Р Е Ш Е Н И Е
ГР.Берковица, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….......втори наказателен състав в публично заседание на 09 март през две хиляди и двадесет и първа година.............….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Т.Йорданова......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Георгиева..………….…………....………........АН дело №333 по описа за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № В-31/ 04.05.2020г. на Директора на ОД на МВР-Монтана на М.С.С. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала С., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призована, се явява и поддържа жалбата,като развива доводите си.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, с който е констатирано, че жалбоподателят М.С.С. на 18.04.2020г. около 09.24 часа в гр. Вършец, на ул.”Република” №64 в хранителен магазин „Диана”97 лицето пазарува в забранения часови диапазон за лица под 60 годишна възраст ,определен от Министъра на здравеопазването–от 08,30- до 10,30часа. ,с което не е изпълнило т.2 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.
При предявяването на АУАН жалбоподателят не е вписала възражения и не е оспорила констатациите.
Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните мотиви:
От събраните по делото писмени,вкл. и касова бележка и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят С.С. е пазарувала в посочения магазин в посочения час. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел и липсва всякаква индиция за заинтересованост.Жалбоподателят се е намирала в магазин за хранителни стоки в 09,24часа и е пазарувала,видно от ЕГН-то й,както и от приложената по делото касова бележка, същата е на 52години ,поради което не попада в кръга на лицата,имащи право да пазаруват в посочения часови диапазон.
От така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка, съдът обуславя извода, че жалб. С. е извършила от обективна и субективна
страна административното нарушение за което е наказана по административен ред.
От субективна страна деянието е извършено
виновно.
За извършеното нарушение по чл. 63, ал. 4
от ЗЗДравето, жалбоподателят М.С.С. е била санкционирана по
реда на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗДравето, съгласно която норма "Който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и
чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва
с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
"
В конкретния случай Съдът счита, че нарушената
правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за
неправомерното поведение на жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на
наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Наложеното
наказание е в пределите на предвидения минимум, поради и което за съда не
съществува правна възможност да променя неговия размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
нарушението е правилно установено и не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, както при съставянето на акта за установяване на административното
нарушение, така и при съставяне на наказателното постановление- издадено е от
компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазването на
законоустановения ред и срокове, поради което последното се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В конкретния случай не може да се
приеме, че случаят е маловажен, тъй като се касае до деяние извършено при
условията на усложнена противоепидемична обстановка, касаеща защита на живота и
здравето на хората.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен
акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид гореизложените
мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-31/ 04.05.2020г. на Директора на ОД на МВР-Монтана на М.С.С. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: