Р
Е Ш Е
Н И Е №
212
гр. Бургас, 20.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 3 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от ,,Бургос Трейдинг 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.,,Васил Априлов“ №18, ет.2, представлявано от Атанас
Георгиев Зайков, чрез адв. Детелина ААнгелова, ЕИК *********, против Община
Сунгурларе представлявана от кмета Васил Панделиев, с която се
иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на
304014(триста и четири хиляди и четиринадесет) лева, от която сума: 110645(сто
и десет хиляди шестстотин четиридесет и пет)лева, представляваща стойността на
недобития и непродаден материал /пропуснати ползи от нереализирана продажба/;
извършени разходи по маркиране в размер на 10648( десет хиляди шестстотин
четиридесет и осем) лева; неусвоен аванс за възстановяване в общ размер по
двата договора- 129416 (сто двадесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет)
лева; внесен ДДС по платен аванс в размер на 25883 (двадесет и пет хиляди
осемстотин осемдесет и три) лева; внесени гаранции в общ размер на 12249 (дванадесет
хиляди двеста четиридесет и девет) лева и обезщетение за забава в размер на
15173 (петнадесет хиляди сто седемдесет- и три) лева, считано от 01.04. 2016г. (датата на отговор
на нотариална покана, рег.№1716,том 1, №66/ 01.04.2016г. на нотариус Емил
Щърбанов, рег.№ 487 на НК), ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С протоколно определение от 23.05.2018г.
е допуснато изменение на исковата претенция, като е намален размерът на
претендираното обезщетение за забава от сумата 15 173лева на
13 563.80 лева.
Твърди се в исковата молба, че на
21.04.2015г. ищецът сключил с ответника договор №201 за покупко- продажба на
прогнозни количества стояща дървесина на корен от обект 1502/ЛФ 2015г., отдел
185,,и“, ,,н“, 188“,г“, 213“в“, 215“г“, “м“, 245 “к“, “а“, 247“г“, 253“б“,
185“е“, 214“з“, 221“м“,“н“, 242,“д“, 243р, 245, “д“, “е“, “ж“ на територията на
Община Сунгурларе.
Посочва се, че след издаване на позволителни
за сеч и извършване на сечта, се установило, че на терена били приети при
маркиране 3318 куб.м. дървесина. След извършен рапорт на инж.Колева,
вх.№94-Р-100/ 18.06.2015г., се констатирал недостиг на 3100куб.м. дървесина,
платени авансово при сключване на договора.
Излага
се, че по този повод на 15.09.2015г., между страните бил сключен анекс към
договор №201 за покупко- продажба на прогнозни количества стояща дървесина на
корен от обект 1502/ЛФ 2015г., отд.221 “з“, „и“,“к“, 230 “к“, “г“, 237 “а“,“б“,
“в“, 238 “б“, “м“, 280“г“ от ОГФ на територията на Община Сунгурларе. След
сключване на анекса следвало да бъде издадено позволително за сеч за посочената
в анекса дървесина. На 09.12.2015г., с молба, вх.№26-00-577/09.12.2015г.,
ищецът поискал удължаване на сроковете за сеч и извоз в отделите по договор
№201 за покупко- продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от обект
1502/ЛФ 2015г., отдел 185,,м“, ,,н“, 18“,г“, 213“в“, 215“г“,“м“, 245“к“,“а“,
247“г“, 253“б“, 185“е“, 214“з“, 221“м“,“н“, 242,“д“, 245,“д“,“е“,“ж“, на
територията на Община Сунгурларе и по сключения анекс от 15.09.2015г. Това искане
за удължаване на сроковете се налагало поради неизпълнение от ответната страна
на задължението, съгласно т.4.1.3 от договор №201 /21.04.2015г. да се издаде
такова позволително за сеч. С писмо от 04.01.2016г., ищецът бил уведомен от Община Сунгурларе, че крайният срок за
извоз за добита дървесина за обект 1502 по договор 201/ 21.04.2015г., е
изтекъл.
Посочва също така, че след проведен
конкурс на 25.09.2015г. за покупко- продажба по реда на чл.53 от
НУРВИДГТДОСПДНГП за стояща дървесина на корен на територията на Община
Сунгурларе, страните сключили договор
№442 за покупко- продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от
обект 1509/ЛФ 2015 отдел 73“е“,74“е“, 74“ж“,“г“,“л“,75“а“ от ОГФ на територията
на Община Сунгурларе. По силата на договора, ищецът заплатил авансово
прогнозните количества дървесина.
Ищецът подчертава, че продавачът
следвало в 10-дневен срок от подписване на договора да издаде позволително за
сеч, което не изпълнил и се наложило с молба, вх.№26-00-605/16.12.2015г. да
уведоми ответника относно горното. На 28.03.2016г., ищцовото дружество получило
нотариална покана, рег.№1179, том №30/25.03.2016г. на нотариус Гергана
Сазанова, рег.№396 на НК, с едностранно писмено волеизявление за прекратяване
на договор №442 за покупко- продажба на прогнозни количества стояща дървесина
на корен от обект 1509/ЛФ 2015.
Дружеството- ищец изпратило отговор
на нотариална покана, рег. ***. на нотариус
Емил Щърбанов, рег.№ 487 на НК, с който заявило, че не е налице неизпълнение на
договорните задължения от негова страна. Навежда доводи, че ,,Бургос Трейдинг
2“ ЕООД не получило възможността да добие уговорените количества стояща на
корен дървесина, поради възпрепятстване от ответната страна.
Намира, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на Община Сунгурларе, на
ищеца била причинена вреда в размер на
304014лв., от която сума: 110645лв. (сто
и десет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева), представляваща стойността на
недобития и непродаден материал (пропуснати ползи от нереализирана продажба;
извършени разходи по маркиране в размер на 10648лв.( десет хиляди шестстотин
четиридесет и осем лева); неусвоен аванс за възстановяване в общ размер по
двата договора- 129416 лв.(сто двадесет и девет хиляди четиристотин и
шестнадесет лева); внесен ДДС по платен
аванс в размер на 25883лв.(двадесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и три
лева); внесени гаранции в общ размер
на 12249лв. (дванадесет хиляди двеста четиридесет и девет лева) и обезщетение
за забава в размер на 15173лв.
Ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
Твърди, че Община Сунгурларе, в
качеството си на продавач по договор №442 от 30.09.2015г. за покупко- продажба
на прогнозни количества стояща дървесина на корен, изпълнила изцяло
задълженията си по него и не дължала претендираната от ищеца сума в размер на
202866лв.
Навежда доводи, че поради трайното
бездействие на ищцовото дружество, ответникът
изпратил нотариална покана за прекратяване на договора. В тази връзка уточнява, че
съгласно т.1.4 от договора ,,Бургос Трейдинг 2“ ЕООД се задължавал да извърши
сечта и извоза на дървесината от обект 1509/ЛФ 2015 отдел 73“е“, 74“е“, 74“ж“,“г“,“л“,75“а“
от ОГФ на територията на Община Сунгурларе при договорени крайни срокове, както
следва:
-
Краен
срок за сеч в обект 1509-20.12.2015г.(Раздел І,т.1.4);
-
Краен
срок за извоз на добитата от обект 1509 дървесина- 30.12.2015г. (Раздел І т.1.4
от договора);
-
Краен
срок за транспортиране на добитата от обект 1509 дървесина 30.01.2016г. (Раздел
І т.1.4 от договора).
Заявява, че нито един от посочените
срокове не бил спазен от страна на ищеца, поради което продавачът не дължал
обезщетение за пропуснати ползи и
неустойка за вреди.
Излага, че съгласно т.4.2.8 от
договора, ищцовото дружество, в качеството си на купувач, се задължило, в
10-дневен срок от подписване на договора, да се яви в Община Сунгурларе, за
издаване на позволително за сеч, което не било сторено от негова страна.
Твърди, че с нотариалната покана, с която е направено изявление за прекратяване
на договора, ответникът поискал и предоставяне банковата сметка на ,,Бургос
трейдинг 2“ ЕООД, с оглед възстановяване заплатената от ищеца сума в размер на
88000лв.(цена по договор№442/30.09.2005г.).
Развива подробни съображения във връзка с отказа за удължаване на сроковете за изпълнение
договорните задължения от страна на ищеца.
Излага становище и относно претенцията по
договор ***. Твърди, че в качеството си на продавач по договора, Община
Сунгурларе изпълнила задълженията си и не дължи претендираната сума в размер на
101148лв.
Не оспорва твърдението на ищеца за заплатена
от него цена на дървесина на корен в размер на 146696лв. без ДДС. Отбелязва, че
след отчитане на реално добитите количества дървесина от ,,Бургос трейдинг 2“
ЕООД в обект 1502, била фактурирана и
приспадната цената на отчетените реално добити количества дървесина по
категории от авансово заплатената от ищеца продажна цена по договора в размер
на 146 696лв. без ДДС.
Подробно описва издадените фактури за
приспаднатите суми в общ размер от 80882лв. без ДДС:
-
От
30.09.2015г. за сумата от 4752.54лв.
-
От
30.11.2015г. за сумата от 15099.62лв.
-
От
01.12.2015т. за сумата от 9578.58лв.
-
От
30.12.2015г. за сумата от 17222.39лв.
-
От
30.12.2015г. за сумата от 880лв.
-
От
29.07.2015г. за сумата от 6263.80лв.
-
От
31.07.2015г. за сумата от 12 496.55лв.
-
От
30.09.2015г. за сумата от 14855.53 лв.
Оспорва твърденията на ищеца за извършване
маркиране на дървесина на стойност 3201лв.
Навежда доводи и относно
претендираната от ищеца сума в размер на 7849.45лв.- гаранция за изпълнение на договора.
Горепосочена сума оставала в полза на Община Сунгурларе.
Твърди, че недобитите количества дървесина по
договора били в резултат на бездействие и неспазване сроковете от ,,Бургос
трейдинг 2“ЕООД (краен срок за сеч в обект 1502-31.12.2015г.; краен срок за
извоз на добитата дървесина-31.12.2015г.; краен срок за транспортиране на
добитата дървесина от обект 1502- 30.01.2016г.).
Подчертава, че в т.6.6 от договора
било предвидено, че продавачът не дължи на купувача обезщетения за пропуснати
ползи и неустойки за вреди в случай, че купувачът не е изпълнил договорните си
задължения.
Ищецът, с
допълнителна искова молба взема отношение по депозирания отговор. Оспорва
направените от ответника твърдения.
Поддържа се изложеното в исковата молба във връзка с уговорените условия
между страните по сключените договори. Излагат се подробни съображения, че
неизправна страна по двата договора била Община Сунгурларе.
Твърди,
че по договор №201 за покупко- продажба на прогнозни количества стояща
дървесина на корен от обект 1502/ЛФ 2015г., отдел 185,,м“, ,,н“, 18“,г“,
213“в“, 215“г“,“м“, 245“к“,“а“, 247“г“, 253“б“, 185“е“, 214“з“, 221“м“,“н“,
242,“д“, 245, “д“, “е“, “ж“, на територията на Община Сунгурларе и по сключения
анекс от 15.09.2015г., ответникът дължал на ищцовото дружество сума в размер на
101148лв., от която сума 37237лв., представляваща стойността на недобитата и
непродадена дървесина (пропуснати ползи от нереализираната продажба); извършени разходи по маркиране в размер на
3201лв.; неусвоен аванс за възстановяване- 41416лв., внесен ДДС по платен аванс
в размер на 8283лв.; внесена гаранция в общ размер на 7849лв.; обезщетение за
забава в размер на 3161лв.
Заявява също така, че по договор
№442 за покупко- продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от
обект 1509/ЛФ 2015 отдел 73“е“, 74 “е“, 74“ ж“, “г“, “л“, 75“а“ от ОГФ на
територията на Община Сунгурларе, ответникът дължал сума в размер на 202866лв.,
от която сума 73408лв., представляваща стойността на недобитата и непродадена
дървесина (пропуснати ползи от нереализирана продажба); извършени разходи по
маркиране в размер на 7447лв.; неусвоен аванс за възстановяване- 88000лв.;
внесен ДДС по платен аванс в размер на 17600лв.; внесени гаранции в размер на
4400лв. и обезщетение за забава в размер на 12012лв.
Възразява срещу наведените с отговора на
исковата молба доводи за виновно поведение на ищцовото дружество. Посочва, че
без законово основание кметът на общината наредил спиране на сечта и извоза на
дървесина на 06.11.2015г., т.е. 45 дни преди изтичане срока за сеч. Предвид горното, ищецът бил
лишен от възможността да добие дървесината и да я извози.
Подчертава,
че ,,Бургос трейдинг 2“ЕООД платил авансово продажната цена по двата договора,
поради което ответникът дължал полученото с оглед неосъществено основание.
Претендира се и обезщетение на вредите, претърпени вследствие на направени от
ищеца разходи за маркиране и внесен ДДС. Поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на продавача, същият дължал и обезщетение за претърпените
загуби (110645 лв., ведно с лихва за забава).
След съвкупна преценка на доказателствата и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не
се спори по делото, че страните са сключили договор №201 от 21.04.2015г. за
покупко- продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от обект
1502, включващ отдели 185 ,,м“, ,,н“, 188 “г“, 213“в“, 215“г“,“м“, 245“к“,“а“,
247“г“, 253“б“, 185“е“, 214“з“, 221“м“,“н“, 242,“д“, 245, “д“, “е“, “ж“, на
територията на Община Сунгурларе, както и че на 15.09.2015г. бил подписан анекс
към него, в който продавачът и купувачът изразили волята си да се разшири
предмета на договора с добавяне и следните отдели и подотдели от горския фонд
на община Сунгурларе: отд.187 “ж“, “г“, 217 “б“, 241“б“, 245“п“, 278“д“,
280“г“.
Не
са налице противоречиви позиции на страните и относно факта на сключване на договор
№442 за покупко- продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от
обект 1509/ЛФ 2015 отдел 73“е“, 74 “е“, 74“ ж“, “г“, “л“, 75“а“,“в“,“д“,“е“ от
ОГФ на територията на Община Сунгурларе, подписан на 30.09.2015г.
Няма
разногласия и относно обстоятелството, че по повод на създадената между
страните облигационна обвързаност, уговорената цена в размер на 176 035.20
лева по договор №201 и в размер на 105 600 лева по договор №442 е платена
от дружеството- ищец в предвидения срок 100% авансово и постъпила по сметка на
ответната община.
Спори
се за това изправни ли са страните по договорите и изпълнявали ли са коректно
задълженията си по тях. В тази връзка ищецът твърди, че е изпълнил всички свои
ангажименти, но независимо от обстоятелството, че заплатил авансово целият
размер на прогнозните количества дървесина и организирал дейностите по нейното
маркиране, не получил позволително за сеч, което довело като последица до
причиняване на вреди. Ответната община счита, че ,,Бургос трейдинг 2“ЕООД не
изпълнило задължението си да получи съответното позволително за сеч, както и да
извърши същата, включително извозване и транспортиране в сроковете, уговорени
между страните.
От заключението на вещото лице,
изготвило допуснатата и неоспорена по делото, съдебно- счетоводна експертиза
става ясно, че плащанията на суми по договорите са осчетоводени при ищеца и при
ответника в посочените по- горе размери,
както и че стойността на добитото и извозено количество дървесина по
договор №201 е 105 284.40 лева, а по договор №442 няма въобще добита такава.
Вещото лице е изчислило стойността на недобитото и неизвозено количество
дървесина в размер на общо 129 415.58 лева по двата договора. Посочени са
и сумите заплатени от дружеството- ищец като гаранции за участие в търг-
7849.45 лева по първия договор и 4 400 лева по втория договор, които суми
са намерили отражение в счетоводството на продавача и купувача. В заключението
са отразени направените от ,,Бургос трейдинг 2“ЕООД разходи за маркиране, както
и съставените в тази връзка счетоводни документи. Експертизата е установила
какъв е неприспаднатия размер на ДДС, предвид внесената авансова стойност на
дължимите по двата договора суми, както и размерът на пропуснатите ползи от
нереализираните продажби, представляващи стойността на недобитата и непродадена
дървесина по двата договора.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице, като намира че на всички поставени въпроси е отговорено обективно,
изчерпателно и пълно.
Свидетелят Гавазов, изпълняващ длъжността
директор на дирекция „общински горски територии“ към Община Сунгурларе разказва,
че е запознат с отношенията между страните, предмет на двата договора. Посочва,
че маркирането като дейност е калкулирано и приспаднато от продажната цена, а
дейностите по извършване на сечта не са проведени в срок от ищеца, като няма
информация последният да е искал удължаване на срока от общината. Твърди, че
обикновено причините за неизпълнение срока на договора се дължат на
недобросъвестното поведение на фирмите, а не на настъпили форсмажорни обстоятелства.
Заявява, също така, че преди да постъпи на посочената по-горе длъжност работил
като зам.директор на Държавно горско стопанство и нямал информация да е
издавана заповед за спиране на сечта.
В показанията си свидетелката Недкова
посочва, че по времето на сключване на договорите между страните е работила на
длъжността директор на дирекция „общински горски територии“ към Община
Сунгурларе. Заявява, че договорите за възлагане на сеч и продажба на дървесина
се сключват на базата на проведена процедура, както и че в тях се посочва
срока, в който общината следва да издаде позволително за сеч. Конкретно във
връзка с втория от двата договора си спомня, че след извършване на маркирането
на дървесината лицензираният лесовъд на фирмата я посещавал няколко пъти, но не
му били издадени позволителни, тъй като кмета бил забранил издаването на такива
и спрял цялостната сеч на всички фирми, работещи на територията на общината. Тя
препратила служителя на ищеца Г Ж да разговаря с кмета на общината. По думите и
в деня на встъпване в длъжност на новия кмет на Община Сунгурларе, последният
прибрал в кабинета си всички досиета за промишлен дърводобив. Категорична е, че
без позволително за сеч, няма как да се осъществи такава, а обратното означава
извършване на незаконни действия. Твърди също така, че няма информация
заповедта на кмета да е отменяна, поне докато тя е била на работа в общината до
01.02.2016г. Спира се подробно на действията, които следва да се извършат и
документите, които трябва да се издадат и впоследствие одобрят от лесовъда на
общината, за да се стигне до издаване позволително за сеч. Застъпва позиция, че
е следвало да се даде съгласие за удължаване срока на втория договор.
Свидетелят Желязков посочва, че
работи за ищеца на длъжността лицензиран лесовъд, като в това си качество е
подписал от името на ,,Бургос трейдинг 2“ЕООД договорите с Община Сунгурларе.
Твърди, че е ходил да търси позволителни за сеч в Община Сунгурларе, като
такива не му били издадени за втория договор и за остатъка по първия договор с
аргумент, че има заповед на кмета, забраняваща това. Посочва, че задължение на
общината е да подготви процесното позволително, след което да се обади на
купувачите по договора, за да отидат да го подпишат и това е практика във
всички горски стопанства. Той лично търсил позволителното при директорката,
която отговаряла за горите в ответната община. Категоричен е, че изпълнението
на втория договор въобще не е започнало, тъй като заповедта на кмета действала
по това време, а той лично нямал информация същата да е отменяна.
Съдът кредитира без резерви показанията
на свидетелите като счита, че
разпитаните лица са изложили подробно и последователно това, което знаят
по случая, поради което и изявленията им трябва да бъдат ценени изцяло като
обективни и достоверни.
Създадената между страните
облигационна връзка е възникнала като последица от спазване на процедура,
уредена в нормативни актове, които създават правила за извършване на сечта и
извозването на дървесина на корен, като съблюдаването на реда по чл. 49 и сл.
от НУРВИДГТДОСПДНГП е задължителено, а отношенията между продавача и купувача
след провеждането на търг се финализират с договор. Определянето на цената
представлява договорка за авансово плащане на суровина /дървесина/, която
предстои да бъде придобита по договор за възмездно ползване на гори и горски
фонд. Така между страните е възникнало срочно облигационно отношение, по което
купувачът е превел авансово цената на
дървесината, която има право да придобие при изричното задължение на
продавача да му издаде позволителни за
сеч и да не възпрепятства изпълнението на договора.
Анализът на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства показва, че общината не е изпълнила задължението
си да издаде позволително за сеч, в договорения между страните срок, за останалото
недобито по първия договор количество дървесина до размера на внесената и
платена авансово от ищеца цена и за цялото количество по втория договор,
въпреки внесената и платена авансово цена.
Ответникът не е спазил задължението
си, произтичащо от чл.4.1.3 от договора, а именно да издаде позволително за сеч
в десетдневен срок от подписване на договора и да не възпрепятства изпълнението
на същия. В чл.1.3 от договора е предвидено, че обектът, в който ще се извършва
сечта се предава на купувача с издаване на позволително за сеч и подписване на
приемо-предавателен протокол, след заплащане на дължимата авансово сума.
Ответната община е следвало да подготви и предостави съответното позволително
на ищеца, при положение, че са били налице всички условия за това- внесена
авансово цена, маркиране на дървесината,
заявена готовност от страна на лесовъда на фирмата за съдействие. Това неизпълнение
е налице, както по отношение дървесината, предмет на анекса по договор №201,
така и във връзка с добиването на прогнозното количество по договор №442.
Няма как да бъдат възприети
аргументите, че ищецът не се явил в общината, за да получи позволително за сеч.
Такова твърдение на първо място противоречи на елементарната житейска логика,
предвид внасянето авансово на посочените по-горе суми и несъмнено оправдания
икономически интерес на дружеството купувач да оказва всякакво съдействие на
продавача, за да започне реални действия по добиване на дървесината. Соченото
бездействие на ищеца категорично се опровергава от приобщените писмени и гласни
доказателства и освен от съдържанието на разменената между страните кореспонденция
се извежда от показанията си свидетелката Недкова и Желязков, които са
категорични, че позволително е търсено от ищеца, но не е издадено.
В подкрепа на казаното е и приетата по
делото заповед № 644/06.11.2015г. на кмета на общината за спиране на сечта и
извоза на дървесина във всички отдели за промишлен дърводобив, считано от
06.11.2015г., със съдържанието на която ищецът е бил запознат. Връчването на
процесната заповед на ищеца по реда, предвиден в договорите /раздел V-съобщения/, сключени между страните не е доказано,
но е ясно и не се спори по делото, че информация за изготвяне на същата е
достигнала до ,,Бургос трейдинг 2“ ЕООД, доколкото това е била изложената
причина за неиздаване на позволителните за сеч. Доказателства за това, че
последващата, издадена от кмета заповед №686/23.11.2015г. е сведена до знанието
на ищеца не са ангажирани. Твърди се, че същата е поставена на таблото за
обявления в общината, но данни такава процедура да е осъществена липсват. Искането
за разпит на кмета на общината в качеството на свидетел е оставено без
уважение, доколкото последният представлява ответната страна по делото и
разпита му е недопустим. Дори обаче да се приеме за доказано обстоятелството,
че последната заповед е връчена на ищеца, това отново не освобождава общината
от ангажимента да издаде съответното позволително и да уведоми за това
представител на ,,Бургос трейдинг 2“ЕООД, след като не е изтекъл срока на
договорите.
Налице е следователно неизпълнение на договора
от страна на ответника, който е следвало да предостави и осигури възможност на
ищеца да добие цялото количество дървесина по първия договор и количеството
такава по втория договор. Нареждането за спиране
на сечта и извоза на дървесина, дадено на 06.11.2015г., представлява на практика
действие по виновно препятстване изпълнението на договора в резултат, на което
купувачът е бил лишен от фактическа възможност да добие дървесината и да я
извози. Последният е престирал авансово 100% от продажната цена като ответникът
дължи възстановяване на сумите, представляващи неусвоения аванс, предвид
невъзможността да бъде добито цялото количеството дървесина, уговорено между
страните по първия договор и неусвоения аванс по втория, подписан договор. При
платена авансова цена в размер на 176 035,20 лева по първия договор и добита
дървесина на стойност 105 284.40 лева, ответникът дължи на ищеца връщане
на сумата 41416 лева. При платена авансова цена от 88 000 лева и недобита
каквато и да е дървесина ответникът дължи връщане на сумата от 88 000 лева
или общият размер на сумата по двата договора възлиза на 129 416 лева.
Не се оспорва факта на направени и
осчетоводени разходи за маркиране на дървесината, които за недобитото
количество по двата договора са на обща стойност 10 603 лева, до която
сума претенцията се явява доказана, а за разликата до 10 648 лева
следва да се отхвърли.
Предвид казаното по-горе основателно е и
искането за възстановяване на заплатения авансово и подлежащ на възстановяване
ДДС за недобитите количества, който по първия договор е в размер на 8 283
лева, а по втория възлиза на сумата от 17 600 лева или общо на стойност
25 883 лева.
В съдебната практика и правната
доктрина пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото
на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на
друго лице. Поначало установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото
към момента на неизпълнението. Тъй като пропусната полза представлява реална, а
не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на това увеличаване. Сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани
обективни факти и при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на
конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
Представени
са договори за продажба на дървесина, сключени между ищеца и трети лица, както
и счетоводни документи за извършени плащания, свидетелстващи за наличие на
реални уговорки за продажба на дървен материал, от съдържанието на които става
ясно, че ищецът е поел ангажимент да доставя на купувачите определена по вид и
количество дървесина срещу съответното задължение за заплащане на цената, след
получаване на стоката и издаване на съответната фактура. Приобщените писмени
документи- договори от 01.01.2015г., сключен със „Стоник Груп“ООД и от 01.03.2014г.,
сключен с „Мега Корект“ не са оспорени по делото. Вещото лице е изчислило коректно пропуснатите ползи от
ищеца, които в конкретния казус се свеждат до размера на нереализираната
печалба от продажбата на дървесината, която би била добита по силата на
процесните договори. В приложение №1,2 и 3 към експертизата се посочват
приходите от продажба на добитата дървесина, разходите формиращи себестойността
на дървесината и разходите по продажба на добития дървен материал. В посочените
приложения са включени и цитираните по-горе две дружества като контрагенти на
ищеца. В резултат на направените изчисления и взимайки за база средната печалба
от продажбата на кубически метър дървесина, получена от ищеца по повод
изпълнението по първия договор №201, вещото лице е формирало мотивиран извод, че
пропуснатите ползи от нереализирани продажби по първия договор /201/са в размер
на 37 237 лева, а по договор №442 са в размер на 73 408 лева или
общия размер на пропуснатите ползи от ищеца по двата договора възлиза на сумата
от 110 645 лева.
Следователно, за
изпълнение на поетите си задължения като продавач на асортименти дървесина
ищцовото дружество е разчитало на добиваната такава по договорите с ответната
община, като действията на последната по препятстване извършване на дърводобива
са в причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на продавача.
Ето защо претенцията за пропуснати ползи от ищеца следва да се уважи като
основателна и доказана в пълния и размер.
Страните не спорят и относно факта
на внасяне на гаранция, в полза на ответника, в размер на 7849.45 лева по
договор №201 и 4400 лева по договор №442, целта на която е била да обезпечи
изпълнението на купувача по договора. Съдът намира, че дружеството- ищец е
изпълнило коректно задълженията си, внасяйки уговорената цена, осъществило е
дейности по маркиране и добиване на дървесина по първия договор по начина,
съгласуван между страните, като данни за неизпълнение ангажиментите на ,,Бургос
трейдинг 2“ЕООД не са налице и такова успешно насрещно доказване по делото не е
проведено от ответника. При това положение внесената по делото гаранция в общ
размер по двата договора- 12249 лева следва да бъде възстановена на последното
дружество, а претенцията за връщането и от Община Сунгурларе се явява
основателна и доказана.
Предвид уважаването на главните
претенции в посочените по-горе размери основателна се явява и акцесорната такава
за заплащане на обезщетение за забава в размер на 13563.80 лева, считано от
01.04.2016г., както тази за заплащане на законната лихва, върху горните суми,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Възражението за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно. При
съобразяване броя на проведените заседания, фактическата и правна сложност на
производството по делото съдът намира, че същото е в размер близък до
минималния, предвиден в Наредба №
1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, като не са налице основания за намаляването му.
С оглед изхода на делото, направеното в
тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да
бъде присъдена сумата от 21 980лв., представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски за експертиза, адвокатско възнаграждение и държавна
такса, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 39.99 лева, за направени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК *********,
с адрес гр.Сунгурларе, ул. “Георги Димитров“ №2 да заплати на ,,Бургос Трейдинг
2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.,,Васил Априлов“ №18, ет.2 сумата от 302359.80лв. (триста и две хиляди и триста
петдесет и девет) лева, от която сума: 110 645лв. (сто и десет хиляди
шестстотин четиридесет и пет) лева пропуснати ползи от нереализирана продажба на недобития и
непродаден дървен материал; извършени разходи по маркиране в размер на 10 603
(десет хиляди шестстотин и три) лева; неусвоен аванс за възстановяване в общ
размер на 129416 (сто двадесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет) лева;
внесен ДДС по платен аванс в размер на 25883 (двадесет и пет хиляди осемстотин
осемдесет и три) лева; внесени гаранции в размер на 12249 (дванадесет хиляди
двеста четиридесет и девет) лева, обезщетение за забава в размер на 13563.80 (тринадесет хиляди петстотин шестдесет и три)
лева, считано от 01.04. 2016г., ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за извършени разходи по маркиране в частта и за разликата
до предявения размер от 10 648 (десет хиляди шестстотин четиридесет и осем)
лева.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ЕИК
*********, с адрес гр.Сунгурларе, ул. “Георги Димитров“ №2 да заплати на ,,Бургос
Трейдинг 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.,,Васил Априлов“ №18, ет.2 направените по делото разноски в размер на 21 980 (двадесет
и една хиляди деветстотин и осемдесет)
лева.
ОСЪЖДА ,,Бургос
Трейдинг 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.,,Васил Априлов“ №18, ет.2 да заплати на Община Сунгурларе, ЕИК *********, с
адрес гр.Сунгурларе, ул. “Георги Димитров“ №2 направените по делото разноски в
размер на 39.99 (тридесет и девет) лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия :