РЕШЕНИЕ
№ 1216
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Б. П. против Решение № 1273/14.04.2022г.,
пост. по гр.д.№ 7629/2021, ПРС, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателката против “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД евентуални обективно
съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД – за
прогласяване на нищожността на сключения между страните в гр. *** Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ***/*** г. като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а – при условията на евентуалност, ако
съдът отхвърли този иск – за прогласяване на нищожността на чл.1, ал.2 и чл.7 от
Договора като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, противоречащи на
добрите нрави и заобикалящи изискванията на чл.33 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, И ЗА
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата 50 лева, представляваща
заплатена на отпаднало основание лихва, както и сумата 100 лева, представляваща
заплатен без основание допълнителен разход – възнаграждение по сключен между
ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД на *** г. Договор за поръчителство, заедно със
законната лихва върху тези суми.
1
Жалбоподателят Р. Б. П. е обжалвала изцяло решението с мотиви, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че клаузите на процесния договор не
противоречат на добрите нрави и са заобикалящи ЗПК. Поддържа, че в процесния
договор не е посочена общата дължима сума, съставляваща сбора от общия размер на
кредита и общите разходи по него. Поддържа, че в ГПР не е включено
възнаграждението на поръчителя, представляващо заплащане на „допълнителна
услуга“, която е пряко свързана с кредита. С включване на това възнаграждение
размерът на ГПР надвишава законовия максимум. Поддържа и че в договора не е
посочен начина на формиране на ГПР. Счита, че неясното посочване на ГПР е
самостоятелно основание за обявяване на недействителност на договора. Твърди, че
клаузата в договора, съгласно която при неосигуряване на поръчителство от физически
лица или банкова гаранция, се дължи възнаграждение за поръчителство, при което към
всяка месечна вноска се добавя и сумата от 168,81лв. е в пряко противоречие с
Директива 2008/48/ЕО и ЗПК. Така длъжникът е задължен да осигури обезпечение на
кредита след неговото отпускане, като при неизпълнение дългът му нараства. Така е
прехвърлена върху длъжника отговорността на кредитора относно извършване на
оценка на платежоспособността. Счита и че в договора кредиторът е заложил
съзнателно неизпълними условия за осигуряване на поръчителство при определени
условия, при което потребителят е третиран неравноправно. Счита, че съдът следва
служебно да извършва преценка за неравноправни клаузи и така да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с което уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е подала отговор на въззивната
жалба, в който я оспорва и поддържа, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. По отношение доводите за нередности при посочване на ГПР
поддържа, че законодателят не е вменил в задължение на кредитора да предоставя
методиката на определяне и изчисление на ГПР. Развива доводи относно
обстоятелството, че това е договор за кредитна линия и има различни вариации, които
дават отражение на ГПР, поради което и е посочена най-високата възможна стойност.
Оспорва доводите за нищожност на договора поради невключване в ГПР на разходите
за поръчителство. Счита, че доколкото възнаграждението за поръчителство не е било
известно на кредитора към момента на сключване на договора, то и той не е имал
задължение за включването му в ГПР. Счита за неоснователни доводите относно
прехвърляне на отговорността за преценка на платежоспособността. Поддържа, че
условията за осигуряване на обезпечение са в изпълнение на изискванията на чл.11,
ал.1, т.18 от ЗПК. Счита, че именно по тези съображения посочените клаузи в договора
не са неравноправни. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно
2
и законосъобразно. Не прави нови доказателствени искания. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец по делото, останал недоволен от постановеното съдебно решение, с което са
отхвърлени предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с обективно съединени искове за обявяване на нищожност на потребителски
договор и , а при условията на евентуалност – обявяване на нищожността на отделни
клаузи в него и на кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на суми,
съставляващи плащания по договора за кредит без основание.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че
действителният ГПР по договора не надвишава законовия максимум, с което не са
нарушени императивни изисквания за общото оскъпяване, както и че клаузите в
договора не противоречат на императивните изисквания на закона, не са
неравноправни и противоречащи на добрите нрави и заобикалящи посочените
разпоредби на ЗПК , поради което е и отхвърлил предявените искове. Подробни
съображения, освен тези касаещи ГПР не са изложени.
От фактическа страна се установява от представените писмени доказателства, че
между Р. П. и „Кеш Кредит мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит ,
тип „кредитна линия“ на 04.12.2018г. с кредитен лимит 4000лв. С договора
кредитополучателят се е задължил да осигури обезпечение чрез една от следните
възможности : -поръчителство на две физически лица, наети по безсрочен трудов
договор с минимално възнаграждение за всеки в размер на 1500лв.; - неотменима и
безусловна банкова гаранция; - поръчителство от одобрено от кредитодателя
дружество. В изпълнение на това задължение между Р. П. и „Кредит гаранция“ ЕООД
е сключен договор за възлагане на поръчителство на ***г., чрез който поръчителят е
поел задължение да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по
договора за кредитна линия срещу заплащане на съответно възнаграждение, посечено в
3
погасителен план към договора.
Съдът намира, че доколкото в договора са посочени три варианта за
обезпечение, като само един е свързан със заплащане на възнаграждение на
поръчителя, то е очевидно, че това възнаграждение не е включено в посочения ГПР.
Тук е мястото да се отговори на възражението на жалбоподателя, че няма законово
изискване за посочване на отделните елементи, образуващи ГПР. В същото врече е
налице сключен договор за поръчителство и дължимото по него възнаграждение е
включено към месечните погасителни вноски, видно от представения погасителен
план. Така възнаграждението на поръчителя се явява част от общите разходи по
кредита, които следва да бъдат включени в годишния процент на разходите по смисъла
на нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Това извод се подкрепя и от приетата по делото
ССЕ, съгласно която възнаграждението по договора за поръчителство практически
надвишава дадената в заем сума. След като този допълнителен и задължително
необходим за сключване на договора разход не е включен в посочения в самия договор
ГПР, то е налице нарушение на изискването по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно императивната норма на
чл.22 от ЗПК нарушението на нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 от същия закон води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Това обуславя извода за
основателност на предявения иск за обявяване на процесния договор за
недействителен.
Постановеното в противен смисъл решение като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С уважаване на главния иск отпада необходимостта от разглеждане на
евентуалните такива – за недействителност на отделни клаузи в договора. Следва да се
разгледа, обаче, кумулативно съединения осъдителен иск.
Жалбоподатгелката П. е претендирала осъждане на кредитора за връщане на
недължимо платени лихва от 50лв. и възнаграждение за поръчителство в размер на
100лв.
Съгл. чл.23 от ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгл. чл.55, ал.1 предл първо от ЗЗД
платеното без основание подлежи на връщане. Така заплатеното от заплатените суми
следва да се приспадне чистата стойност на кредита и надплатеното подлежи на
връщане. Съгл. приетата ССЕ П. е платила на кредитора сумата от 3306,66лв. Същата е
по-малка от стойността на усвоения кредит, поради което не може да се приеме, че е
налице надплатена лихва. Така искът за осъждане на ответника да й заплати сумата от
50лв. надплатена лихва се явява неоснователен и следва да бъде отхъврлен. По
отношение на претенцията на връщане на недължимо платено възнаграждение по
4
договор за поръчителство, по делото не са събрани доказателства да е заплащано на
този ответник нещо по договора за поръчителство. Така, доколкото кредиторът не е
получавал плащания по договора за поръчителство, същият не може да бъде осъден да
върне някакви суми като недължимо платени. Тази искова претенция също се оказва
неоснователна и следва да ъбде отхвърлена.
Първоинстанционното решение в тези му части следва да бъде потвърдено като
постановено при същия краен резултат.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати разноски за
въззивното производство на жалбоподателката , а именно - сумата от 450лв., заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата от 30лв., заплатена
ДТ , определени по съразмерност на уважената част от жалбата.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата
страна разноски за въззивното производство в размер на 150лв., заплатено адвокатско
възнаграждение, определено по съразмерност на отхвърлената част от жалбата.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1273/14.04.2022г., пост. по гр.д.№ 7629/2021, ПРС, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Р. Б. П., ЕГН **********, против “Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК ***, иск за прогласяване на недействителността на сключения
между страните в гр. *** Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №
***/*** г. като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за установено в отношенията между Р. Б. П., ЕГН ********** и
“Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ***, че сключения между тях в гр. *** Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ***/*** г. е недействителен като
противоречащ на императивните изисквания на ЗПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1273/14.04.2022г., пост. по гр.д.№ 7629/2021,
ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. Б. П., ЕГН **********, против
“Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ***, иск за осъждане на “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
ЕИК ***, да заплати на Р. Б. П., ЕГН **********, сумата 50 лева, представляваща
заплатена на отпаднало основание лихва по Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ № ***/*** г., както и сумата 100 лева, представляваща заплатен без
основание допълнителен разход – възнаграждение по сключен между ищцата и
5
„Кредит Гаранция“ ЕООД на *** г. Договор за поръчителство, заедно със законната
лихва върху тези суми.
ОСЪЖДА “Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Р. Б. П., ЕГН
**********, сумата от 450лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, както и сумата от 30лв., заплатена ДТ , определени по съразмерност на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН **********, да заплати на „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
ЕИК ***, сумата от 150лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, определено по съразмерност на уважената част от жалбата
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6