Решение по дело №714/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

			12.05.2022
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	14.04.		2022

 

на                                                                                                           Година

 

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		714		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 Д. Расимова Т., ЕГН: **********, е предявила срещу Г.Н.Й., ЕГН: **********, и И.Н.Б., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. с чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС. 

            Ищцата твърди, че от съвместното си съжителство с лицето Христо Венецков Васев има две деца: Венцислав Христов Васев - роден на ***г. и Евгени Христов Васев - роден на ***година, поради което решила да закупи къща.

През 2014/2015г., сега покойният Христо Васев се договорил с ответницата И.Н.Б. последната да продаде на ищцата нейният наследствен имот, находящ се в с. Блажиево, общ. Бобошево, ул. „Свети Иван Рилски“ №18, като имота представлявал дворно място и стара къща, в лошо състояние и негодна за живеене. След като отремонтирали една от стаите и я привели в годен вид за живеене, ищцата и Христо Васев се преместили да живеят там. Постепенно бил направен ремонт на цялата къща. През периода 2014-2020г. с парите, които й давал Христо Васев за децата, както и с лични средства, ищцата извършила ремонт. Поставила нова дограма, сменила всички врати; направила външна изолация; шпакловала и боядисала с латекс. Стените на банята, която изградила, облицовала с фаянсови плочи, а пода с теракотени, както и поставила изцяло нова санитария. Подменена била цялата ел. инсталация - прокопаване на нови канали, полагане на изцяло нови кабели за осветление и контакта в цялата сграда, както и ново електрическо табло за сградата, нови ключове и контакти. Била изцяло подменена „ВиК“ инсталацията; външната тераса била облицована с теракота и бил изграден навес над нея; монтирана била метална входна врата. Описаните ремонтни дейности били извършени от различни свободно-практикуващи майстори, на които ищцата плащала в брой.

Ищцата владеела с децата си този имот, необезпокоявана до 16.10.2020г., с идеята, че ще бъде неин. И.Б. си идвала в България всяка година и знаела, че ищцата живее там и че извършва подобрения. Брат й – ответникът Г.Н.Й. също знаел и дори често идвал да види как вървят ремонтните дейности.

В един момент Г.Й. започнал да безпокои ищцата. На 11.10.2020г., използвайки почивен ден - неделя, без знание и разрешение на ищцата, той влязъл в имота и подменил ключалките на входните врати.

Ищцата твърди, че вследствие на извършените от нея подобрения, стойността на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от мазе и жилищен етаж, включващ три стаи и кухня, построена по отстъпено право на строеж в дворно място, образуващо Общински парцел № ІІІ/трети/, попадащ в кв.19 /деветнадесети/ по регулационния план на село Блажиево, община Бобошево, утвърден със Заповед №192/20.01.1954г., с урегулирано пространство за парцела от 550кв.м. е увеличена с 10000.00 лева.

Г.Н.Й. незаконно и без никакви основания й отнел владението върху имота, като сменил патроните на вратите, изнесъл нейни и на децата й вещи, нарушил целостта на скъпи врати и други вещи.

С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, Г.Н.Й. и И.Н.Б. да й заплатят сумата в размер на общо 10000.00 лева (по 5000.00 лв. всеки от тях), представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на гореописания имот и да й признае право на задържане върху същия. В допълнителна молба ищцата е описала подробно извършените в имота подобрения по вид, стойност и дата на извършване.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника Г.Н.Й., който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за сключен предварителен договор между ответницата Б. и ищцата или покойният баща на децата й за покупко-продажба на описания в исковата молба недвижим имот. Оспорва да е била налице уговорка процесният имот, който е наследствен на двамата ответници, да бъде прехвърлен на ищцата. Оспорва твърденията на ищцата, че е извършвала описаните в исковата молба подобрения в имота, както и че той е знаел за тях и не се е противопоставил. При условията на евентуалност, прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв и от ответницата И.Н.Б., чрез назначения й от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че ищцата няма качеството на добросъвестен владелец на процесния имот, както и че ответницата от 22 години живее и работи в САЩ, поради което са изключени договорки между нея и ищцата или покойният и съжител относно прехвърлянето на имота, а още повече да е сключен предварителен договор. Сочи, също така, че ответницата не би могла да договаря за целия имот, тъй като е собственик по наследство само на 1/2 ид.част от същия. Оспорва ищцата да е извършила описаните в исковата молба подобрения в имота. При условията на евентуалност, прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

Между страните не е спорно, а се установява и от приетите като доказателства по делото: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том І, рег. № 693, дело № 34/12.02.2001г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том ІІ, рег. № 2844, дело № 262/03.08.2007г., и двата по описа на нотариус Стефан Сотиров, с район на д-вие ДРС и Удостоверение изх. № 110/27.05.2021г., съставено в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, че Росица Иванова Гаджова, починала на 24.05.2015г., Акт за смърт № 0277/25.05.2015г., съставен в гр. Дупница, приживе е била собственик на процесния недвижим имот, като след смъртта си е оставила за наследници по закон от първа степен (деца), ответниците по делото Г.Н.Й. и И.Н.Б..

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Венка Първанова Димитрова-съсед на процесния имот, Димитър Христов Стефанов-съжителстващ на съпружески начала с ищцата, Силвия Владкова Б. и Ивайло Христов Бачев-роднини по сватовство на  ответницата И.Б..

Свидетелката Венка Димитрова дава показания, че ищцата започнала да ремонтира къщата през 2014-2015г., още докато била жИ.наследодателката на ответниците Росица Гаджова. Преди това никой не живеел в къщата, била е стара, занемарена, със счупени прозорци и дори била наводнявана. Ищцата Д.Т. започнала да ремонтира къщата, като първо бил сменен покрива, а впоследствие и дограмата, вътре се поставил гипсокартон на стените, бил подменени изгнили греди, като това всичко станало около 2015г. Ищцата живеела в къщата с децата си, а бащата на децата-Христо Васев, ги посещавал от време на време.  Свидетелката не знае по силата на какви правоотношения ищцата е ползвала процесната къща, но тя й е споделяла за уговорка със собствениците да живее в къщата, а в последствие да й я продадат.

Свидетелят Димитър Стефанов, чиито показания съдът прецени съобразно с чл. 172 от ГПК, с оглед заинтересоваността му от изхода на делото в полза на ищцата, предвид фактическото му съпружеско съжителство с нея, дава показания относно извършените ремонтни работи, в които е участвал и самият той. Сочи, че те са започнали през 2015г., като първо бил сменен покрива, а след това дограмата, били сменени всички греди на гредореда, тъй като били изгнили, стените били облицовани с гипсокартон, била сменена електрическата инсталация, както и „ВиК“ инсталацията, което се случило 2016г.

Този свидетел също не знае силата на какви правоотношения ищцата е ползвала процесната къща. Дава показания, че ответниците са идвали около два пъти, докато траели ремонтите на къщата, както и че са разговаряли с ищцата да й прехвърлят собствеността.

Свидетелите Ивайло Бачев и Силвия Б. дават показания, че Христо Васев-бащата на децата на ищцата, имал уговорка със съпруга на ответницата И.Б., Д.Т. да ползва, заедно с децата си, временно процесната къща, но без да уточняват на какво основание. Споделят, че ответницата Б. много рядко се прибира в България.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че в процесния имот, в периода 2016-2017г., са извършени следните СМР: направа на електроинсталация на сградата; направа на водопровод; направа на канализация; облицовка с гипсокартон по стени и тавани; облицовка с водоустойчив гипсокартон в баня; боядисване с латекс на таван в банята; фаянс; доставка и монтаж на алуминиеви интериорни врати; доставка и монтаж на метална външна врата; доставка и монтаж на РVС прозорци и направа на външна топлоизолация с 2см. „фибран“, които СМР са на обща стойност 10040.08 лв. Стойността на имота, вследствие на извършените подобрения, се е увеличила със сумата от 7800.00 лв. Вещото лице сочи, че от описаните от ищцата подбрения, не са изпълнени следните видове СМР: ремонт на покрива, укрепване на сградата и навес над терасата.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Предявен се иск с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. с чл. 72, ал. 1 и ал. 3 от ЗС.

Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищцата следва да установи, че е извършила подобрения в имота на ответниците, които са довели до увеличаване на неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имала качеството на добросъвестен владелец, респ. че е извършила претендираните подобрения със знанието и без противопоставянето на ответниците.

Отношенията във връзка с направени разноски и подобрения върху чужда вещ се уреждат по различен начин в зависимост от качеството на субекта-подобрител – владелец или държател, наличието или не на облигационна връзка със собственика, вида на вещта – движима или недвижима, но почиват на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Предпоставките за пораждане на вземанията на владелеца са: да са направени разноски за вещта, веща, съответно подобренията да съществуват към момента на предявяване на вземането в случаите, в които имотът е изоставен или не е предаден на собственика, а ако имотът е предаден на собственика – към момента на предаването на вещта и приемането й от собственика. Под  „разноски” се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика. Разноските за вещта са „полезни” /подобрения/  когато водят до увеличаване стойността на вещта. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличение на стойността му – ППВС № 6/74 г., т. 6.  Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственика желае запазването им. Критерият въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота - решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о., ППВС № 6/74 г., т. 8. От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и владелецът не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.

В зависимост от качеството, което има подобрителят, може да претендира различни видове вземания: като добросъвестен владелец; приравнен на добросъвестен владелец или т.нар. „добросъвестен подобрител”  - това са случаите на недобросъвестен владелец, придобил владението въз основа на предварителен договор със собственика на имота  (чл. 70, ал. 3 ЗС) - има всички вземания на добросъвестния владелец; недобросъвестен владелец, направил подобрения със знанието и без противопоставянето на собственика и недобросъвестен владелец.

Съгласно изясненото още в Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят. При изясняване дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена. Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика.

В случая, от показанията на свидетелите Венка Димитрова и Димитър Стефанов, както и от заключението на вещото лице по назначената експертиза, се установява, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, като е имала намерение да свои същия. За това намерение за своене може да се съди по извършените от нея строително-ремонтни дейности, както и че тя е живяла в къщата, заедно с децата си, необезпокоявано, до момента, в който принудително е отстранена от него от ответника Г.Й.. Презумпцията на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, в случая не е оборена, доколкото не се събраха доказателства, че ищцата е ползвала процесния имот по силата на някакво облигационно правоотношение между страните.

Упражнявайки владение върху процесния имот, ищцата е извършила в него подобрения, които се установяват, като от показанията на ангажираните от нея свидетели, така и от заключението на вещото лице, като от същото се установява и тяхната стойност-10000.00 лв., както и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие направените подобрения-7800.00 лв.  

Както се посочи по-горе, основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и  чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г).

При предявен иск за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, съдът следва да се произнесе по претенцията, като присъди увеличената стойност на имота, ако установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец, а ако установи, че владението е било недобросъвестно, да присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, евентуално увеличената стойност на имота в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС. Ако по делото се установи, че ищецът е извършил претендираните подобрения на чуждия имот в качеството му не на добросъвестен /каквато е претенцията му/, а като обикновен /недобросъвестен/ владелец, то предявеният иск за заплащане на тези подобрения, не може да се отхвърля само за това, че посоченото основание е чл. 72, ал. 1 ЗС (така Решение № 13 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2013 г., I г. о., Решение № 86 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2014 г., II г. о., Решение № 152 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 11/2013 г., I г. о. и др.).

В настоящия случай, съдът намира за установено, че владението, което ищцата е упражнявала върху процесния имот е недобросъвестно, доколкото не е получила владението на основание, годно да я направи собственик.

Не се установява и твърдението на ищцата, че ответниците са знаели за извършването на СМР в имота им, но не са се противопоставили. От свидетелските показания се установява, че ответницата И.Б. от дълги години живее в САЩ и се прибира много рядко. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Димитър Стефанов, че ответниците са идвали два пъти, докато траели ремонтите на къщата, тъй като той е заинтересован от изхода на делото в полза на ищцата, а показанията му противоречат на другите събрани по делото доказателства, и по-конкретно на показанията на свидетелката Венка Димитрова, непосредствен съсед на имота, която дава показания, че никога не е виждала ответниците да посещават имота, включително и при извършването на ремонтните работи. Тъй като не се установява ответниците да са знаели за извършваните в имота им СМР и да не са се противопоставили, то не е налице основанието по чл. 74, ал. 2 ЗС, правата на владелеца да се уреждат по правилата на чл. 72 от ЗС.

Настоящият състав намира, че доколкото не е установено обстоятелството, което дава възможност ищцата да претендира увеличената стойност на имота в резултат на извършените от нея подобрения на основание чл. 74, ал. 2 ЗС във вр. с чл. 72, ал. 1 ЗС, то претенцията й следва да бъде уважена на основание чл. 74, ал. 1 ЗС. Безспорно е че се касае до иск за подобрения в чуждия имот и основният правно релевантен факт за да възникне правото на вземане по чл. 74 от ЗС е налице ли е разместване, без конкретно правно основание, на блага между правните сфери на владелеца-подобрител (ищцата Т.) и собствениците на подобрения имот (ответниците). За успешното реализиране на правото на вземане за подобрения знанието или незнанието на собствениците на имота за извършващите се подобрения, и/или евентуалното му противопоставяне касае размера /обема на паричния еквивалент, в който следва да бъде уважен иска. Установяването на противопоставяне не би могло да доведе до отхвърляне на претенцията.

Тъй като ищцата е извършила подобренията в имота на ответниците, като е имала качеството недобросъвестен владелец, то следва да й бъде присъдена по малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на направените подобрения, а именно сумата от 7800.00 лв., съобразно заключението на вещото лице. Извършените в имота подобрения се установяват от свидетелите на ищцата. Те описват състоянието на жилището преди ремонта и извършените от нея дейности като подмяна на инсталации, смяна на дограма, врати, поставяне на плочки и други. Показанията на свидетелите са конкретни, последователни и непротиворечиви, подкрепят се от останалите приети по делото доказателства и преценени съгласно чл. 172 ГПК следва да бъдат кредитирани. По видове дейностите са констатирани при огледа на място от вещото лице и оценени в приетата СТЕ, която съдът кредитира.

Всички подобрения са извършени през време, когато ответниците са притежавали правото на собственост върху имота, поради което те се явяват материално правно легитимирани да отговарят по иска. Принципното положение е, че при извършване на подобрения в чужд имот, за собственика възниква задължение към подобрителя, ако в резултат от извършеното имотът е увеличил стойността си. Задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени. В този смисъл Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о.

Не е спорно, че ответниците са съсобственици на процесния имот, като наследници на Росица Иванова Гаджва, като всеки от тях притежава 1/2 идеална част от него. Следователно всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на ищцата половината от сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие извършените подобрения, а именно сума в размер на 3900.00 лв. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 5000.00 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на вземането поради изтичане на давност. Погасителната давност за вземането на недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсването на владението, от превръщането му в държане или от момента, в който бъде смутено от собственика с предявяването на иск. Видно от събраните писмени доказателства, владението е отнето от ищцата от ответника Г.Й. едва в края на 2020г., поради което петгодишната погасителна давност не е изтекла към датата на предявяване на иска-12.04.2021г.

С оглед на гореизясненото, че ищцата не притежава качеството на добросъвестен владелец на процесния имот, нито е извършила описаните подобрения в него със знанието и без противопоставянето на собствениците-ответници, следва да бъде оставено без уважение искането и с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. с чл. 72, ал. 3 от ЗС, съдът да постанови ищцата да задържи вещта до заплащане на направените подобрения.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищцата сторените разноски в производството: за адвокатско възнаграждение, в размер на 850.00 лв., намалено от съда съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното от ответниците възражение за прекомерност, както и предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, 800.00 лв.-за внесено възнаграждение за особен представител, 200.00 лв.-депозит за вещо лице по назначената СТЕ и 430.00 лв.-държавни такси, съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 1801.80 лв.

Ищцата следва да бъде осъдена, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, да заплати на ответника Г.Й.Н. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180.40 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Така мотивиран, съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА Г.Н.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Расимова Т., ЕГН: **********, сума в размер на 3900.00 (три хиляди и деветстотин) лева, представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от мазе и жилищен етаж, включващ три стаи и кухня, построена по отстъпено право на строеж в дворно място, образуващо Общински парцел № ІІІ/трети/, попадащ в кв.19 /деветнадесети/ по регулационния план на село Блажиево, община Бобошево, утвърден със Заповед №192/20.01.1954г., с урегулирано пространство за парцела от 550кв.м., вследствие извършени от ищцата подобрения, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на 12.04.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 3900.00 лева до пълния предявен размер от 5000.00 (пет хиляди) лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, да заплати на Д. Расимова Т., ЕГН: **********, сума в размер на 3900.00 (три хиляди и деветстотин) лева, представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от мазе и жилищен етаж, включващ три стаи и кухня, построена по отстъпено право на строеж в дворно място, образуващо Общински парцел № ІІІ /трети/, попадащ в кв.19 /деветнадесети/ по регулационния план на село Блажиево, община Бобошево, утвърден със Заповед №192/20.01.1954г., с урегулирано пространство за парцела от 550кв.м., вследствие извършени от ищцата подобрения, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на 12.04.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 3900.00 лева до пълния предявен размер от 5000.00 (пет хиляди) лева, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно, искането  по чл. 74, ал. 2, вр. с чл. 72, ал. 3 от ЗС  на И.Н.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, против Г.Н.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, и И.Н.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, за постановяване право на задържане върху гореописания недвижим имот до заплащане на подобренията.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Н.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Ива Н.Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, да заплатят на Д. Расимова Т., ЕГН: **********, сума в размер на 1801.80 лв. (хиляда осемстотин и един лева и осемдесет стотинки), представляваща сторените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д. Расимова Т., ЕГН: **********,  да заплати на Г.Н.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 180.40 лв., представляваща сторените от ответника разноски в производството за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: