Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.София, 05,07,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-14 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №5774 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Национална агенция по
приходите срещу Ц.Б.Ц., А.Ц.Ц., Б.Ц.Ц. и Ц.Ц.Ц., последните трима действащи,
чрез своя законен представител Е.А.Н., иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК, с който се претендира прогласяване за
недействителен по отношение на държавата безвъзмезден договор, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том І, рег.№1726, дело №34/2013год., поправен с нотариален акт с
№129, том І, рег.№4343, дело № 106 от 10,05,2013г./ съдът намира предвид
изложението обстоятелства относно страни и предмет на атакуваната сделка за
дарение на недвижим имот да е допусната техническа грешка при посочване на НА,
с който е обективирана сделката, а не различна претенция/, с който Ц.Б.Ц. е
дарил на А.Ц.Ц., Б.Ц.Ц. и Ц.Ц.Ц. следните недвижими имоти - поземлен имот с
идентификатор 68134.512.570, адрес гр. София,
район *******Площ: 223 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по
предходен план: 1, квартал: 44а, парцел: 1-1,15, съседи: 68134.512.569,
68134.512.583, 68134.512.571, 68134.512.513 и сграда с идентификатор 68134.512.570.1, адрес на сградата: гр.
София, район Сердика, ВЕТЕРИНАРНА ЛЕЧЕБНИЦА, ул. *******, застроена площ: 91
кв.м съгласно кадастрална скица на сградата и около 80кв.м. по нот.акт,
състояща се от СУТЕРЕН- с площ от
78,57кв.м., състоящ се от предоперационна , манипулационна, операционна,
котелно и перално помещение; ПАРТЕР с
площ от 80кв.м., състоящ се от входно
фоайе с чакалня, и санитарен
възел, стълбище за подпокривен етаж,
манипулационна, рентген и лаборатория за него; ПОДПОКРИВЕН ЕТАЖ с площ от
90,88кв.м., предявен в условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прогласяване на недействителен по
отношение на държавата на договора, като сключен с намерение за увреждане на
публичните взискатели, както и предявен в условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК за обявяване на недействителен по
отношение на държавата на договора като увреждащ и сключен със свързани с длъжника
трети лица.
Излагат се съображения, че на основание Присъда № 28 от 26.06.2009 г. по НОХД. № 312 от 2008 г. на СОС, Н.О., 2-ри с-в. е издаден изпълнителен лист № 8 от 25.02.2013г., с който Ц.Б.Ц. е осъден да заплати солидарно с т.а.н.по сметка на Републиканския бюджет сумата от 1300900,00лв. Задълженията по изпълнителния лист не са изпълнени нито от ответника Ц.Ц., нито от солидарния длъжник Т.Н.. Върху сметките на ответника Ц.Б.Ц. бил наложен запор, но в тях нямало достатъчно наличност за погасяване на задълженията му. Поддържа се, че с договор, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот ответникът Ц.Ц. дарил на децата си – ответниците А.Ц.Ц., Б.Ц.Ц., Ц.Ц.Ц. процесните недвижим имоти. Навеждат се доводи, че сделката е сключена след издаването на изпълнителния лист по НОХД. № 312 от 2008 г. на СОС, Н.О., 2-ри с-в. като поддържа сделката да е безвъзмездна и увреждаща за държавата, като страните по нея знаели за този ѝ характер към момента на сключването ѝ. Ответникът Ц.Ц. имал намерение да увреди държавата, което се установявало от представената декларация по чл. 264 от ДОПК.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц.Ц.,
в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди,
че е изтекла петгодишната погасителна давност за предявяване на исковете.
Навежда доводи, че само привидно е придобил собствеността върху процесния имот,
като той е придобит със средства на Е.А.Н. – майката на останалите трима
ответници. През цялото време от придобиването на имота, той се е владеел от
нея, като бил използван за ветеринарна клиника.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответниците А.Ц.Ц.,
Б.Ц.Ц. и Ц.Ц.Ц., действащи чрез своя законен представител Е.А.Н., в който е
изложено становище за неоснователност на предявените искове. Твърдят, че искът
е погасен по давност. Поддържат, че ответникът Ц.Ц. само привидно е придобил
собствеността върху имота, като той е придобит със средства на Е.А.Н.. Излагат
съображения, че имотът е владян от търговско дружество, осъществяващо
ветеринарна дейност, чиито едноличен собственик на капитала е Е.А.Н..
Единствената причина имотът да е бил прехвърлен на ответниците А.Ц.Ц., Б.Ц.Ц. и
Ц.Ц.Ц., а не на Е.А.Н. били обтегнатите отношения между нея и ответника Ц.Ц..
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендират разноски.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложените доказателства се
установява с влязла в сила
на15,02,2013год. присъда с №28/26,06,2009год.
постановена по НОХД №312//2008год. на Софийски окръжен съд Ц.Б. Ц.
да е признат за виновен за
извършено престъпление на осн.чл.242, ал.1, б.“б“, пр.3 и б.“д“,
вр.чл.20, ал.2 и чл.54 от НК и е осъден при
условията на пасивна солидарност заедно с
т.а.н.да заплати в полза на
Държавата по сметка на републиканския бюджет сумата от 1300900лв.,
представляващи равностойността по
държавни цени на дребно на липсващия предмет на контрабандата.
Издаден е изпълнителен лист от
25,02,2013год. за процесните суми.
Не е спорно, че с Нотариален акт № 44, том I, peг.
№ 1726, дело № 34 от 25.02.2013г. на нот. В.Т., с № 340, с район на действие СРС, Ц.Б.
Ц. е дарил на А.Ц. Ц., Б.
Ц. Ц. и Ц.Ц. Ц. недвижим имот –едноетажна сграда със сутерен и подпокривен етаж с идентификатор
68134,512,570,1, с предназначение –ветеринарна лечебница, с адрес гр. София, Район „Сердика“,
ул.„*******, с площ от 91кв.м., подробно описан с площ и съседи в НА.
Собствеността на прехвърлителят се установява
от НА с №7/19,12,2003год., том
VІІІ, рег.№11370, дело №1102 на нот.С.Т..
С нотариален акт
№129, том І, рег.№4343, дело № 106/10,05,2013 е допусната поправка на
нотариален акт за дарение №44/25,02,2013год. във връзка с описанието на имота.
Предмет на производството е искова претенция с
предявени при условията на евентуалност искове с пр.кв.чл.216, ал.1, т.1 ДОПК,
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.
Съгласно нормата на чл.216, ал.1 т.1-т.6 от ДОПК се сочи на възможността да
бъдат обявени за недействителни спрямо държавата и общината изброени
действия и сделки, извършени от длъжника. Чл.216, ал.2 ДОПК сочи, че недействителността
по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния
изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс. Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора
по чл.
134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от
съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи
знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на
противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
Двете норми
са в съотношение на обща/чл.135 ЗЗД/ към специална /чл.216, ал.1 от ДОПК/.
Фактическия състав на нормата на чл.216,
ал.1 от ДОПК предполага наличието на установено публичното вземане, по което ищецът по
специалния отменителен иск се явява кредитор, което установяване предполага влязъл в сила административен акт,
респективно влязло в сила съдебно решение или присъда. /В този смисъл решение от 30.12.2009г. по т.д. № 430/2009 г. на ВКС, ТК, І
т.о./ В конкретната хипотеза
ищецът се позовава на влязла в сила присъда, с която първия ответник е осъден да заплати в полза
на държавата обезщетение в размер на
1300900,00лв.-липсващ предмет на контрабандата. Публичния характер на вземането
се обосновава съобразно чл. 162, т.6 от ДОПК /доп. - ДВ, бр.
86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007г./, а именно по влезли в сила присъди,
решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата
или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на
неправомерно предоставена държавна помощ;
Предвид изложеното е
налице установено публично вземане по смисъла на чл.216, ал.1 от ДОПК. В
хипотезата на предложение първо по чл.216, ал.1, т.1 от ДОПК в тежест на ищеца е да установи след установяване на публичното задължение
извършено безвъзмездно разпореждане с имуществени права на длъжника.
Фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК включва установено публично
вземане, сключване на сделка или извършване на действия от длъжника след
установяване на вземането на сделки
или действия и намерение да се увредят публичните взискатели; В тази
хипотеза за разлика от общата норма на
чл.135 от ЗЗД намерението за увреждане у третото лице не е елемент от фактическия състав. /В този
смисъл Решение №69/22,06,2012год., т.д.№534/2011год. на І ТО на ВКС/.
За да бъде
уважен искът при квалификацията на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК следва да са налице освен
цитираните по–горе елементи 1./ извършена сделка, след установяване на публично
задължение, съответно след връчване на заповед за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията са установени публични задължения; 2./ извършената сделка
да е във вреда на публичния взискател и 3./ страна по сделката да е свързано с
длъжника лице.
Според § 1, т. 3, б.
"а" от ДР на
ДОПК "Свързани лица" са роднините по
права линия, без ограничение в степените, каквито безспорно се явяват
приобретателите по сделката низходящи на
длъжника.
По основателността на иска:
Предявения иск има за цел да обезпечи възможността
на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за
дълга срещу предмета на разпореждането.
Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция с пр. осн.чл.216, ал.1 , т.1 от ДОПК, съдът намира да са установени. Налице е установено публично вземане по влязла в сила присъда към 25,02,2013год. в размер на 1300900лв., извършена след установяване на вземането безвъзмездна сделка-дарение. Ето защо исковата претенция е основателна. Предвид горното подлежи на разглеждане релевираното възражение на ответниците за изтекла погасителна давност. Приложимата давност съгласно чл.110 от ЗЗД е петгодишна. Съдът намира да не е приложима нормата на чл.171 и сл. от ДОПК регламентираща погасителната давност относно публичните вземания, тъй като предмет на делото не е установяване на публичното вземане на кредитора, а обезпечаване изпълнението относно публичното вземане, което потестативно право на кредитора възниква с реализиране на атакуваната сделка. От този момент кредиторът разполага с възможността да предяви конститутивен иск по чл.216 ДОПК, специален по отношение на чл.135 от ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност. Разпореждането с имущество на длъжника от Ц.Ц. е извършено на 25,02,2013год., поради което се обосновава извод към датата на исковата молба депозирана на 27,04,2018год. този срок да е изтекъл поради което претенцията подлежи на отхвърляне като погасена по давност. Неоснователни са доводите сделката да се счита извършена от датата на поправката на НА от 10,05,2013год., с оглед характера на посоченото в акта отбелязване за поправка на НА №44/25,02,2013год.
Предвид
сбъдване на процесуалното условие за разглеждането им подлежат на разглеждане и
предявените при условията на евентуалност искове по чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК. Намерението за увреждане безспорно
не се предполага,
а подлежи на
установяване от ищеца по иска, като съставлява желание
да се предприема определено действие с конкретна цел във вреда на кредитора, като
последното като
вътрешно-мисловен процес няма самостоятелна проява. В конкретната
хипотеза съдът намира да не е установено
от ищеца при условията на пълно и главно
доказване умисъл на длъжника за увреждане на публичните взискатели.
Действително Ц. Ц. е знаел за постановеното осъждане за
процесната сума-публично вземане още към 26,06,2009год., но този факти не е
достатъчен да обоснове намерение за
разпореждане с имущество с цел осуетяване на изпълнение срещу него, още повече,
че не са ангажирани доказателства сочещи на предприети спрямо него изпълнителни
действия или налагане на обезпечителни мерки към датата на извършване на сделката 23,02,2013год. Налице
са данни за налагане на обезпечителни
мерки на 20,03,2013год. и 17,02,2017год.
и 23,02,2018год.
Ето
защо исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По иска с пр.осн.чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.
Увреждането на кредитора/ публичните взискатели/, като елемент от фактическият състав е налице, когато, чрез извършените правни действия длъжникът създава
или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява
или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи
за удовлетворяване на кредиторите. Увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е
процесният случай, тъй като с извършеното дарение е намалено имуществото
на длъжника. Сделката е извършена със
свързани лица съгласно §1, т.3, б.“а“ ДР на ДОПК, поради което исковата претенция е основателна, но по
изложените по –горе мотиви подлежи на отхвърляне поради погасяване на правото
на иск по давност.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се
дължат на ответниците- А.Ц.Ц., Б.Ц.Ц. и Ц.Ц.Ц., които съдът намира за доказани в размер на
4000,00лв.-адв. възнаграждение.
На отв. Ц.Б.
Ц. на осн.чл.78, ал.3 от ГПК не се следват разноски, тъй като няма данни
за извършени такива.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н. а. по п. срещу Ц.Б.Ц., с ЕГН **********, с адрес *** , кв.*******, А.Ц.Ц., с ЕГН **********, Б.Ц.Ц.,
с ЕГН ********** и Ц.Ц.Ц., с ЕГН **********, последните трима действащи, чрез
своя законен представител Е.А.Н., със съд.адрес *** иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК, с който се претендира прогласяване за
недействителен по отношение на държавата на договор, обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 44, том І, рег.№1726, дело №34/2013год., поправен с нотариален акт с
№129, том І, рег.№4343, дело № 106 от 10,05,2013г., с който Ц.Б.Ц. е дарил на А.Ц.Ц.,
Б.Ц.Ц. и Ц.Ц.Ц. следните недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор 68134.512.570, адрес гр. София,
район *******Площ: 223 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по
предходен план: 1, квартал: 44а, парцел: 1-1,15, съседи: 68134.512.569,
68134.512.583, 68134.512.571, 68134.512.513 и сграда с идентификатор 68134.512.570.1, адрес на сградата: гр.
София, район Сердика, ВЕТЕРИНАРНА ЛЕЧЕБНИЦА, ул. *******, застроена площ: 91
кв.м съгласно кадастрална скица на сградата и около 80кв.м. по нот.акт,
състояща се от СУТЕРЕН- с площ от
78,57кв.м., състоящ се от предоперационна , манипулационна, операционна,
котелно и перално помещение; ПАРТЕР с
площ от 80кв.м., състоящ се от входно
фоайе с чакалня, и санитарен
възел, стълбище за подпокривен етаж,
манипулационна, рентген и лаборатория за него; ПОДПОКРИВЕН ЕТАЖ с площ от
90,88кв.м., като погасен по давност,
предявен в условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК
за прогласяване на недействителен по отношение на държавата на договора,
като сключен с намерение за увреждане на публичните взискатели като
неоснователен, както и предявен в условията на евентуалност иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК за обявяване на недействителен по
отношение на държавата на договора като увреждащ и сключен със свързани с
длъжника трети лица като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н. а. за п., с адрес гр.София, бул.******* да заплати на А.Ц.Ц.,
с ЕГН **********, Б.Ц.Ц., с ЕГН ********** и Ц.Ц.Ц., с ЕГН **********,
последните трима действащи, чрез своя законен представител Е.А.Н., със
съд.адрес *** на осн. чл.78, ал.3
от ГПК сума в размер на 4000,00лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: