Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….. .................................... 2021 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В открито съдебно заседание на
15.12.2021 г. разгледа докладваното от съдията административно дело № 1972 от 2021 г. по описа на АС Варна и установи следното:
Производството е по реда на чл. 145 и от АПК във
връзка с чл. 19ж от същия кодекс.
Инициирано по жалба на „Н.ф. 2014“ ЕООД, представлявано от Г.Я.Г. срещу Писмо № 20-00-722/01.07.2021 г. на заместник
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което на основание чл. 10.8 от Общите условия на
договора за осигуряване на заетост по
реда на чл. 233б от КТ по Проект „Нова възможност за младежка заетост“, АО временно
спрял обработката на всички подадени от оспорващото дружество
документи във връзка с определяне
допустимостта на извършените от него разходи по пет конкретно индивидуализирани
договори, сключени с Агенцията по заетостта
по същия проект.
В жалбата обширно за развити
доводи за незаконосъобразност разпореденото с оспореното писмо спиране на обработката на искания за плащане, поради противоречието му с материалния закон.
Твърди се и допуснато съществено
нарушение на изисквания за установена с
чл. 59, ал.2, т.4 форма от АПК,
което според оспорващото дружество е
основание за отмяна.
Твърди се, че не е налице
фактическо основание за прекратяване на договора, тъй като изпълнител надлежно изпълнява задълженията си
по него. Посоченият от ответника мотив „извършване на проверка от компетентните
органи“ се счита за бланкетно, неясно до степен, приравняваща го на пълна липса на посочване
на фактическо основание.
Счита за съществено противоречие с материалния закон
възприетото от АО правно основание – чл.
10.8 от Общите условия, като изтъква, че
никога не е бил посещаван , не са му изисквани обяснени, документи или
информация по какъвто и да било форма от компетентни органи във връзка със
сключените договори.
Отделно предвид посоченото в
писмото правно основание изтъква че АО не твърди наличие на основание за
прекратяване на договорите, вместо което да е имал право да спре плащанията.
В заключение се твърди, при
липсата на фактическо основание за прекратяване на договорите се твърди, че не е налице и материалноправно
основание за спиране обработката на исканията за заплащане.
Въз основа на изложеното е формиран
петитум за отмяна на оспореното писмо и връщане на преписката на АО със
задължителни указани яза продължаване на производството по подадените заявления
за плащане.
Ответникът в представен писмен
отговор счита жалбата за неоснователна, твърди, че е налице преюдициален въпрос , а
именно извършено ли е престъпление при или по повод изпълнение на процесните
договори,. Твърди че действията на дружеството били обект на разследвана в досъдебно производство
по чл. 248а, ал.5 и ал.2 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, което било известно на същото.
Въз основа на изложеното моли
съда да я отхвърли.
Съдът като доводите доводите на
страните с данните и доказателствата по делото и с относимата правна уредба
прие следното:
Относно характера на
производството:
Агенцията по заетостта е конкретен бенефициер на
безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“
Оперативна програма "Развитие на
човешките ресурси 2014 -2020 г. " е една от оперативните програми,
включени в Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо
помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, одобрено с Решение
за изпълнение на Комисията от 07.08.2014 г. с приоритетна ос "Подобряване
достъпа до заетост и качеството на работните места".
Предвид правния характер на получената от
бенефициера – Агенцията за заетостта, безвъзмездна финансова помощ договорите,
чрез които предоставя тази безвъзмездна финансова помощ, представляваща
държавна помощ de minimis, на работодатели,
по своята правна същност е договор, по въпроси от значим обществен
интерес, който е предвиден в закон.
Между Агенцията по заетостта като възложител и „Н.ф. 2014“ ЕООД, представлявано от Г.Я.Г.
като изпълнител са сключени договори за осигуряване на младежка заетост по реда
на чл. 233б от КТ по проект „Нова възможност за младежка заетост“ с №
МЗ-3-03-02-4560- 9/23.09.2020 г.; № МЗ-3-03-02-4862-8/09.11.2020 г.; №МЗ-3-03-02-5010-
7/09.11.2020 г.; №МЗ-3-03-02-5299- 7/08.03.2021 г. и №МЗ-3-03-02-5301-
7/08.03.2021 г. по ОП Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., по която
Агенцията е конкретен бенефициер.
Тези договори предвид казаното
по-горе представляват административни договори според легалното определение
дадено в чл. 19а от АПК.
Административният договор съгласно
дадената му от АПК дефиниция е писмено съглашение между
административен орган и граждани или организации, по силата на което възникват,
изменят се или се прекратяват права и задължения. Винаги от една страна при този договор стои субект на публична власт.
Административният договор е формален и се сключва по въпроси от значим
обществен интерес. Затова неговото съдържание не се определя свободно от
страните, а се подчинява на императивни правила, съдържащи се в закон.
Макар и да има съвпадане на две
насрещни волеизявления, едната страна
има възможността чрез използване на властническия метод да управлява
сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя
или прекратява едностранно.
С
оспореното писмо е обективирано действие , изрично регламентирано в чл.10.8 от Общите условия –
неразделна част на договора (договорите) за осигуряване на младежка заетост,
в който е записано “Преди или вместо да прекрати Договора по силата на
разпоредбата на този член, Възложителят има право да вземе предпазни
мерки, които се изразяват във временно спиране на плащанията без
предизвестие“.
Аналитичният прочит на общите условия и на конкретната
регламентация, обективирана в цитираната в писмото клауза изключва правоотношенията от тези, по издаване,
съответно по спиране на производството по издаване на административен акт.
Сключването на административните
договори между страните е безспорен факт, който предвид казаното в горния абзац
е доказателство за приключено административно производство. Това изключва настоящото съдебно производството от
приложното поле на чл. 54, ал.5 и чл. 56, ал.5 от АПК- цитираните норми са част от процедурата по
издаване на административен акт, регламентират спиране и прекратяване на
административното производство, което каза се вече в разглеждания случай е
приключило.
Делото няма за предмет и спор за компетентност между административни
органи, поради което разпоредбата на чл. 19 от АПК няма отношение към него.
Безспорният факт на приключило
административно производство поставя спора изцяло извън от приложното поле на чл.
103, ал.3 от АПК, както и чл. 197 - чл. 202 от същия кодекс.
В конкретния
случай компетентният административен
орган – заместник изпълнителният директор на Агенция по заетостта с процесното писмо обективира действие по
управление и контрол на изпълнението на административния договор, което по своята правна същност и правни
последици максимално се доближава до мерките на държавна принуда, т.е. до
принудителна административна мярка. Формулировката на чл. 10.8 от Общите
условия ясно определя и правния характер
на осъщественото от бенефициера -възложителя
действие във връзка с упражняване на предоставените му права - да вземе „предпазни мерки“.
Това писмо
има белезите на индивидуален
административен акт съгласно чл. 19ж ал.1 от АПК.
С него е
наложена заместваща прекратяването на
договора административна мярка.
Срещу така обективираната предпазна
(принудителна) мярка е насочена и
жалбата на „Н.ф. 2014“ ЕООД.
Именно поради
изложеното съдът в настоящия си състав счита, че съдебното производството по
жалбата на „Н.ф. 2014“ ЕООД некоректно е
образувано като частно административно дело.
Съдът изложи
аргументи си за отсъствие на
предпоставките на всички изброени в
протокола за разпределение правни
хипотези и проведе производството при процесуалния
ред за оспорване на ПАМ, разгледа спора
в открито съдебно заседание, събра
относимите доказателства, след като предостави възможност на страните за изразяване
на становища по спорните между тях въпроси.
По фактите съдът прие:
Агенцията по
заетостта е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по проект 2014BGO5M90PO01-1.2014.001-С0001
„Нова възможност за младежка заетост“, в изпълнение на схема „Младежка
заетост”, финансиран от Инициативата за младежка заетост и Европейския социален
фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.
Като работодател
„Н.ф. 2014“ ЕООД има сключени с
Агенцията по заетостта Договор
№МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020г.; Договор №МЗ-3-03-02-4862#8 от 09.11.2020г.;
Договор №МЗ-3-03-02-5010#8 от 09.11.2020г.;Договор №МЗ-3-03-02-5299#7 от
08.03.2021г.; Договор №M3-3-03-02-5301#7
от 08.03.2021г.
За
отчетните периоди февруари, март и април 2021г. дружеството подава искания за
плащане по всеки от цитираните договори, както следва:
-
По Договор
№МЗ-3-03-02-4862#8 от 09.11.2020г. - искане за плащане №4 за месец февруари 2021г., искане за плащане №5 за
месец март 2021г. и искане за плащане №6 за месец април 2021г.
-
По Договор
№МЗ-3-03-02-5010#8 от 09.11.2020г. - искане за плащане №4 за месец февруари
2021г., искане за плащане №5 за месец март 2021г. и искане за плащане №6 за
месец април 2021г.
-
По Договор
№МЗ-3-03-02-5299#7 от 08.03.2021г. - искане за плащане №2 за месец април 2021г.
-
По Договор №M3-3-03-02-5301#7 от 08.03.2021г. - искане за плащане №2 за м. април
2021г.
С Писмо per. № 20-00-722 от 01.07.2021г. на заместник-изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта „Н.ф.
2014“ ЕООД е уведомено, че
бенефициерът спира временно обработката на подадените искания за плащане
поради „извършване на
проверки от компетентните органи на фирма „Н.ф. 2014“ ЕООД с ЕИК ********* и до
получаване на становище от същите
“.
Както се посочи
по-горе това писмо има характера и белезите на индивидуален административен
акт.
Видно от съдържанието на писмо, подписано от следовател от ОслС при ВОП, входирано в АЗ с №
10-00-1407/09.04.2021 г., изискана е информация кои конкретни нейни служители са извършвали проверка във връзка с изпълнението на три проекта,
сред които и „Нова възможност за младежка заетост“ , по които Агенцията като бенефициер има сключени
договори със седем търговски дружества, едно от които е и оспорващото
дружество - „Н.ф. 2014“ ЕООД.
По -нататък с
писмото е поискана конкретна информация за евентуално сключени договори с
търговски дружества, различни от
изброените вече седем.
С писмо №
8790/2020 от 11.08.2021 г., подписано от
прокурор при ВОП и в отговор на запитване от Агенцията по заетостта се посочва,
че ДП № 45/пр.№ 8790/2020 на ОП Варна/
е изпратена на ВКП с оглед предаването и на Европейската прокуратура.
В краткото
съдържание на цитираното писмо не се съдържат никакви данни цитираното
досъдебно производство да се отнася пряко и до Н.ф. 2014“ ЕООД.
С писмо с.д.№ 143891/04.10.2021 г.в изпълнение на
разпореждане на съда АЗ посочва, че до нея конкретно становище на ВКП или Европейската прокуратура по повод
представения отговор на ВОП не е постъпило.
Данни
и доказателства за образуване на досъдебното производство и за лицето/лицата
срещу което се води разследването не са
налице.
Съдът не
счита, че изброяването на седем търговски дружества, сключили договори с бенефициера Агенцията по
заетостта като изпълнители на проекти по ОП РЧР 2014-2020 г., сред които и „Н.ф. 2014“ ЕООД в коментираното писмо на следовател от ОслС Варна е достатъчно да
обоснове категоричен извод, че срещу „Н.ф. 2014“ ЕООД се води разследване.
По правото:
Съгласно чл.
19ж от АПК споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния
административен съд разглеждат се по реда на Дял ІІІ( Производства пред съд).
Съдебната проверка за законосъобразност по този ред се извършва съгласно
правилата на чл. 168 и с оглед критериите
на чл. 146 от АПК.
В случая предмет
на проверка за законосъобразност според правилата и критериите на чл.146 и чл.
168 от АПК е взетата предпазна мярка, заместваща прекратяването на
административния договор предвид изричната
разпоредба на чл. 10.8 от Общите условия -
„преди или вместо да прекрати Договора… възложителят има право да вземе
предпазни мерки, които се изразяват във временно спиране на плащанията без
предизвестие“ .
Писмото е
издадено от компетентен административен орган,
предвид представената ведно с
административната преписка Заповед № РД-11-00- 1186/8.06.2021 г., с която Изпълнителният директор на Агенцията
по заетостта е възложил на Т. П. –
заместник изпълнителен директор на АЗ ,
да изпълнява функциите и правомощията на
М. П. Г.– зам. Изпълнителен директор на АЗ за периода от 28.06.2021 г.
до 02.07.2021 г. включително.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в
писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване, съставляващи именно мотивите, на които се обосновава
приетия от компетентния
АО правен резултат. Задължението за обосноваване е една от гаранциите за
законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил за
защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство.
Видно от събраните по делото
доказателства ответникът не ангажира доказателства за несъмненото наличие на
обстоятелството, посочено в писмото, мотивирали го да наложи конкретната
административна мярка – временно спиране на
обработката на подадените от Н.ф. 2014“ ЕООД искания за плащане по конкретните
договори „до получаване на становище“ от компетентните органи във връзка с
извършвана от тях проверка.
Конкретни мотиви по същество също липсват,
което е равносилно на отсъствието на такива въобще и обективира отсъствието на съществен реквизит от съдържанието на административния акт,
императивно посочен от
законодателя в цитираната по-горе норма, рефлектира пряко пряко върху
изискването за форма на ИАА, и винаги е
самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.
Отсъствието им пряко рефлектира
върху на правата на засегнатата от ИАА страна и препятства съда за извършването
на цялостна съдебна проверка за материалната му
законосъобразност.
Съдебната проверка установи още и че АО не е изпълнил императивно вмененото му
задължение по чл. 35 от АПК да изследва в пълнота фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Липсват данни въобще бенефициерът да е поискал конкретна
информация по обхвата на проверката от обективна и субективна страна, която да дава яснота дали и доколко същата е насочена към дейността на Н.ф. 2014“ ЕООД по конкретните договори.
Правни аргументи доколко така образуваното
досъдебно производство съставлява
основание за прекратяване на договора съгласно чл. 10.3 от Общите условия, заместваща
функция на което представлява взетата
предпазна мярка, не са изложени.
При тази фактическа неяснота такъв
извод не е възможен.
Бездействието на АО обективира съществено процесуално нарушение при издаване
на индивидуалния административен акт, съставляващо още едно основание за
отмяна.
В заключение - оспореният административен акт е постановен
от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на
необходимата за това писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, подробно изложени в направения коментар, обосноваващи
извод за незаконосъобразност и налагащи отмяна.
Предвид характера на производството делото
следва да се върне на АО като преписка за ново произнасяне при точно спазване
на указанията, дадени в мотивите на решението.
При новото разглеждане АО е длъжен да изследва изчерпателно всички
релевантни за правилното решаване на спора
обстоятелства и факти, като на първо място даде отговор доколко
образуваното досъдебно производство касае дейността на „НЮ ФОУН“ ЕООД по
конкретните договори, при постановяване на крайния си правен резултат следва да
съобрази доколко и коя от конкретно визираните
чл. 10.3 от Общите условия предпоставки за разваляне( прекратяване ) на
административния договор приема, че е налице, за да наложи предпазната мярка,
визирана в чл. 10.8 от ОУ.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващото
дружество искане за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира
същото за основателно следва да се уважи в пълен размер – представени са
доказателства за внесена държавна такса в размер от 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер от 500 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2, предложение второ от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Писмо № 20-00-722/01.07.2021 г. на
заместник изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което на основание чл. 10.8 от Общите условия на
договора за осигуряване на заетост по
реда на чл. 233б от КТ по Проект „Нова възможност за младежка заетост“, АО наложил предпазна мярка - временно спиране обработката на подадените от оспорващото дружество документи във връзка с определяне допустимостта на
извършените от него разходи по Договор №МЗ-3-03-02-4560#9 от 23.09.2020г.;
Договор № МЗ-3-03-02-4862#8 от 09.11.2020г.; Договор №МЗ-3-03-02-5010#8 от
09.11.2020г.;Договор №МЗ-3-03-02-5299#7 от 08.03.2021г.; Договор №M3-3-03-02-5301#7 от 08.03.2021г.
ВРЪЩА делото като преписка на при съобразяване с указанията
по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта София да
заплати на „Н.ф. 2014“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Г. съдебни разноски в общ размер от 550 (петстотин и петдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА