Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31 18.01.2023 година
гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
десети януари две
хиляди и двадесет и трета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2103 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от
„Л.“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес ***
против Заповед за налагане на ПАМ № 22-0769-001324 от 24.11.2022г. на
полицейски инспектор, ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ за налагане на
принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца, считано от 23.11.2022г., като са отнети документи
–два броя регистрационни табели с № А 1156 РВ и СРМПС №*********.
Жалбоподателят оспорва издадената
заповед за налагане на ПАМ, като сочи че не е извършено нарушението, което е
основание издаване на процесната заповед. Счита, че е нарушен принципът на
съразмерност, тъй като не е налице отнемане на СУМПС от орган в страната, а
свалянето на регистрационните табели препятства свободното упражняване на
правото на собственост. Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. К., който счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Ангажира доказателства.
Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. Не ангажира становище. Представя административната
преписка.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
Фактическите основания за издаване на заповедта са
следните: На 23.11.2022г., около 20,20ч. в гр.Бургас, по бул. „Демокрация“, лек
автомобил „БМВ“, с рег.№ А 11564 РВ, собственост на „Л.“ ЕООД се управлява от М. Ж. Ж., като
водачът е с отнето/иззето свидетелство за управление на МПС и не е върнато, тъй
като не са изпълнени изискванията на чл.159, ал.2 от ЗДвП. Водачът не е
заплатил дължимите глоби по електронен фиш К 4684840/10.04.2021г., в сила от
17.05.2021г. и електронен фиш К 5066178/29.07.2021г., в сила от 24.03.2021г.
За извършеното административно
нарушение на М. Ж. Ж. е съставен АУАН №285934/23.11.2022г. от полицейския
служител Х. Х.. АУАН е връчен на 23.11.2022г. на Ж., който го подписал без
възражения.
На основание съставения АУАН №285934/23.11.2022г. и в съответствие с
т.1.8 от заповед №251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, полицейски инспектор в сектор Пътна полиция издал оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е
наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано
от 23.11.2022г., като са отнети документи –два броя регистрационни табели с № А
1156 РВ и СРМПС №*********.
По делото в качеството на свидетел е разпитан М. Ж. Ж., който сочи, че на
6 или 7 август в Гърция са му отнели свидетелството за управление, номерата на
колата и талона за 20 дни. След заплащането на глобата му били върнати номерата
на колата и талона. По отношение на свидетелството за управление му казали, че
трябва да изтече 20-дневния срок. След изтичане на срока и запитване от негова
страна го уведомили, че с протокол са го
пратили в консулството на Република България в Солун. След многократни
позвънявания в консулството, му казали, че ще го получи от КАТ Бургас. На 24
ноември 2022г. го спрели служители на КАТ, докато управлявал автомобила на
фирма „Л.“, с номер А 1156, тъй като не бил регистриран, което според него не
било вярно. Физически не носил свидетелството си за управление и му казали, че
трябва да вземат номерата на колата, малкият талон на автомобила и му съставили
акт. На следващия ден отишъл в КАТ и установил, че от 2 седмици СУМПС е в КАТ
Бургас. Уведомили го, че има дължими глоби по електронни фишове. Не е получавал
нищо преди това, от което да е видно, че на друго основание му задържат
свидетелството за правоуправление, освен основанието в Гърция.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се
налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа
за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168,
ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна проверка за
законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 25.11.2022г., а жалбата е
подадена на 29.11.2022г.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със заповед № №251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас
издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2022г. на министъра на вътрешните работи, са
определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед полицейски инспектор,
ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. Видно от приложения акт за
встъпване в длъжност и заповед за преназначаване УРИ 251з-2140 от
14.06.2017г. полицейски инспектор Васил
Скопчанов е на длъжност в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена
установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически
и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В заповедта е указан начина и срока за обжалването й. Правилно е
посочен и адресата на заповедта, като е вписано че заповедта е съставена против
„Л.“ ЕООД, който е собственик на управляваното МПС.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо собственик,
който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 от ЗДвП, както и на собственик чието МПС е управлявано от лице за
което са налице сочените обстоятелства.
При настоящата законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от водач, за когото е налице една от посочените
предпоставки-неправоспособност, лишаване
от право да управлява МПС, или временно отнето свидетелство за управление по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. Релевантният за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя. За лицето, което е управлявало МПС Мирослав Жеков не е налице
нито една от хипотезите, посочени в относимата правна норма. Водачът, видно от
приложената справка /л.12/ има издадено СУМПС, от друга справка /л.11/ и писмо
до ГД „Полиция“ се установява, че СУМПС е предадено на компетентните органи за
връщане, поради изтичане срокът на наказанието от 20дни, не са представени
доказателства, установяващи временно
отнемане на свидетелство за управление на водача, нито доказателства за
лишаване от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Допълнително
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.171, т.1, б.К от ЗДвП,
регламентираща налагането на ПАМ на
собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата
глоба е отменена с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС на РБ по к.д. №
11/2020 г.
Разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП, която е
послужила за основание компетентните органи да не връщат свидетелството за
управление на водача до заплащане изцяло на дължимите глоби не попада в нито
една от хипотезите на чл.171, т.2а от ЗДвП, тъй като невръщането на свидетелството
за управление не води до извод, че водачът е неправоспособен. В чл.150а от ЗДвП
е посочено, че за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗДвП не е сред изчерпателно изброените хипотези
на чл.150а от ЗДвП, следователно водачът не е неправоспособен, а управлява без
свидетелство за управление, за което носи съответната
административно-наказателна отговорност и това нарушение на водача няма за
последица налагане на ПАМ на собственика на управлявания автомобил.
Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по
делото не се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а
б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик.
Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, при липса на
материалноправните предпоставки за издаването й, визирани в материалната норма
на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП.
По посочените съображения жалбата против
оспорения административен акт се явява основателна и същият следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото и при липса на
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за изплатено възнаграждение на адвокат,
съобразно представените по делото договори за правна защита и съдействие в
размер на 600лв. и 50лв. държавна такса за завеждане на дело.
Мотивиран от гореизложеното, на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ №
22-0769-001324 от 24.11.2022г. на полицейски инспектор, ОДМВР-Бургас, сектор
„Пътна полиция“ за налагане на принудителна административна мярка, с която на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена
ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
23.11.2022г., като са отнети документи –два броя регистрационни табели с № А
1156 РВ и СРМПС №*********.
ОСЪЖДА ОД МВР – БУРГАС да заплати на „Л.“ ЕООД,
ЕИК ***********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса общо в размер на 650 лева.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: