Решение по дело №497/2009 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 37
Дата: 21 февруари 2011 г. (в сила от 21 февруари 2011 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20097110700497
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      21.02.2011г.

 

Номер               37                            2 0 1 1 година                                гр.Кюстендил

 

                                  В   И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на осми февруари                                                                                2 0 1 1 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                             Административен съдия:ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар:И.С.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело №497 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията.

      М.Г.Т.,***,е подала жалба срещу Заповед №ДК-10-08/11.09.2009г. на Началника на РДНСК–гр.Кюстендил/сега РДНСК Югозападен район/,с която на осн.чл.216 ал.5 от ЗУТ,във връзка с чл.156 ал.1 от ЗУТ е отменил издадения от Началник отдел “ТИБ” при Община Кюстендил Разрешение за строеж №158/09.08.2007г.,заедно с одобрения от Гл.архитект на Община Кюстендил проект за строеж №167/09.08.2007г. “Преустройство на части от първия и втория етажи и сутерена на съществуваща триетажна сграда в магазин за нехранителни стоки и хостел”,находящ се в парцел  УПИ І-2693,кв.279 по плана на гр.Кюстендил.Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта.Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените разноски. 

      Ответната страна-РДНСК-гр.Кюстендил/сега РДНСК Югозападен район/,чрез процесуалния си представител,моли да бъде постановен съдебен акт,с който да се отхвърли оспорването на заповедта и същата да се остави в сила.            

      Заинтересованите страни С.Й.Т. и В.К.Т.,чрез процесуалния си представител,моли оспорването срещу заповедта да се отхвърли и да им се присъдят сторените по делото разноски.

      Заинтересованите страни М.К.А.,З.Г.  З. и В.Д.А.,не изразяват становище по жалбата.

      Заинтересованите страни К.П.М. и Е.П.Д.,чрез особения си представител,оспорват жалбата.

      Кюстендилският административен съд,като прецени доказателствата по делото,доводите и възраженията на страните,както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК,счита жалбата за процесуално допустима,а разгледана по същество за неоснователна,поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК ще я отхвърли.Съображенията за това са следните:

      В РДНСК гр.Кюстендил е постъпила преписка от Община Кюстендил/вх.№КН-11-01-201/12.08.2009г./ по повод жалба №94-00-508/07.08.2009г. от С.Й.Т. и В.К.Т. *** срещу издаденото от Началник отдел “ТИБ” при Община Кюстендил Разрешение за строеж №158/09.08.2007г.  за строеж “Преустройство на части от първия и втория етажи и сутерена на съществуваща триетажна сграда в магазин за нехранителни стоки и хостел”,находящ се в УПИ І-2693,кв.279 по плана на гр.Кюстендил,ул.***.Началникът на отдел “ТИБ” е действал с оглед предоставените му правомощия от главния архитект със Заповед №921/08.10.2004г.При извършената проверка,се установява,че Разрешение за строеж №158/09.08.2007г. е отменено със Заповед №5/28.03.2008г. на Гл.архитект на Община Кюстендил.Заповедта е обжалвана от М.Т. пред КАС,като същата е отменена с Решение №315/10.12.2008г.Решението на КАС е оставено в сила с Решение №8881/03.07.2009г. на ВАС.

      В изпълнение на тези решения,с писмо изх.№94-00-508/23.07.2009г. Община Кюстендил е съобщила за Разрешението за строеж №158/09.08.2007г.,на В.К.Т. на 31.07.2009г.,видно от обратна разписка приложена на лист 39 по делото.В този смисъл,жалбата е била подадена от заинтересовано лице,по смисъла на чл.149 ал.2 от ЗУТ,в определения от закона срок.Това следва от данните за собствеността на УПИ І-2693,кв.279 по плана на гр.Кюстендил,която е както следва:

      -33/127 идеални части от имота е собственост на М.Г.Т./нот.акт №28,т.ІІ,дело №629/1992г. и удостоверение за наследници №423/11.03.2005г./,ведно с втория етаж от жилищната сграда,едно таванско помещение със северно изложение,едно зимнично помещение със североизточно  изложение и др.,както и на самостоятелен търговски обект на първи етаж от жилищната сграда,представляваща дял”а” от разделителен протокол №1415/11.03.1992г./нот.акт №109,т.ІV,рег.№7639,дело №631/2007г./;

      -35/127 идеални части от имота е собственост на В.К.Т. и С.Й.Т./нот.акт 0194,т.ІІ,дело №1227/1992г. и удостоверение за наследници №1088/04.08.2009г./,ведно с третия етаж от жилищната сграда,едно таванско помещение и др.В.К.Т. е собственост и на трите магазинни помещения от югозападната част на сградата,обозначени с буква “в” от скицата на разделителен протокол №1415/11.03.1992г.;

      -21/127 идеални части от имота е собственост на В.Д.А./нот.акт №127,т.І,дело №304/1977г. и удостоверение за наследници №1033/22.10.2004г./,ведно с част от втория етаж,конкретизиран като отделен апартамент и др.;

      -38/127 идеални части от имота са собственост на Калинка П.М.,Е.П.Д.,З.Г.З. и М.К.А.,както и останалите части от жилищната сграда,съгласно протокол за делба от 28.01.1977г.;

      Действащият план за кв.279 по плана на гр.Кюстендил е одобрен със Заповед №925/02.06.1993г. на Кмета на Община Кюстендил.

      От приложеното към преписката Удостоверение №6865/18.10.2002г./лист 32 по делото/ на Националния институт за паметниците на културата/НИПК/,е видно,че сградата попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата-“Ансамбъл от следосвобожденски сгради”,в границите на архитектурно-археологическия резерват Пауталия-Велбъжд в центъра на гр.Кюстендил.Съществуващата сграда попада в територия с особена устройствена защита по смисъла на §5 т.4 от ДР на ЗУТ-защитена територия за културно-историческа защита по Закона за паметниците на културата и музеите.В този смисъл и на основание чл.5,чл.20 ал.4 и чл.21 от цитирания закон,всяка намеса по паметник на културата,каквато е и процесната сграда,задължително се съгласува с НИПК.

      С проект №167/09.08.2007г.,въз основа,на който е издадено Разрешение за строеж №158/09.08.2007г. за строеж:”Преустройство на части от първия и втория етажи и сутерена на съществуваща триетажна  сграда в магазин за нехранителни стоки и хостел” се предвижда промяна предназначението на втори  етаж от жилище в “хостел” и изграждането на санитарни възли над магазините на съсобствениците от първи етаж и прекарването на “ ВиК” и вентилационни инсталации през чужда собственост.Съгласно чл.185 ал.2 от ЗУТ се изисква решение на общото събрание на собствениците,взето по установения ред и изрично писмено съгласие,нотариално заверено от собствениците-непосредствени съседи на обекта.        

      При тази фактическа обстановка,Началникът на РДНСК гр.Кюстендил издава обжалваната Заповед №ДК-10-08/11.09.2009г.,с която отменя Разрешение за строеж №158/09.08.2007г.,издадено от Началник отдел “ТИБ” при Община Кюстендил,ведно с одобрения на 09.08.2007г. от Гл.архитект на Община Кюстендил проект за строеж “Преустройство на части от първия и втория етажи и сутерена на съществуваща триетажна сграда в магазин за нехранителни стоки и хостел”,находящ се в УПИ І-2693,кв.269 по плана на гр.Кюстендил,ул.***.Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се потвърждава от доказателствата по делото.Спорно е обстоятелството,дали е налице съгласуване с НИПК преди одобряването на проект №167/09.08.2007г. и приложим ли е в случая  чл.185 ал.1 от ЗУТ.Жалбоподателката е субект на правото на оспорване,упражнила е правото си надлежно,жалбата е постъпила в законоустановения срок по чл.149 ал.2 от АПК и в този смисъл е допустима.

      По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза,изготвена от арх.Г.Г./вх.№1903/01.04.2010г./,оспорена от процесуалния представител на жалбоподателката.Според заключението,масивната страна между дал І и стълбищната клетка е премахната,като е изпълнена нова преградна стена от леки плоскости,с което е отнета площ от стълбищното пространство;проектираните като част от хостела 4 броя санитарно-битови помещения са разположени над помещения от дял ІІ и включването на отпадните води е към съществуващ канализационен клон.   

      При тези данни по делото,изводът на административния орган за допуснато нарушение на чл.148 ал.4 изр.4 от ЗУТ при издаването на строителните книжа е законосъобразен.Удостоверената от НИПК принадлежност на процесната сграда към групов паметник на културата,обуславя законосъобразността на одобряването на инвестиционния проект и разрешаването на строителството от съгласуването на проекта с НИПК/след изменението на ЗУТ,с §48 от ПЗР на ЗКН правомощието по съгласуването е на Министерство на културата/.Задължението за съгласуване,като част от динамичния фактически състав,е уредено с нормите на чл.143 ал.1 т.5 от ЗУТ,а не посочения в атакувания акт-чл.141 ал.7 от ЗУТ,доколкото последната разпоредба се отнася за проекти в идейната фаза,а такова съдържание разглежданият проект не притежава.Съгласно чл.148 ал.4 изр.4 от ЗУТ,съгласуването с НИПК е материална предпоставка за разрешаването на строителството.Представеното удостоверение изх.№2130/26.06.2008г. не доказва наличието на съгласуване на инвестиционния проект,защото е издадено далече след разрешението за строеж-09.08.2007г.,като съдът няма да обсъжда в детайли от кой е подписано,с какъв печат е и т.н.

      Законосъобразен е и изводът на административния орган за допуснато нарушение на чл.185 ал.2 от ЗУТ при издаването строителните книжа.Материална предпоставка за разрешаването на строителството е решението на общото събрание на собствениците и съгласието на собствениците-непосредствени съседи на обекта,по отношение,на който се допуска промяна на предназначението.Изискването за съгласие е по отношение на промяната на предназначението на втория етаж от жилище в хостел,както и на зимничното помещение за приобщаването му към магазина на първия етаж.Не се спори,че притежаваната от жалбоподателката част от втория етаж е с жилищно предназначение,а преустрояването му в хостел променя предназначението в нежилищно.Отношението на зимничното помещение към жилището е като на принадлежност към главна вещ,т.е. предназначението му следва това на главната вещ,а приобщаването на това помещение към магазина на първия  етаж променя потребителските му свойства.Горното,отнесено към хипотезата на чл.185 ал.2,във връзка с ал.1 т.1 от ЗУТ води до извода за необходимостта от решение на общото събрание на собствениците и писменото съгласие на непосредствените съседи.Съгласието на всички собственици в писмена форма и нотариална заверка на подписите е необходима за правомерността на извършеното завземане на част от стълбищната площадка с изпълнената на мястото на масивната стена лека преградна стена.Стълбищната площадка е обща част на сградата по смисъла на чл.38 ал.1 от Закона за собствеността.Преустройството на помещението на първия етаж е в обхвата на изключението по чл.185 ал.1 т.7,във връзка с чл.38 ал.5 от ЗУТ,тъй като и предишната му функция е за задоволяване на нежилищни нужди.Не противоречи на закона предвиждането в инвестиционния проект,в частта “В и К”.Обяснителната записка,графиката,а и от обясненията на в.л.Г. в съд.заседание от 12.04.2010г. не води до извод,относно предвиждане за изпълнение на инсталацията през части от сградата принадлежащи на други собственици.Предвиденото включване в съществуващ канализационен клон,съгласно чл.185 ал.1 т.4 от ЗУТ дерогира изискването за съгласие за преустройството.

      Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59 ал.2 от АПК.По отношение компетентността на издателя на акта,която е предпоставка за неговата валидност,констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Началника на РДНСК-гр.Кюстендил-инж.Васил Стоянов.    

      Като е установил фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на административния акт,административният орган е издал законосъобразна заповед,като е оценил несъответствието на оспорените пред него инвестиционен проект и разрешение за строеж със закона.Правилността на крайния извод на Началника на РДНСК следва и от противоречието на контролираните от него актове с материалноправното правило на чл.38 ал.3 от ЗУТ,с оглед възможното предназначение на предмета на правото на собственост след преустройството и с процесуалната норма на чл.140 ал.3 от ЗУТ за задължителното издаване на виза за проектиране на обекти паметник на културата.

 

      Воден от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,Кюстендилският административен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Т.,*** срещу Заповед №ДК-10-08/11.09.2009г.на Началника на РДНСК-гр.Кюстендил,с която е отменено Разрешение за строеж №158/09.08.2007г.,издаден от Началник отдел “ТИБ” при Община Кюстендил,ведно с одобрения на 09.08.2007г. от Гл.архитект на Община Кюстендил проект за строеж:”Преустройство на части от първия и втория етажи и сутерена на съществуваща триетажна сграда в магазин за нехранителни стоки и хостел”,находящ се в УПИ І-2693,кв.279 по плана на гр.Кюстендил.

      ОСЪЖДА М.Г.Т.,на основание чл.143 ал.4 от АПК,да заплати юрисконсултско възнаграждение на РДНСК гр.Кюстендил/сега Сектор Кюстендил при РДНСК Югозападен район/ в размер на  150/сто и петдесет лева/,съгласно Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.    

      ОСЪЖДА М.Г.Т.,на основание чл.143 ал.4 от АПК,да заплати на С.Й.Т. ***,ЕГН **********,*** и В.К.Т. ***,ЕГН **********,***,сумата от 320/триста и двадесет лева/,направени по делото разноски.

      Решението не подлежи на обжалване.

      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: