Решение по дело №605/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Молекула Юг“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат В. А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-1275-000054 от 05.03.2025 г., издадена от началник-група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Велико Търново, С. П. полиция Велико Търново, с която на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от шест месеца, считано от дата на изземване на 2 бр. регистрационни табели с рег.№ [рег. номер] и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), Част ІІ.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при липса на компетентност, допуснати съществени нарушения на процесуално и материално-правни разпоредби, както и противоречие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна. Сочи се липса на яснота за кое пътно превозно средство (ППС) е издадена процесната заповед. Жалбоподателят твърди, че не е посочено и какво е извършеното от водача нарушение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна - началник-група към ОДМВР Велико Търново, С. П. полиция Велико Търново, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка, по която е издадена процесната заповед. Изразява писмено становище за неоснователност на оспорването. Навежда подробни доводи за законосъобразността на ПАМ, като твърди, че адресат на приложената мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е юридическото лице - собственик на МПС. Иска отхвърляне на жалбата.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на Г. Т., в качеството му на представляващ „Молекула Юг“ ЕООД, на 26.03.2025 г., видно от отбелязването върху самия акт (л. 25). Жалбата срещу нея е подадена на 03.04.2025г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал. 1, включително ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т. е. приложим е срокът по чл. 149, ал. 1 АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна - адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 25-1275-000054 от 05.03.2025 г., издадена от началник-група към ОДМВР Велико Търново, С. П. полиция Велико Търново, на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети документите: 2 бр. регистрационни табели с рег.№ [рег. номер] и СРМПС, Част ІІ. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че Г. Т., на 07.01.2025 г. в 14.35 ч. на път ІІ-55 км. 26+630 в посока на движение към [населено място], управлявал товарен автомобил Ф. Д., с рег. № [рег. номер] и прикачено към него ремарке за лек автомобил „Нивиадов“, с рег. № [рег. номер], без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управлявания състав от МПС и ППС. Собственик на МПС товарен автомобил Ф. Д., с рег.№ [рег. номер] е „Молекула Юг“ ЕООД, ЕИК *********, чийто едноличен собственик на капитала и управител, видно от вписването в търговския регистър, е именно Г. Т..

Към преписката е приложен АУАН серия АД, бл. № 225242 и пор. № 567 от 04.03.2025 г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. В АУАН е посочено, че МПС товарен автомобил Ф. Д., с рег.№ [рег. номер], е с максимално допустима маса 3300 кг., а ремаркето за лек автомобил „Нивиадов“, с рег. № [рег. номер], собственост на М. Ф., е с допустима максимална маса 2700 кг. Направен е извод, че съставът от МПС и ППС е с максимално допустима маса 6000 кг., а водачът следва да притежава свидетелство за управление за категориите В + Е. В. Т. не е притежавал такова свидетелство за управление, валидно за категорията.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР Велико Търново, С. П. полиция Велико Търново, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОДМВР Велико Търново.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН серия АД № 225242 от 04.03.2025 г., като са изложени и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, поради това, че дружеството-жалбоподател, като собственик на МПС, е допуснало същото да се управлява от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство, налице са мотиви обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, които се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е основана на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити за съдържание и процедурата за съставяне и връчване. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към преписката са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Неоснователни са твърденията, че е налице неяснота по отношение на кое ППС е наложена ПАМ, тъй като в заповедта и акта ППС е индивидуализирано с посочена марка, модел, рег. номер и собственик, като е посочено и номера на иззетите негови регистрационни табели - рег.№ [рег. номер], т. е. няма съмнение, че се касае за собствения на дружеството товарен автомобил Ф. Д. със същия рег.№.

Заповедта е съобразена с материалния закон. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Цитираната разпоредба регламентира две хипотези на прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, когато то е управлявано от лице, неправоспособен водач - първата, когато това лице е собственик на пътното превозно средство и втората, когато това лице не е собственик на пътното превозно средство. В случая е установена втората хипотеза, а при нея, както и при първата - ПАМ се налага на собственика.

По делото безспорно се установява, че лицето Г. Т. Т. е управлявал състав от ППС, който не е негова собственост, а на трето лице - в случая „Молекула Юг“ ЕООД, макар той да негов управител и едноличен собственик на капитала.

При така установените факти съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на дружеството-жалбоподател. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер - да осуети възможността собственикът на конкретно ППС да допуска със същото това превозно средство да бъдат извършвани други противоправни деяния.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че адресатът на заповедта е собственик на процесния състав от ППС. От приложения АУАН се установи, че на 07.01.2025 г., около 14.35 часа на път ІІ-55 км. 26+630 в посока на движение към [населено място], Г. Т. управлявал товарен автомобил Ф. Д., с рег. № [рег. номер], с прикачено към него ремарке, като водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Нарушението на задължението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице - Т. Г., полицейски инспектор към ОДМВР Велико Търново, сектор Пътна полиция-Велико Търново.

При издаването на заповедта административният орган е съобразил всички обстоятелства по случая при определянето на срока на наложената административна мярка, която съответства с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да я наложи. На неговата оперативна самостоятелност е предоставено определянето на срока на мярката, тъй като същата съгласно законодателната уредба се налага за срок от 6 месеца до една година. При липса на предходни нарушения от същия вид органът определя предвидените в закона принудителни административния мерки да бъдат с продължителност от 6 месеца, считано от момента на връчване на заповедта.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Молекула Юг“ ЕООД против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000054 от 05.03.2025 г., издадена от началник-група към ОДМВР Велико Търново, С. П. полиция Велико Търново, с която на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, считано от дата на изземване на 2 бр. регистрационни табели с рег.№ [рег. номер] и СРМПС, Част ІІ.

Решението е окончателно.

Във връзка с отправено искане на ответния орган (л. 18), оригиналът на оспорената заповед да му бъде върнат, а по делото да остане нейно копие.