Р Е Ш
Е Н И Е № 27
гр. Силистра, 23.03.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Силистренски
районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
СТОЯНОВ
административно-наказателно дело №837 по
описа на съда за
две хиляди и деветнадесета година,
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Жалбоподателят, „К. К.-“ ЕООД, с ЕИК:, моли съда да отмени Наказателно
постановление №19-001052/12.11.2019 год.
на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”гр.С., с което на предприятието и
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушаване на трудовото
законодателство, изразяващо се в не изплащане в установените срокове на
обезщетение за неползван отпуск в размер на 15 дни на работник след
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че при провеждане на
производството са допуснати нарушения, тъй като не е направена преценка за
маловажност на случая. Също така твърди, че при проверката на контролните
органи е било дадено предписание обезщетението да бъде заплатено, което е
сторено в срока на предписанието. Също така счита, че не може за едно и също
деяние да се прилагат и принудителни административни мерки и да бъде налагано
административно наказание.
Ответникът по жалбата, счита, че
същата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно. Твърди, че при издаването на обжалваното постановление не са
били допуснати нарушения, които да водят до неговата отмяна.
Силистренски районен съд, като
прецени доводите на страните и провери данните по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
На
жалбоподателя е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, изразяващо се в не изплащане на
обезщетение за неползван отпуск в предвидените срокове на работник. За същото
нарушение е било издадено и обжалваното Наказателно постановление.
От
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства се установява, че между жалбоподателя и работника Т. Г. е бил сключен
трудов договор. Със Заповед на жалбоподателя №22/14.08.2019 година
правоотношението е било прекратено по взаимно съгласие на страните. При
извършената проверка от контролните органи на 31.10.2019 година на
документацията в предприятието на жалбоподателя било установено, че работника
не е ползвал отпуск за 2019 година в размер на 15 дни /справка на стр.23/. При
проверка на ведомостите за месец септември било установено, че обезщетение за
този отпуск не заплатено на работника до края на месец септември. Същият не бил
заплатен и към момента на извършване на проверката. За тези констатации бил
съставен и протокол от същата дата с който били дадени предписания, а за
установеното нарушение бил съставен акта за неговото установяване.
Тази фактическа обстановка се
установява от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства /подробно описани в протокола от съдебното заседание/.
Същата не се оспорва и от жалбоподателя. До тази фактическа обстановка е
достигнал и наказващия орган и въз основа на нея е формирал извода си, че
деянието представлява административно нарушение. Този извод изцяло се споделя
от съда.
Това е така, защото разпоредбата на
чл.224, ал.1 от КТ предвижда заплащане на обезщетение за не използван отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение, като по надолу е посочен и реда
за изчисляване на обезщетението. Това обезщетение следва след като бъде
определено да бъде и заплатено на работника. Това заплащане следва да стане по
реда и сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение. В конкретния случай
това е месеца следващ прекратяването на трудовото правоотношение. Същото е било
прекратено през месец август /видно от заповедта и уведомлението/ и
следователно обезщетението е следвало да бъде изплатено през следващия
месец-Септември, което не е било сторено от жалбоподателя. Не изпълнението на
това задължение е скрепено със санкцията на разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ.
Именно по този текст е било квалифицирано деянието и е наложен минималния
размер на предвидената имуществена санкция.
Съгласно
разпоредбата на чл.404, ал.1,т.1 от КТ, контролните органи могат да издават
задължителни предписания. Същите представляват принудителни административни мерки.
Те подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК/чл.405 от КТ/. Не се
събраха никакви данни издаденото предписание да е било обжалвано и следователно
е подлежало на изпълнение и правилно е било изпълнено от жалбоподателя в
предвидения срок. Това обаче не значи, че той е наказан два пъти за едно и също
нещо. Напротив, с даденото предписание и неговото изпълнение са възстановени
настъпилите вредни последици от неизпълнение на задължението за заплащане на
дължимото обезщетение. С обжалваното наказателно постановление пък е наложена
имуществена санкция с цел да се преустанови за в бъдеще противоправно поведение
от страна на жалбоподателя.
От
изложеното по-горе се установи, при издаването на наказателното постановление
не са били допуснати нарушения, от категорията на съществените, които да
доведат до неговата незаконосъобразност и следователно трябва да бъде
потвърдено. От описаната фактическа обстановка в Наказателното постановление се
установява с достатъчна точност и мястото на извършването на нарушението, а то
е мястото на неизпълнението, където се подписват работниците на ведомостите за
получаване на възнагражденията си, тоест в гр.С.
Тъй
като нарушението е било извършено от работодателя /Дружеството/, то и не следва
да се търси вина за неговото извършване, защото се ангажира обективната му
отговорност. За този вид нарушения не може да има маловажен случай, тъй като с
тези нарушения се засягат в много голяма степен обществените отношения свързани
с реда на държавно управление. Същите в случая защитават и правата на
работниците, които имат право на възнаграждение за полагания от тях труд и са
зависими от този доход. При определяне на размера на имуществената санкция,
макар и да не е било посочено изрично, Наказващия орган е съобразил, че това е
първо нарушение и е наложил минималното наказание.
Представените
касови ордери също не могат да доведат до отпадане на отговорността на
жалбоподателя. От тях се установява, че на работника са изплащани авансово
суми. Това се е случило в месеците преди прекратяване на трудовото
правоотношение. В никакъв случай обаче те не бива да се смесват с дължимото
обезщетение за неизползван отпуск, тъй като това право възниква едва след
прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед
на изложеното по горе и на основание
чл.63 от ЗАНН, Силистренския районен съд,
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно
постановление №19-001052/12.11.2019 год.
на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда”гр.С.
Решението може да бъде обжалвано
пред Административен съд Силистра четиринадесет дневен срок от съобщението.
Районен
съдия:
/Стоян
Стоянов/