ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601270 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 156 от 06.04.2021 г. по ЧНД № 20215330201739/2021
г. по описа на Районен съд-Пловдив е отменено постановление от 22.02.2021
г. на Районна прокуратура-Пловдив, с което е прекратено частично
наказателното производство по досъдебно производство № 213/2015 г. по
описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив, водено срещу К.П.А. и В.Б.Б. за
престъпление по чл.202, ал.2, т.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпил протест от Районна
прокуратура Пловдив, в която се излагат съображения относно неправилност
на атакуваното определение. Предлага се отмяна на обжалваното определение
на РС и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство на РП Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на защитата,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от
фактическа и от правна страна следното:
1
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ – подаден е от надлежна страна
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по
същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Наказателното производство е било образувано срещу К.П.А. и В.Б. и
В.Б.Б. за извършени престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201, пр.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, като в хода на разследването същите са били привлечени
към наказателна отговорност, както следва: К.П.А.-за престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр. с чл.201, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от
01.09.2010г. до 07.08.2013г., а В.Б.Б. - за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.
с чл.201, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 03.01.2011г. до
03.04.2013г.
С обвинителен акт от 26.11.2018г. делото е било внесен в съда срещу
обвиняемите А.и Б. за посочените длъжностни престъпления. С протоколно
определение от 16.01.2019г., поради допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, свързани със съдържанието на
обвинителния акт и повдигнатите обвинения.
Впоследствие с постановление от 17.09.20г. прокуратурата е прекратила
частично наказателното производство за преобладаващата част от деянията,
включени в инкриминираната престъпна деятелност на всяка една от
обвиняемите. Това постановление е било отменено с определение на Районен
съд от 09.11.20г. Прокуратурата отново е прекратила частично наказателното
производство с постановление от 22.02.2021г., като предмет на настоящото
ВЧНД№1270/21г. е именно въпросното постановление. Последното е
обжалвано от името на ощетеното юридическо лице „****“ ООД чрез
представляващия го - управителя Т.Т., като са наведени оплаквания относно
необоснованост на прокурорския акт, като се претендира неговата отмяна.
С определение от 06.04.2021г. Районен съд-Пловдив е отменил
постановлението на прокуратурата, приемайки същото за неправилно и
незаконосъобразно. Недоволна от първостепенния съдебен акт,
прокуратурата е депозирала протест, инициирал настоящото въззивно
производство.
Прокуратурата, а и районният съд са възприели следната фактическа
2
обстановка:
На 29.12.2010 г. между „****" ООД, представлявано от управителя
свид.Т.Т. и обв.В.Б. бил сключен трудов договор, по силата на който същата
била назначена на длъжността „Касиер счетоводство" в дружеството. При
постъпване на работа обвиняемата била предварително запозната с вменените
й съгласно длъжностната й характеристика трудови задължения.
На 23.07.2010г. между „****" ООД и обв. К.А. бил сключен трудов
договор, по силата на който същата била назначена на длъжността „Диспечер
транспортни средства" в дружеството. С Допълнително споразумение от
01.11.2011г. към трудовия договор същата е преназначена на длъжност
„Технически секретар" в дружеството. При постъпване на работа на
длъжността „Диспечер 32 транспортни средства" и впоследствие на длъжност
„Технически секретар", К.А. също била запозната предварително с с
длъжностните й характеристики й трудови задължения.
Както на обв. Б., така и на обв. А. била възложена работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество - парични средства, собственост на
„****" ООД, като и двете обвиняеми следвало да приемат, отчитат,
съхраняват парични средства и документи, да предават на дружеството
получените от тях паричните средства и ценни книжа във връзка с дейността
на дружеството, да продават месечни абонаментни карти за транспортни
услуги на пътници на територията на страната, извършвани от „****" ООД, и
да отчитат постъпилите приходи в касата, както и да водят касовата книга по
форма и ред, установени с нормативните актове, да комплектоват и
съхраняват екземпляр на контролната лента от фискалното устройство. Във
връзка с вменените им служебни задължения двете обвиняеми издавали
месечни абонаментни карти за транспортни услуги на пътници на
територията на страната, извършвани от „****" ООД, в основния
административен офис на „****" ООД, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„*******, като получавали плащания в брой на дължимите като цена на
месечните абонаментни карти суми, както и извършвали съответните
операции по издаване на служебни и фискални бонове за това чрез
намиращото се в административния офис единствено фискално устройство.
Двете обвиняеми имали сходни задължения, но независимо от това, всяка
3
една от тях работела с фискалното устройство в различни дни, като в края на
деня работилата с фискалното устройство в същия ден обвиняема изготвяла
дневен отчет, посредством разпечатването му от фискалното устройство,
залепвала същия в нарочна касова книга и полагала подпис и изписвала
имената си в графата „Касиер, приключил деня". За да бъде издадена
абонаментна карта за пътуване, в нарочна компютърна програма се изписвали
трите имена на пътника, направлението, за което важала абонаментната карта
и цената на същата, при което автоматично се генерирал пореден номер на
картата, отразен в горната част на картата. След натискане на бутона
«Отпечатване» от фискалното устройство се издавал служебен бон, в чийто
долен ляв ъгъл автоматично се генерирал пореден номер. Въпросният
служебен бон на практика представлявал абонаментната карта за пътуване.
След отпечатването му, същият се прегъвал, поставяла се снимката на
пътника и се ламинирал, след което се предавал на пътника. За да бъде
отразено счетоводно издаването на абонаментна пътническа карта, било
необходимо след издаване на служебния бон за картата, да бъде издаден и
фискален бон, за който фискалното устройство в долния ляв ъгъл на
фискалния бон автоматично генерирал пореден номер, следващ този на
служебния бон за издадената абонаментна карта. По принцип фискалните
бонове се отпечатвали автоматично от фискалното устройство, няколко
секунди след отпечатването на служебния бон, без да е необходима намеса от
страна на лицето, издаващо картата за пътуване.
Със заповед № 16/17.11.2014 г. свид.Т. назначил комисия в състав Р.Б.
Б.В. и К.С. - отчетници счетоводство в „****“ ООД и М.К. - извършваща
счетоводното обслужване на „****“ ООД, която комисия следвало да
извърши проверка на фискалните ленти, издадени в периода от 2010 г. до
2013 г. от фискалното устройство, с което работели обвиняемите А. и Б. при
издаване на абонаментни карти за пътуване. За извършената проверка бил
съставен Доклад № 73/25.11.2014г. и Приложение №1 към него. В доклада
свидетелите Б., В., С. и К. отразили установените от тях обстоятелства в хода
на проверката, а именно, че фискалното устройство било манипулирано, а
фискалните ленти от 2010 г. съдържали информация за издавани няколко
карти за пътуване под един номер (дубликати), което позволявало да не бъдат
отчитани заплащаните като цена на дубликатите суми, респ. същите да бъдат
4
присвоявани. Наред с това, свидетелките установили, че части от издадените
фискални ленти в периода от 2011 г. до 2013 г. са били изрязвани, а лентата е
била слепвана, така че да не бъде установено издаването на дублирани карти
под един номер.
Предвид установеното от комисията, свид. Т. поискал съдействие от
„*****" ЕООД, с управител свид. Х. Г.. От своя страна, свид. Г. и неговият
служител - свид. И. К. посетили офиса на «****» ООД и при проверка на
място установили, че е технологично възможно, при издаване на абонаментна
карта да не се издаде автоматично фискален бон след издаване на служебния
бон за абонаментната карта. Това било възможно, когато след издаване на
абонамента карта по съответното направление се изключел принтера от ел.
захранване в промеждутъка след отпечатване на служебния бон /абонаментна
карта/ и преди да бъде отпечатан фискален бон. В този случай, информацията
за издадената вече карта продължавала да бъде достъпна на екрана на
компютърната програма, като било възможно да се извършват корекции
относно имената на пътника, направлението и цената на картата, като се
запазвал генерираният пореден номер. Тъй като в този случай фискален бон
не се издавал, съответната карта не се осчетоводявала и не се отразявала в
дневния отчет в касовата книга. След включване в ел. захранване, когато за
предходна карта не бил издаден фискален бон, на лентата се изписвал надпис:
„фискален принтер готов" и фискалното устройство издавало карта със същия
номер (дубликат), като обаче се нарушавала поредността на номерацията на
служебните бонове /абонаментни карти/, която се генерирала автоматично от
фискалното устройство и се изписвала в долния ляв ъгъл на служебния бон.
По този начин, до издаването на фискален бон, било възможно издаването на
няколко подред служебни бонове /абонаментни карти/ с един и същ пореден
номер, отразен в горната част на картата. Така посредством броя на
липсващите номера на служебни бонове /абонаментни карти/, автоматично
генерирани от фискалното устройство, можело да бъде установена реалната
липса на служебни и фискални бонове, представляващи дубликати на
издадени абонаментни карти, както и да бъде установен размерът на
неосчетоводените и неотчетени парични суми, получени от издаващия
картата като нейна цена.
В хода на наказателното производство са били извършени множество
5
действия по разследването, включително и е била назначена и изготвена
допълнителна съдебно - счетоводна експертиза във връзка с дадени от
Районен съд - Пловдив с Определение от 16.01.2019 г. съдебното
производство по НОХД №7555/2018 г. по описа на ПРС, I н.с, влязло в сила на
24.01.2019 г. указания за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения, довели до ограничаване процесуалните
права на двете обвиняеми. Видно от заключението на посочената експертиза,
издадените от обв. В.Б., но неотчетени и неосчетоводени дублирани
абонаментни карти, които не са отстранени и са налични в контролната лента
на апарата, с който същите са били издавани, са на обща стойност 675 лева.
По-конкретно това са: карта №1100527 и служебен бон №0021105, издадена
на 02.02.2011 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта
№11100975 и служебен бон №0022072, издадена на 02.03.2011 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 36 лева; карта №1101303 и служебен
бон №0022807, издадена на 01.04.2011 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 40 лева; карта №1101626 и служебен бон №0023498, издадена на
06.04.2011 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 37 лева; карта
№1102134 и служебен бон №0024620, издадена на 02.06.2011г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 40 лева; карта №1200668 и служебен
бон №0000687, издадена на 04.02.2012 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 39 лева; карта №1200694 и служебен бон №0000749, издадена на
06.02.2012 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 37 лева; карта
№1202918 и служебен бон №0005667, издадена на 03.10.2012г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 40 лева; карта №1300141 и служебен
бон №007859, издадена на 03.01.2013 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 40 лева; карта №1300677 и служебен бон №0009025, издадена на
01.03.2013 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 40 лева; карта
№1300677 и служебен бон №0009026, издадена на 01.03.2013г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 42 лева; карта №1300678 и служебен
бон №0009029, издадена на 01.03.2013 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 45 лева; карта №1300678 и служебен бон №0009030, издадена на
01.03.2013 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 43 лева; карта
№1300680 и служебен бон №0009035, издадена на 01.03.2013 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 40 лева; карта №1300684 и служебен
бон №0009044, издадена на 01.03.2013 г. за направление Пловдив - Б.на
6
стойност 42 лева; карта №1300700 и служебен бон №0009077, издадена на
01.03.2013 г. за направление Пловдив - Б.на стойност 40 лева; карта
№1300708 и служебен бон №0009094, издадена на 01.03.2013 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 40 лева. Експертното заключение е
приело също и че в периода от 03.01.2011 г. до 03.04.2013 г. обв. Б. е издала и
още 574 броя дублирани абонаментни карти за междуселищен транспорт по
описания по - горе механизъм. Тъй като обаче служебните бонове за тези
издадени дублирани абонаментни карти са били отстранени от контролната
лента посредством срязването й, поради което и липсват данни за тяхното
направление и цена, вещото лице е приело, че тези, издадени дублирани
абонаментни карти, са били на най - ниската продажна цена по ценоразпис на
«****» ООД за съответния период и възлизат съответно на 8 516 лева за 2011
г., 11 072 лева за 2012г. и на 1 880 лева за 2013 г. или общо за целия период са
били на стойност 21 468 лева.
Отново според коментираното експертно заключение, издадените от
обв. А., но неотчетени и неосчетоводени дублирани абонаментни карти, които
не са отстранени и са налични в контролната лента на апарата, с който
същите са били издавани, са на обща стойност 1 240 лева. По - конкретно
това са: карта №1003116 и служебен бон №0018111, издадена на 04.10.2010 г.
за направление Пловдив - Б.на стойност 34 лева; карта №1003127 и служебен
бон №0018134, издадена на 04.10.2010 г. за направление Пловдив - Белащица
на стойност 36 лева; карта №1003232 и служебен бон №0018355, издадена на
05.10.2010 г. за направление Пловдив - Б. . на стойност 34 лева; карта
№1003240 и служебен бон №0018378, издадена на 06.10.2010 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 36 лева; карта №1003260 и служебен
бон №0018429, издадена на 01.11.2010 г. за направление Пловдив - Белащица
на стойност 36 лева; карта №1003266 и служебен бон №0018442, издадена на
01.11.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 36 лева; карта
№1003269 и служебен бон №0018449, издадена на 01.11.2010 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 36 лева; карта №1003286 и служебен
бон №0018487, издадена на 01.11.2010 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 39 лева; карта №1003288 и служебен бон №0018495, издадена на
02.11.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 39 лева; карта
№1003288 и служебен бон №0018496, издадена на 02.11.2010 г. за
7
направление Пловдив - Б. на стойност 39 лева; карта №1003288 и служебен
бон №0018497, издадена на 02.11.2010 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 39 лева; карта №1003299 и служебен бон №0018521, издадена на
02.11.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта
№1003319 и служебен бон №0018563, издадена на 02.11.2010 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 36 лева; карта №1003344 и служебен
бон №0018614, издадена на 02.11.2010 г. за направление Пловдив - Б.на
стойност 34 лева; карта №1003628 и служебен бон №0019206, издадена на
05.11.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта
№1003662 и служебен бон №0019284, издадена на 01.12.2010 г. за
направление Пловдив - Брани поле на стойност 34 лева; карта №1003668 и
служебен бон №0019297, издадена на 01.12.2010 г. за направление Пловдив -
Б. на стойност 36 лева; карта №1003668 и служебен бон №0019298, издадена
на 01.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 39 лева; карта
№1003668 и служебен бон №0019299, издадена на 01.12.2010 г. за
направление Пловдив - Б.на стойност 39 лева; карта №1003672 и служебен
бон №0019309, издадена на 01.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 36 лева; карта №1003674 и служебен бон №0019314, издадена на
01.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта
№1003740 и служебен бон №0019454, издадена на 02.12.2010 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта №1003830 и служебен
бон №0019645, издадена на 03.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 34 лева; карта №1003944 и служебен бон №0019885, издадена на
04.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта
№1003944 и служебен бон №0019886, издадена на 04.12.2010 г. за
направление Пловдив - Б.на стойност 34 лева; карта №1003944 и служебен
бон №0019887, издадена на 04.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 36 лева; карта №1003964 и служебен бон №0019930, издадена на
04.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта
№1003969 и служебен бон №0019944, издадена на 06.12.2010 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 34 лева; карта №1003979 и служебен
бон №0019965, издадена на 06.12.2010 г. за направление Пловдив - Б. на
стойност 34 лева; карта №1200462 и служебен бон №0000252, издадена на
02.02.2012 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 39 лева; карта
№1301468 и служебен бон №0010769, издадена на 03.05.2013 г. за
8
направление Пловдив - Б. на стойност 40 лева; карта №1301888 и служебен
бон №0011710, издадена на 01.07.2013 г. за направление Пловдив - Б.на
стойност 42 лева; карта №1302127 и служебен бон №0012237, издадена на
02.08.2013 г. за направление Пловдив - Б. на стойност 45 лева; карта
№1302127 и служебен бон №0012238, издадена на 02.08.2013 г. за
направление Пловдив - Б. на стойност 40 лева. Експертното заключение е
приело и че в периода от 01.09.2010 г. до 07.08.2013 г. обв. А. е издала и още
466 броя дублирани абонаментни карти за междуселищен транспорт по
описания по - горе механизъм. Тъй като обаче служебните бонове за тези
издадени дублирани абонаментни карти са били отстранени от контролната
лента посредством срязването й, поради което и липсват данни за тяхното
направление и цена, вещото лице е приело, че тези, издадени дублирани
абонаментни карти, са били на най - ниската продажна цена по ценоразпис на
«****» ООД за съответния период и възлизат съответно на 1 020 лева за 2010
г., 5 364 лева за 2011 г., 4 304 лева за 2012 г. и на 7 000 лева за 2013 г. или
общо за целия период са били на стойност 17 688 лева.
В постановлението си от 22.02.2021г. районната прокуратура е приела,
че по делото липсват категорични и безсъмнени доказателства за
осъществяване на преобладаващата част от вменените на всяка една от
обвиняемите инкриминирани деяния, включени в съответните продължавани
престъпления. При обосноваването на прекратителното си становище
прокуратурата е посочила, че не споделя подхода на вещото лице, определило
стойността на картите, намиращи се на липсващите отрязъци от контролната
лента, по най-ниската продажна цена по ценоразписа на дружеството.
Навежда се и доводът, че обективно не могат да бъдат събрани доказателства
относно по-голямата част от вменената инкриминирана деятелност на всяка
от обвиняемите, понеже липсвали големи отрязъци от фискалните ленти за
периода от 2010г. до 2013г., в които евентуално се съдържала информация за
самите дубликати, вкл. конкретните направления, респ. продажните цени,
които в крайна сметка се предмет на процесната присвоителна деятелност. В
заключение прокуратурата обобщава, че коментираното експертно
заключение на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза не може да
запълни доказателствената непълнота относно конкретната стойност,
заплатена от клиентите за картите, за които фискалните ленти са били
9
изрязани.
В проверяваното от настоящата инстанция определение,
първостепенният съд, приемайки за установена възприетата от прокуратурата
фактическа обстановка, подлага на критичен анализ направените въз основа
на това изводи, изразявайки несъгласие със същите, поради което е отменено
отново обжалваното постановление.
Същността на който и да е магистратски акт изисква съобразяване с
множество законодателно прогласени изисквания, от които се извеждат
убедителност на аргументацията, яснота на изказа, липса на дълбоки
вътрешни противоречия и др. Те от своя страна довеждат до впечатление за
респект към постановения акт /в частност прокурорски/, което пък е
основополагащо относно възпитаване на обществото в дух на зачитане
върховенството на закона, постулат, важим за всяка правова държава.
Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, установява,
че прокурорското постановление страда от тежък процесуален недъг. Видно
от съдържанието му, липсва доказателствен прочит и съпоставяне на
безспорно нуждаещите се от обсъждане в детайли гласни доказателствени
средства, отнесени към писмените такива от досъдебното производство, а
така също и експертните изводи. От формална страна е изложена фактическа
обстановка и след това е посочено, че тя се установява от показанията на
свидетелите, както и от писмените доказателства и експертни заключения, без
да се вземе задълбочено отношение по твърдяната от прокуратурата
разколебаност на обвинителната теза, с надлежни доказателствени аргументи
за това. Липсва елементарен анализ на доказателствените източници, вкл. и
преценка дали не може да се изгради евентуално хармонична съвкупност от
косвени доказателства, изключващи всяка друга хипотеза относно
авторството на въпросните деяния и техния характер в контекста на
съдебната практика /вкл. и тази на върховната съдебна инстанция-напр.
решение № 34/85 г. на ІІ н.о. на ВС/. Необходимо е било също да се обсъди
тази деятелност на обвиняемите, за които е прието липса на безспорна
категорична установеност в контекста на онази аналогична деятелност, за
която прокуратурата е приела, че е била осъществена през същия период при
еднородност на фактическата обстановка и едва след извършване на този
10
пълноценен анализ, би могло да се градят съответните правни изводи,
обосноваващи един законосъобразен прокурорски акт, финализиращ тази
първа фаза на процеса.
Предвид изложеното, ПОС намира прокурорския акт за необоснован и
поради това незаконосъобразен, поради което правилно е бил отменен от
първостепенния съд. Няма спор, че неотменно право на прокуратурата е да
прецени срещу кого и за какви престъпления да повдигне обвинение, но
безспорно е и задължението за пълноценно мотивиране, респ. обосноваване
на постановените актове, в частност тези за пълно или частично прекратяване
на наказателното производство, което не може да се приеме, че е сторено в
конкретния случай.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че атакуваното определение
на районния съд, с което е отменено постановлението на прокуратурата,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 156 от 06.04.2021 г. по ЧНД №
20215330201739/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е отменено
постановление от 22.02.2021 г. на Районна прокуратура-Пловдив, с което е
прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство
№ 213/2015 г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11