№ 13320
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110114775 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от " [ЮЛ] против наследниците на
Г. С. Г., ЕГН ********** (починал), с която са предявени субективно съединени искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати следните суми: сумата от 306,91 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на кредитна карта
№ [НОМЕР]/11.08.2017 г. с кредитен лимит, подновен за срок до 31.05.2021г., ведно с лихва
за редовна главница за периода от 15.09.2020г. до 20.03.2022г. в размер на 19,58 лв. и 79,55
лв. лихва върху просрочена главница за периода от 20.11.2020 г. до 21.03.2022 г., и сумата в
размер на 72 лв., представляваща разходи за уведомяване
Ищецът "[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] твърди, че е сключил с наследодателя на
ответниците Г. С. Г. , ЕГН ********** договор за кредитна карта № [НОМЕР]/11.08.2017 г.,
по силата на който ищецът като кредитор е предоставил кредитен лимит на Г. С. Г. в размер
на 3000 лв., като кредитополучателят ползвал предоставения лимит и усвоявал клиентски
плащания. Усвоения кредитен лимит е трябвало да бъде погасяван поне с минимална
погасителна вноска в размер на 90 лв. от 1-во до 15-то число на месеца, следващ периода на
клиентски плащания. Поддържа се, че остатъка от задължението по договора за кредит е
станало предсрочно изискуемо на 20.11.2020г., ведно с договорните лихви и неустойките.
Посочва се, че от същата дата са начислени лихви за просрочена главница. Релевират се
доводи, че задължението не е погасено. Аргументира, че ответникът дължи сумата в общ в
размер на 306,91 лв. главница, сумата от 19,58 лв. лихва за редовна главница за периода от
15.09.2020г. до 20.03.2022г. и 79,55 лв. лихва върху просрочена главница за периода от
20.11.2020 г. до 21.03.2022 г., и сумата в размер на 72 лв., представляваща разходи за
уведомяване. Претендира разноски.
Ответниците – В. Л. С., ЕГН **********-съпруга, М. Г. С., ЕГН **********-дъщеря,
и С. Г. С. , ЕГН **********-син, в качеството им на наследници на кредитополучателя Г. С.
Г., са подали отговор на исковата молба в законоустановения в чл. 131 от ГПК срок, в който
се признават по основание и размер претендираните от ощеца суми за главници и лихви,
фактите по сключване на процесния договор, усвояване на кредитния лимит и обявяване на
предсрочна изискуемост. Твърдят , че не са били надлежно уведомени за задълженията на
техния наследодател и че не са дали повод за завеждане на иска. Обосновават, че веднага
1
след узнаването са заплатили дължимата главница и лихва.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска в тежест на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК е да утанови при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното в исковата молба
съдържание, потреблението на претендираната главница, наличието в договора на валидни
клаузи за възнаградителна и обезщетителна лихва, ГПР, оскъпяване и такси, настъпването
на условията за начисления по тези клаузи, изискуемостта на претендираните вземания. В
тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
задълженията.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: че между наследодателя на ответниците и ищецът е бил сключен
договор за кредитна карта № [НОМЕР] от 11.08.2017 г., по силата на който банката е
предоставила на Г. С. Г. кредитен лимит в размер на 3000 лв., като кредитополучателят
ползвал предоставения лимит и усвоявал клиентски плащания, че ответниците са
наследници на Г. С. Г. с равни наследствени дялове.
От представения договор се установява, че страните са се споразумели, че кредитната
карта се издава със срок на валидност до 31.05.2019 г., който е и краен срок за погасяване на
предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде възобновен за следващ
период от 24 месеца едностранно от банката, съгласно чл. 6.1. от договора.
С клаузата на чл. 2.1. от договора страните са предвидили, че за върху усвоената сума
картодържателят заплаща на банката месечен лихвен процент в размер на 1,60 % на месец,
който се начислява, считано от датата на съответната трансакция до окончателното
погасяване.
Съгласно чл. 6.1. от Договора за кредитна карта от страна на банката е било
осъществено автоматично подновяване на кредитния лимит с нов срок от 24 месеца – до
31.05.2022г.
С оглед обстоятелството, че след м. 08. 2020г. са спряни погасяванията от страна на
кредитополучателя, видно от приложеното по делото Извлечение от счетоводните книги на
банката към дата 21.03.2022г. (л. 25-30), банката отразила в счетоводната си система
остатъка от кредита в предсрочно изискуем, вследствие на което предприела действия по
уведомяването на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост – връчване на
покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 от ЗКИ. Като писмени
доказателства по делото са представени покана за доброволно изпълнение към
съпроводително писмо с с изх. № [НОМЕР] от 18.12.2020 г. по описа на ЧСИ Р.М. до
кредитополучателя, ведно с разписка за връчване, констативен протокол, фактура от
10.12.2020 г. и платежно нареждане за извършено плащане по фактурата (л. 42- 51).
Видно от предоставения Констативен протокол с дата 15.03.2021г. от ЧСИ Р.М. до
банката кредитор, ищецът [ЮЛ] е бил информиран за смъртта на картодържателя Г. С. Г..
Посочените действия на банката са във връзка с уведомяването на кредитополучателя за
предсрочната изискуемост и връчването на покана за доброволно изпълнение, но същите не
са действия, предприети за уведомяването на наследниците за наличие на задължения като
част от наследствената маса и относно ангажиментите им към банката. В този смисъл,
отбелязването по телефона не е редовно връчване на покана за доброволно изпълнение. Не
са предоставени и други доказателства по делото във връзка с отправяне на нарочна покана
до наследниците на кредитополучателя.
При тълкуване на договора съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, според което при
тълкуването на договорите следва да се търси действителната воля на страните, а отделните
уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка следва да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и
добросъвестността, съдът приема, че в процесния договор за издаване на кредитна карта с №
2
[НОМЕР]/11.08.2017г. е уговорен прекратителен срок - до 31.05.2021 г. С оглед клаузите на
чл. 8.3. от договора, налага се изводът, че минималната погсителна вноска по кредитната
карта е изискуема и дължима до 15-то число на месеца, следващ периода на клиентски
плащания, докато съгласно чл. 8.12. след изтичане на период със срок от 61 дни остатъкът от
необслужените задължения по договора стават предсрочно изискуеми. Не може да се приеме
становището на ищеца, че изискуемостта на вземанията произтича от обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, считано от 20.11.2020 г., доколкото падежиралите
съобразно уговореното в договора вземания не могат да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми, след като падежът е настъпил.
Съгласно приложеното по делото Удостоверение за наследници на Г. С. Г. (л. 83) е
видно, че кредитополучателят е починал на 23.06.2020г., като това обстоятелство следва да
се вземе предвид с оглед възможността и наличието на предпоставки за това лице да изпадне
в забава и спрямо него да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно
договора, денят за изпълнение на задължението изтича на 15-то число на съответния месец,
следващ месеца на плащания с кредитната карта, т.е. денят за изпълнение на задължението е
определен. С оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава след
изтичането на определения ден за падеж, но ако този ден е изтекъл след смъртта на
длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.
Видно от Извлеченията от счетоводните книги на ищеца, както и от посоченото в исковата
молба, най-ранната дата, на която е станала дължима първата остатъчна вноска от
главницата, е датата 18.08.2020г., който срок настъпва два месеца след смъртта на длъжника.
Това обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, чийто
фактически състав изисква отправяне на изрична покана до наследниците на длъжника за
доброволно изпълнение на задължението в срок от 7 дни, както и указание, че с изтичането
на срока при неплащане същите ще изпаднат в забава. От данните по делото и от
предоставените писмени доказателства е видно, че уведомление по вл. 60 ЗКИ и покана за
доброволно изпълнение са предприети спрямо длъжника, а не спрямо наследниците, до
които следва да има изрична покана, за да може да бъдат изпълнени законовите изисквания с
оглед изпадането им в забава. Видно от представените по делото удостоверения за поС.ен
адрес (л. 97-99) ответниците имат местожителство на адрес, различен от адреса на
кредитополучателят, на който призовкар е залепил покана, и следователно ответниците не
са редовно уведомени и покана не им е връчена.
С оглед гореизложеното, за първа редовно отправена покана за изпълнение към
наследниците на Г. С. Г., следва да се счита предявената искова молба, която е редовно
връчена на ответницата В. Л. С. на 25.07.2022г., от която дата започва да тече и 7-дневния
срок по смисъла на чл. 84 от ЗЗД. При тези обстоятелства, с отговора на исковата молба са
постъпили писмени доказателства – 3 броя платежни нареждания от дата 28.07.2022г. в
полза на ищеца [ЮЛ], наредени от ответниците В. Л. С., М. Г. С. и С. Г. С., всяко от които
за сумата, която се претендира от ищеца за главница и лихви за просрочие до деня на
изпълнението. Следва да се посочи, че датата на постъпване на плащането е преди
изтичането на 7-дневния срок от поканата (т.е. от връчването на исковата молба), от което
следва, че ответниците не са изпаднали в забава. Посочените в платежните нареждания
суми, всяка от които в размер на 139.01 лв., състоящи се от: сумата от 102.30 лева,
представляваща 1/3 от претендирани суми за главница; сумат от 6.53 лева, представляващи
1/3 от претендирана лихва за редовна главница за периода от 15.09.2020г. до 20.03.2022г. и
сумата от 26,25 лева, представляваща 1/3 от претендирана лихва върху просрочена главница
за периода 20.11.2020г. до 21.03.2022г. Посочените суми кореспондират с наследствените
дялове на всеки от наследниците на кредитополучателя и на претендираното от ищеца, като
са достатчни за погасяване на цялата сума от главници и лихви.
Следва да се посочи, че ответниците признават иска по основание и размер в частта
му относно претендираните главници и лихви по предоставения на наследодателя им
кредит, като добросъвестно и в срок погасяват тези задължения – т.е. с поведението си не са
дали повод на ищеца за завеждане на исково производство спрямо тях. В допълнение,
3
разходите на ищеца във връзка с уведомяването на отсрещната страна са направени в негов
интерес и поради законоустановената необходимост да бъдат уведомени наследниците на
длъжника за непогасени задължения. В този смисъл, разходите за уведомяване не са
изискуеми и не могат да бъдат претендирани от ответниците. Неоснователно и неправилно е
извършеното от банката прихващане по смисъла на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД на извършените
плащания в полза на съдебни разноски на ищеца, които към момента на извършване на
плащането не са били дължими и изискуеми и не са били присъдени по законоустановения
ред с влязло в сила съдебно решение.
По гореизложените съображения съдът приема, че предявените искове са
неоснователни, поради настъпило в хода на процеса плащане, и като такИ. следва да
бъдат отхвърлени.
Относно разноските в производството.
Предвид поведението на ответниците по делото, които не са дали повод за завеждане
на делото и са признали иска, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат
върху ищеца. При този изход на спора право на разноски имат ответниците, доколкото
обаче такИ. не се претендират, не следва и да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2, във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, предявен от "[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], срещу В. Л. С., ЕГН **********, М. Г.
С., ЕГН **********, и С. Г. С. , ЕГН **********, осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата в размер на 306,91 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта
за физически лица № [НОМЕР], сумата в размер на 19,58 лв. лихва върху редовна главница
за периода от 15.09.2020 г. до 20.03.2022 г., сумата в размер на 79,55лв., предствляваща
лихва върху просрочена главница за периода от 20.11.2020г. до 21.03.2022г., и сумата в
размер на 72 лв., представляваща разходи за уведомяване, поради плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4