Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 290
19.07.2010
г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и десета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П. и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия И. ЯНКОВА административно дело № 186 по описа за 2010 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по
жалба на Н.Д. ***, със съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. “ М.М.Кусев” № 33,ет.
1 против Заповед № 2584/ 07.10.2008г. на Кмета на община Стара Загора. С оспорената
заповед е признато на А.С.Р. правото да придобие собственост върху 600 кв.м. от
имот № 25, кадастрален район 301, находящ се в местността “ Стаев трап” в землището
на с. Пряпорец. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, като по същество изложените съображения са за
постановяването й в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на
императивните изисквания за посочване на фактическите и правни основания за
издаване на акта. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата– М.Д.Р., чрез пълномощника си по делото, взема становище за
неоснователност на подадената жалба, като намира, че административният акт е
законосъобразен, постановен в съответствие с материалния закон ..
Ответникът
по жалбата - Кмет на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител,
взема становище за неоснователност на жалбата
Ответникът по
жалбата, С.А.С., взема становище за основателност на подадената жалба.
Ответниците по
жалбата Н.А.Я., Р.Д.Р., И.Д.Й., А.А.Р., не се явяват, не се представляват и не
вземат становище по подадената жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законово
установения срок, от активно легитимирани
по см. на §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ лица, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Административното
производство по издаването на оспорената заповед е образувано въз основа на заявление вх. № 1104014/
23.06.1992г., подадено от А.С.Р., с което е направено искане „на основание § 4
от ЗСПЗЗ и във връзка с § 5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне в
право на собственост на предоставения имот, находящ се в местността „Стаев трап””,
землище с. Пряпорец, представляващ овощна градина с построена в него сграда с
разгърната площ от 10,5 кв.м.. Видно от
приетото като доказателство по делото Удостоверение № 173/ 27.03.1985.,
издадено от зам. Председателя на ИК на ОБНС гр. Стара Загора, в изпълнение на
Постановление на МС № 11 от 02.11.1982г. и Решение № 11 а от 31.05.1985г. на ИК
на ГОНС Стара Загора, на А.С.Р. е предоставено право на ползване върху трайни
насаждения с площ от 0.600дка, находящи
се в местността „Стаев трап”, в землището на с. Пряпорец. Подаденото от А. Рафаелов
заявление е разгледано от комисията по § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, назначена със заповед № 70/ 15.01.1998г.
на Кмета на община Стара Загора, видоизменена със заповед № 165/ 04.02.1998г.
Видно от представения по делото Протокол № 25/ 27.04.1998г., комисията е
разгледала постъпили заявления от ползватели, които имат права по §4а и §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ и като е приела, че същите са редовно подадени, е счела, че по
отношение на заявителите, изброени поименно с посочване номерата на заявленията
и адресите им, „са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на
§62 от ПЗР към ПМС №465/11.12.1997г., които дават основание на ползвателите да
придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи”. В протокола
не е отразено срещу всеки от имотите на ползвателите, кои от предпоставките да
придобият право на собственост са налице - тези по § 4а или по § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с §
63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Сред ползвателите,
изброени в протокола, под №10, за местност “ Стаев трап” е и Атанас Сгефанов
Рафаелов. Въз
основа на посоченото като установено комисията е приела решение да бъде
предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се
признае правото да се придобие собственост от ползвателите. От представения
по делото заверен препис – извлечение от плана на новообразуваните имоти за
земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност “Ай бунар”, землището на с. Пряпорец,
ведно със заверен препис - извлечение от регистъра на имотите, неразделна част
от плана, е видно, че на Атанас Рафаелов е отреден и записан имот,
представляващ нива с пл. №25 , находящ се в местността
„Ай бунар” в землището на с. Пряпорец, с площ от 664 кв.м. От приетия
като доказателство по делото препис-извлечение от помощния кадастрален план на
земите на бившите собственици и регистъра на имотите на бившите собственици за
земи попадащи в разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видно, че под кадастрален
№ 83 с площ от 4000 кв.м. по преписка №37026, е отразени два имота /ниви/ на Д.Р.М.. На наследниците на последния по подадено заявление от 1992 г. с
Решение по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ въз основа на Протокол № 37017/ 10.02.1995г.
Поземлена комисия – Стара Загора е признала за възстановяване собствеността
върху земеделска земя - ниви, общо с площ от 4,000, находяща се в местността „Ай
бунар, в землището на с. Пряпорец.
С обжалваната заповед № 2584 от 07.10.2008г. на Кмета на Община Стара
Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №25/ 27.04.1998г. на комисията, назначена със
заповед № 70/
15.01.1998г. на Кмета на община Стара Загора, е признато правото на А.С.Р. да
придобие собственост върху 600 кв.м. от имот № 25, кадастрален район 301, находящ
се в местност “Стаев трап”, землището на с. Пряпорец. Със заповедта е възложено
на техническата служба на общината да извърши оценка на имота.
От назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема, като компетентно
изготвена, се установи, че имот № 25, кадастрален район 301,местност “ Стаев
трап “ , землище с. Пряпорец с площ 664
кв.м., от които са предоставени в собственост на Рафаелов 600/664 кв.м., попада
изцяло в имот № 805.3 с площ от 4000 кв.м., собственост на Д.Р.М.. .Според
вещото лице местността “ Стаев трап “ прелива в местностите “ Ай бунар “,
известна и под наименованието “ Мечи кладанец”.В имота има изградена сграда със
застроена площ от 23,45 кв.м. – сезонна постройка, построена през 1988- 1989 г.
Според свидетелските показания на свидетеля Неделчев процесният имот, находящ
се в землището на с. Пряпорец е даден на Рафаелов през1983 година. В него той е
построил бунгало – временна постройка, и
е засадил овощни дървета – дюли, ябълка, бял бор, череша.
При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка съдът намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е
незаконосъобразен. Заповед № 2584 от 07.10.2008г. е издадена от компетентния по см.
на § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/ 1997г. орган - Кмета на община Стара Загора,
но е постановена при допуснати нарушения на законово установените изисквания за
форма, съдържание на акта и в нарушение
на материалния закон.
Обжалваният акт е
издаден при неспазване на императивната норма на чл59,ал.2, т. 4 от АПК. Административният акт
следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са
конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от
закона компетентност. В случая, в оспорената заповед не са изложени
фактическите основания за нейното издаване и по-точно липсват мотиви относно
наличието на условията по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива не се съдържат
и в посочения като основание за
издаване на заповедта протокол на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, досежно процесния имот. Самият протокол не отговаря на изискванията на
§62, ал. 2 от посочения нормативен акт – същият съдържа само диспозитив на
решение, в което са изброени гражданите, за които „са налице условията
по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на §62, ал.1 от ПЗР към ПМС
№465/11.12.1997г.”, без да са изложени мотиви въз основа на кои факти и
обстоятелства е направен извода, че по отношение на ползвателите са налице
нормативно установените предпоставки да придобият право на собственост върху
предоставените им за ползване земи в
местност “До селото”– т.е липсва становище относно спазването на изискванията на
актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице
другите условия по §4а или §4б. Това
води до извод, че при издаване на обжалвания административен акт не са
спазени изискванията на § 61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че заповедта по § 62, ал.3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно
становище на комисията по §62, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Признаването на правото
да се придобие собственост от ползвателите представлява сложен фактически
състав. Съществен елемент от този състав е протоколът с положителното становище
/относно наличието на предпоставките по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
спазването на изискванията актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ/ на комисията по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Административният
орган, при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е
компетентен да признае правото на ползвателя да придобие собственост, като в
условията на обвързана от становището на комисията компетентност, отчете както
фактическите, така и правните основания
за придобиване на собственост. В случая кметът на общината е постановил
оспорената заповед въз основа на немотивиран протокол и при липса на фактически
основания относно претендираното спорно право. На практика административният
орган е заместил комисията и сам е извършил преценка за съществуването на
условията, без да посочи мотиви по кое от двете основания – по §4а или §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е възникнало правото на ползвателя. Нарушаването
на императивното изискване за форма на акта е абсолютно
основание за неговата отмяна,.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост
съгласно §4а,ал.1 , придобиват в собственост до 600 кв.м., а тези по §4б,ал.1 –
до 1000 кв.м. Съгласно разпоредбата на § 4з,ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ разликата над
600 кв.м и над 1000 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановяван на
собствениците за образуване на нови имоти при условията и ред, определени в
правилника на закона . В изречение второ на цитирана разпоредба е предвидено,
че земите, от които не може да се образува нов имот се заплащат на
собствениците по пазарни цевни в тримесечен срок от влизане на оценката. По
силата на цитираните разпоредби при влязъл в сила план на новообразуваните
имоти кметът на община Стара Загора не е материално правно компетентен да
създава съсобственост върху имот № 25 между ползватели и бивши собственици , а
единствено следва да прецени дали може да се възстанови собствеността на
бившите собственици, ако след придобиване в собственост от ползвателя на имот №
25 остават изискуемите се по закон 250 кв.м. за образуване на нови имот. Поради
което съдът намира, че административният орган не е изложел мотиви защо приема, че е налице хипотезата на §4з,
ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 59,ал. 2, т. 3 от АПК в оспореният административен акт органът
следва задължително да се посочи адресат – това е лицето, за което с него се създават
права, респективно се възлагат се задължения. Адресат на административния акт
може да бъде единствено правосубектно лице. Правосубектността се придобива с
раждането на лицето . Смъртта слага край на правосубектността. Ако лицето
почине по време на висящо административно производство, тя дава повод за
правоприемство в производството. За административния орган възниква задължението по силата на чл.
54,ал.1 т.1 от АПК да спре производството, издири наследниците на лицето и ако
те приемат наследството да ги конституира като страна в процеса. Кметът на община
Стара Загора не е изпълнил това свое задължение, като се има впредвид и факта,
че той е издал оспорения административен акт почти 15 години след иницииране на
производството от Рафаелов през 1992 година. Това
е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, постановена спрямо
лице, ненадлежен адресат.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед
е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Доколкото с оглед
установената липса на елементи от формата на оспорения административен акт и
другите нарушения при издаването на заповедта е невъзможно произнасянето по
материалната й законосъобразност и респективно по съществото на спора,
образуваната преписка по направеното от Атанас Рафаелов искане следва да бъде
върната на Кмета на община Стара Загора. Компетентният административен орган, при спазване на
регламентираните в АПК и §62 ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ административно-производствените
правила и след обсъждане на всички релевантни факти и
обстоятелства от значение за наличието /респ. липсата/ на основания по §4а
или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание
на административните актове по чл.59 от АПК, следва да издаде мотивирана
заповед по §62, ал.3 ПЗР
към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 810 / осемстотин и десет / лева
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Д. ***,
със съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. “ М.М.Кусев” № 33,ет. 1, Заповед № 2584/ 07.10.2008г. на Кмета на община Стара Загора, с
която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ, § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол №25 /27.04.1998г. на комисията, назначена със
заповед № 70/ 15.01.1998г., е признато правото на А.С.Р. правото да придобие собственост
върху 600кв.м. от имот № 25, кадастрален
район 301, находящ се в местността “ Стаев
трап” в землището на с. Пряпорец. като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Кмета на община – Стара Загора за
разглеждане и произнасяне по подаденото от А.С.Р. заявление, съобразно
дадените от съда задължителни указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА
община Стара Загора да
заплати на Н.Д.И. направените по делото разноски в размер на 810 / осемстотин и
десет / лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/