Мотиви към присъда
по НОХД №4296/2017г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.А.Й. за това, че на 05.04.2015 г. в
гр. Пловдив по
хулигански подбуди е причинил лека телесна
повреда на З.Т. ***, изразяваща се в множество кръвонасядания по главата, гръдния кош, крайниците и оток
на дясната ръка, които съвкупно са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК, както и в това
че на 05.04.2015 г. в гр. Пловдив се е заканил с
убийство на З.Т. *** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителя на РП-Пловдив пледира за доказаност на обвинението и моли подсъдимият Й. да бъде признат за виновен при условията на
наличие на предимно балансиращи вината обстоятелства, като му се наложат наказания
към средния размер предвиден за двете престъпления, като на основание чл.23, ал.1
му се наложи по-тежкото наказание.Предлага спрямо подсъдимия да се приложи
нормата на чл.66, ал.1 от НК, но със завишен изпитателен срок.
Представителя на държавното обвинение, счита че показанията на пострадалия
Т. са последователни, логически свързани, безпротиворечиви, като същите не съдържат
изобщо никакво колебание относно авторството на извършеното от подсъдимия и тези показания съдът следвало да кредитира изцяло
при решаване на делото.
При решаване на делото, съдът
следвало
да кредитира и обсъди гласните доказателства съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели М.М., Д.Г. и С.Б., тъй като това били показания на незаинтерисовани от изхода на делото
свидетели. Посочените свидетели са били преки
очевидци на извършените от подсъдимия деяния.Същевременно според прокурора не следвало да се
кредитират показанията на св.К. и св.Й. тъй като последната била съпруга на
подсъдимия, а К. негов приятел.
Предлага също така
да се кредитират изготвените съдебно-медицински експертизи и съдебно-техническа
експертиза приложени по делото.
Частния обвинител и
неговия защитник, редовно призовани не вземат становище по същество на делото.В
искането за конституиране на страна в процеса молят за осъждане на подсъдимия.
Процесуалният представител на подсъдимия - адв.О.Т. – пледира към
съда за недоказаност
на обвинението, поради което моли
съда да оправдае
подсъдимият по повдигнатото му обвинение.
Защитника излага
теза, че за пострадалия не е могло да възникне основателен страх, тъй като няма
никакви доказателства, че подсъдимият държал пистолет.Цитира един от свидетелите, в приятелски отношения с пострадалия, а
именно М.М.: „З. ми спомена „май видях пистолет“.Тоест и самия пострадал е изразил
съмнение, че има пистолет, който така и не е доказано че е бил носен от
подсъдимия. Нямало как да
бъде осъществена от обективна и субективна страна квалификацията на ал. 3 и най-вече вр. с ал. 1 на чл. 144 от НК. Нямало доказателства за
това.
Досежно обвинението за чл. 131, ал.
1 т. 12, вр. чл. 130, ал.1 от
НК имало
обилна съдебна практика за хулиганските
подбуди. В случая нямало такива.
Не по хулигански подбуди
са извършени, са нанесени, ако
изобщо са
нанесени телесните повреди.
Тук проблемът между подсъдимия и З.Т.
бил на
лична основа. Това, че не са
се познавали предварително, не променяло
този извод. Те се скарали за
неправилно паркиране, за ползване на
гараж. Т.е. тогава дори да
има нанесена телесна повреда, лека такава, то
е не
по хулигански подбуди.
Подсъдимия Й. дава
подробни обяснения и моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.А.Й. е роден на *** ***, б., български
гражданин, с висше образоване, женен, неосъждан, работи *** в „** “ гр.
Пловдив, с ЕГН **********.
На 05.04.2015 г. около
19:00 часа - 19:30 часа св. З.Т. *** бил паркирал личния си автомобил “Мерцедес”, с ДК№ **на ул.“И. ***
(преди денонощен магазин, намиращ се в близост до бюро за обмяна на валута
същата улица), въпреки указанията, че има гараж и да не се спира на мястото.Точно
на този адрес живеел и подсъдимия.В автомобила освен него били и жената, с
която живеел на семейни начала – св. Д.Т.Г., малолетният им син, и приятел на
св. Т. – св. С.Б..
Св. Т. излязъл от автомобила, отишъл до
денонощния магазин, след което се върнал до автомобила си. Тогава видял свой
познат – св. М.М., с който започнал да разговаря,
като двамата се намирали на тротоара, в близост до автомобила на Т..
Свидетелите Г. и Б. били в автомобила на Т..
В един момент до автомобила на
Т. спрял бежов автомобил “Инфинити”, управляван от подс. Д.А.Й., който започнал да дава сигнали с клаксона си. Й. бил сам в автомобила. Св. Т. чул
клаксона и по тази причина отишъл при автомобила „Инфинити“
и откъм предна дясна врата погледнал през прозореца, за да види кой го
управлява. Подсъдимия свалил прозореца на автомобила и попитал св.Т. негова ли
е колата, имайки предвид паркирания лек автомобил марка “Мерцедес”.
След като св. Т. му отговорил
утвърдително, обв. Й. му казал: да премести колата,
защото му пречи за да влезе в гаража.Т. се засмял, след което отново бил вече
настоятелно подканен от Й. да си премести автомобила.Въпреки това Т. казал на Й.,
„кой си ти, че да ми казваш да си местя колата бе мухльо”.Между двамата мъже
възникнал спор прераснал в обиди.През това време подс.Й.,
излязал от автомобила влезнал в двора си и подкарал
на заден ход паркирания там друг автомобил марка “Санг
Йонг Корандо”, с ДК№ **,
собственост на съпругата му – св. М.Й.. Св. Т. чул свистене на гуми и направил
няколко крачки, като застанал пред автомобила си /същият се намирал пред
гаражната врата на обвиняемия/, в който се намирали приятелката, детето и
приятеля му. Й. спрял автомобила на съпругата му непосредствено до автомобила
на Т..Маневрата била извършена тъй като Й. знаел, че по спешност съпругата му,
която също била ** е извикана по дежурство и ще пътува с личния си автомобил до
болницата в която работи.
Веднага след това обв. Й. излязъл от автомобила “ Санг
Йонг Корандо”, като в
ръката си държал палка - голяма, черна и приличаща на полицейска палка. С
палката подсъдимия застанал заплашително обърнат към Т., но в този момент
излязла съпругата му св.Й., която започнала да го успокоява.През това време Т.
дръпнал палката от ръцете на Й. и я дал на съпругата му.Двамата мъже посегнали
един към друг, при което св.Й. била бутната тъй като била между тях.
Намиращият се в близост св. М.М. снимал действията на
Й. с мобилния телефон на св. Т.. Й. виждайки, че св. М. снима, му казал
„какво снимаш бе”.В този момент Й. започнал да набира 112, където след като се
свързал с дежурен диспечер съобщил, че е нападнат.Т. му се изсмял и Й. казал
„ще го застрелям тоя” „ще те убия”.След тази реплика Т. отново се изсмял и му
казал „Айде бе, айде бе селянин”.През това време св.Й. решила да хвърли палката
тъй като съпруга и посегнал да я вземе отново.
Й. тръгнал след палката, но се
спънал, като първоначално се подпрял на
колата на св. Т., след което паднал. Изправил се веднага и успял да вземе
палката от земята. След като взел палката, обв. Й. отново
се насочил към св. Т., но не успял да го удари и двамата мъже се хванали един
за друг и докато се боричкали си нанесли по няколко удара. Единия удар нанесен
от Й. попаднал в гърба, а други в дясната ръка на Т. и главата, а ударите
нанесени от Т. попаднали в главата на Й..През това време и св.Й. извадила
мобилния си телефон за да снима, тъй като видяла и че приятелите на Т. снимат с
телефон, но мъж с черни дрехи и дръпнал телефона от ръцете.
Св. Т. изблъскал подс. Й., който паднал на плочките на тротоА.по
гръб, след което Т. отишъл при подс. Й., вдигнал го
от земята и го подпрял на фризер до намиращия се до тях магазин. Св. Т. разтрил
по врата и по гърба Й., за да види дали е добре. След като видял, че
обвиняемият бил адекватен, св. Т. си тръгнал от мястото на инцидента.
Няколко дни по-късно св.Х.
намерил мобилния телефон на св.Й. на улицата, за който същата съобщила, че е
бил откраднат.
Очевидци на случилото се, освен свидетелите
Г., Б. и М., станали и свидетелите Х.А. /живущ ***/, И.Г., М.Й., С.С.,
Л.К., а така
също и св. В. П., която преминавала от там. Свидетелите имали пряка
възможност непосредствено да видят случващото се, като свидетелите Г. и П. сигнализирали
на тел. 112 за
възникналия скандал.По делото бяха разпитани св.Ара Х., намерил
мобилен телефон на св.Й., който се твърди че е бил откраднат от някой от
свидетелите присъствали на инцидента, както и полицейските служители Т. и А.,
които са се отзовали на повикването на тел.112 подадено от Й..По делото се
разпитаха по искане на прокуратурата и адв.Т.
свидетели установени в хода на съдебното следствие, а именно св.Т.Т. и св.Н.С., от които обаче не се установиха почти никакви
данни за релевантната фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка
приема преди всичко въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели и обясненията на подсъдимия, протоколите за всички съдебно-следствени
действия от досъдебното производство, а наличието на телесно увреждане на св.Т.
и подс.Й. от изготвените по досъдебното производство
и приети съдебно-медицински експертизи.От съществено значение за приемане на
така изложената фактическа обстановка и изводите по делото е и изготвения и
изгледан в о.з. видеозапис от телефон на св.М., потвърдено с техническа
експертиза, че записа е автентичен.
ПО ДОКАЗАТЕСЛСТВАТА:
За деянието по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК вменено на Й. са налице следните
доказателства.На първо място това са показанията на св.Т., който описа начина
на удара, причините по които го е получил, мястото и ситуацията при която е бил
ударен.В подкрепа на показанията на Т. са тези на св.Г., св.Б. и св.Х.А..Подсъдимия
Й. практически не отрече, да е удрял пострадалия, а изготвената
съдебно-медицинска експертиза относно нараняването получено от Т. затвърждава
тезата, че е получена по начина описан от него и свидетелите.Ето защо съдът
прие, че Й. действително е нанесъл лека телесна повреда с разстройство на
здравето изразяваща се в кръвонасядания по главата,
гръдния кош, крайниците и оток на дясната ръка.Същевременно обаче съдът прие и
че св.Т. е нанесъл лека телесна повреда на подс.Й.
без разстройство на здравето, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в теменната част, мозъчно сътресение, кръвонасядане
по лявата половина на гръдния кош, както и охлузване на гърба и носа.Това съдът
намира за доказано от показанията на св.Й. и св.М., св.Б. св.К. и св.Г., които
потвърдиха, че Т. е удрял или бутнал /твърдение на св.М. и св.Б./ подс.Й..Именно в тази насока е изготвената
съдебно-медицинска експертиза относно нараняването получено от Й..
Основния спор тук е причината за
нанасянето на телесната повреда на пострадалия, как се е стигнало до нея и дали
най-вече това е било по хулигански подбуди.Налице са противоречиви сведетелски показания именно по тези конкретни факти, които
са от значение и следва да бъдат анализирини за да се
отговори на въпроса налице ли е бил хулигански мотив у Й..На първо място съдът
кредитира почти изцяло обясненията на подсъдимия, с изключение на факта, че св.Т.
е плюл семки в лицето му, за което не се събраха други доказателства, освен
неговото твърдение.В цялост обясненията на подсъдимия бяха логични и най-вече
взаимосвързани, кореспондиращи със свидетелските показания на св.К. и Й.,
частично с показания на св.М. и св.Т..
На следващо място за да се изясни
изобщо първопричината за възникване на конфликта следва да се отговори на
въпроса каква е била реакцията и на подсъдимия и на пострадалия.Т., който
изначално е спрял през чужд гараж, въпреки означението, че такъв е наличен при
свиренето с клаксон от страна на подсъдимия бил помислил, че това е негов
познат.Според съда това е напълно невярна версия, по простата причина, че при
подаването на няколко сигнала с клаксон има някакъв проблем.Ако е просто
подсвирване към познат би било достатъчно само веднъж подаване на сигнал,
колкото да бъде забелязан викащия.Според съда още с отиването към автомобила на
Й., Т. е знаел, че това не е негов приятел, а човек който по друга причина
настоятелно подава сигнал.След като е разбрал какъв е проблема, Т. не е
потвърдил, че ще отмести неправилно паркирания си автомобил, а отговорил на Й.
кой си ти че ще ми кажеш бе мухльо.Ако е искал ситуацията да бъде решена
безпроблемно той веднага е щял да стори това, да се извини за неправилното
паркиране и да продължи по пътя си.Явно обаче случайната среща с приятеля му
св.М. е била по важна за него и не е потвърдил, че ще отместил колата си.Тук
следва да се отбележи, че ако Т. е искал да възпре конфликтната ситуация
породена от неправилното му спиране щеше поне в идните 1-2 минути да реагира и
да предприеме действия да премести колата.Тук е важно да се отбележи и времето
през което Й. е излязал от автомобила си, придвижил
се е до двора си, там е влезнал в автомобила на жена си, привел го е в
движение, тръгнал е на зад и през цялото това време пострадалия не е преместил
автомобила си.За пълнота следва да се отбележи, че съдът не кредитира версията
на нито един от свидетелите, че Т. нямало как да премести колата си.За да стори
това той е следвало да има поне такива намерения като влезе в нея и даде знак,
че ще потегли.Съдът не кредитира и показанията на св.Т. в частта че не е можел
да премести колата и че културно бил помолил Й. да бъде по-спокоен. Ето защо
според съда така е възникнала първопричината за конфликта, след което се е
стигнало до размяна на телесни повреди.Относно това кой пръв е посегнал и кой
колко точно удара е ненесъл също са налице
противоречиви показания.От една страна са тези на М., Б. и Г., а от друга на Й.
и Й..Всички останали очевидци не са категорични в показанията си кой точно пръв
е нанесъл удар на другия и колко пъти е сторил това.В подкрепа обаче на тезата,
че и св.Т. е нанесъл удар са показанията на св.М., Й., Б., Г. и обясненията на
самия подсъдим.Съдът изключва от доказателствената съвкупност изцяло
показанията на св.Х.А..Същия изложи цели три предположения кога е станал
инцидента, дали е било сутрин, следобед или вечер.А. каза, че Й. излезнал с палка и започнал да обижда, псува и се заканва
на момчето.Всички останали свидетели заявиха, че Й. е изкарал друга кола и от
там вече е взел палката.Поради противоречие на самите показания, неяснотата им,
липсата на каквато и да връзка с показанията на другите свидетели съдът прие да
не кредитира показанията на св.А..Съдът прие, че действително Й. пръв е
посегнал с палката, но от експертизата няма данни Т. да е получил увреждания в
слънчевия сплит, след което самия той каза, че е гушнал Й., което за да не го
удря и след така получилата се схватка са разменили и удари един на друг, като
удара нанесен от Й. е бил с палка по гърба на Т., а Т. е ударил Й. по главата
бутнал го е, което е довело до нов падане на Й. е ново увреждане на
главата.Според съда при така изложения доказателствен материал, пряк умисъл с
хулигански мотив у Й. не е съществувал.
За деянието по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК вменено на Й. са налице следните
доказателства.Практически не се спори по въпроса, че Й. е изрекъл думите към св.Т.
„ще те застрелям”.Спори се по това дали е имал пистолет у себе си.В тази връзка
показанията на всички свидетели, с изключение на св.Б. заявиха, че подс.Й. не е имал пистолет.Пострадалия Т. заяви, че при
боричкането пипнал нещо твърдо около кръста на Й., не бил сигурен, но после
видял, че това е пистолет.Всички останали свидетели очевидци, вкл.Г., Б. и М.
обаче заявиха, че не са видели Й. да носи оръжие.В тази насока са и обясненията
на подсъдимия, който също отрече този ден да е носил пистолет у себе си.Нито
един от другите свидетели очевидци не е видял пистолет у Й. поради което съдът
прие и че в този момент подсъдимия не е носил каквото и да е оръжие у себе си.Ето
защо съдът не дава вяра на показанията на св.Т. относно факта, че Й. е носил
пистолет у себе си този ден.В записа на част от конфликтната ситуация ясно се
чуват множество обиди към подсъдимия като „** и глупака”, „познаваш ли тоя
олигофрен”.Подсъдимия се чува обаче да казва „ще го застрелям тоя”, след което Т.
със силен вик му казва „Айде, айде бе селянин”.Това обаче не е изобщо реакция
на уплашен човек и според съда това заканване изобщо не би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му у Т..Това се потвърждава и от
последващите действия извършени от пострадалия, а именно, след като Й. бил
паднал на земята, Т. го вдигнал от земята и го
подпрял на фризер до намиращия се до тях магазин. Т. разтрил по врата и по
гърба Й., за да види дали е добре и след
като видял, че обвиняемият бил адекватен, си тръгнал от мястото на инцидента.Ако
имаше действителен уплах у пострадалия последния нямаше да разтрива подсъдимия,
а щеше незабавно да напусне местопроизшествието.
За пълнота следва да се отбележи, че
съдът кредитира показанията на св.Х., че е намерил телефона на св.Й. на
улицата.Тезата, че е бил откраднат от св.М. и е бил даден на Х. в полицията
впоследствие защото се е уплашил не е подкрепена от никакви доказателства.Кредитират
се и показанията на разпитаните полицейски служители Т. и А., които обаче не са
преки очевидци на инцидента и не спомогнаха за изясняване на обективната
истина.Съдът кредитира и показанията на св.С., прочетени по реда чл.281 от НПК
със съгласие на страните.
Внимателно следва да се изследват показанията
на св.К. за когото няма данни да страда от заболяване което му пречи да бъде
свидетел, като при разпита му съдът констатира само речеви затруднения, но логически подредени мисли.Освен това именно
свидетеля К. е бил в непосредствена близост до двамата мъже в самото възникване
на конфликта.Свидетеля ясно заяви, че Т. е нарекъл Й. мухльо и дори по време на
съдебното заседание не знаеше, че Й. е подсъдим, а помисли че пострадалия Т. е
такъв.Съдът кредитира показанията на св.К., които затвърждават тезата че
изначална вина за конфликтната ситуация не е била по вина на подсъдимия и независимо, че в крайна
сметка е нанесъл телесна повреда на пострадалия, с това не е целял да покаже
някаква неуважение към обществото, още по-малко безпричинно да е започнал
конфликт именно с такива намерения.По отношение на показанията на св.М., св.Б.,
св.Г. съдът следва да отбележи, че ги кредитира почти с изключение на версията
им за началото на конфликта, поради липсата на житейска логика в думите
им.Освен с изключение на св.М. другите свидетели са се намирали автомобила на Т.
и не са могли конкретно да чуват какво точно си казват Т. и Й..М. също не е бил
в непосредставена близост тъй като Т. е отишъл до
стъклото на автомобила на Й. и първите им думи са разменени по изключително
близко разстояние и фактически не са били достояние за други хора, отстоящи
поне на 7-8 метра от тях.В останалата им част показанията фактически се
припокриват почти напълно с показанията на св.Й. и св.К., които съдът кредитира.
От заключението на
извършената в хода на разследването съдебно – медицинска експертиза СМЕ №
202/2016 г. е видно, че на З.Т.Т. било причинено:
множество кръвонасядания по главата, гръдния кош,
крайниците и оток на дясната ръка, които съвкупно са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или
притискане с или върху такъв, както и от действието на предмет с цилиндрична
форма и е възможно да възникнат така, както се посочва в материалите по
досъдебното производство, а именно при блъскане със задната част на джип, при
множество удари с палка по главата, гърба, гръдния кош, десния хълбок, дясната
ръка, лявата предмишница и лявата тазобедрена става.
Съгласно
заключението на извършената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза СМЕ № 201/2016 г. на обв. Д.А.Й. било
причинено: Разкъсно-контузна рана в теменно-тилната част, контузия на
главата и тялото, мозъчно сътресение, кръвонасядане
по лявата половина на гръдния кош и охлузване по гърба на носа.
Разкъсно-контузната рана в теменно-тилната част и мозъчното сътресение (протекло със степенно разстройство на
съзнанието под формата на леко зашеметяване) по отделно и по съвкупност
са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Контузията на
главата и тялото, кръвонасядането по лявата половина
на гръдния кош и охлузването по гърба на носа по отделно и по съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Съгласно експертното
заключение, описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв или неговото
тангенциално действие и е възможно да възникнат така, както се посочва в
материалите по досъдебното производство, а именно при боричкане и одраскване с
ръка по върха на носа, при бутане и последващо падане на земята по гръб и удар
на главата в централната теменно-тилна област в земната повърхност, както и при
стискане с ръка или удар в лявата гръдна половина.
При падане от
собственият си ръст по гръб може да се получи разкъсно-контузната
рана в централната теменно-тилна област на главата и мозъчното сътресение.
Останалите травматични увреждания поради различното си анатомично разположение,
а именно в лявата половина на гръдния кош и по върха на носа, не могат да се
получат от еднократно падане от собствения си ръст.
Съдът изцяло кредитира двете
съдебно-медицинските експертизи по делото, изготвени на досъдебното
производство, касателно получените телесни увреждания
както на подсъдимия, така и на пострадалия.Експерта е дал точно, правилно и
логично заключение съобразно поставените задачи и страните в процеса се
съгласиха с него.
От заключението на
извършената в хода на разследването съдебно – техническа експертиза №
502/31.08.2016 г., компактдискът CD-R, марка „RIDATA", 700 MB, с фабр. № ZGw204262638RD00, без допълнително обозначение
съдържа един видеофайл с наименование
„video-75242c215e01319clf25e5d713bf6183elc7bf643de09c86df7f01el2eda89a9-V.mp4"
и размер 9.29 MB. Продължителността му е 1 минута и 39 секунди. В рамките на
записания интервал от време няма вкопирани данни.
Възпроизвежданият от плейъра времеви интервал не се прекъсва. Няма данни за
манипулация на записа. Записаните изображения са цветни, в „mр4" формат, със звук, с резолюция
480x272 пиксела.
Видеофайлът представлява цифров презапис на осъществен с мобилно записващо устройство
запис. Записът е на открито, като частично са заснети тротоар, улица, сгради и
автомобили. В кадър влизат четири лица - едно от женски пол и три от мъжки пол.
Лицата се движат, приближават се и се отдалечават едни спрямо други. Забелязва
се замахване с ръка от страна на лицето, облечено с червеникава връхна дреха
към лицето, облечено с тъмни дрехи. Последното държи в ръка продълговат тъмен
на цвят предмет, подобен на палка.
Съдът кредитира и изготвената
техническа експертиза, на изготвения видеофайл тъй като експерта е дал точно,
правилно и логично заключение съобразно поставените задачи и страните в процеса
се съгласиха с него.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът вече отбеляза, че от обективна
си субективна страна подсъдимия е извършил деяние по чл.130, ал.1 от НК, а
именно на 05.04.2015 г. в гр. Пловдив е причинил лека
телесна повреда на З.Т. ***, изразяваща се в множество кръвонасядания по главата, гръдния кош, крайниците и оток на дясната
ръка, които съвкупно са довели
до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК.Въпроса е дали това е било по хулигански подбуди и
изпълнена ли нормата по която е повдигнато обвинение чл.131, ал.1, т.12 от НК.Съгласно анализа на доказателствата и приетата от съда фактическа обстановка
това не се е случило.Подсъдимия не е действал с хулигански мотив по простата
причина, че спора възникнал между него и Т. не е по негова инициатива.На първо
място е неправомерно паркиране на Т. пред гараж на подсъдимия, в момент когато
съпругата му спешно е трябвало да излезе с нейната кола поради повикване по
дежурство в болницата в която работи.Въпреки това Т. не е предприел действия за
да премести автомобила си, обидил е Й. и безспорно между тях е ескалирал
конфликт който в крайна сметка е довел до нанасяне на телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК на Т. и по чл.130, ал.2 от НК на Й..Подбудите на Й.
да нанесе телесната повреда обаче не са били хулагански.Абсолютно
ирелевантно е че Т. и Й. не се познавали и между тях
нямало отношения.Ако се приеме едва ли не че всички които не се познават на
публично място си нанесат лека телесна повреда това задължително е по
хулигански подбуди, това означава да се сведе почти до минимум приложението на
нормата на чл.130, ал.1 и ал.2 и едва ли не само когато не е станало публично
за обществото едно сбиване довело до леки телесни повреди ще бъде престъпление
от частен характер.Между двамата безспорно са възникнали лични конфликтни
отношения заради неправилното паркиране на пострадалия и последвалите обиди
които отправил към Й..Според практика на ВС хулиганските действия изглеждат често като необясними или като неадекватни
действия. Хулиганският мотив като елемент от субективната
страна на деянието се изразява
в демонстрация на явно неуважение към обществото, издевателствуване, употреба на сила, незачитане
на човешката личност.Липсва мотив
или действия на пострадалия които да провокират нападателя.В случая има и
действия които провокират и мотив.
С оглед на така изложеното съдът
прие, че липсва хулигански мотив за нанасянето на лека телесна повреда, поради
които не е изпълнен състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК.Нанесена е обикновена лека телесна повреда с разстройство на здравето по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Съдебния състав обаче не призна за виновен Й. по
този текст от НК, тъй като това престъпление съгласно нормата на чл.161, ал.1
от НК е от частен характер.Съгласно чл.287, ал.5 от НПК когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител
установи, че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока
по чл.
81, ал. 3, прокурорът на
основание чл. 48
или частният обвинител може да поиска
съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по
тъжба на пострадалия.В случая обаче нито прокурора, нито частния обвинител и неговия защитник
не поискаха от съда в случай, че установи престъплението да е от частен
характер да се произнесе с присъда и по това деяние.Следователно и съдебния
състав не би могъл да постанови осъдителна присъда за престъпление от частен
характер.Освен това обвинителния акт е внесен много повече от шест месеца от
извършване на деянието и дори такова искане да беше направено, то щеше да бъде
извън срока по чл.81, ал.3 от НПК.За пълнота следва да се отбележи, че
института на 130, ал.3 от НК и двамата извършители да бъдат освободени от
наказание е неприложим тъй като телесната повреда на Й. е без разстройство на
здравето и е по чл.130, ал.2 НК, а на Т. е с разстройство на здравето по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.Съгласно съдебната практика за да се стигне до
освобождаване от наказание и на двамата следва леките телесни повреди да се от
един и същи вид.С оглед горното на основание чл.304 от НПК съда оправда изцяло
подсъдимия Й. по обвинението по чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.1 от НК.
Съдът оправда изцяло подсъдимия и
по обвинението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК
приемайки, че състава не е бил изпълнен тъй като не е могло да възникне
основателен страх за извършването му у пострадалия Т., тъй като на първо място
думите „ще го застрелям” „ще те убия” са отправени напълно голословно в
резултат на емоцията породена от конфликта, подсъдимия не е носил никакъв
пистолет, а реакцията на пострадалия е показателна „Айде бе, айде бе селянин”.Последващите действия на Т., който след като е бутнал Й.,
който временно е изпаднал в безсъзнание удряйки си главата му се е притекъл на
помощ свестявайки го и вдигайки го, след което дори му е разтрил гърба не са
действия на уплашен за живота си човек.Ето защо съдът прие, че състава на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК не е
осъществен тъй като заканата не би могла да породи страх у заплашения, а и от
действията му и думите му личи, че изобщо не се е уплашил.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По делото е
предявения граждански иск от З.Т.Т.
против
подсъдимия Д.А.Й. за причинени неимуществени
вреди в размер на 3000 лева за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и в размер на 3000 лева за
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК,
ведно със законната лихва от 05.04.2015г. С оглед
приетото по-горе от съда относно липсата на престъпление, не следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на подсъдимият,
като следва да бъде отхвърлен предявения от частния обвинител и граждански ищец
против Й. граждански иск в размер на 3000 за всяко престъпление, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ще следва да се остави без
уважение и предявения от същия акцесорен иск за законната лихва върху горната
сума считано от 05.04.2015г., като неоснователен и недоказан. Неоснователна е и претенцията да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 190,
ал. 1 от НПК направените в хода
на
досъдебното производство разноски в размер на 350, 48лева, както и направените
разноски в хода на съдебното производство
в размер на
60,00 лева, съдът постанови да остават за сметка на Държавата.
По изложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала: И.П.