Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261427 11.05.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15988 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 183, вр. чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, вх. А, ет. 6, представлявано от С.Б.и Г.П., чрез пълномощник адв. И.Л., е предявил против П.Н.С., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 10483/ 2020 г. на ПРС, XVII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4499/ 24.08.2020 г., суми, както следва: сумата от 333, 50 лева- главница по договор за продажба на изплащане № ******/ 13.12.2018 г., платена от ищеца като поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 9, 65 лева- мораторна лихва за периода 06.02.2020 г.- 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 21.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 325 лева.
В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД и ответникът бил сключен договор за продажба на изплащане № ******/ 13.12.2018 г., за мобилно устройство, като вещта следвало да се плати по погасителния план към договора, но от клиента липсвало изпълнение, поради което на основание т. 12.3 от договора той бил прекратен предсрочно. Така останалата непогасена сума от 333, 50 лева станала предсрочно изискуема. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът се задължил да обезпечи дълга на абоната по продажбата на изплащане, като уведомил лицето, че ще изпълни спрямо него. Не последвало доброволно плащане след поканата, поради което на 06.02.2020 г. сумата по договора била платена от ищеца като поръчител. Това пораждало правото на ликвидно и изискуемо вземане към ответника, а предвид забавата, се дължала и съответна мораторна лихва. За събиране на сумите за главница и лихва се образувало заповедно производство, но длъжникът възразил срещу издадената заповед. В този смисъл се моли за признаване съществуването на вземането на ищеца. Претендират се и разноските по делото. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но депозира писмено становище, в което посочва, че длъжникът заплатил след образуване на делото сумата от 650 лева, с което обаче не бил погасил разноските по заповедното и исковото производство, които оставали дължими и следвало да се възложат в тежест на ответника, станал причина за образуване на делото.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като и в с.з. не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4499/ 24.08.2020 г., по частно гр. дело № 10483/ 2020 г. на ПРС, XVII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 333, 50 лева- главница по договор за продажба на изплащане № ******/ 13.12.2018 г., платена от ищеца като поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 9, 65 лева- мораторна лихва за периода 06.02.2020 г.- 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 21.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 325 лева.
Като писмени доказателства са приети договор за продажба на изплащане, ведно с приемо- предавателен протокол към него, както и договор за поръчителство със седем анекса към него. Представени са още уведомления и платежно нареждане, както и други приемо- предавателни протоколи.
Ищецът признава извършено от ответника плащане на 09.04.2021 г. на сумата в размер на 650 лева, за което е представена разписка от Изипей. Като основание за плащането е посочено частно гр. дело № 10483/ 2020 г. на ПРС, XVII гр. с-в.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предмет на делото е установяване съществуването
на присъдено вземане по заповедно производство за платена от ищеца като
поръчител сума по договор за продажба на изплащане на мобилен телефон, закупен
от ответника. Няма спор, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за продажбата, като дължимите вноски са били поети от поръчителя,
който има право да си ги получи от задълженото лице, закупило апарата. Плащане
обаче е липсвало, въпреки отправената покана за това, което е наложило и
предприемането на действия по присъждане на сумата по съдебен ред. След
образуване на настоящото дело и преди първото съдебно заседание ответникът е
платил сумата от 650 лева, а като основание за това е посочил заповедното
производство. Доколкото няма спор между страните по тези обстоятелства, не е
необходимо нито да се обсъждат доказателствата по делото, нито пък да се
излагат допълнителни съображения по претенцията на ищеца. Така предявеният иск
обаче следва да се отхвърли, защото вземането на кредитора е било събрано и не
се налага втори път съдебното му присъждане с решението.
С факта на извършеното плащане
ответникът е изпълнил своето задължение, като е погасил търсената със
заявлението сума за главница, лихва и част от разноските по заповедта. Със
заповедта за изпълнение се претендира общо сумата от 668, 15 лева, от която:
главница- 333, 50 лева, лихва за забава- 9, 65 лева, държавна такса- 25 лева и
адвокатски хонорар- 300 лева. С извършеното от длъжника плащане на сумата от
650 лева има остатък от 18, 50 лева, който следва да се отнесе към разноските и
тази сума остава дължима, доколкото извършеното плащане не е достатъчно да
покрие пълния размер на дълга според заповедта.
Няма спор, че ответникът (длъжник
в заповедното производство) не е изпълнил задълженията си по договора за
продажба на изплащане, с което е дал повод за образуване на частно гр. дело № 10483/ 2020 г.
на ПРС, XVII гр.
с-в и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо него. В тази връзка разноските, направени с оглед образуваното
заповедно производство, са дължими и правилно са били включени в издадената
заповед за изпълнение.
Принципно
разноските следват изхода от делото, т.е. възлагат се в тежест на загубилата
страна. В случая обаче, независимо от резултата от процеса- отхвърлянето на
иска, разноските не следва да останат за сметка на ищеца, който ги е направил.
Това е така, тъй като искът е отхвърлен не, защото е неоснователен, а защото
плащането от страна на длъжника е станало в хода на делото. Освен това,
ответникът е бил причината за завеждане на исковото производство, тъй като е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение и в тази връзка правилно на
заявителя са били дадени надлежни указания по чл. 415 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта, който е настоящият такъв. С
поведението си- от една страна неплащане след получаване на заповедта и от друга-
с подаване на възражение по реда чл. 414 от ГПК, длъжникът е станал причина за
образуване на исковото производство срещу себе си. Така той не може да се
ползва от привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК, освобождаваща го от заплащане на
разноските в процеса и тези разходи следва да му бъдат възложени. Те се
претендират още с исковата молба, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително направени- внесена държавна
такса за образуване на делото в размер на 25 лева (лист 61 от делото) и заплатено
адвокатско възнаграждение от 300 лева (л. 59), което е в минималния размер по
чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004 г.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, вх. А, ет. 6, представлявано от С.Б.и Г.П., иск против П.Н.С., ЕГН: **********,***, за признаване на установено, че ответникът му дължи сумата от 333, 50 (триста тридесет и три лева и петдесет стотинки) лева- главница по договор за продажба на изплащане № ******/ 13.12.2018 г., платена от ищеца като поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 9, 65 (девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева- мораторна лихва за периода 06.02.2020 г.- 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 21.08.2020 г. до окончателното изплащане, ведно с направените в заповедното производство разноски в общ размер на 306, 85 (триста и шест лева и осемдесет и пет стотинки) лева, присъдени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4499/ 24.08.2020 г., по частно гр. дело № 10483/ 2020 г. на ПРС, XVII гр. с-в, като ПОГАСЕН поради извършено плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА П.Н.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, вх. А, ет. 6, представлявано от С.Б.и Г.П., останалите разноски по заповедното производство в общ размер на 18, 15 (осемнадесет лева и петнадесет стотинки) лева, както и разноските в настоящото дело в размери, както следва: 25 (двадесет и пет) лева- за държавна такса и 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с
оригинала.
АД