Р Е Ш Е Н И Е
№762 10.06.2022
година гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров
Яна Колева
секретар: Вяра С.
прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Григоров
касационно административнонаказателно дело № 580 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, вр. чл.285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано
е по касационна жалба от Т.Н.Т., с посочен настоящ адрес ***, чрез адвокат А. ***
против решение № 136/07.02.2022 г. по адм.д. № 2386
по описа на Административен съд – Бургас за 2021 г., с което е
отхвърлен предявеният от Т. иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГД ИН) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв. за периода от 07.01.2021 г. до 08.09.2021 г.,
в ЗО Дебелт-1 към затвор Бургас, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 07.10.2021 г. до окончателното изплащане.
Касаторът иска отмяна на оспореното решение и моли да бъде
уважен предявеният от него иск срещу ГД ИН. Излагат се възражения, които са
идентични с тези, изложени в жалбата до първоинстанционния съд. Сочи се, че
съдът не взел предвид показанията на свидетеля Б., както и не обсъдил някои от
възраженията на ищеца. Не било отчетено, че извършваната дезинсекция не дава
резултат, че помещенията били по-малки от изискуемата площ, както и
недостатъчното време за пребиваване на открито. Бил ограничен достъпът до
лавката. Не се приемали и изпращали писма и жалби, изходящи от ищеца. Касаторът се позовава на проверки, които се извършват в ЗО
Дебелт-1 към Затвора Бургас от различни институции, които са приключили с
доклади.
В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ГД ИН София, редовно призован, не изпраща представител. Депозира отговор на касационна жалба, в който излага подробни доводи
относно правилността на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд –
Бургас, ХХVI-ти състав след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди изложените възражения, отговора на ответника и становището на
прокурора в съдебно заседание, както и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Съгласно чл.285, ал.1, изр.1 и 2 от
ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета
от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния
съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия
съд.
На основание чл.218, ал.1
от АПК, съдът следва да обсъди само
посочените в жалбата или протеста пороци на решението.
Производството пред Административен съд – Бургас било
образувано по искова молба на Т.Н.Т. с ЕГН **********,
който към датата на исковата молба изтърпявал наказание лишаване от свобода ЗО
Дебелт-1 към Затвора Бургас, против ГД ИН София, с която се претендирало
осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 07.01.2021 г. до 08.09.2021 г. вкл. в размер
на 5 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 07.10.2021 г., до окончателното изплащане.
Ищецът
посочил, че неимуществените вреди му били причинени поради
незачитане на човешките му права – психически тормоз, дискриминация, чувство за
малоценност, безпомощност, породени от ограничения му достъп до района на
общежитието; пребиваването в помещения с малка площ; третирането му при
условията на постоянен строг режим; липсата на препарати и пособия за почистване,
на постоянна топла вода и парно, на ръкавици; от наличието на хлебарки и
дървеници, от предоставената му развалена храна, от ограничените свиждания и от
ограничения му достъп до лавката. Изложил възражения относно организацията на
конвоирането на лишените от свобода. Изложил подробни съображения в подкрепа на
твърденията си.
С обжалваното решение Административен съд – Бургас
отхвърлил предявения иск изцяло. Съдът приел, че представените доказателства не
водят до извод през процесния период ищецът да е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, в
какъвто смисъл са неговите твърдения, за да се приеме, че за него са настъпили
неимуществени вреди.
Решението на
Административен съд – Бургас е правилно.
Съдът е събрал
всички доказателства, релевантни за спора и след като ги обсъдил поотделно и в
цялост, правилно установил фактите по делото. Възприемайки фактическа
обстановка, съдът формирал обосновани правни изводи в съответствие с
материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност.
Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Правилен е изводът на
административния съд, че в случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди.
Касационният състав
намира за неоснователно е възражението, според което първоинстанционният съд не
кредитирал показанията на свидетеля Б.. Същите са обсъдени и са изложени
мотиви, с които правилно са преценени като
противоречиви и непоследователни. Съдът е изтъкнал, че свидетелят твърдял, че в
спалните помещения липсва прозорец, но след това заявил, че има такъв и посочил
размерите му, но обяснил че не бил достатъчен за проветряване. Твърдял, че
килията на Т. била с площ от 12 кв.м., но показанията му се базирали на
размерите на личната му килия. Показанията правилно са преценени като противоречиви
на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът съобразил, че представените от ответника доказателства не били оспорени
в първоинстанционното производство. Представените официални и частни диспозитивни
писмени документи – заповеди, справки, графици, договори, протоколи и др. не
били оспорени от ищеца по реда на чл.193 от ГПК вр. чл.144 от АПК в преклузивните срокове, с оглед на което същите се ползвали с
обвързваща материална доказателствена сила. Този извод е правилен.
Правилен е и изводът, че от тези доказателства се
установило, че помещенията, в които е бил настаняван касаторът
са с квадратура, която отговаря на стандарта за площ на човек, с осигурена
възможност за проветряване, отопление, приток на дневна светлина, неограничен
достъп до санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за
хигиенизиране. Съдът приел за недоказано възражението за ограничен достъп до
двора и лавката на общежитието. Описано е, че от доказателствата се установява,
че престоят на открито на лишените от свобода е бил обезпечен съгласно почасов
график за разпределение на времето им, като регламентираният престой на открито
съответства на законовия норматив, както и е била обезпечена възможността за ежедневно
посещение на лавката. Касационният състав намира, че в тази част от решението,
мотивите съответстват на доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е изложил подробни и
правилни съображения относно неоснователността на възражението, според което свижданията
били силно ограничени от около година. Това възражение е направено и в
касационното производство. Твърди се, че свиждания се извършвали посредством
телефон и през стъкло, че били само за 30 мин. На закрито, а се полагали 45
мин. Това възражение е обсъдено в решението на първоинстанционния съд. Следва
да се отбележи, че правилно съдът е съобразил, че този режим е наложен във
връзка с въведените противоепидемични мерки, с които началникът на общежитието
е длъжен да се съобрази, същите са били с временен характер, наложен от
извънредно събитие. За свижданията бил изготвен график всяка събота, а тези,
които работели в събота на външен обект, провеждали свиждане в неделя. Според
заповед № 304/13.05.2020 г. на началника на Затвора Бургас, лишените от
свобода, настанени в затворническите общежития от открит тип, провеждат
свижданията на открито при спазване на физическа дистанция. Тези факти са
съобразени и обсъдени от първоинстанционния съд и изводите се споделят от
настоящия състав. Поради изложеното не е налице твърдяната незаконосъобразност
в действията на затворническата администрация.
Възражението за отказ да се приемат и процедират
писма и жалби изходящи от ищеца е било преценено като неоснователно, тъй като
доказателства не са били ангажирани. Касационният състав споделя този извод,
тъй като се касае за твърдение, по отношение на което, в първоинстанционното
съдебно производство, от страна на ищеца, не са били ангажирани никакви
доказателства.
На следващо място, правилно, за неоснователни
съдът е счел възраженията на касатора относно липсата
на ефективни мерки по обезпаразитяване на спалните помещения
в затворническото общежитие. В първоинстанционното производство е безспорно
установено, че тази дейност се осъществява от външен доставчик, поради което не
е налице твърдяното бездействие. Изложени са мотиви, че твърдението, че
тези действия остават неефективни, както твърдят ищецът и свидетелят, не
обосновава извод за незаконосъобразно бездействие. Следва да се допълни, че борбата с тези паразити не винаги е достатъчно
ефективна и успешна, независимо от положените за това усилия и съпътства живота
на всеки индивид, а не само на лишените от свобода.
Нормативно
установено задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е създаването на
условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи
това наказание. В този смисъл са представени и кредитирани от съда
доказателства, според които се установява, че на лишените от свобода бил
осигурен престой на открито не по-малко от 1ч. на ден и на свиждания не
по-малко от 2 пъти месечно. Предвидени били няколко часа дневно на открито,
вкл. спортни дейности и фитнес през делничните дни. Тези изводи на
първоинстанционния съд също са правилни. Касационният състав намира, че от
представените доказателства се установява, че на лишените от свобода са осигурени
възможности, както за физическо движение, така и за свиждания с близки с
честота и продължителност съобразно нормативните изисквания.
Правилно е прието от съда, че не се установява
нарушение на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. В тази част съдът кредитирал показанията
на свидетеля Б., който потвърдил, че предлаганата храна е достатъчна и не е
негодна за консумация. Относно питейната вода правилно е изяснено, че
ответникът не е доставчик и не е отговорен за нейното качество.
На основание чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е обсъден и
приет за доказан постоянният достъп до санитарен възел и течаща вода. Налице
били условия за къпане, за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.
Посочено е наличието на пералня. Съдът правилно приел възражението за липса на
съдомиялна за неоснователно поради липсата на задължение на ответника да
осигури този уред.
Относно неоснователността на възраженията касаещи
организацията на конвоирането са изложени мотиви, според които ищецът не е
доказал конкретни вреди при превозване с конвоен автомобил. Тази инстанция
споделя изводите на съда, които са правилни.
Правилен е изводът и относно неоснователност на
възражението, според което ищецът търпял наказанието си при
строг режим. Този извод е основан на справка на инспектор при Затвора Бургас, според
която Т. търпял наказанието си в з.о. Дебелт-1 в условията на общ режим.
Действително по делото не е доказано нарушение на изискванията на чл.52
ППЗИНЗС, дори напротив, установява се, че ищецът е бил настанен в общежитие от
открит тип, като е имал свободен достъп до всички помещения на втори етаж на
корпус В1, определени за ползване от лишените от свобода, настанени в общежитие
от открит тип, както и директен достъп до мястото за престой на открито.
Пред първоинстанционния съд са представени:
Доклад на Националния превантивен механизъм за
извършена проверка на няколко пенитенциарни заведения
през 2020 г. в района на гр. Бургас, включително Затворническо общежитие
„Дебелт“, на Омбудсмана на Република България;
Доклад
на Националния превантивен механизъм за извършена проверка в затвори в гр.
Бургас и гр. Сливен, затворнически общежития от открит и закрит тип и арести
към тях и ОД МВР в гр. Бургас и Сливен.
От
първия се установява, че ЗО Дебелт 1 е най-модерното пенитенциарно
заведение от закрит тип, а във втория, единствените отрицателни констатации са
относно възможността всички настанени лица да ползват по време на престоя си на
открито недостатъчните 2 бр. маси и столове, но препоръки до Началника на
Затвора Бургас не били отправени.
Горното
дава основание на касационния състав да приеме, че не са налице материалноправните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и искът правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния
съд.
При
извършената служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установиха
касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изхода на спора то е основателно. На основание чл.286,
ал.2, изр. първо от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца
да заплати разноските по производството. Размерът им следва да се определи по чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от НПП, а именно 100
лева, която сума следва да се заплати от ищеца в полза на ответника.
Предвид
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136
от 07.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2386 по описа на Административен
съд – Бургас за 2021г.
ОСЪЖДА Т.Н.Т., ЕГН ********** да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: