Р Е
Ш Е Н И Е
№ 140
Гр. Перник, 29.09.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 254 по описа за 2023 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба на Л.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Заповед № 1 276 от 14.07.2023 година, издадена от кмета на
Община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската
собственост /ЗОбС/, чл. 33, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 и т. 7
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища
/НРУУРОЖ/ и Решение № 17 на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ, обективирано
в Протокол №6 от 04.05.2023 година по повод на разгледано Заявление с вх. №
23/ЖН-213 от 27.03.2023 година е отменена Заповед № 533 от 03.04.2019 година на
кмета на Община Перник и е прекратено, считано от 15.08.2023 година действието
на Договор за наем № 19Ж51375, сключен между Л.В.С. *** за ползване под наем на
общинско жилище, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящо
се в гр. Перник, ул. ***, бл. 95, вх. А, ет. 6, ап. 16.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна,
тъй като счита, че същата противоречи на процесуалния и материалния закон. С
оглед на това моли съда да отмени същата.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат М.М. от Адвокатска
колегия София, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с
който да уважи същата. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – кмета на Община Перник, редовно призован не се явява, представлява
се от старши юрисконсулт К.Л., която оспорва основателността на жалбата и моли
съда да постанови съдебен акт, с който да остави същата без уважение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 533 от 03.04.2019 година, издадена от кмета
на Община Перник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 43, т. 1 от ЗОбС и
чл. 21, ал. 1 т НРУУРОЖ, жалбоподателят и членовете на неговото домакинство са
били настанени в общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ***,
бл. 95, ап. 16, вх. А, ет. 6, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни
помещения. Тази заповед издадена във връзка с депозирано от страна на лицето Л.В.С.
с ЕГН: **********, настоящ жалбоподател Заявление с вх. № 19/ЖН-96 от
28.02.2019 година във връзка с промяна на обстоятелствата по чл. 24, ал. 2 от
НРУУРОЖ, поради смърт на титуляря до тогава наемател на общинското жилище. Със
същата заповед е било прекратено и действието на съществуващия до този момент
Договор № 17Ж51202 за отдаване под наем на общински имот, сключен между кмета
на Община Перник и Стоя Георгиева Иванова, а от друга страна е възложено
сключването на нов договор за отдаване под наем, на горепосочения недвижим
имот. Тази заповед е връчена на жалбоподателя на 03.04.2019 година /лист 24/.
Въз основа на така издадена заповед е сключен Договор за
наем № 19Ж51375 на основание чл. 24, ал.
1 от НРУУРОЖ между Община Перник, в качеството си на наемодател и Л.В.С., в
качеството на наемател, с който договор наемодателят предоставя за ползване под
наем, а наемателят приема за ползване под наем общинско жилище, намиращо се в
гр. Перник, ул. *** бл. 95, вх. А, ет. 6, ап. 16, състоящ се от три стаи, кухня
и сервизни помещения с обща площ от 94,35 кв.м. /ЗП-88,98 кв.м и 5,37 кв.
мазе/. Договорът е сключен за срок от 5 /пет/ години, считано от 01.05.2019
година, тоест действието му е до 01.05.2024 година /лист 21/.
На 27.03.2023 година от страна на жалбоподателя е
депозирано Заявление с вх. № 23/ЖН-213 от 27.03.2023 година, по повод на което
е сформирана комисия, която е гласувала Решение № 17, обективирано в Протокол №
6 от 04.05.2023 година за предсрочно прекратяване на договора за наем на
процесното общинско жилище.
Въз основа на приетото и установено от страна на
комисията, кметът на Община Перник е издал Заповед № 1 276 от 14.07.2023
година, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от Закона за
общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 и
т. 7 от НРУУРОЖ, с която е отменена Заповед № 533 от 03.04.2019 година на кмета
на Община Перник и е прекратен, считано от 15.08.2023 година действието на
Договор за наем № 19Ж51375, сключен между Л.В.С. *** /лист 15/.
В мотивите на заповедта е посочено, че въз основа на
представено Удостоверение от Службата по вписванията жалбоподателят и членовете
на неговото домакинство/семейство са извършили имотна сделка, което е в
противоречие с разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ. Също така е
посочено, че е деклариран общ годишен доход в размер на 25 666.50 лева,
което също е в противоречие с разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 7.
Административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 46, ал. 1,
т. 7 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от НРУУРОЖ за прекратяване на договора. От
мотивите на заповедта става ясно, че е назначена оценителна експертиза от
страна на лицензиран оценител, който е посочил, че за жилищна площ над 70 кв.м.
пазарната наемна цена за месец е 504 лева. Следват изчисления, според които
обитаваното жилище е с площ 88 кв.м. като пазарната цена на същото е в размер
на 554,40 лева, а ¼ от средномесечният нетен доход на наемателя 534,72
лева.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.07.2023 година
/лист 16/.
По делото като доказателства чрез административната
преписка са приложени: Заявление за ползвано общинско жилище с вх. № 17/ЖН-302
от 08.08.2017 година, подадено от страна на Стоя Георгиева Иванова, наследодател
на жалбоподателя /лист 28/ и Заповед № 1495 от 24.08.2017 година на кмета на
Община Перник, с която С.Г.И.е настанена заедно с членовете на домакинството си
в общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул. *** бл. 95, ет. 6, ап. 16, вх.
А /лист 26/.
В хода на съдебното производство от страна на ответника
по жалбата е представен доклад за определяне наемни пазарни цени на жилищни
имоти.
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед № 1 276
от 14.07.2023 година, издадена от кмета на Община Перник.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
страна на лице, което има правен интерес от нейното оспорване и е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, предвид което същата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС наемното правоотношение се прекратява от органа,
който е издал настанителната заповед. В ЗОбС не е предвиден орган, компетентен
да издава настанителни заповеди. Разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС посочва, че условията и редът за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища се
определя с наредба на общинския съвет. Въз основа на законовата делегация е
приета Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Община Перник /НУУРОЖ/. В чл. 21 от НУУРОЖ е
предвидено, че органът компетентен да издаде заповедта за настаняване в
общинско жилище е кмета на община Перник. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тази наредба,
това е органът, който разполага с териториална и материална компетентност да
прекрати наемни правоотношения. В случая заповедта е издадена именно от кмета
на Община Перник и по тази причина същата отговаря на изискванията за
компетентност на органа, който я е издал. По тази причина настоящият съдебен
състав не констатира да е налице отменително основание по смисъла на чл. 146,
т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена
форма, предвид което не се установява да е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение на съответствието на оспорената заповед с
административнопроизводствените правила:
Обжалваната заповед, с която се прекратява наемно
правоотношение по силата на чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост
представлява индивидуален административен акт, поради което за неговото
издаване на общо основание са приложими правилата, които са посочен в АПК. В
тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че жалбоподателят не е бил
уведомен за започнало срещу него административно производство пред административния
орган. Правилото на чл.26, ал.1 от АПК предвижда, че за започналото
производство по издаване на административен акт следва да бъдат уведомени
всички заинтересовани граждани и организации. В случая от представената по
делото административна преписка такова уведомяване липсва. Чрез
административната преписка е представено като доказателство само и единствено
уведомление, което е извършено по реда на чл. 18а от АПК, във връзка с
връчването на акта, предмет на оспорване, за което действие е съставен и надлежен
констативен протокол /лист 17 и лист 19/. Важното в настоящият случай е да се
установи, дали това процесуално нарушение е от категорията на съществените,
тоест такова което е довело до засягане правата на жалбоподателя. В тази връзка
константно в практиката на Върховен административен съд се приема, че
неуведомяването по чл.26, ал.1 от АПК е съществено нарушение, когато се е
отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, което е обективирано
в заповедта. Достатъчно за това е допускането, че ако административният орган е
събрал и обсъдил обясненията и възраженията на участниците в административното
правоотношение, те биха обосновали правен резултат, който е противоположен на
възприетото от страна на административния орган. В настоящият случай съдебният
състав счита, че неуведомяването по чл. 26, ал. 1 от АПК не е довело до
нарушаване или ограничаване на правата на жалбоподателя, тъй като проверката за
това, дали настоящият жалбоподателя отговаря на условията, предвидени в чл. 5,
ал. 1 от НРУУРОЖ е станала по повод на депозирано от негова страна Заявление с
вх. № 23/ЖН-213 от 27.03.2023 година, в едно с посочените в чл. 6 от наредбата
документи. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че при издаване на
заповедта за прекратяване на наемното правоотношение административният орган е
съобразил всички процесуални правила, респективно липсват основания за отмяна
на акта по чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на заповедта с материалния закон:
При издаване на процесната заповед, административният
орган се е позовал на разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5,
ал. 2, т. 5 и т. 7 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища /НРУУРОЖ/.
В разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС е посочено,
че наемните правоотношение се прекратяват поради отпадане на условията за
настаняване на наемателите в общинско жилище, като съобразно разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 от ЗОбС условията и реда за управление и разпореждане с общинска
собственост се урежда с наредба, прието от страна на общинския съвет, като в
настоящият случай това е именно Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник /НРУУРОЖ/,
приета с Решение № 1147 от 23.07.2015 година на Общински съвет Перник.
Условията, на които следва да отговарят кандидатите при
подаване на заявление за настаняване под наем в общинско жилище са посочени в
чл. 5 от НРУУРОЖ, като в настоящият случай административният орган твърди, че
жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за ползване на общинско
жилище от 27.03.2023 година не е отговарял на условието по т. 5 и т. 7. Нормата
на чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ посочва, че кандидат за общинско жилище не
следва да е прехвърлял имот по т. 2, т. 3 или т. 4 на други лица в срок от 10
години преди датата на подаване на заявлението, с изключение на прекратяване на
собственост, прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на
община Перник, а т. 7 изисква една четвърт от общия нетен годишен доход на
лицата и членовете на техните семейства /домакинства/ да не могат да покрият
разходите за средна пазарна наемна цена на жилище, съответстващо на нуждите на
семейството /домакинството/, съгласно нормите по чл. 19 от Наредбата.
Именно тези две условия са посочени в мотивите на
заповедта като обстоятелства, въз основа на които е направен извод, че за
жалбоподателят и за членовете на неговото семейство са отпаднали условията за
настаняване в общинското жилище.
По отношение на първата пречка за продължаване на
наемното правоотношение, а именно отпадане на условието по чл. 5, ал. 2, т. 5
настоящият съдебен състав счита следното:
По делото не е спорно, че е извършена прехвърлителна
сделка от страна на настоящият жалбоподател. Спорното е, дали всъщност тази
прехвърлителна сделка е от такова естество, което да бъде причина за отпадане на условието по чл. 5,
ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ. В мотивите на оспореният административен акт е
посочено, че в следствие на представено удостоверение от Службата по
вписванията се установява, че е налице извършена имотна сделка, което е в
противоречие с разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ. Доказателства в
подкрепа на този довод, от страна на ответникът по жалбата не бяха представени,
въпреки указанията, дадени от съда за това и предвид разпределението на
доказателствената тежест. Цитираната разпоредба поставя няколко условия, за да
бъде приложена същата: на първо място се изисква да е налице прехвърляне на
имот по т. 2, т. 3 и т. 4 на друго лице; на второ място имаме изискване това
прехвърляне да е било осъществено в срок от 10 години преди датата на подаване
на заявлението, т.е. в настоящият случай в срок от 27.03.2013 година. Тази
разпоредба съдържа и втора част, в която са посочени специални хипотези, при
които същата няма да бъде прилаган, т.е. няма да се счита за нарушение на
условието за кандидатстване, ако прехвърлителните сделки са извършени в срок от
27.03.2013 до 27.03.2023 година, но се касае за прекратяване на собственост,
прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на община
Перник. От представените и събрани по делото доказателства, включително и
гласни такива се установи, че в случая прехвърлителната сделка касае
прехвърляне на идеални части на трето лице, доколкото самият жалбоподател
заявява в хода на съдебното производство, че е осъществил прехвърляне на
идеалната си част от апартамент, който представлява съсобственост между него,
неговият брат и сестра му. Прехвърлената идеална част на жалбоподателят от
процесният апартамент е в полза на съпругата на покойният му брат. Този довод
не е оспорен от страна на административният орган и с оглед на това съдът счита
същият за безспорен. Ето защо, в случая дори прехвърлянето на идеална част да е
станала по възмезден начин, то осъществената вещноправна сделка не е в
състояние да доведе до отпадане на условието за жалбоподателя по чл. 5, ал. 2,
т. 5 от НРУУРОЖ именно, защото такива сделки са изключени от приложното поле и
не представляват основание за прекратяване на наемните правоотношения,
съществуващи между жалбоподателя и Община Перник.
Що се отнася до втората пречка за продължаване на
наемното правоотношение съдът счита, същата за недоказана от страна на
административния орган. В мотивите на оспорената заповед е посочено, като второ
основание за прекратяване на наемното правоотношение, че годишния нетен доход
на лицето и членовете на неговото семейство надвишава средната пазарна наемна
цена на жилище, което съответства на нуждите на семейството съгласно чл. 19 от
Наредбата. Посочено е, че общият годишен нетен доход е в размер на
25 666,50 лева, а 1/4 от средномесечният нетен доход на наемателят е в
размер на 534,72 лева, което надвишава пазарната наемна цена за имот отговарящ
на нуждите на тричленно семейство, която е в размер на 385,00 лева. В хода на
развилото се съдебно производство административният орган не е представил
надлежни доказателства във връзка с доказването на тези свои твърдения. Поради
което, за съдът не става ясно въз основа на какви документи е определено, че
годишният нетен доход на семейството е в посочения размер. Предвид това,
изводите на административният орган в тази част са необосновани, доколкото не
са подкрепени с надлежни за това доказателства.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав счита, че при
издаване на оспорената заповедта административният орган не се е съобразил с
материалноправните разпоредби на закона, което по своята същност представлява
основание за отмяна на същата по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед на това, настоящия съдебен състав счита, че така
издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и предвид направеното от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направени
по делото съдебни разноски съдът счита, че същото следва да бъде уважено, като
ответникът по жалбата следва да заплати съдебни разноски в размер на 110 /сто и
десет/ лева, представляващи 10 /десет/ лева заплатена държавна такса, за което
е приложена разписка №0200019383163670 от 01.08.2023 година /лист 31/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без
уважение направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1 276 от 14.07.2023 година, издадена от кмета
на Община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5,
ал. 2, т. 5 и т. 7 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища /НРУУРОЖ/ и Решение № 17 на Комисията по чл. 10,
ал. 1 от НРУУРОЖ, обективирано в Протокол № 6 от 04.05.2023 година по повод на
разгледано Заявление с вх. № 23/ЖН-213 от 27.03.2023 година е отменена Заповед
№ 533 от 03.04.2019 година на кмета на Община Перник и е прекратено, считано от
15.08.2023 година действието на Договор за наем № 19Ж51375, сключен между Л.В.С.
*** за ползване под наем на общинско жилище, състоящо се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, находящо се в гр. Перник, ул. ***, бл. 95, вх. А, ет. 6,
ап. 16, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Л.В.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, бл. 95, вх. А,
ет. 6, ап. 16 съдебни разноски в размер на 110 /сто и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно чл. 46,
ал. 5 от ЗОбС.
Съдия: /п/