Р Е
Ш Е Н
И Е
№260072
гр. Варна, 28.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми април, през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№100 по описа за 2021г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, чрез адв.С., срещу
постановеното решение № 260365/03.12.2020г. по т.д.№256/20г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на материалния закон и необосновано. Предявените искове са
неоснователни и недоказани.
Застрахователят е
изплатил на пострадалия ищец сума в размер на 15 000 лв. за претърпените
от него неимуществени вреди, която е съобразена с критериите за справедливост и
със съдебната практика по сходни дела и кореспондира с реално претърпените такива
и интензитета на болките и страданията. В хода на производството не са наведени
твърдения, нито са представени доказателства за действително претърпени вреди,
които да подлежат на обезщетяване от застрахователя над вече изплатения размер
на обезщетението /15 000лв./ до претендирания
общ размер от 50 000лв. От събраните доказателства се установява, че
периодът на възстановяване от получените увреждания е около 5-6 месеца, а при
извършения на 28.08.2020г. медицински преглед е констатирана възстановена
функция на ръката. Общият възстановителен период е бил от осем месеца. Не се е
възстановила напълно единствено възможността за отвеждане на палеца в посока
назад, което препятства хватателната функция, но нейното подобряване е вероятно
с течение на времето. За целия период на възстановяване ищецът не е можел да
ползва лявата си ръка, но това не е било пречка да се самообслужва и да излиза
извън дома си.
По делото не е
установено влошаване на психическото състояние на ищеца след ПТП, както по
отношение на вида и проявленията на твърдяната психическа травма, така и да е
предприел действия за ограничаването й. Напротив, от заключението по
допуснатата СПЕ се установява, че няма данни за наличие на промяна в
личностното функциониране, което да е резултат от произшествието. Вещото лице
посочва, че не се наблюдават характеристики на психотравма, която да води до
психично разстройство. От събраните по делото доказателства се установява, че
общия размер на определеното от съда обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 50 000лв. е прекомерно, не е съобразено с критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и с формираната съдебна практика по сходни казуси,
нито със степента и характера на получените травматични увреждания.
Неправилно съдът е
приел и липса на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
инцидента. С поведението си той е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според който е длъжен във всеки момент да съобразява скоростта си на
движение с конкретните пътни условия. Нарушил е и правилото на чл.75, ал.1 от
ППЗДвП, според който водачът в зависимост от особеностите на МПС и пътните
условия е длъжен да спазва такава дистанция, която да му позволи да избегне
удар с движещото се пред него превозно средство. Същият не е бил оборудван със
светлоотразителна жилетка, а е управлявал двуколесното превозно средство в
тъмната част от денонощието без светлоотразителни елементи. Именно тези
обстоятелства са довели до невъзможността водача на лекия автомобил да го види
при предприемане на маневрата с автомобила. От доказателствата по делото се
установява и обстоятелството, че скоростта на движение на пострадалия е била
над 42-45км/ч, а съобразно изчисленията в наказателното производство същата е
била 68,98км/ч, което също е способствало за късното му възприемане от водача
на лекия автомобил. Теоретично, при движение на ищеца с по-ниска скорост и при
установеното разстояние, при което е възприел лекия автомобил, е било възможно
да предотврати настъпването на произшествието.
Излага още, че
решението на ВОС е неправилно и в частта, с която е определен началния момент
на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение. Доказателства за
механизма на произшествието и претърпените неимуществени вреди са представени
на застрахователя едва с писмо вх.№99-5095/22.11.2019г., поради което
обезщетението е заплатено на 27.12.2019г. Следователно застрахователят следва
да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва най-рано от
16.12.2019г.
По същество се
претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. В условие на
евентуалност се претендира намаляване размера на присъденото обезщетение и
определянето му при съобразяване на принципа за справедливост и процента на
съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. По същество моли същата да бъде уважена на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна И.В.В.
с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Ш., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства, от които се
установяват всички предпоставки за уважаване на предявените искове.
Твърденията за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на процесното
ПТП са необосновани, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, че
същият с поведението си е допринесъл за настъпването му.
При определяне
размера на присъденото обезщетение съдът е изложил достатъчно и подробни мотиви
защо определя именно този размер. При решаващата си дейност съдът е спазил
стриктно указанията дадени с ППВС №4/1968г. на ВС, а изводите му са подкрепени
от събраните по делото доказателства. От същите се установяват по безспорен
начин претърпените в резултат на произшествието травматични увреждания, проведените
оперативни лечения, както и причинната връзка между счупването и интервенциите за възстановяването му. Всички
последващи операции са били необходими с оглед лечението на получените от ПТП
травми. Без тях костите на предмишницата не биха сраснали, което би довело до
осакатяване на ръката и пълно отпадане на нейната функция. Именно
продължителния период на лечение и множеството интервенции обуславят и
по-високия размер на обезщетението, като пълния период на възстановяване
надвишава една година. Следва да бъде отчетена възрастта на пострадалия,
ангажиментите, които е имал по отглеждане и издръжка на семейството си,
квалификацията му и вида на заеманата от него длъжност, периода на временната
му неработоспособност и др.
По отношение на
претенцията за заплащане на законната лихва върху присъдената сума се твърди,
че от събраните по делото доказателства се установява, че при сезиране на
застрахователя са представени достатъчно доказателства за установяване
осъществения деликт, виновното лице и размера на претенцията. Да се приеме
обратното би означавало застрахователят да дължи законна лихва едва от влизане
в сила на осъдителната присъда, каквото тълкуване не намира опора в КЗ.
По същество моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС. В
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението
и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВОС
е образувано по предявени искове /уточнени с молба от 02.03.2020г./ от И.В.В.
срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, за заплащане на сумата от
35 000лв., представляваща дължимо обезщетение за пълна обезвреда на претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания от получените телесни увреждания - открито
разместено многофрагментно счупване на костите на предмишницата на лява ръка -
счупване на лъчевата и лакътна кост на лява ръка в дистална /крайна/ трета с
надлежащи две разкъсно-контузни рани в средна трета на лява премишница,
разкъсно- контузна рана в областта на пателата/капачката на ляво коляно,
причинени виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG/23/115002941633 от 01.12.2015г.,
издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, водач на лек автомобил „Шевролет” с рег. № В 7141 ВС, Д Ж Й, ЕГН **********,
признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно
произшествие настъпило на 03.10.2016г., в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски” около №292А,
(посока МБАЛ „Св.Марина”), ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017г.
/датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателно плащане на обезщетението.
В
исковата молба се твърди, че на 03.10.2016г., в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски” около №292А,
(посока МБАЛ „Св.Марина”) Д Ж Й водач на лек автомобил „Шевролет” с рег. № В 7141 ВС е навлязъл в пътната лента за движение на ищеца, като
водач на мотоциклет „Кавазаки“, пресичайки единичната непрекъсната линия М1 и
не осигурявайки безопасното преминаване на движещия се в същата пътна лента
мотор. Последният е предприел действия по аварийно спиране и отклонение на
мотора леко в дясно, но не е успял да избегне сблъсъка и се е ударил челно в
дясната задна част на автомобила. Към датата на настъпване на произшествието,
горепосочения автомобил е бил застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №BG/23/115002941633 от
01.12.2015г., издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД. В резултат от
произшествието ищецът е получил следните телесни увреди: открито разместено
многофрагментно счупване на костите на предмишницата на лява ръка - счупване на
лъчевата и лакътна кост на лява ръка в дистална /крайна/ трета с надлежащи две
разкъсно-контузни рани в средна трета на лява премишница, разкъсно- контузна
рана в областта на пателата/капачката на ляво коляно
След инцидента ищецът е хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД гр.Варна, където след проведеното оперативно лечение и ревизиране
раната на коляното е бил изписан на 07.10.2016г. На 05.12.2016г. ищецът отново е приет в същото болнично
заведение, тъй като не е почувствал подобрение. Извършена е повторна операция и
е изписан на 09.12.2016г. На 30.01.2017г. същият е бил приет за лечение в УМБАЛ
„Н.И.Пирогов“ гр.София, поради липса на подобрение в здравословното му
състояние. Проведено е ново оперативно лечение, което също не е довело до
подобряване на състоянието му. След извършено, на 21.03.2017г., рентгенографско
изследване, ищецът е приет в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр.Плевен, на
03.04.2017г., където отново е проведена оперативна интервенция /07.04.2017г./. За
целия период на лечение ищецът е ползвал отпуск по болест, в продължение на 12
месеца, и е търпял постоянни болки и страдания. Загубил е съня си. Не е можел
да упражнява професията си на авиоинженер. Чувствал се е безпомощен и
непълноценен. Изключително е подтиснат и травмиран от обстоятелството, че не
може да полага адекватни грижи за съпругата и двете си деца, както и че е бил
зависим от чужда помощ. И към настоящия момент функцията на ръката му не е
възстановена напълно.
Твърди се, че до
застрахователя е предявено искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като са представени
всички документи, които са били на нейно разположение. По случая е заведена щета
№0411-0900010-2017, по която е претендирано заплащане на сумата от 50 000лв.
– обезщетение за неимуществени вреди и 7 320,42лв. – разноски във връзка с
провежданото лечение. С писмо №ЦУ 99-5238/02.12.2019г. ответникът е предложил
заплащане на сумата от 15 000лв. и 6175,80лв. – имуществени вреди. След
получаване на становището ищецът е уведомил застрахователя, че не е съгласен с
размера на определеното обезщетение, но последният е отказал да преразгледа
определения от него размер. На 31.12.2019г. по сметка на ищеца е била преведена
сумата от 21 175,80лв.
Сочи се, че
определеното от застрахователя обезщетение в размер на 15 000лв. за
претърпените неимуществени вреди не е достатъчно да обезщети претърпените болки
и страдания, поради което се претендира присъждането му в пълния претендиран
размер от 50 000лв.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове. По
същество моли същите да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Твърди, че на ищеца
вече е заплатено обезщетение в размер на 15 000лв., което изцяло покрива
претърпените неимуществени вреди. Искът за разликата в размер на 35 000лв.
е неоснователен. Оспорва твърдението за наличие на причинно-следствена връзка
между ПТП и получените увреждания и последвалото тежко психично неразположение.
По отношение на претенцията за законна лихва твърди, че увреденото лице не е
представило своевременно изисканите от застрахователя документи, поради което
лихвата, евентуално, следва да се дължи
от 16.12.2019г. Направено е и възражение за съпричиняване от пострадалия с
твърдения, че същият е управлявал мотоциклета си със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка, както и поради липса на светлоотразителна
жилетка.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Не
са спорни между страните обстоятелствата, надлежно установени от първостепенния
съд, както следва: 1/ наличие на застрахователно правоотношение с ответното
дружество по застрахователна полица №BG/23/115002941633 от 01.12.2015г., с
валидност до 30.11.2016г. за лек
автомобил „Шевролет” с рег. № В 7141 ВС, към датата на
застрахователното събитие – 03.10.2016г., поради което ответникът е надлежно
легитимиран да отговаря за предявените спрямо него искове; 2/ обстоятелствата
от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на
водача/, установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по ВНАХД №159/2019г.
на ВОС; 3/ настъпилото на 03.10.2016г. ПТП, от което за ищеца са настъпили
вреди; 4/ на 31.12.2019г. ответното дружество е заплатило на пострадалото лице
сума в общ размер на 21 175,80лв., от които 15 000лв. за претърпените
неимуществени вреди и 6 175,80лв. – за имуществените вреди.
Предявените
искове с правно основание чл.432 от КЗ са допустими, на основание чл.380 от КЗ.
Спорни
пред настоящата инстанция са въведените в жалбата възражения за: размера на
присъденото обезщетение, съизмерено с претърпените от ищеца болки и страдания;
за наличие на съпричиняване на произшествието от страна на пострадалото лице,
изразяващо се в управление на мотоциклета с несъобразена с пътните условия
скорост и неносене на предпазна светлоотразителна жилетка; както и за началния
момент, от който се дължи обезщетението за забавено плащане в размер на
законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди.
Първият спорен в
производството въпрос, който следва да бъде разгледан е за механизма на
произшествието - за наличие съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице.
За установяването му,
пред ВОС, е допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза. От
заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните по делото, и обясненията на вещите лица, дадени в проведеното на 05.11.2020г.
о.с.з., се установява, че ПТП е настъпило на 03.10.2016г. около 20.20 часа в
гр.Варна, на бул.“Христо Смирненски“, в участъка от кръстовището на „Военна
болница“ и в посока УМБАЛ „Света Марина“ – пред автомивка „Рекар“.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при сухо време и
нормална видимост. Според вещото лице мотоциклетистът е бил спрял на червен
светофар на кръстовището на булеварда с ул.“Перуника“ – в посока „Вятърна
мелница“ към кв.Виница, като е бил първо МПС на стоп-линията. След включване на
зелената светлина, той е потеглил и е продължил движението си като е преминал
на зелено и през следващото кръстовище с ул.“Дубровник“. След излизане на
мотоциклета от кръстовището, пред него на около 21 метра, в неговата пътна
лента и в същото направление на движение, навлиза излезлия от автомивката с ляв
завой „Шевролет Авео“. Автомобилът е бил в процес на ускорение, но поради
скорошното му потегляне, скоростта му е била относително ниска – около 17 км/ч.
Поради това същият е бил застигнат от по-бързо движещият се мотоциклет,
вследствие на което настъпва удара между двете превозни средства.
От гледна точка на
мотоциклетиста – той е имал пряка видимост към мястото, където е бил
автомобилът в момента, когато е спрял, за да има видимост към другата лента, от
зоната на кръстовището на бул.“Христо Смирненски“ и ул.“Дубровник“, на около
25-30 метра от излизащия автомобил. От гледна точка на автомобила – той би имал
видимост към платното на движещите се в посока УМБАЛ автомобили, от: -
позицията на знак „Стоп“ на изхода на автомивката, ако в зоната на кръстовището
е нямало автомобили спрели или движещи се в лентата, посока „Военна болница“ и
– ако след спирането си в първата пътна лента до средата на пътното платно е
имал пряка видимост поне до кръстовището с ул.“Дубровник“. В конкретния случай,
с оглед времето на настъпване на произшествието /тъмната част на деня/, не може
да се направи преценка дали водачът на лекия автомобил е възприел приближаващия
мотоциклет като бързо приближаващ се обект, който може да бъде заплаха за
предприетата маневра.
От заключението се
установява още, че въз основа на наличните данни по делото не може да бъде
определена скоростта на движение на двете превозни средства участвали в
инцидента преди сблъсъка им, а само към момента на удара. По отношение на лекия автомобил скоростта на
движение е била около 15- 20км., предвид факта, че същият е извършвал потегляне
с маневра ляв завой на 90 градуса. Скоростта, с която мотоциклетът се е движил
към момента на удара е около 42-45 км./ч. Същата е определена с оглед
деформациите по превозните средства, данните за предприетото спиране и опит
/предприет 15-30м. преди удара/ да се отклони в дясно с цел да предотврати ПТП,
както и с оглед травматичните увреждания на водача му – една изолирана травма,
която би настъпила при сравнително ниска скорост 20-40км/ч. /в.л. Доков/.
Скоростта на мотоциклета преди удара е била малко по-висока от тази, към
момента на контакта, но колко точно не може да бъде определено.
При така създалия се
механизъм на произшествието мотоциклетистът не е имал време за по-бърза реакция
на възникналата опасност и техническа възможност да спре по-бързо управлявания
от него мотоциклет, предвид спецификата на задействане на спирачната му уредба
при „неочаквано“ и „екстремно“ спиране. Хипотетично,
ако се е движил със скорост 10-15км. по-ниска би могъл да има достатъчно
разстояние за избягване на удара, предвид продължаващото ускорение и на
автомобила. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако същият преди да предприеме маневрата с
навлизане в дясното платно се е убедил, че в близост няма и не идват други МПС
към него.
Съдът намира, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
С оглед на така
установените механизъм, интензитет и
място на настъпване на удара, както и скоростта на двете превозни средства
участвали в произшествието, съдът намира, че по делото не е установено по
безспорен начин поведение на пострадалия, което да е изключителна причина за
настъпване на инцидента. В заключението по комплексната експертиза е направен
извод, че същото е било предотвратимо от водача на лекия автомобил, при
пропускане на приближаващия се мотоциклет, движещ се с разрешената за
съответния пътен участък скорост и при ненавлизане в лентата му на движение,
където е настъпил удара. Хипотетичното предположение, че при движение на мотора
с по-ниска скорост е било възможно избягването на удара не може да докаже
наличие на поведение, довело до инцидента. Още повече, че същият е предприел
екстремно спиране на управлявания от него мотор и опит за заобикаляне на
автомобила /ограничен от десния бордюр на платното/, в момента, в който е видял
навлизащия в пътната му лента автомобил, които не са били достатъчни да
предотвратят удара.
По делото не са
събрани доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че ако пострадалият
е носил светлоотразителна жилетка, произшествието не би настъпило. Няма данни,
че същата би била видима през потока от светлини на фаровете на превозните
средства движещи се в същата посока и би допринесла за възприемане на моториста
като бързо приближаващ се обект, на който следва да бъде осигурено предимство
преди предприемане на маневрата по навлизане в неговото платно на
движение.
Предвид изложеното и
доколкото по делото липсват категорични доказателства за причинната връзка
между поведението на пострадалия и настъпването на инцидента съдът намира, че
направеното от ответника възражение е неоснователно /така и решение по
т.д.№3806/14г. на ВКС, 2 т.о./.
Изискването на чл.52
от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищеца И.В.В.
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили
обстоятелства.
Спорен пред
настоящата инстанция е и въпросът за размера на определеното обезщетение,
съизмерено с претърпените от ищеца болки и страдания.
За
установяване вида и степента на получените от И.В. травматични увреждания пред
ВОС е допусната комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза. От
заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните, както и от обясненията на вещото лице дадени в проведеното на 17.09.2020г.
о.с.з., се установява, че вследствие на претърпяното пътно-транспортно
произшествие ищецът е получил: 1/ открито разместено многофрагментно счупване
на костите на предмишницата на лява ръка - счупване на лъчевата и лакътна кост
на лява ръка в дистална /крайна/ трета с надлежащи две разкъсно-контузни рани в
средна трета на лява премишница с размери около 2-3 кв.см.; 2/ разкъсно-
контузна рана в областта на пателата/капачката на ляво коляно. Уврежданията са
резултат на силен директен удар с или върху твърд предмет в областта на
предмишницата на лявата ръка и е възможно да се получат от конкретното ПТП.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между произшествието и получените
увреждания.
Всички
проведени последващи произшествието оперативни интервенции /пет броя/, в
периода от инцидента 03.10.2016г. до м. септември 2018г., са били необходими с
оглед лечението на получените травми. При липса на оперативни лечения, костите
на предмишницата не биха сраснали, което би довело до осакатяване на ръката и
пълно отпадане на нейната функция. Провеждано е активно наблюдение и лечение на
получените травми. Проблемите със срастване на костите са породени от
конкретния вид счупване – открито разместено многофрагментно счупване, при
което е трудно да се получат бързи и правилни сраствания на костните фрагменти.
Този вид счупвания неизменно е свързан и с тежка мекотъканна травма, която
допълнително затруднява възстановителния процес. За целия период на
възстановяване пострадалия не би могъл да си служи с лявата ръка. За времето от
получаване на травмата уврежданията са затруднявали движението на ръката в
период от 8 месеца / о.с.з.17.09.2020г., гърба на л.159/. В съдебно заседание
вещото лице посочва, че тези осем месеца са необходими за зарастване на
счупванията, след което следва времето необходимо за рехабилитация. При толкова
дълга гипсова имобилизация /три месеца след операция през м.април 2017г./
мускулатурата отслабва. Костите са сраснали и може да има хватателни движения,
но не с голяма сила – мускулната сила отслабва.
По настоящем костите
на предмишницата са зараснали, двигателната и хватателната функция на ръката са
възстановени в голяма степен. Не се е възстановила напълно възможността за
отвеждане на палеца в посока назад. Вероятно е нейното възстановяване с
времето. При такова продължително
възстановяване е възможно да се получава по-голяма умора с по-бързо изморяване
на ръката и това може да продължи. Забавянето на възстановителния процес се
дължи и на обстоятелството, че травмата е открита – костите са излезли извън
кожата, което е довело до разрушаване на мускулатурата наоколо.
По
делото не са събрани доказателства /медицинска документация/ по отношение на
предходни заболявания и оперативни намеси. При прегледа на пострадалия през
2017г. в болница „Пирогов“ гр.София е установено подостро протичащо заболяване
лупус еритематодес – кожна форма. Това е автоимунно заболяване на
съединителната тъкан, при което се образуват автоантитела, насочени срещу
собствените тъкани и органи. Причините за появата му не са известни, като в
конкретния случай е възможно да имат връзка с претърпения инцидент – получения
стрес. Възможно е да са причинени и от външни фактори – вирусни заболявания, генетична
предразположеност и други.
Обстоятелствата
констатирани от вещото лице – нарушение в нормалното функциониране на ищеца
след преживяното произшествие, продължителния период на възстановяване, болките
между оперативните лечения, отслабването
на ръката след окончателното премахване на гипса през м.юли 2017г. се
установяват и от показанията на разпитаната пред ВОС свидетелка – Таня
Йорданова Гарванска , които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК,
предвид родствената ѝ връзка с ищцата. От същите се установява още, че за
периода на възстановяване ищецът е бил в невъзможност да си служи с ръката – да
си закопчее копче на ризата, на панталон, да си върже обувките, да си нареже
хляб, да се къпе, да се облича. Имал е нужда от чужда помощ в ежедневните си
дейности. И към настоящия момент хватателната функция на ръката не е напълно
възстановена и продължава да изтърва разни неща. Установява се още, че след
инцидента и вследствие на получените увреждания се е променила динамиката в
ежедневието на семейството и начина на живот на ищеца – в продължение на две
години е спал на отделно легло, за да не нарани ръката си, спрели са да се
прегръщат със съпругата и децата си, които не са смеели да му се зарадват
емоционално. Не е спял по цели нощи от болките и притеснения да не остане
инвалид. Не е ходил на работа в продължение на една година. Върнал се е преди
да се възстанови напълно, тъй като средствата за издръжка на семейството са
свършили.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи средни
телесни повреди; болезнеността на същите, която се увеличава от вида на
уврежданията – многофрагментарно открито счупване, свързано с нарушаване
целостта на мускулите и кожата: 1/ открито разместено многофрагментно счупване
на костите на предмишницата на лява ръка - счупване на лъчевата и лакътна кост
на лява ръка в дистална /крайна/ трета с надлежащи две разкъсно-контузни рани в
средна трета на лява премишница с размери около 2-3 кв.см.; 2/ разкъсно-
контузна рана в областта на пателата/капачката на ляво коляно; продължителните
лечения – пет броя операции при пълна анестезия, както и продължителната
гипсова имобилизация; продължаващото затруднение при отвеждане на палеца назад
и хватателната функция на ръката, повече от четири години след инцидента;
стресът и нарушаване на нормалната функция на семейството. Следва да бъде отчетена и обществено-икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането и застрахователните лимити към
момента на ПТП - 03.10.2016г.
При определяне на
обезщетението съдът съобразява и обстоятелството, че пострадалият ищец е
преживял стресогенна животозастрашаваща ситуация, която не е достигнала до ниво
на разстройство, което се установява от заключението по допуснатата пред ВОС
съдебно- психиатрична експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото. След преживяното ПТП и оперативните
интервенции същият е преминал през реактивна депресивност, които са типични
реакции за такъв тип преживявания. Емоционално топлите семейни отношения и
добрата му психическа структура на личността, са способствали за съхраняването
му и са го предпазили от развитие на психични нарушения.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалия И.В. са причинени
болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер
достатъчен за компенсацията им, а именно в общ размер от 50 000 лв. При
определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия и
физическия дискомфорт от получените травматични увреждания, който продължава да
е източник на негативни емоции.
Съдът намира, че с
така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалата.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявения иск за заплащане на сумата от 35 000лв.,
представляваща разликата между определеното от съда и заплатеното от
застрахователя обезщетение е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед
основателността на иска за неимуществени вреди, основателен се явява и
акцесорния иск за мораторна лихва. По отношение на началния момент, от който
същата се дължи съдът приема следното:
Предвид датата на
сключване на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съдът намира, че
по отношение на същата са приложими разпоредбите на действащия КЗ, каквато е и
дадената правна квалификация на предявените искове.
Съобразно
разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 отговорността на
застрахователя за дължимите от него на деликвента лихви върху обезщетенията за
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане е
ограничена до лихвите за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице – чл.429, ал.3 от КЗ.
От друга страна,
съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящия случай не
е налице спор и от доказателствата по делото се установява, че ищецът И.В.В. е
уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 03.10.2016г с предявяване на
претенция от 03.07.2017г., по която е
образувана преписка по щета № ЦУ 99-10776/03.07.2017г.
С уведомление
изх.№ЦУ-10796/04.07.2017г. от ищеца са поискани документи за установяване
основателността на претенцията, както следва: 1/ всички документи по
досъдебното производство: автотехническа експертиза, протокол от оглед на
местопроизшествието, протокол от разпит на свидетели, снимков материал,
съдебномедицинска експертизи и др.; 2/ постановление за прекратяване на
досъдебното производство или 3/ съдебно решение, влязло в сила. С писмо от
13.07.2017г. ищецът е уведомил застрахователя, че не е в състояние да представи
исканите документи.
С протокол
№1/04.07.2017г. застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение,
поради липса на достатъчно документи за основателността на претенцията.
С молба от
22.11.2019г. ищецът е представил на застрахователя влязлата в сила присъда по
ВНАХД №159/2019г. на ВОС. Въз основа на същата, с Протокол
№1/11.12.2019г. застрахователят е
определил размер на дължимото обезщетение от 15 000лв. за неимуществените
вреди и 6 175,80лв. за имуществените вреди, като е отказал да преразгледа
и увеличи същия, след направеното възражение от пострадалия.
Сумата е преведена по
сметка на пострадалия на 27.12.2019г.
В решението по т.д.№2466/2018г. на ВКС І т.о.,
представляващо задължителна съдебна практика, съдът изрично е приел, че „в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователа по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
момента на уведомяването на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането“.
С оглед горното и
предвид установените факти по делото, съдът намира че срокът, в който
ответникът/застраховател е изпаднал в забава е този по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ,
а именно след изтичане срока за произнасяне на застрахователя /04.10.2017г./,
по следните съображения: Действително, по реда на чл.106, ал.3 КЗ
застрахователят може да изисква доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност
за представянето им от увреденото лице. Непредставянето на преписи от
досъдебното производство не може да се вмени във вина на пострадалото лице и да
се приеме за нередовност на претенцията, след като застрахователят има достъп
до съответната информация по предвидения в КЗ ред. Изготвените в досъдебното и
наказателното производство експертизи нямат пряко отношение към размера на
дължимото обезщетение по претенцията на пострадалото лице за неимуществени и
имуществени вреди.
Не са наведени
твърдения и не са представени доказателства и относно обстоятелството, че
липсата на плащане се дължи на поведението на пострадалото лице, което не е
дало необходимото съдействие, без което застрахователят не би могъл да изпълни
задължението си. Напротив, обезщетението е определено след влизане в сила на
присъдата по ВНАХД №159/2019г. на ВОС, без от заявителя да са изисквани други
документи. В този смисъл е и постановеното решение по т.д.№2273/2018г. на ВКС,
ІІ т.о.
Предвид частичното
несъвпадане правните изводи на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде
отменено в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата за
периода от 03.07.2017г. до 03.10.2017г.
Решението в
останалата му част следва да бъде потвърдено.
Предвид
липса на направено искане от въззиваемата страна за разноски, такива не следва
да се присъждат в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №260365/03.12.2020г. по т.д.№256/2020г. на ВОС в частта, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.
5, e осъдено да заплати на И.В.В., ЕГН **********,***, законната лихва върху присъдената главница от 35 000 лева, за периода от 03.07.2017г. до 03.10.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260365/03.12.2020г. по т.д.№256/2020г. на ВОС в частта, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.
5, e осъдено да заплати на И.В.В., ЕГН **********,***, сумата 35 000 лева,
представляваща остатък от дължимото
обезщетение за пълната обезвреда на неимуществените вреди, причинени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.10.2016г., в гр.
Варна, на бул. „Христо Смирненски”
около №292А, (посока МБАЛ „Св.Марина”),
по вина на водача на лек автомобил „Шевролет”
с рег. № В 7141 ВС, Д Ж Й, ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/23/115002941633 от
01.12.2015г., издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.10.2017г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: