Разпореждане по дело №127/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700127
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

гр. Разград, 20.06.2022 год.

 

            Разградският административен съд,  в закрито заседание  на двадесети юни две хиляди двадесет и втора  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 127 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР).

Образувано е по жалба на Г.Д.Г. с ЕГН **********,***, срещу Заповед № 330з-1439 от 01.06.2022 год. , издадена от Директора на ОДМВР- Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от 6 месеца”

Съдът намира, че жалбата е нередовна.

Към  жалбата няма приложен документ за платена държавна такса в размер на 10 лв., дължима съгласно чл. 12 ал. 3 от АПК и т.2б б. ”а” от тарифа № 1 към Закона за държавните такси събирани от съдилищата, прокуратурата, и следствените служби и министерството на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2  във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМВР статутът на държавните служители – полицейски органи, се урежда със ЗМВР. Според чл. 211 от ЗМВР заповедите, с които се налагат дисциплинарни наказания  могат да се обжалват по реда на АПК. Безспорно е, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, който се оспорва по съдебен ред от държавен служител-полицейски орган и по силата на чл. 12, ал. 3 от АПК се дължи такса.  Такава такса не би се дължала, ако  специалният закон – ЗМВР, дерогираше разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК. Такава разпоредба няма.

В случая  т. 23 от  ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима, тъй като това решение се отнася за гражданските дела по искове за обезщетения на държавните служители от МВР. Безспорно е, че това тълкувателно решение е задължително за административните съдилища, но само в случаите на заведени пред тях искови производства от държавни служители от МВР, произтичащи от служебното им правоотношение. В случая производството е по съдебно оспорване на индивидуален административен акт, а не е исково и съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК по него се дължи държавна такса. Не е налице нито хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито  хипотезата на чл. 5, б. „в” от Закона за държавните такси, тъй като както е посочено по-горе настоящото производството не е исково. Следва да се има предвид, че след постановяване на тълкувателното решение последва нормативна промяна в уреждането на държавната служба в МВР. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР , държавната служба на държавните служители –полицейски органи, какъвто е и  жалбоподателят, се урежда от разпоредбите на ЗМВР, а на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се урежда със Закона за държавния служител. С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК, приложима в случая по силата на препращащата норма на чл.211 от ЗМВР  не е налице празнота в закона, за да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 126 от Закона за държавния служител, поради което съдът намира, че т. 23 от  ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима и жалбоподателят дължи заплащането на държавна такса.

На следващо място следва да се посочи, че жалбата е депозирана непосредствено пред съда, а не чрез административният орган, издал оспорената заповед,  съобразно разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от АПК, но към жалбата не е приложен препис от нея за насрещната страна, съгласно изискването на чл. 151, т. 4 от АПК. По тази причина към делото не е приложено и заверено копие от административната преписка  по издаване на оспорената заповед, която следва да се изиска служебно от съда.

Предвид изложеното и на основание чл. 158 ал. 1 във вр. с чл.  151, т.3 и т. 4  и чл. 152, ал. 4 от АПК, съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ  жалбата без движение.

ДАВА на жалбоподателя Г.Д.Г. седем дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да отстрани нередовността на жалбата, като представи по делото в Административен съд – Разград документ за платена държавна такса в размер на 10 лв., както и копие от жалбата за насрещната страна.

УКАЗВА на същия, че ако  не отстрани нередовността на жалбата в дадения му от съда  срок,  производството по делото ще бъде прекратено и жалбата ще бъде  оставена без разглеждане.

ЗАДЪЛЖАВА директора на ОДМВР – Разград в 3 дневен  срок от връчване на настоящото разпореждане да представи по делото заверено копие от  Заповед № 330з-1439 от 01.06.2022 год., както и от цялата административна преписка, образувана във връзка с издаване на оспорената заповед.

Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя.

Разпореждането не подлежи на обжалване

 

Съдия: