№ 76
гр. София , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20201001002506 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивна жалба, подадена от В. И. А. е обжалвано Решение от 06.04.2020г. на
Окръжен съд Монтана, с което е осъдена да заплати на „Банка ДСК”ЕАД на основание
чл.430, ал.1 от Търговския закон да заплати сумата 116 000 лева главница по договор за
ипотечен кредит от 19.08.2008г.; 78 538,26 лева, възнаградителна лихва начислена за
периода от 22.07.2012г. до 20.02.2019г.; 769, 04 лева санкционираща лихва за периода от
20.08.2012г. до 20.02.2019г.; 3357,53 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 23.07.2019г. и направените съдебни разноски в размер на 8447,91
лева.
Редовно уведомена, насрещната страна „Банка ДСК”ЕАД е депозирала писмен
отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който се оспорва така подадената въззивна жалба като
неоснователна.
След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на „Банка
ДСК”ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ срещу ответника В. И.
А. за сумата от 116 000 лева главница; 78 571,41 лева възнаградителна лихва; 769,04 лева
санкционна лихва и 3357,53 лева заемни такси и разноски.
1
Твърди се в исковата молба, че с ответника на 19.08.2008г. са сключили договор за
ипотечен кредит по силата на който му е предоставил парични средства в размер на сумата
от 116 000 лева със срок на издължаване до 240 месечни вноски и при уговорена
първоначално възнаградителна лихва от 11, 99 %, която впоследствие с допълнително
споразумение от 19.05.2009г. е променена на 10,29 %. Твърди се, че ответницата е
преустановила плащанията си по кредита от м. септември 2012г. като към датата на
предявяване на исковата молба не са погасени 79 вноски по подробно представено
извлечение по месеци. Поддържа се, че неизпълнението на задължението на ответника да
погасява задълженията си по договора съобразно уговорения погасителен план е дало
основание банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, като за такова следва да
се счита получаването на препис от исковата молба от кредитополучателя.
Поради изложените съображения е поискал от съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 116 000 лева главница; 78 571,41 лева
възнаградителна лихва; 769,04 лева санкционна лихва и 3357,53 лева заемни такси и
разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът В. А. е възразила, че е погасявала
редовно задълженията си по договора за ипотечен кредит поради което и банката не е имала
основание да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Възразява и че банката преди
предявяването на иска е обявила кредита за предсрочно изискуем като е оспорила и
твърдението на ищеца, че това може да стане едновременно с предявяването на исковата
молба.
Направила е и възражение за изтекла кратка три годишна погасителна давност по
отношение на претендираната възнаградителна лихва за периода от 27.02.2012г. до
20.02.2016г., както и на санкционната лихва за периода от 20.08.2012г. до 20.02.2016г.
В допълнителната искова молба ищецът е повторил фактическите и правни
твърдения изложени от него в исковата молба. Допълнително във връзка с твърденията на
ищеца, че вземанията за възнаградителна и санкционна лихва са погасени по давност,
ищецът се е позовал на това, че за същото вземане е водил срещу ответника две други
искови производства по чл.422 ГПК като счита, че съобразно разпоредбата на чл. 114 ж от
ЗЗД докато е траел съдебният процес по двете производства давностния срок не е текъл.
В хода на производството пред първоинстанционния съд ответницата В. А. е
направила и възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и общите
условия досежно размера и начина на формиране на възнаградителната лихва, тъй като
според нея те не били уговорени индивидуално и не било посочено как ще се формира
базовия лихвен процент и липсата на методика, което позволявало на кредитора произволно
да променя размера на лихвата по кредита.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
2
По делото не се спори, а и от представените в производството пред ОС Монтана
писмени доказателства се установява, че на 19.08.2008г. между страните е бил сключен
договор за ипотечен кредит по силата на който договор „Банка ДСК”ЕАД се е задължила да
предостави на В. А. кредит в размер на 116 000 лева, със срок на издължаване на кредита от
240 месеца.
Съгласно чл.2 от процесния договор за кредит, на кредитополучателя е предоставен
гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 84 месеца, считано от датата на
усвояването му като гратисният период изтича на 21.08.2015г.
Съгласно чл.5 от договора в рамките на гратисния период кредитополучателят има
право да погасява част или цялата усвоена главница, както и да усвоява отново суми в
рамките на направеното погашение на главницата.
За падежна дата за погасяване на месечните вноски е определено 20-то число на
месеца.
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, като към датата на
сключване на договора базовия лихвен процент е бил 4,69%, стандартната надбавка е в
размер на 7,30 % или лихвеният процент по кредита общо е възлизал на 11,99 %.
Между страните не се спори, а и се установява, че с допълнително споразумение от
19.05.2009г. е договорена промяна в размера на дългосрочния лихвен процент по кредита,
като същият е бил намален на 10,29%.
Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че предоставеният кредит от 116 000 лева е бил усвоен изцяло от
кредитополучателя на 21.08.2008г.
Установява се от заключението на вещото лице, че по разплащателната сметка на
кредитополучателя за която е договорено, че ще става обслужването на кредита, за периода
от 21.08.2008г. до 20.07.2012г. са извършени 81 броя вноски по банковата сметка на обща
стойност от 102 483,55 лева. С тях са били извършени погасявания на главница в размер на
55 000 лева, договорни лихви в размер на 46 554,80 лева и такси в размер на 900 лева, като
редовното погасяване на кредита е преустановено на 20.04.2012г. на която
кредитополучателят е следвало да погаси договорна лихва в размер на 994,70 лева и след
която дата не са постъпвали нови плащания.
Установява се също така от заключението на вещото лице, че към датата на
предявяването на исковата молба – 21.02.2019г. са налице неиздължени 79 месечни
погасителни вноски при което задължението на ответника по договора за ипотечен кредит
възлиза на непогасена дължима главница в размер на 116 000 лева. 78 538, 26 лева-
възнаградителна лихва и 769,04 лева- санкционираща лихва.
3
Ако се приеме възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
основателно, вещото лице дава алтернативно заключение, съгласно което възнаградителната
лихва за периода от 27.02.2012г. до 20.02.2016г./за която се твърди да е погасена по давност/
възлиза на 48 475, 05 лева, а съответният размер на погасената по давност санкционна лихва
за периода от 20.08.2012г. до 20.02.2016г. възлиза на 13,39 лева.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна :
Съгласно нормата на чл.430,ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия в срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката/чл.430,ал.2 ТЗ/, и тази сума представлява възнаграждение за ползване на парите –
това е печалбата, която се следва на банката за възможността на кредитополучателя да
използва по предназначение предоставената му сума по кредита.
В настоящия случай установява се наличието на договорни отношения между
страните, основани на сключването на процесния договор за ипотечен кредит. В срока за
отговор на исковата молба ответникът не е оспорил автентичността на договора досежно
авторството на положения от него подпис върху представения по делото екземпляр от
договора, респ. не е оспорена представителната власт възникнала по отношение на
упълномощения от него пълномощник, който го е представлявал при подписването на
допълнителното споразумение, поради което и възражението, че не е запознат с
погасителния план към който препраща самия договор и видно от съдържанието на същия
кредитополучателят е бил уведомен за него още при подписването на договора за ипотечен
кредит, се явява неоснователно.
Установява се по делото от заключението на вещото лице ССЕ и това, че
предоставеният на ответника кредит е бил усвоен изцяло от него. Налице са били частични
плащания на 81 броя вноски по банковата сметка на обща стойност от 102 483,55 лева,
които правилно са били отнасяни от банката съобразно установения ред за погасяване в т.8.4
и т.10.4 от ОУ- тъй като плащането е било извършвано по време на гратисния период, е
било отнасяно първо за погасяването на начислената към съответната дата лихва.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза също така се
установява, че е налице просрочие на дължими суми по главница и възнаградителна лихва
след датата на последното погасяване по дълга на 20.04.2012г., което представлява
основанието по т. 21.1 от общите условия към договора за ипотечен кредит целият остатък
от непогасения остатък по кредита да се превърне в предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
4
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие до
момента, в който банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което в конкретния случай е станало едва с получаването на преписи
от исковата молба, доколкото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства това да е
станало в момент предхождащ предявяването на иска. Следователно предсрочната
изискуемост на цялото вземане следва да се счита, че е настъпила към датата на предявяване
на исковата молба- 21.02.2019г.
Неоснователно е и възражението на въззивника за нищожност на клаузата за
възнаградителни лихви по чл.7 от договора за ипотечен кредит, съответно на чл.1.1 от
допълнителното споразумение поради това, че в тях нямало яснота как ще се формира
базовия лихвен процент и липсата на методика, което позволявало на кредитора произволно
да променя размера на лихвата по кредита.
С разпоредбата на чл.143 ЗЗП се предвижда кои клаузи са неравноправни,като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално/чл.146,ал.1
ЗЗП/.Неравноправна клауза в договора сключен с потребител е и тази, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз основа на
непредвидено в него основание/чл.143,т.10 ЗЗП/.
Същевременно в разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са предвидени и изключения при
осъществяването на които няма да е налице неравноправна клауза в договора. Така
например предвидено е че разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.11 няма да се прилага за клаузи,
при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличието на
основателна причина да промени без предизвестие лихвения процент дължим от
потребителя на финансови услуги при условие, че доставчикът на финансови услуги е поел
задължение да извести веднага другата страна, както и да са посочени ясни и разбираеми
критерии при които цената на заетите парични средства може да бъде променяна/съгл. чл.
147, ал.1 от ЗЗП/ и такъв случай е именно настоящият. В т.24.3 от общите условия са
предвидени условията при които кредиторът има правото едностранно да измени базовия
лихвен процент, който е определящ за определяне стойността на възнаградителната лихва и
уговарянето му представлява достатъчна гаранция да възможността кредитополучателят да
предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на лихвата , така и да има предварителна осведоменост каква би била
дължимата от него месечна погасителна вноска. Именно това е станало в процесния случай
с подписването на допълнителното споразумение сключено между страните по силата на
което е променен лихвеният процент и то в полза на кредитополучателя като същия е станал
от 11.99% на 10,29%., като това в случая е обосновано с промяната в междубанковия LIBOR
от страна на централната банка. Други промени по възнаградителната лихва не са били
5
правени от кредитора. Следователно в случая е налице изключението по чл.144, ал.2, т.1 от
ЗЗП, поради което и така сключеният договор за банков кредит е действителен, не съдържа
неравноправни клаузи и поражда всички права и задължения за страните по него.
Предвид установеното наличие на съществуващо задължение, съдът дължи
произнасяне по направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. При
разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на вземанията за главници,
следва да се има предвид, че съгласно разрешението, дадено с ТР № 3/18.05.2012г. на ВКС,
по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК периодични плащания по см. на чл.111, б.”в” от ЗЗД са
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност.
Понятието „периодични плащания” се характерезира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава
посочената по горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД. Процесното вземане за възнаградителна и
санкционна лихва произтича от договор за кредит, разновидност на договора за заем, има
всички белези да бъде определено като периодично плащане- произтичат от един общ
правопораждащ факт падежът им настъпва през предварително определени периоди от
време без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да се еднакви. Приетото от
първата инстанция, че уговорените възнаградителна и санкционна лихви не били
периодични плащания тъй като не могли да се отделят от главното вземане и зависели от
погасявания размер на главницата не кореспондира с действителното съдържанието на
договора, където такава клауза не съществува и не съответстват на приетото в цитираното
тълкувателно решение, в което ясно е изяснено какво точно представляват периодичните
плащания, поради което и не може да бъде споделено от въззивния съд.
Видно от заключението на ССЕ последното плащане по кредита е било на
20.04.2012г., следователно от тази дата до изтичането на три години преди предявяването на
исковата молба са погасени с изтичането на три годишна давност всички задължения за
възнаградителна и санкционна лихва и за такса управление на кредита/доколкото според
т.24.1.2 от ОУ също е определена като плащане с периодичен характер. Видно от
заключението на вещото лице възнаградителната лихва за периода за който е погасена по
давност възлиза на 48 475, 05 лева; санкционната лихва на 13, 39 лева, а погасената по
давност част от вземането за такси за управление на кредита за периода от 2013г. до 2015г.
възлиза на 900 лева/посочени на л.10 от заключението/.
При това положение и възнаградителната лихва за непогасената по давност част ще
възлиза на 30 063,11 лева за периода от 21.02.2016г. до 21.02.2019г., на санкционната лихва
– на 755,65 лева и на таксата за управление на кредита- 2457, 93 лева за 2013г.- 2015г.
6
Неоснователно е позоваването от въззиваемия на разпоредбата на чл. 115, б.”ж” ЗЗД,
че докато е било висящо производството по двете предходни искови производства по чл.422
ГПК не е текъл давностният срок. Действително съгласно чл. 115, б.”ж” ЗЗД давностният
срок спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането и това състояние
продължава до приключване на делото, но това е само в случай, че искът бъде уважен по
арг. от чл. 116, б.”б” ЗЗД. Ако предявеният иск не бъде уважен/а настоящият случай е
именно такъв/ се счита, че няма спиране на течението на давностният срок/ така и Решение
№ 235 от 21.09.2012г. по гр.дело № 1762/2011г. на ВКС, 3 ГО/
Предвид изложеното обжалваното решение в частта му, с която въззивникът е осъден
да заплати възнаградителна лихва за разликата над 30 063,11 лева за периода от 21.02.2016г.
до 21.02.2019г., на санкционната лихва – над 755,65 лева и на такса за управление на
кредита- над 2457, 93 лева за 2013г.- 2015г. ще следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго с което исковете да бъдат отхвърлени в тази им част.
Решението на ОС Монтана в останалата обжалвана част поради съвпадане в изводите
на двете съдебни инстанции ще следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 06.04.2020г., постановено по търг. дело № 94/2020 г. на
Окръжен съд Монтана, ГК в частта му, с която В. И. А., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „Банка ДСК”ЕАД на осн. чл.430, ал.1 от ТЗ по договор за банков ипотечен
кредит от 19.08.2008г. сумите за разликата над 30 063,11 лева за периода от 21.02.2016г. до
21.02.2019г.,представляваща възнаградителна лихва по т.7 от договора за ипотечен кредит;
за разликата над 755 65 лева, представляваща санкционна лихва по т.20.1 от ОУ към
договора за ипотечен кредит и за над 2457, 93 лева, представляваща такси за управление на
кредита за периода от 2013-2015г., дължими съгласно т.12 от договора за кредит, като
вместо него постановява друго с което отхвърля исковете в тази им част, като погасени по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 06.04.2020г., постановено по търг. дело № 94/2020 г.
на Окръжен съд Монтана в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8