Решение по дело №110/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е 260131

 

гр. П., 17.12.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на десети декември……..…..….…………………………

през две хиляди и двадесета година............................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Галина Младенова..........…… .и в присъствието на

прокурор……….…................……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова………...в. гр. дело № 110 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1592/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3315/2018 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска по чл.31, ал.1 ЗС на В.В.Х., ЕГН **********,*** и Р.В.М., ЕГН **********,***, против „Спедия“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“И. Страцимир“ 2, представлявано от Б.К.П., за заплащане на сумата 5400 лв., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до плащането, представляваща част от обезщетение в размер на 54000 лв., дължимо за периода 14.08.2015 г. – 14.08.2018 г. поради лишаването на ищците от ползването на съсобствените с ответника поземлени имоти, както следва: имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4220 кв.м., находящ се в гр. П., пл. „В.Л.“ № 2-4; имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 742 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“ № 5 и имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 106 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“.

Осъдил е ищците В.В.Х. и Р.В.М. да заплатят на ответника „Спедия“ ЕООД съдебни разноски в размер на 150 лв.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В.В.Х. и Р.В.М. с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателите твърдят, че неправилно районният съд е отхвърлил исковете като е приел, че ответникът не дължи обезщетение на ищците за това, че са лишени от правото да ползват съсобствения между страните имот съобразно размера на собствеността си. По делото било безспорно установено, че ищците са собственици на 11.912% ид.ч. от описаните в ИМ имоти, представляващи УПИ ІІ-210 в кв.503 по плана на гр.П. без построените сгради, която собственост били придобили по наследство и градска реституция по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСОИ. Неправилно било прието от съда, че „Спедия“ ЕООД притежава останалите 88.088%, тъй като представените с ИМ и приети доказателства установявали, че ответникът притежава 64.264% ид.ч., а останалите 35.736% ид.ч. били собственост на ищците и техни роднини. По делото било безспорно установено, че имотите се ползвали само от „Спедия“ ЕООД, а ищците били лишени от ползване. В решението на районния съд липсвали мотиви относно спорните въпроси между страните, а изложеното от съда не се подкрепяло от събраните по делото доказателства. Съдът не бил обсъдил доводите на ищците и интерпретирал превратно данните по делото. За да отхвърли иска, съдът бил приел, че липсват свободни площи, позовавайки се на предположение в подобен смисъл, направено от вещото лице, изготвило експертизата пред първата инстанция. Съдът бил възприел безкритично заключенията на експерта, че свободни пощи липсват, тъй като такива били очертани в приложените кадастрални скици. Неправилно съдът бил приел, че макар да са съсобственици, ищците били учредили суперфиция в полза на ответника и са му предоставили ползването на имота, тъй като по делото липсвали доказателства за учредяване на суперфиция. Неправилно и в нарушение на процесуалния закон районният съд отказал да назначи икономическа експертиза за установяване размера на дължимото обезщетение. Прави се подробен анализ на приетата от съда техническа експертиза с краен извод, че извън сервитута на сградата остават 792 кв.м., представляващи изградена тераса, ползвана от ответниците.

         Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските. Прави се искане за допускане на икономическа експертиза.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от „Спедия“ ЕООД с искане решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В отговора се сочи, че към момента на построяване на сградите в спорните имоти /80-те години на ХХ век/ учредяване на суперфиция не е било необходимо, а съгласно приложения Протокол за приемане и въвеждане в редовна експлоатация на сграда – Търговски дом, както и писма и заповеди от 1985 г., Общинският народен съвет е предал безвъзмездно незастроен терен от 3941 кв.м. – държавен имот за извършване на съвместно строителство на обект Търговски дом, а по-късно е съставен Акт за притежаван държавен имот № 7113/01.04.1986 г. Съгласно редакцията на чл.18 от ЗС, действаща към 1985 г. учредяването на суперфиция не е било необходимо, тъй като имотът е бил държавен. Без значение било в случая дали сградите са законни или не – това бил друг спор, който следвало да бъде разрешен в друго производство. Като суперфициарен собственик ответникът имал право да ползва изградените в имота сгради и прилежащи площи, доколкото е необходимо за ползването на постройките по предназначение. Дружеството не ползвало целия парцел, а само площта под сградите и онази част, необходима за достъп и нормалното ползване на същите. Тъй като „Спедия“ ЕООД ползвала имотите на правно основание, не било налице разместване на блага, поради което и ответникът не дължал обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС.

         Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид изложеното от страните и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против „Спедия“ ЕООД ищците са твърдели, че са съсобственици при равни права - 11,912 % идеални части от следните поземлени имоти /без сградите в тях/, които са придобили по наследство и градска реституция по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, а именно:

- поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4220 кв.м., находящ се в гр.П., пл. „В.Л.“ № 2-4;

- поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 742 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“ № 5;

- поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 106 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“.

Твърдели са, че ответникът „Спедия“ ЕООД единствен ползва същите заедно с постройките в тях. Претендират обезщетение за ползата от общата вещ, от която са лишени за периода 14.08.2015 г. – 14.08.2018 г. в размер на 54 000 лв. общо за двете ищци. Твърдят, че на 13.08.2014 г. писмено са поканили ответника да изплати обезщетението. Поради липса на изпълнение от негова страна искат да бъде осъден да плати частично 5 400 лв. или по 2700 лв. за всяка от ищците, ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането. Сочат доказателства и претендират разноски.

Ответникът „Спедия“ ЕООД е оспорил твърдението на ищците, че имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, представляват УПИ ІІІ-ГУМ в кв.254. Противно на приетото от районния съд, собствеността на ищците не е оспорена. Напротив, ответникът е твърдял последователно, че не е вярно твърдението, че само той използва съсобствените имоти, освен това е твърдял, че в резултат на множество регулационни изменения площта на имотите драстично е намаляла и е редуцирана до площта на застрояването, поради което ако има свободна, незастроена площ, то тя не се ползва от дружеството. Именно поради това „Спедия“ ЕООД не дължи обезщететие на ищците, тъй като такова би се дължало само в случай, че единият съсобственик ползва целия имот без правно основание и с действията си възпрепятства ползването на останалите съсобственици. От друга страна реституираният съсобственик следвало да търпи ограничения по отношение на собствеността си, тъй като сградите били изградени напълно преди реституцията и с този факт ищците били наясно преди реституирането на правата им. Съгласно чл.64 от ЗС собственикът на постройката имал право да ползва земята дотолкова, доколкото това било необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, а собственикът на земята следвало да търпи ползването на суперфициарния собственик, който е ответното дружество. Именно поради това и ответникът не дължал обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като не било налице неоснователно разместване на права.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, вкл. от влязлото в сила решение № 476 от 23.05.2017 г. по гр.д. № 3311/2013 г. на РС – П., че ищците в настоящото производство /ответници в производството по гр.д. № 3311/2013 г./, заедно с други физически лица, са собственици на 35,736% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., с площ от 4220 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., с площ от 742 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.П. с площ от 106 кв.м. С цитираното съдебно решение по предявения отрицателен установителен иск ответникът „Спедия“ ЕООД се е опитал да отрече правата на физическите лица върху посочените имоти, но искът е бил отхвърлен и решението е влязло в сила на 13.05.2019 г. Същите имоти са предмет на претенцията за обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС. Тъй като настоящият иск е предявен само от В.В.Х. и Р.В.М., за изхода на спора има значение размерът на техния дял от съсобствеността. Установява се от представеното удостоверение за наследници, че ищците са наследници по закон на В.И.М., починал на 12.04.2003 г. Със заповед № 5470/17.12.1998 г. на Областния управител на Пловдивска област е признато правото на наследниците на В.В.М. за обезщетяване със съсобственост върху парцел ІІІ-Градски универсален магазин в кв.254 по действащия ЗРП на гр.П., а със заповед № 1925/20.10.2000 г. на Областния управител на Пазарджишка област е утвърдена експертната оценка на претенциите за съсобственост в размер на 35.76%, от които 1/3 ид.ч. или 11.912% са за В.И.М., чиито наследници по закон са ищците. Въз основа на решението за реституция В.М.се е снабдил с нот. акт № 90, т.І, рег. № 1441, нот. дело № 82/2002 г. по описа на нотариус Юлия Ваклинова за собственост, придобит по ЗОСОИ и наследство, за 11.912% ид.ч. от недвижим имот от 6250 кв.м, представляващ парцел ІІІ-Градски универсален магазин в кв.254 по действащия ЗРП на гр.П., одобрен със Заповед № РД-02-14-2281/29.12.2000 г., който УПИ е с площ 6535 кв.м. съгласно Заповед № 115/08.05.2001 г. на Кмета на Община П., без построените в него сгради.

         С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 13.08.2014 г. ищците са заявили претенцията си съсобствеността между страните да бъде прекратена, като желаят да продадат на „Спедия“ ЕООД притежаваните 11.912% ид.ч. от имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр.П. на дата 24.09.2014 г. В случай, че споразумение за това не се постигне, ищците са поканили ответника да им заплати обезщетение в размер на 1500 лв. по чл.31, ал.2 от ЗС затова, че като съсобственици са лишени от ползването на тяхната част от имота. На 24.09.2014 г. в кантората на нотариус Стефка Чавдарова е съставен констативен протокол, от който е видно, че ищците са се явили на определените в нотариалната покана дата и час, но представител на дружеството не се е явил.

         Установява се от приетите и неоспорени писмени доказателства, че със Заповед № 151/16.01.1985 г. ОбНС-П. е предал на СДТ“Търговия на дребно“ – гр.П. незастроената част от терена на държавен имот в кв.254 по плана на гр.П. с пространство от 3941 кв.м., находящ се в първа зона, на стойност 27587 лева, върху който се извършва съвместно строителство на обект „Търговски дом“ при посочени граници съгл. скица № 164/16.02.1984 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“. Видно от Акт № 7113 за държавна собственост от 01.04.1986 г. е актувана като държавна собственост масивна сграда със сглобяеми метални елементи, състояща се от две тела: триетажно тяло с площ 1516.65 кв.м., едноетажно тяло, с площ на супермаркет от 1769.18 кв.м. и деберкадер с площ 655.20 кв.м. и приземен етаж с площ 3941 кв.м. Като предишни собственици на имота са посочени ОбНС – 56.26% и СД“Търговия“ – П. – 40.74%. Посочено е, че сградата се намира в парцел Градски универсален магазин в кв.254. На 09.03.1998 г. за същия имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 087. Като лица с права върху имота са посочени ЕАД“Търговска къща-П.“ и ЕТ“Т.-С.Г.“ /последният – по силата на договор от 16.12.1994 г. за продажба на едноетажното тяло – супермаркет/. С нот. акт № 73, т.І, рег. № 2716, н.д. № 60/2010 г. по описа на нотариус Милена Минкова ЕТ “Т.-Ю.Г.“ е продал на „Спедия“ ЕООД сграда с идентификатор ***.2 с площ 1107 кв.м., ведно с прилежащото отстъпено право на строеж върху поземления имот, върху който е построена. В представения от самия ответник Учредителен акт на „Спедия“ ЕООД в част ІV. Капитал и дялове е записано, че капиталът на дружеството се формира от стойността на непарична вноска съобразно заключение на вещи лица, представляваща право на собственост върху сгради с идентификатор ***.1 и ***.1, както и върху 2273.50/4220 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***с площ 4220 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ 742 кв.м. и 80/106 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***с площ 106 кв.м. Доколкото ищците се легитимират като собственици на 11.912% ид.ч. от имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр.П., следва да се приеме за неоснователно възражението на пълномощника на „Спедия“ ЕООД, че е собственик само на сградите, построени в ПИ с идентификатори ***и *** и поради това не дължи обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС.

         Без значение в случая е и че освен страните в настоящото дело, съсобственици на процесните имоти са и други лица, тъй като по отношение на тях претенция за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС не е предявена.

         За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и приета техническа експертиза, която е установила, че след направени изчисления на база на съвместните планове на гр.П. може да се каже, че незастроената площ на УПИ ІІІ-ГУМ, кв.254 в границите на имота към 1998 г. извън сервитута на сградите, е в размер на 792 кв.м., но тази площ не може да се приеме за свободна площ, тъй като представлява изградена тераса, функционално свързана със сграда № ***.1 и осигурява обслужването и достъпа до нея, от което вещото лице прави заключение, че няма свободни площи от бившия УПИ ІІІ-ГУМ в кв.254 по плана на гр.П. от 1979 г. В заключението вещото лице е посочило, че със Заповед № РД-02-14-2281/29.12.2000 г. е одобрен нов кадастрален план на гр.П., като имот пл.№ 10570 се е преобразувал в имоти пл.№№ 208, 209 и 210, които образуват УПИ ІІІ-ГУМ, кв.254. Съгласно действащия регулационен план на гр.П., одобрен със Заповед № 61/29.05.2015 г. за процесния УПИ ІІІ-ГУМ са обособени УПИ ІІ-210 „За търговски център“ с площ 5326 кв.м., който включва имот с идентификатори ***с площ 4220 кв.м., *** с площ 742 кв.м., ***с площ 106 кв.м. и *** с площ 276 кв.м. УПИ V-208 с площ 258 кв.м. включва два други имота.

         При съпоставката на писмените доказателства, с които ищците се легитимират като собственици и заключението на техническата експертиза съдът приема за безспорно установено, че ищците са собственици на 11.912% ид.ч. от имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр.П., като тяхната собственост не е изрично оспорена от ответника „Спедия“ ЕООД в настоящото производство.

С определение № 63/11.02.2020 г. на ПОС е назначена нова техническа експертиза  със задача да даде заключение за стойността на месечния наем, който би се заплащал за земята, на която е построена процесната сграда – Градски универсален магазин – за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2018 г., както и да отговори каква е стойността на месечния наем за посочения период съобразно идеалната част от собствеността на имота на ищците.

Съгласно заключението на инж.С.Б., депозирано в съда на 11.11.2020 г. /лист 94 от в.гр.д. № 110/2020 г./ месечната наемна цена на земята, собственост на ищците, представляваща 11.912% от имоти с идентификатори ***, *** и ***по КККР на гр. П., за периода 14.08.2015 г. – 14.08.2018 г. е в размер на 859.16 лв. Експертизата е приета в съдебно заседание и съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че експертизата не е следвало да се приема, тъй като на страните не били предоставени материалите, които вещото лице е използвало при формирането на експертното си заключение. В ГПК не е предвидена процедура съдът да предоставя на страните подобни материали, тъй като съгласно чл.195, ал.1 от ГПК за изясняване на възникнали по делото въпроси, за които се изискват специални знания,  каквито съдът и страните не притежават, може да бъде назначено вещо лице. Вещото лице дава своето експертно заключение под страх от наказателна отговорност в случай, че съзнателно даде невярно заключение съгласно чл.291 от НК, за която отговорност в с.з. на 10.12.2020 г. е предупредено и настоящото вещо лице. При липса на доказателства, а и на твърдения от която и да било от страните за съзнателно дадено невярно заключение, настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението на вещото лице Б., прието в с.з. на 10.12.2020 г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно трайно установената практика на ВКС източник на вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС е едно фактическо положение - реалното ползване на общата вещ само от един съсобственик, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. В мотивите на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК е разяснено, че "личното ползване" по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват. Осъществявайки такова "лично ползване" съсобственикът дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които са били лишени. За определяне размера на тези ползи е от значение не само видът на съсобствената вещ и нейното предназначение, но и реално за какви нужди и цели тя се ползва. Само при съобразяване на това фактическо ползване определеното обезщетение ще бъде съответно на пропуснатата полза.

Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той може съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС да покани съсобственика, който я използва, да му предостави достъп или да му плаща ползите, от които той като неползващ собственик е лишен (пропуснатите ползи). По този иск в тежест на ищеца е да докаже своето право на собственост и ползата, която е пропуснал след поканата. По този иск е без правно значение дали използващият съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква полза. Той дължи обезщетение за пропуснатите ползи, дори да не се е обогатил никак от общата вещ. Ако след поканата той е реализирал някаква полза, той дължи съответната част от нея, колкото и да е голяма тя, но ако реализираната полза е по-малка от пропуснатата, той дължи обезщетение в размер на пропусната полза. Използващият общата вещ съсобственик не може да се брани с възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с пропуснатата. Той може да се брани само с възражение, че е предоставил достъп или че е платил обезщетение. За да получи по-голямо обезщетение от пропусната полза, съсобственикът с ограничен достъп трябва да докаже реализирането й. Посоченото в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС изискване общата вещ да се използва "лично" само от друг съсобственик не означава, че той трябва след поканата непрекъснато да упражнява лично фактическа власт върху вещта. Общата вещ се използва "лично" само от един от съсобствениците във всички случаи, в които той не осигурява достъп на друг съсобственик, като е без значение кой осъществява фактическата власт от името на използващия съсобственик, защото е допуснат от него (по договор за наем, заем за послужване или по друга причина). /Решение № 212 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., IV г. о./.

В случая въз основа на представените по делото писмени доказателства и предвид факта, че към момента на извършване на строителството на сградите в УПИ ІІІ-ГУМ собственик на имота е била държавата, следва да се приеме, че е спазена процедурата за издаване на строителното разрешение и учредяването на право на строеж. От своя страна ответникът-съсобственик „Спедия“ ЕООД сам потвърждава, че единствено той ползва съсобствените имоти. Безспорно е установено също така, че ищците са отправили до ответника писмена покана за заплащане на обезщетение за това, че са лишени от ползването на съсобствения имот с посочване на времевия период на своята претенция.

Установи се от техническата експертиза, приета от районния съд, че съсобственият имот е почти изцяло застроен, но с някои особености, отнасящи се до сградата с идентификатор ***.1. За тази сграда вещото лице М., изготвила заключението пред районния съд, е посочила, че при изготвяне на комбинираната скица е приела сервитут от 3 м., тъй като съгл. чл.35, ал.2 от разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м. При това положение вещото лице сочи, че площта извън сервитута на сградата е в размер на 792 кв.м., като тази площ представлява изградена тераса с височина от 1.5 м. от прилежащия терен, с изградени стълбища към нея, която обслужва и осигурява достъп до сградата. В заключителната част на експертизата обаче вещото лице приема, че тази площ всъщност не е свободна, тъй като осигурявала обслужването на сградата. Този извод на вещото лице М. не е подкрепен с никакви доводи и съдът не го кредитира, тъй като представлява произволно твърдение или необосновано предположение. Заключението, че липсва свободна, незастроена площ, вещото лице М. е направила, като не е съобразила включително собствената си констатация, отразена в т.4 от заключителната част на експертизата от 11.09.2019 г., че в имот с идентификатор ***от южната страна на сградата с идентификатор ***.1 има поставен търговски обект – кафе-аперитив с размери 15.50 м./9.50 м. и площ 147 кв.м. от метална конструкция. Очевидно е, че след като в посочената от вещото лице незастроена площ е поставено преместваемо съоръжение с площ 147 кв.м. с търговска цел, това означава, че незастроената площ не служи само за обслужване на сградата, собственост на ответника, а и за осъществяване на допълнителна търговска дейност извън сградата на основно застрояване върху площ, чиито съсобственици са и ищците. Доколкото съсобствените имоти се ползват само от „Спедия“ ЕООД, следва да се приеме, че и преместваемият търговски обект също е поставен от дружеството, независимо от това дали го е направило лично или чрез трето лице, на което е отдало площта под наем. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че незастроената площ от 792 кв.м. е свободна и не е предназначена само за обслужване на сградата в ПИ с идентификатор ***.

В заключението на вещото лице Б., прието пред въззивния съд, е установено, че собствеността на ищците в процесните имоти в размер на 11.912% отговаря на 368.74 кв.м., т.е. половината от т.нар „свободна площ“ и това е базата, върху която е изчислен размерът на дължимото обезщетение.

При наличието на свободна, незастроена площ, която надвишава два пъти собствеността на ищците и независимо от факта, че сградите са построени въз основа на право на строеж, реализирано от държавата преди реституцията на имота, следва да се приеме, че не целият реституиран имот е застроен, поради което ползващият съсобственик дължи на неползващите съсобственици обезщетение за незастроената част от имота в размера, посочен в експертизата на в.л. Б., а именно 859.16 лв. за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2018 г.

Безспорно в своята практика ВКС последователно приема, че ако правото на строеж е реализирано от държавата след отчуждаването, докато имотът е бил държавна собственост и имотът е изцяло застроен, реституираните съсобственици нямат право на обезщетение за това, че са лишени от ползването на имота, а на основание чл.64 от ЗС са длъжни да търпят застрояването със законно построените сгради, но настоящият случай не е такъв, тъй като имотът не е застроен изцяло. Използването на земята от суперфициарния собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правата на собственика на земята да я ползва.

Като е достигнал до противоположен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което предявените обективно съединени искове следва да бъдат уважени до размера на 859.16 лв. или по 429.58 лв. за всяка една от ищците, като за разликата до общо претендираната сума от 5400 лв. /или 2700 лв. за всяка една от ищците/ предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските: С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции в полза на ищците – съобразно уважената част от исковите претенции, а в полза на ответника – съобразно отхвърлената им част. В хода на съдебните прения адв. Ш. направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника на процесуалния пълномощник адв.Т. и поиска на основание чл.78, ал.5 от ГПК то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира за неоснователно това искане, тъй като от една страна делото е сложно от правна и фактическа страна, а от друга страна то е продължило дълго във времето по независещи от ответника причини. Това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице условията за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. При тези данни с оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции в съответствие с уважената част от иска в общ размер на 170.88 лв., а в полза на ответника – разноски за две инстанции в съответствие с отхвърлената част от иска – в общ размер на 1807.93 лв.

Тъй като са предявени два обективно съединени иска, всеки от които е с цена под 5000 лв., настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 1592/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3315/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА „Спедия“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. “И. Страцимир“ 2, представлявано от Б.К.П., да заплати на В.В.Х., ЕГН **********,*** и Р.В.М., ЕГН **********,***, обезщетение в общ размер на 859.16 лв. /осемстотин петдесет и девет лева и 16 ст./ или по 429.58 лв. за всяка една от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното заплащане на главницата, затова, че през периода 14.08.2015 г. – 14.08.2018 г. са били лишени от правото да ползват съсобствените с ответника поземлени имоти, както следва: имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 4220 кв.м., находящ се в гр. П., пл. „В.Л.“ № 2-4; имот с идентификатор *** по КККР на гр.П., одобрена със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 742 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“ № 5 и имот с идентификатор ***по КККР на гр.П., одобрена със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 106 кв.м., находящ се в гр.П., ул. „Ген. Гурко“.

         ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата от 859.16 лв. или от 429.58 лв. за всяка една от ищците до претендираните 5400 лв. или за всяка една от ищците до 2700 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

         ОСЪЖДА „Спедия“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“И. Страцимир“ 2, представлявано от Б.К.П., да заплати на В.В.Х., ЕГН **********,*** и Р.В.М., ЕГН **********,***, деловодни разноски за две инстанции в съответствие с уважената част на иска в общ размер на 170.88 лв./сто и седемдесет лева и 88 ст./.

ОСЪЖДА В.В.Х., ЕГН **********,*** и Р.В.М., ЕГН **********,***, да заплатят на „Спедия“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“И. Страцимир“ 2, представлявано от Б.К.П., деловодни разноски за две инстанции в съответствие с уважената част на иска в общ размер на 1807.93 лв./хиляда осемстотин и седем лв. и 93 ст./.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: