Решение по дело №936/2020 на Административен съд - Варна

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№……………………………………..2020 година,

 

гр. В.

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. В., ІІ-ри касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

 

В съдебно заседание, проведено на 02.07.2020 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно административно дело № 936/2020 година.

 

Производството е по реда на чл.208 и следващи от АПК .

Образувано е по касационна жалба «О. транс» ООД, ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя А.С.О. , депозирана чрез процесуалне представител против Решение № 207/05.02.2020 г., постановено от І състав на ВРС по НАХД № 4926/2019 г., , с което  е потвърдено  издаденото от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ В.  НП №  23-0000397/22.07.2019г.

С него за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, предл. 2 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на касатора  е  наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000  лв. на основание чл.104, ал.1  от същия закон.

 Касаторът счита решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно. Твърди несъставомерност на описаното  в наказателното постановаление деяние. Възражения са изложени и срещу приетия от възвивния съд извод  относно датата, мястото и субекта на нарушението. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството на превозвач е инструктирал водача на процесното МПС да спазва разпоредбите на Регламент 561/06. Приема за безспорно установеното от АНО   управление на товарния автомобил от водача Ат.К. в нарушение на правилаита, но счита, че това не се дължи на бездействие от страна на транспортното предприятие.

Въз основа на изложеното се иска от касационната инстанция да отмени решението на ВРС и вместо него да постанови друго, с което да отмени  обжалваното НП.

Ответникът чрез процесуалния си представител в  представен по делото писмен отговор  счита касационната жалба за неоснователна и пледира  решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – В.  счита касационната жалба за основателна,  а решението на ВРС – за  постановено в противоречцие със закона. Счцита, че  същото следва да се отмени, както и потвърденото с него наказателвно постановление.

 Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият касационен състав прие следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Фактите по случая са следните:

Административнонаказателната отговорност на „О. транс“ ООД  е ангажирана за това, че в качеството на превозвач не е организирало труда на водача А. Т. К.  /с посочен ЕГН/ по начин, който да му позволява да спазва изискванията на чл. 8, §2 във връзка с чл. 4, б.“ж“  второ тире от Регламент  (ЕО) 561/2006.

Според записаното в АУАН № 262837/06.06.2019 г., на 10.10.2018 г. при извършване на обществен превоз на товари на територията на Р Б.  с товарен автомобил марка „И.“ от кат. N3 с рег. № В хххх ВН  и водач А.  К., оборудвано с аналогов тахограф марка „С.“ Тип 1381 ********** дружеството превозвач не е организирало работата на последния  по такъв начин, че да му е осигурена намалена дневна  почивка от поне  9 последователни часа.

  Данните, съдържащи се в пътните и в  тахографските листи сочат,  че  на водача е осигурена непрекъсната почивка от 4  часа и 43 минути – намалението е с 4 часа и 17 мин.

Описаното  деяние е квалифицирано  като нарушение на чл. 10, §2, изр. І-во, предложение ІІ-ро на Регламент (ЕО)561/2006 г. във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. В АУАН като за дата на извършване на нарушението е посочена датата 10.10.2018 г.

При проведения съдебен контрол въззивният съд не констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални  нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на нарушителя, и на това основание го отменил.

За да достигне до този си извод приел за безспорна установената и описана от АНО фактическа обстановка,  изводите на АНО относно съставомерността на деянието и неговата индивидуализация счел за правилни  и съобразени с материалния закон.

Релевираното от дружеството възражение  относно субективния елемент на нарушението въззивният съд счел за неоснователно, обосновавайки се със задължението на превозвача да съобразява времето на почивка  на водачите при издаване на пътните листи и товарителниците, което в случай той не изпълнил.

          Касационна инстанция в настоящия и състав  споделя изцяло приетите от ВРС фактически и правни изводи.

Преди да постанови решението си ВРС е събрал относимите към съществото на правния спор доказателства. Същите са анализирани подробно,  направените въз основа на тях изводи са правилни. Правилно е прието,  че при преценка за съставомерност на деянието,  съществено значение имат правоотношенията между превозвача и  водача – когато първият има качеството на работодател, то водачът като  негов работник или служител изпълнява функцията си  според нареденото от работодателя. 

В този случай дружеството, чрез неговия управител не е  осигурило възможност за междудневна почивка на водача К. в пълния и обем . Нормативно въведеното с цитираната норма на Регламента изискване е  осигуряване на  9 часова непрекъсната междудневна почивка, което без съмнение не е изпълнено от работодателя.

След като не е наредено от  превозвача работодател преустановяване на управлението на процесното МПС  с цел извършване   превоз  на товари конкретно от този водач,  то безспорно с това си бездействие първият е нарушил императивно изискване на Регламент ЕО 561/2006 г.

Касационният съд  намира за неоснователно възражението на дружеството-превозвач, обосноваващо се на извършен  от него инструктаж, тъй като  инструктирането  на водачите не освобождава превозвача от задължението му да организира  работата им по начин,  позволяващ спазване на разпоредбите на глава ІІ от Регламент /ЕО/ 561/2006 г.

Предвид изложеното районният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт. В производството по постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на закона, с оглед на което следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.2 предложение първо от АПК, Втори касационен състав при Административен съд – В.

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 207/05.02.2020 год., постановено от І състав при ВРС по НАХД № 4926/2019 г. по описа на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ………..……..

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………..……..

 

2. ………………