”, с рег. № *******.
За
процесното ПТП, свидетелят сочи, че се е
случило около 20.00 часа, в тъмната част на денонощието. Свидетелят се прибирал
от гр. София и пътувал към гр. Кюстендил. Движел се със скорост около 50-55
км./ч. В с. Нов чифлик, в края на селото, преди последната къща, от дясната
страна по посоката му на движение, ударил пешеходец със странично дясно
огледало на автомобила. Свидетелят сочи,
че е възприел отдалеч (на около 15-20 метра) движещия се срещу него пешеходец,
който се движел спокойно, извън пътното платно, по банкета. Изведнъж, поради
неясни за свидетеля причини, пешеходецът навлязъл рязко в пътното платно и
свидетелят го ударил.
По делото е прието заключение по извършената
автотехническа експертиза (АТЕ), което не е оспорено от страните, и което съдът
кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице по АТЕ, след като е
анализирало съобраните по делото писмени и гласни доказателства, е приело, че
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На
02.01.2013 г., около 20,00 часа, по второкласен път II-62, в района на км.8+600, към края на с. „Нов
чифлик“, в дясната пътна лента се е движил микробус „Ситроен Релай”, с рег. № *******, управляван
от Х.Й. Б., в условия на тъмнина,суха асфалтова настилка, най-вероятно на къси
светлини. Вещото лице е посочило, че скоростта на микробус „Ситроен“ при удара
на пешеходеца е изчислена на 30 - 35 км/ч. Поради липса на обективни
данни-спирачни следи не е възможно да се изчисли скоростта му преди
предприетото спиране на автомобила, затова се приема скорост 50-55 км/ч,
съобразно показанията на водача Б..
Когато се е приближавал към мостче, по десния затревен
банкет, попътно на микробуса се е движил пострадалият пешеходец С.С.С., на 78
г. Пешеходецът се е приближавал към дърво с голяма корона и увиснали клони над
банкета. Тъй като от клоните пешеходецът не е могъл да върви по банкета, той е
предприел навлизане в платното за движение за да ги заобиколи.
Водачът на микробуса е имал възможност да вижда
движещия се по десния банкет пешеходец от разстояние не по-малко от 60 метра, а
той самият казва че го е видял, но е реагирал, когато микробусът е бил на около
23 м преди място на удара. Пешеходецът най-вероятно не се е огледал преди да
навлезе в платното за движение на микробуса, затова е настъпил удар на
пешеходеца отзад в лявата му страна. От удара пешеходецът е бил отхвърлен
напред по посока на движение на микробуса и надясно на около 4,8 метра и се е
спрял на 29,80 м след ориентира - мостчето.
Мястото на удара на пешеходеца по дължина на пътя е на
около 25 метра след мостчето, а по широчина на пътя на 1,20 м вляво от десния
край на платното за движение. Ударът е нанесен със скорост на автобуса 30-35 км/м.
Тъй
като пешеходецът е изминал относително малък път 1,7 метра около 2,5 крачки
върху платното за движение, поради което водачът на микробуса е имал възможност
да спре и да предотварти удара, само ако пешеходецът е вървял бавно, а при
нормално и бързо ходене ударът е бил непредотвратим за водача. Водачът е имал
възможност да завие наляво и да заобиколи пешеходеца, ако пешеходецът е вървял
с бавен или спокоен ход, но при бърз ход удар отново би настъпил, но по-лек, с
края на огледалото.
Видно от АТЕ, причините за настъпване на ПТП, от страна
на пешеходеца са неговите действия -
навлизане в платното за движение в опасна близост на застигащ го автомобил,
което е създало опасна ситуация и е причина за настъпване на произшествието.
В причинно-следствена връзка са и действията на водача
на микробуса, поради закъсняла реакция за спиране, само ако пешеходецът е
вървял бавно, защото при нормално-спокойно вървене като и при бързо ходене и
при тичане ударът е бил непредотвратим за него. От техническа гледан точка
водачът е имал възможност да заобиколи пешеходеца, ако пешеходецът е вървял
бавно или със спокоен ход, но при бърз ход и тичане ударът е бил непредотвратим
за водача и чрез опит за заобикаляне.
При така установените факти, неоснователно е
възражението на ответника, че пострадалият пешеходец се е движил по пътния
банкет до платното за движение, по посока на движение на пътните превозни
средства. Пешеходецът се е движел извън пътното платно, по пътния банкет и го е
напуснал, тъй като е станало обективно невъзможно движението по него –
наличието на дърво с увиснали клони.
Пострадалият,
обаче, е навлязъл на пътното платно, без да се съобрази с приближаващия го товарен
автомобил. Този факт е категорично установен от показанията на свидетеля Б. и от заключението по АТЕ, в което е посочено,
че причини за настъпване на ПТП са и действията на пешеходеца - навлизане в платното за движение в опасна
близост на застигащ го автомобил, което е създало опасна ситуация и е причина
за настъпване на произшествието. Този факт не е отречен и не се обхваща от
обективните и субективни предели на влязлата в сила присъда
По този начин, пострадалият пешеходец е
допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, предвиждащи, че
преди да навлязат на платното за движение, пешеходците са длъжни да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Ако пострадалият беше
спазил правилата за движение на пешеходците, вредоносния резултат е имало
възможност да не настъпи. Пострадалият пешеходец е имал възможност да се огледа
и да види приближаващия се автомобил, който се е движил на прав участък, с
включени светлини в тъмната част на денонощието. Ако беше съобразил поведението
си с него, пешеходецът е имал възможност да избегне ПТП.
Въпреки това, независимо от това нарушение на пешеходеца на
правилата за движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил
беше изпълнил установеното
в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП задължение на водачите на пътни превозни средства,
да намали скоростта и при необходимост да спре, пътно-транспортното
произшествие със сигурност е щяло да бъде предотвратено. Следователно,
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като
приносът му съдът определя на 20 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да бъдат намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради
изложеното, съдът приема, че ищците имат право на по 80 000 лева (100 000 лева – 20 %).
Не се
спори по делото, че на 04.08.2017 г. (преди предявяване на исковата молба),
ответникът е изплатил на ищците по 50 000 лева - застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на С.С.С.. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по
делото (с определението от 31.07.2018 г.).
Следователно, исковете са
основателни и доказани за по 30 000
лева (80 000 лв. – 50 000 лв.), а за разликата до пълните
предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Поради това,
присъдените обезщетения са дължими от ответника ведно със законната лихва от
датата на увреждането на ищците, което е
настъпило на 22.01.2013 г.,
когато е починал С.С.С.. Исканията за присъждане на обезщетение за забава, в
размер на законната лихва, следва да се отхвърлят за периода от 02.01.2013 г.
до 21.01.2013 г. Възражението на ответника за погасяване на вземанията за
лихва, поради изтекла погасителна давност, не е направено в преклузивния срок,
поради което и съдът не го обсъжда
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца – адв. А.А.А., адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 2463.90 лева (5730 лв. х 0.43).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
245.10 лева от общо направените
разноски в размер на 430 лева (430 лв. х 0.57), в т.ч.: депозити за АТЕ и СМЕ (400
лв.) и депозит за свидетел (30 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 171 лева (300 х 0.57) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 3772 лева – държавна такса
– 3600 лв. (90 000 лв. х 4 %), и депозити за експертиза – 172 лв. (400 лв.
х 0.43)
от внасянето на които ищците са освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основание
чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), както следва:
-
на В.С.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 30000
лева,
-
на Г.И.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 30 000 лева, и
-
на И.С.С., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 30 000 лева,
представляващи
застрахователни обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от
смъртта на С.С.С., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 02.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.01.2013 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за обезщетения за неимуществени вреди, за
разликата над 30 000 лева до пълните предявени размери от по 70 000
лева, както и исканията за присъждане на законна лихва, за периода от 02.01.2013
г. до 21.01.2013 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат А.А.А., с ЕГН: **********,с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 2463.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.И.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и И.С.С., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на ЗК „У.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 245.10
лева - разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата
от 171 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „У.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 3772
лева – държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: