МОТИВИ КЪМ НОХД 1097/20
Производството е образувано по внесен
обвинителен акт против Л.Л.Г. за това, че на
28.12.2018 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, чрез
посредственото извършителство на В.Х.В. ***, в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик, при регистрация за зачисляване в
региона на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“,
е per. № ********, пред Н.И.Б., в качеството й на служител
на РОПССОВ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик, съзнателно се е
ползвала от неистински официален документ - нотариална заверка №
27191/19.12.2018 г. на помощник- нотариус Р.Ф. от нотариалната кантора на
нотариус Ц. Г.е per. № 594 на Нотариалната камара с
район на действие Районен съд - София, положена върху договор за
покупко-продажба на МПС от 19.12.2018 г., като от нея за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура, който пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание при
отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Защитникът
оспорва субективна съставомерност на престъпното
деяние, като настоява за оправдаване на подсъдимата, каквото е и нейното
искане.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Около шест
години св. П.И. притежавал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с per. № ********, с номер на рамата WAUZZZ8DZVA046692. В
началото на 2017 г. той го получил за него, на няколко вноски, определена сума пари от св. Е.Д., сделката не
била нотариално изповядана. След няколко месеца св. Д. се уговорил със св. К.М.
за продажба на автомобила. Тъй като сделката между св. И. и св. Д. не била
заверена пред нотариус, било уговорено св. И. да направи пълномощно на св. Д.,
който директно и по надлежен ред да прехвърли собствеността на колата на св. М..
Така на 20.04.2017 г. в гр. Враца с договор с нотиална заревка на подписите на
страните по него Ауди-то било закупено от св. К.М.. Тъй като колата била за
ремонт М. не я регистрирал в сектор
„Пътна полиция“ на съответната ОД на МВР като своя собственост, а я оставил на
майстор в с. Рогозен.
Впоследствие
св. М. заменил автомобила за друг („Фолксваген“, модел „Транспортер“);
като замяната била между него и жена, станала му известна само с личното си име
Ива. Тази замяна също не била изпълнена по надлежен ред и дори не били
съставени никакви документи, а страните само си разменили СРМПС-ва.
В края
на месец януари 2018 г. подс. Л.Г. *** и видяла
паркиран лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с per.
№ ********, на който имало бележка, че се продава. Обадила се на обявения телефонен
номер и разговаряла е непозната за нея жена, която й обяснила, че само била
заплатила автомобила без да й бъде надлежно прехвърлен, като знае името на
собственика само от свидетелство за регистрация на МПС. Г. разбрала, че може и
тя само да плати автомобила и да започне да го ползва , но се съгласила.
Платила уговорената сума и получила автомобила с двете свидетелства за
регистрация на МПС, талона за преминат технически преглед и Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“.
Известно
време подсъдимата управлявала колата, след което решила да я продаде, за което споделила на
своята позната св. Х.К..Последната в разговор със своя баща св. В.В. му споделила за това предложение от подсъдимата и той
проявил интерес. Така чрез К.В. и подсъдимата се уговорили тя да му даде
автомобила за 1500 лева. Поради това В. й изпратил в безплатно приложение за
съобщения „Вайбър“ снимка на личната си карта ( за
личните данни) и се уговорили да отидат заедно в СПП ОД МВР Пазарджик за
прехвърляне на автомобила.
На 28.12.2018
г. Г. внезапно решила да дойде в Пазарджик за прехвърляне на автомобила и тъй
като от известно време била силно депресирана синът й св. Б. тръгнал с нея да я
придружи. Тя уведомила към 8.30ч. и В., който трябвало да я чака по-късно пред сградата на СПП в града.
Тя
носела у себе си документите на автомобила и договор за продажбата му от
собственика ( по СРМПС) П.М.И. на купувача св. В.. С договора се прехвърляла
собствеността между страните на процесния автомобил.
Същият не съдържал подписи за продавач и купувач, но имал нотариална заверка с per. № на договора 27191 от 19.12.2018 г., на помощник-
нотариус Р.Ф., на която бил придаден вид, че заверката е от 19.12.2018 г. при нотариус Ц. Г., с района на действие
- Районен съд – София и от помощник-нотариус Р.Ф.. Положеният подпис за помощник-нотариус
Р.Ф. не бил положен от него.
След
като пристигнала пред Сектор „Пътна полиция „
в Пазарджик подсъдимата се наредила на съответното гише за регистрация
на автомобила заедно с В.. Тя държала в папка всички документи, за които
знаела, че трябва да се представят за регистрацията на автомобила на името на В.
и сред които бил и договорът за продажба с описаната горе нотариална заверка на
подписите.
Преглеждайки
ги, служителката св. Н.Б. установила липсата на подписи на страните в
представения договор за покупко – продажба и повикала
началник на Група „РОПССОВ - св. С.С.. Той направил
справка по телефона в нотариалната кантора на нотариус Ц. Г. и узнал, че там
няма регистриран договор с рег.номер 27191 от 19.12.2018 г., както и че
подписът върху представения от Г. не е положен от пом.
нотариусът св. Ф..
Така, със сигнал на св. С. отпочнало
настоящото разследване, след приключване на което подсъдимата е предадена на
съд за престъпно ползване на неистински официален документ – нотариалната
заверка на подписите върху частния договор за покупко-продажба.
Спор по
фактите, които изпълват обективно състава на престъплението, няма, доколкото
документът е ползван, чрез посредственото извършителство
на В., тъй като заявлението за регистрация на МПС ведно с придружаващите
документи, вкл. договора за покупко- продажба , е
подадено от неговото име ( като нов собственик). Фактическото предоставяне на
документите на служителката на Сектор „Пътна полиция“ – св.Б. е станало не както
е приел прокурора - от В., а от подсъдимата, доколкото твърдения им за този
факт са напълно еднозначни ( „тя носеше
документите в папката… , тя ги подаде на гишето на жената..:- л.45 ; „ както ми
го даде договора, така го подадох в КАТ…“ – л. 48, гърба, обяснения на
подсъдимата). Тъй като заявител на регистрацията във връзка с промяна на
собствеността е именно В., правилно е прието, че документите са представени от
него, независимо от фактическото им депозиране на съответния служител от подсъдимата.
Няма
спор и относно факта, че процесният договор за
покупко-продажба е бил предоставен на подсъдимата от неустановено лице, доколкото
и самата тя не заяви убедително дали лицето, от което го поискала и получила, е
посоченият собственик по СРМПС, който пък отрича въобще да се е виждал с
подсъдимата ( л. 47, св. Пл. И.). За
това, че последният чрез надлежна сделка прехвърлил автомобила на св. М. подсъдимата въобще не знаела, тъй като
последният не го регистрирал като своя собственост в Сектор „Пътна полиция“.
Срещу 150 лева и предоставените от нея лични данни на В. и тези на
собственика по СРМПС, тя получила договора ( л. 32, ДСП), който отразявал
волята на страните по него за покупко-продажба му, но тази воля не била изявена
чрез полагане на подписи от тях. Така фактическия състав по съставяне на
частния документ въобще не е бил довършен, договорът не е сключен. Точно така,
без подписи за продавач и купувач, той е бил представен в СПП ОД МВР Пазарджик.
Върху него обаче, на обратната страна на листа, присъства инкриминираната
нотариална заверка, чиято подправка е несъмнено установена с показанията на св.
Ф. и почерковото изследване ( л. 88, ДСП). Този официален документ е неистински поради неавтентичността
на автора на заверката на подписите ( липсващите всъщност).
Подсъдимата обаче не е съзнавала неистинността. Липсата
на съзнание , при това, следва не само от нейните обяснения, които все пак имат
амбивалентен характер, тъй като са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Липсата
на съзнание се установи от действията на подсъдимата, доколкото
наказателно-процесуалната теория и практика винаги са отчитали именно тях като фактор
в преценката на субективното отношение на дееца към деянието. Заявеното от
подсъдимата, че въобще не е знаела в какво точно се изразява нормативната
процедура по прехвърляне собствеността, се потвърди от нейните действия, в тяхната
същност и хронология. Вярно е, че тя се е снабдила, по неустановен начин и от
неустановено лице, с процесния договор с неистинска
заверка и че за това ( както сама признава в обясненията си) е предоставила
личните данни на В., но житейски логично и оправдано е било поне да подсигури подписи на страните върху
частния документ за продажбата, така че
гарантира редовността му от външна страна. Още повече, че В. е бил с нея, до
нея, на място и не е съществувала нито обективна, нито субективна пречка да
положи подписа си като купувач, както и е следвало да стане, за да има надлежно
волеизявление от него, че купува автомобила, каквото, впрочем, е била волята му.
Ако подсъдимата е имала престъпни
намерения във връзка с ползването на порочен документ, тя би осигурила поне
това той да изглежда редовен от външна страна, така че да не буди съмнения,
каквито основателно е породил у служителката Б.
- но само поради липсата на подписи на страните върху частния документ
за продажбата. Именно тази липса е провокирала реакцията на свидетелката да
уведоми св. С., както и последваща негова – да
провери дали сделката е надлежно изповядана с нотариалната заверка на
подписите.
Затова се прие, че ползването от страна подсъдимата на
неистинската нотариална заверка на липсващи подписи върху представения договор
за покупко-продажба е без съзнание от нейна страна за конкретната форма на
порочност, резултат от полагане на подпис не от сочения автор пом.нотариус св. Ф., а от друго, неустановено лице ( виж
заключението по почерковата експертиза). Възприетото
с обвинителния документ и поддържано по същество становище на неговия автор
наличие знание на този факт е напълно доказателствено
необезпечено. Ако подсъдимата е знаела, че заверката на подписите е
нелегитимна, тя поне би осигурила наличието на автентичен подпис от В. и такъв
( може и неавтентичен
) за продавача. Както самата тя заяви в
обясненията си ( л. 48 по делото: „ Аз, ако знаех, че има нещо нередно, няма да
отида , може да съм с диагноза, но съм олигофрен“ ).
Извън това, дадените обяснения във връзка с предявените
нейни сведения, събрани в хода на полицейската проверка по случая, както и психатричното изследване – л. 92 и сл. по делото и
представените за подсъдимата документи от психиатрична клиника ЦПЗ „Проф Шипковенски“ , категорично
формираха извода, че тя е била вменяема към
инкриминираната дата , разбирала е свойството и значението на постъпките си и
могла да ги ръководи.
Горните разсъждения обаче относно липсата на знание досежно неистинността на инкриминирания документ обоснова
решението за липса на субективна съставомерност на
вмененото престъпление и обоснова постановената оправдателна присъда.
Налице е друго основание оправдаване, обсъдено в условията на
евентуалност - ако хипотетично не се възприеме позицията за субективна несъставомерност и се приеме, че осигурявайки чрез
непознато лице прехвърлителния договор, тя е имала
съзнание за цялостна порочност на предоставения й и ползван впоследствие договор. Този извод се крепи на фактите, че:
тя все пак се снабдява с документ, който сама именува като договор, тоест знае,
че такъв следва да се сключи; снабдява се от някакво лице, на което, при това, предоставя личните данни
на В. като купувач по договора, тоест знае, че той следва да има някакво
участие, а той въобще не взема такова; не знае дали лицето, от което получава
договора е легитимният собственик като продавач – „ не знам дали е бил Е., не
съм му искала лична карта) . Респективно, може да се счете, че тя, без да й е
била известна в детайли и в същност процедурата по съставяне на договор за
покупко-продажба в легитимната му форма ( с нотариална заверка), все пак е била наясно, че тази процедура е
опорочена от самото начало, за всички етапи от нея, вкл. и относно заверката. Това ще обезпечи субективната съставомерност на деянието, но не и неговият престъпен
характер, доколкото, макар и то да осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление, има явно незначителна обществена опасност. Последната се преценява през примата на чл. 10
от НК , установяващ следните фактори за отчитане на степента й - застрашаване или увреждане на личността,
правата на гражданите, собствеността, установения правов ред и други правно
защитени интереси. В процесния случай- последният
легитимен собственик ( по договор за покупко
–продажба с нотариална заверка на подписите) на процесното
Ауди е бил св. М., но той не го е регистрирал след като го придобил и затова по
СРМПС като собственик е отразен св. Евг. И. ( виж в
ДПС, с такова именно свидетелство е разполагала и подсъдимата и затова е
търсила св. Евг. И.). Всички действия с автомобила,
извън тези с нотариална заверка на подписите на страните по него, са нищожни сделки
поради липса на форма и не са породили прехвърлителен ефект . Но, въпреки това, всяко от лицата е
заплащало автомобила на този, който му го е предоставял ( реално- само за
ползване, поради ненастъпването на транслативния ефект) и никой няма претенции да е бил
измамен или да не е получил полагащото му се. Сделките са били само формално
неизправни, не са създавали правото на собственост на платеца и получател на
МПС, но пък и нему ( каквото качество
имат всички след М.) това очевидно не е било необходимо; достатъчно е било да
се получи платения автомобил – както, впрочем, е сторила и самата подсъдима. В
този смисъл не са засегнати ничии права и интереси от нищожните сделки, вкл. и
от несключения договор между В. и И., респ от нотариалната
заверка на липсващите в него подписи. Не са настъпили други вредни
последици. Единствено, формално е засегнат реда на документиране. Следва да се отчете, че практически и
легитимният собственик М. ( а и
последният ползвател по ненадлежна сделка) – като продавач, и В. – като купувач
, въпреки, че не са положили подписи върху договора за продажба, са имали
намерение и са целели целения и от подсъдимата резултат – надлежно преминаване
на собствеността върху последния платец на продажната цена. В този смисъл
–липсвало е изявление за тази воля на страните ( няма подписи), но тя е била именно
такава. Последното, наред с горните факти, води до извода, че в процесния случай ползването на неистинската нотариална
заверка отчита явно незначителна степен на засягане на регулираните обществени
отношения, свързани със сигурността на документооборота и реда на документиране
, което лишава деянието от престъпния му характер по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
По
изложените мотиви Съдът постанови оправдателна присъда, което предпостави разноските
по делото да останат за сметка на държавата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: